Животът в Черно море е ограничен в горния кислороден пласт (до дълбочина 200 м.). Долният сероводороден пласт е обитаван само от анаеробни бактерии. В Черно море са установени 1520 вида животни, от които 164 вида риби и 4 вида бозайници. Срещат се 600 вида растения - водорасли и 2 вида морска трева. Повечето видове животни са проникнали в морето след неговото последно свързване със Средиземно море. Около 140 вида живеят от времето на слабо соленото Понтийско езеро (автохтони, сарматски или понтийски реликти или т.нар. каспийски видове). Те обитават опреснените крайбрежни участъци, крайморските езера и речните устия, както и някои реки - най-вече Дунав и Днепър.
Повече информация за живата природа в Черно море
Съвкупността от организми, които населяват дъното на морето (а и на всеки воден басейн изобщо) се нарича бентос. Растителният бентос е представен от бактерии, едноклетъчни и многоклетъчни водорасли и от някои сухоземни растителни видове, приспособени към живот във водата. От животинския бентос някои видове са закрепени, а други се движат свободно, като пълзят или се ровят из дъното. Растителните бентосни видове се хранят чрез фотосинтеза, затова се срещат само на дълбочини, до които достигат слънчеви лъчи. Животинските използват различна храна и поради това се срещат навсякъде, дори и внай-големите океански дълбочини. Бактериите в бентоса разпадат органичните вещества до неорганични, които служат за храна на растенията. Бентосът заема 96 000 кв. км. от дъното на Черно море (около 23 % от площта му). Оформени са три зоографски района - северозападен (под влияние на Дунав), югозападен (под влияние на Средиземно море) и източен (типично черноморски). Бентосът покрай българското крайбрежие се изчислява на около 1 000 000 тона. Във вертикалното разпределение на бенотса се различават няколко зони: супралиторал (обитателите на изхвърлените на брега морски водорасли - халобионтни насекоми, бълхи и т.н.), псевдолиторал (обитателите на обливаните от водата камъни - морски жълъд, потела) и сублиторал - от бреговата линия до долната граница на бентоса (185 м.). Под тази дълбочина вече не се открива бентос. Сублиторалът включва няколко пояса:
трети пояс на крайбрежната тиня - от 63 до 185 м. - с много миди модиола
Планктонът представлява друга основна група живи организми в морето. Те населяват водните пластове, извършват слаби, бавни или съвсем никакви движения и се носят пасивно от водата. Обикновено са дребни организми или микроби, но се срещат и по-едри (например медузи). Също като бентосът, планктонът включва животни и растения; и тук растенията обитават само водни пластове, в които достига светлина, а животните достигат и до най-големите дълбочини. Планктонът е много мощен акумулатор на енергия, основна храна за повечето видове риби. Планктонът в Черно море е с обем 68 000 куб. км. или 13 % от целия обем на морето.
Вход в нашия форум Планини в България
Повече информация за живата природа в Черно море
Най-богат е животът в северозападната част на Черно море. Там се срещат много миди и водораслова филофлора, която покрива около 10 000 кв. км. и има маса около 10 млн. т. Между рибите пелагичните видове преобладават над дънните - съотношението е 7 : 1. Повечето черноморски риби се плодят и отхранват в Черно море. Запасите от пелагични риби са подложени на резки колебания поради различната степен на преживяване на младото поколение. В световен мащаб Черно море е едно от най-продуктивните на планктон и риба морета.
