Белоградчик

Белоградчик

Град Белоградчик е известен най-вече с Белоградчишките скали. Това са уникални скални фигури, някои извисяващи се до 200 м. Те са извайвани от природата в продължение на повече от 230 млн. години. Съдържанието на железен окис им придава червеникав оттенък. Намират се в Западния Предбалкан; разположени са в дълга 30 км и широка до 3 км ивица близо до Белоградчик. Визуално оформят три отчетливи скални групи. Най-източната е Фалковската група, която включва Момина скала (заради формата си, наподобяваща глава на момиче); Пчелен камък, (поради факта, че е избрана от диви пчели за убежище ); Орлов камък; Боров камък. Централната група е точно над град Белоградчик. И тук имената са загадъчни и впечатляващи: Мислен камък, Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата (при силен вятър скалата издава звуци, наподобяващи писъка на кукувица). На запад е Збеговската група: Близнаците, Магаза, Борич.

Град Пловдив    Имплантологичен портал    Композити    Ралев Дентал АД    Ела    Бор

Ралев Дентал АД - партньорска програма    Ралев Дентал АД - RSS - емисия    България в RSS - формат    Байкушевата мура    Язовир Калин    Пловдив    Мура    Градове в България    Планини в България

Снимки от Бургас    Информация за дървото бор    Снимки от Пирин    Снимки от връх Дженгал и Централен Пирин

Родопи    Смърч    Ела

Контакт с екипа на Ралев Дентал АД    Програма за реклама в сайта    Онлайн магазин за дентални материали    Подробна информация за Пирин планина    Базални импланти - какво представляват    Българският имплантологичен справочник

Белоградчишките скали се изкачиха на второ място в световната класация на ЮНЕСКО за новите седем природни чудеса на света, задминавайки дори Гранд каньон в САЩ. Този природен феномен е признат за чудо още преди два века. Скалите са описани от Жером Бланк, Феликс Каниц, Константин Иречек и много други. През 1841 година Жером Бланк силно се впечатлил от скалите на Белоградчик; според автора това природно образувание не може да се сравнява нито с клисурите на Олиул в Прованс, нито с дефилето Пинкарбо в Испания, нито с Алпите, нито с Пиринеите и Тирол. Константин Иречек също се е възхищавал на скалите в Белоградчик; Феликс Филип Каниц през 1862 година пише, че никога не е виждал по-романтична крепост от Белоградчишката. Той е австро-унгарски натуралист и пътешественик, посетил Белоградчишките скали и документира наблюденията си в книгата „Donau-Bulgarien und der Balkan: Historisch-geographisch-ethnographische Reisen in den Jahren 1860-1879” (Дунав-България и Балканите: Историко-географско-етнографски пътувания през годините 1860-1879). Каниц хвали забележителната красота и величие на скалите, описвайки ги като "фантастични каменни замъци", издигащи се драматично от земята. Френският пътешественик Огюст дьо Жерандо посещава Белоградчишките скали в началото на 19 век и ги споменава в книгата си „Voyage dans la Russie meridionale et la Crimee“. Тези скални колони образуват и естествена крепост, от чийто отбранителен потенциал са се ползвали от древни времена. Крепостните укрепления са строени и доизграждани в Римския (I-IV век), Средновековния (XVII-XIX век) и Османския периоди (1805-1837 г.). През 1949 г. безкрайната панорама от скали, пропасти, зъбери, прохладни дерета и тучни поляни край забързани бистри ручеи на Белоградчишките скали; на фона на могъщата снага на Балкана, са обявени за природна забележителност.

Естествено, носят се множество истории и легенди, с които са обрасли тези вкаменени образи. Една от тях разказва как преди векове между скалите имало девически манастир. Рано всяка сутрин обречените на Бога монахини били приканвани от манастирските камбани за молитва. Най-младата, послушницата Витиния, не можела да скрие под расото своята красота. Мълвата за красотата на сестра Вита се разнесла бързо из Римската империя. На един Петровден, когато хората можело да посещават манастирите, съдбата среща Вита с римлянина Антонио. Те криели любовта си от монахините, но след година плодът на тяхната любов проплакал в ръцете на послушницата и огласил килиите на манастира. Монахините я прокълнали и изгонили от манастира заедно с детето. В този момент на бял кон откъм хълма се задал Антонио. Започнал да умолява монахините да оставят Витиния. И чудото се случило. Над скалите изведнъж се извила буря, земята се разтресла, паднал гръм. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило - Конникът, Монасите и Витиния, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце. Днес Белоградчишките скали и крепостта са част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Посещения могат да се правят постоянно - обектът е без почивен ден. Има печат на БТС.

www.bg-tourinfo.info    Зъбни импланти    www.bg-tourinfo.net    Дентални импланти    Травми на зъбите    www.bg-tourinfo.eu

Белоградчик е неголям град в област Видин, Северозападна България; административен център на едноименната община. Към 31 декември 2020 година населението на града е 4339 жители; второто по големина населено място в областта. Градът е живописно разположен в западната част на Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец и е сред атрактивните туристически обекти на България, понеже е благоустроен и приветлив. Има много възможности за излетен, пещерен и конгресен туризъм, алпинизъм, лов и риболов, спорт и астрономически наблюдения. В пясъчниците и варовика наоколо има над сто пещери, богати на красиви образувания, пропасти и интересна фауна. Най-известната пещера - Магура (дълга над 2500 м), е благоустроена с осветление и обезопасителни съоръжения. Заедно с района наоколо, Магурата е обявена за природна забележителност. Отворена за посещения е и още една пещера в региона - пещера Венеца, в която различните пещерни скални образувания са изтъкнати посредством цветно осветление. Селището възниква по времето на римляните, които построяват крепост на същото място, където са и днешните останки от Белоградчишката крепост. В първите османски документи от началото на владичеството го наричат Белград, поради това, че по-голяма част от къщите през този период са били изградени от плет, кал и вар. Това е придавало особена белота на града, на фона на червените скали. По-късно, за да бъде отличаван от недалеч разположения сръбски град Белград, го наричат Белградин (малък Белград). През XIV век Белоградчик е бил част от Видинското царство, като неговата крепост била сред най-трудно превземаемите в царството. Православният храм „Св.вмчк Георги Победоносец“ е обхванат от пожар, но през 1868 г. е бил възстановен. Османската власт построява Хаджъ Хюсеин джамия през 1751 г. Днес „Пановата къща“ (паметник на културата), ярък представител на предбалканската възрожденска архитектура, приютява Историческия музей на града с фонд от над 6000 експоната. Къщата е строена е през 1810 г.: двуетажна, с обрамчени с дъски стени, с два чардака, с изграден от камък първи и еркерно издаден втори етаж. Природонаучният музей показва на гостите си 520 експоната и разполага с фонд от още 2500. Може да се видят най-атрактивни образци от богатото биологично разнообразие на цяла Северозападна България, включително множество ендемитни и реликтни видове от Балканите и Европа. За празник на Белоградчик е избран Петровден.

Дентална практика в Пловдив    Имплантати    Рентгенография на имплантат    Различни имплантатни системи    Множествени импланти    Имплантатна повърхност

Черно море    Открит синуслифт    Зъболекар    Периимплантит    Имплантатни размери - характеристики    Остеоинтеграция

Художествената галерия в Белоградчик разполага с три зали, като художественият фонд включва над 180 картини живопис и графика - оригинали на Владимир Димитров-Майстора, Стоян Венев, Иван Христов, Анета Драгушан, Георги Петров, Багит Бапишев. В исторически аспект Белоградчишката крепост е най-голямата културна забележителност на града. Тя е една от най-запазените крепости в България и е обявена за паметник на културата от национално значение. Построена по времето, когато тези територии са били в пределите на Римската империя, като са използвани изключително естествените скални форми. Всъщност крепостни стени са били издигнати само от северозапад и югоизток. Навсякъде другаде крепостният двор представлява естествени скални масиви с височина до над 70 метра. Първоначално Белоградчишкото кале (крепост) е ползвано предимно за наблюдения, а не за отбрана. През 14 век цар Иван Срацимир решава да разшири старото укрепление, като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. През годините на неговото управление крепостта става едно от основните по важност укрепления в региона. Отстъпва единствено на Видинската крепост, която е била замък на самия Срацимир. Стените на калето са с над 2 метра дебелина в основата си, а на височина достигат до 12 метра. Има три отделени един от друг крепостни двора, като връзките между тях са посредством крепостни порти. Крепостта е разположена на обща площ от 10 210 m?. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после на Византийската империя и е доизградена от българите. В годините 1805 – 1837 г. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. От най-високата част на крепостта – т.н. Първа плоча, се разкрива неповторима гледка. На юг погледът проследява нагънатото било на Стара Планина, от връх Ком до Връшка чука. На запад може при ясно време да се видят островърхите Карпати, а през цялото време пред очите са спиращите дъха Белоградчишки скали.

Цикатризиращи винтове    Сулкусформери    Биологична връзка    Вътрекостни импланти    Имедиатно имплантиране    Рискове в имплантологията    Размерът е от значение - имплантатни размери    Конична връзка    Морзов конус    Долночелюстен канал    Абатмънт    Циркониеви надстройки    Антибиотици в имплантологията    Рискове в имплантологията    Къси импланти    Синусов под    Синусова мембрана    Имплантатни размери    Смесени конструкции

Астрономическата обсерватория в Белоградчик е една от двете обсерватории на Института по астрономия при БАН (другата е в Рожен). Основана е през 1961 година по идея на местния учител по физика Христо Костов и става първата училищна обсерватория в страната. На няколко пъти се монтират все по-големи и качествени телескопи, което води и до промени в купола на обсерваторията. Значимо ежегодно събитие в културния живот на Белоградчик е тридневният фолклорен фестивал „От Тимок до Искър".

Лицево-челюстна хирургия - Вродени малформации    Кост - Ендоост и периост    Лицево-челюстна хирургия - Друга патология    Зъбни импланти - успеваемост и трайност    Лицево-челюстна хирургия - История    Зъбни импланти - същност    Меки тъкани - Епител    Тетрациклини    Меки тъкани - Съединителна тъкан    Зъбни импланти - предимства и недостатъци    Меки тъкани - Периост    Меки тъкани - Заздравяване на рани    Кост – Остеон

Екстирпация на лимфен възел    Отстраняване на лимфен възел    Тимус    Перфорация на синус    Възпален лимфен възел    Метастатичен лимфен възел    Заболявания на лимфните възли