Таблица 1 - биомаса и годишна продукция на флората и фауната в Черно море
Организми |
Биомаса
в хил. т. |
Годишна
продукция в хил.т. |
| Фитопланктон в слой 0 - 50 м. | 3
600 |
1
000 000 |
| Бактерии в слой 0 - 200 м. | 13
500 |
3
375 000 |
| Зоопланктон в слоя 0 - 10 м. | 11
000 |
330
000 |
| Зообентос | 15
000 |
37
000 |
| Фитобентос | 10
000 |
10
000 |
| Планктоноядни риби | 5
000 |
2
500 |
| Бентосоядни риби | 700 |
350 |
| Делфини | 50 |
17 |
Когато претърсихме няколко различни източника и обработихме данните, ние успяхме да съставим таблица 1. При анализа на данните се откриват някои интересни закономерности: огромна продуктивност на низшите организми в сравнение с тази на висшите - бактериите и фитопланктонът произвеждат годишно биомаса, надвишаваща близо 300 пъти тяхната собствена маса. Това е нещо обичайно - все пак тези организми са доста надолу в хранителната вериги, мрежи и пирамиди и трябва да изхранят доста останали организми. По този начин обаче те са и до известна степен облагодетелствани - с каквото и да се опитва да ги отрови човекът, дори и да ги унищожи на 99 %, те бързо ще възстановят първоначалното си количество. Стига, разбира се, жизнената им среда да не е унищожена напълно. Делфините са на върха на хранителните пирамиди и поради това логично са с най-малка биомаса. Рибите успяват годишно да произведат около 1/2 от биомасата си - само си представете дали човекът е способен на това :-))). Ако беше способен, всяка жена щеше да ражда по едно шестдесеткилограмово бебе годишно - от двама родители със средна маса 51 кг. за женския пол и 72 кг. за мъжкия.
От рибите много често се среща хамсията (Engraulis encrasicholus). Това е морска пелагична риба от сем. селдови. Тялото на хамсията е дълго около 15 см, странично сплеснато, покрито с тънки люспи. Среща се и Атлантическия океан и в Средиземно море. Живее на многобройни стада. По българското крайбрежие се среща черноморската раса Engraulis encrasicholus ponticus. Тя се рамножава в северните и западни части на морето от май до септември, наесен мигрира на юг и зимува в южните части на морето, а също и в Мраморно море. Рано напролет се връща на север за раязмножаване и угояване. Храни се със зоопланктон. Има първостепенно значение за българския риболов.
Друг важен вид за риболова и ресторантьорския бизнес е видът копърка (цаца). Тук влизат два подвида - Spratella sprattus phalerica и Clupeonella delicatula, наричана още езерна цаца. Първият вид е дълъг около 12 см, а вторият - около 14 см. Тялото им е източено и странично приплеснато. Видът е разпространен в Черно, Азовско, Каспийско и Средиземно море. Живее главно по крайбрежията и повърхностните води, навлиза и в крайбрежните блата и езера. Преходна риба - извършва големи преходи, понякога се явява покрай българските брегове в големи количества. Лови се в големи количества. Да си спомним една от крилатите фрази в българското кино: "Цаца, ама риба! Риба, ама цаца!". Много любопитен факт: в руския език думата цаца се употребява в смисъл на човек, който се смята за много важен и за нещо повече от другите. Братята руси понякога имат много свежо чувство за хумор :-))).
Повече информация за живата природа в Черно море
Скумрията (Scomber scombrus) е много типичен представител на черноморската фауна. Нейното тяло е дълго до 50 см, гърбът е стоманеносив с неправилни тъмни напречни ивици. Освен в Черно море се среща и в Атлантическия океан, Средиземно и Балтийско море. Скумрията зимува и се размножава в Мраморно море, откъдето мигрира в Черно море и през април - началото на юни преминава покрай българските брегове. По обратния път преминава през периода септември - януари. Храни се с планктон и дребни риби. Пролетната скумрия е без тлъстини, използва се главно за сушене (чирози), а есенната е охранена и с високи вкусови качества според кулинарите.
Паламудът (Sarda sarda, Pelamys sarda) е морска риба от семейство паламудови. Тялото му е вретеновидно, с метален синкав цвят по гърба, покрито е с много синкави люспи. Достига дължина до 80 см. и тегло до 7 кг. Опашното му стъбло към края е изтънено, , със страничен кил, който преминава в опашна перка. Зад втората гръдна перка се делят 8 - 9 малки перки, а зад аналната - 7. Устата е сравнително голяма, с остри зъби. Паламудът е пелагична риба, добър плувец. Хищник - храни се с хамсия, цаца, сафрид, скумрия и т.н. В Черно море идва от Мраморно и Бяло море (където зимува) обикновено към средата на април, за да изхвърли хайвера си. Това става главно в североизточната и северозападната част на морето. До есента паламудът затлъстява и през септември - октомври се отправя обратно в южна посока. Младите паламуди се наричат циганки, а едрите - туруци. Колоритни названия :-))).
Черноморският сафрид (Trachurus mediterraneus ponticus) има тяло, дълго около 15см, странично сплеснато, покрито с дребни люспи или голо. Страничната линия е очертана обикновено с бодливи плочки. Сафридът масово мигрира от Средиземно море в Черно море през пролетта, а през есента - обратно. Размножава се през лятото, хайверът е плаващ. Храни се с ракообразни и дребна риба. В Черно море много рядко се среща и още един вид сафрид - Trachurus trachurus trachurus. В Световния океан се срещат около 200 вида сафридови риби (Carangidae), най-едрите от които достигат до 50 см. дължина.
В Черно море се срещат 19 вида попчета - също вид, вкоренен в представите на българина за добре прекарана лятна почивка. Те имат тяло с дължина 7.5 мм. до 35 см. Pandaka pygmea е най-дребното гръбначно животно и има дължина 7.5 мм. Предните перки на попчетата са срастнали, изнесени са напред и образуват вендуза, с която попчетата се прикрепят за камъни и други подводни предмети. През размножителния период повечето видове придобиват брачна окраска. Хранят се предимно с ракообразни, червеи, мекотели, дребни риби. Попчетата се срещат най-вече в крайбрежните води, в Световния океан са описани около 850 вида.
Делфините (Delphinidae) са семейство морски бозайници от рода китоподобни. Напълно са приспособени към воден живот. Тялото им е дълго до 10 м, крайниците са еволюирали в перки. Раждат обикновено по едно малко на година, което изхранват с мляко. Делфините са около 70 вида, като в Черно море се срещат три от тях. Обикновеният делфин (Delphinus delphus) е дълъг около 2.5 м. Главата и гърбът му са черни, коремът и страните на тялото му са бели. Храни се с дребна риба, живее на големи стада, които понякога достигат до няколко хиляди броя. Живее обикновено в открито море. Големият делфин (Tursiops tursio) е дълъг до 5 м, обитава повече крайбрежните води. Морската свиня (Phocaena phocaena) е с дължина на тялото до 180 см. и с тегло до 80 кг. Точно с рамерите на човек от мъжки пол.
Делфините имат остро зрение, а слухът им е по-силен от човешкия. Предполага се, че под водата долната челюст улавя трептенията на средата и ги препраща към средното ухо - по този начин чуват по-добре. Много често делфините подскачат над водата - за съжаление все още не сме успели да снимаме тази тяхна игра. Гмуркат се под вода - могат да достигнат дълбочина до 250 м. за 15 минути, след което задължително трябва да излязат на повърхността - все пак дишат с бели дробове.Рядко обаче делфините се задържат под вода за по-дълго от 10 минути. Изобщо делфинът се смята за едно от най-интелигентните животни на Земята. Добре общуват с хората.
В миналото делфините са били ловен обект. Използвали са се месото, кожата и маста им. Колко мозък трябва да имаш, за да убиеш толкова интелигентно и красиво животно? Преценете сами! В днешно време делфинът е защитен вид.
В Черно море се срещат и един вид тюлен - белокоремен тюлен или тюлен монах (Monachus monachus). Обитава скалисти брегове северно и южно от Варна, застрашен е от изчезване. Името на с. Тюленово идва от сравнително големия брой тюлени, които са живели в този район преди време.