Връх Десилица е висок 2700 метра. Намира се в алпийската част на Пирин, част е от Полежанското странично било. В различни туристически справочници се отбелязва с името Весилица, Веселица, Дисилица, Десиличкия връх и Страгата. Разклонението, върху което е разположен, разделя водосборните басейни на реките Перлешка и Десилица, на изток от връх Каймакчал. Върхът има формата на пресечен конус, а според много туристи - на равнобедрен трапец. Склоновете на върха са доста стръмни. На север те се спускат към циркуса на езерата Плеше, а на юг - към Десилишкия циркус. Билото на върха е покрито с гранитни блокове, на места сред камънаците се срещат треви и клек. С намаляване на височината те заемат все по-големи пространства, а още по-ниско преминават в иглолистни гори.
Освен връх Десилица една местност носи същото име - нарича се още Десилишка поляна. Намира се в източната част на Десилишкия циркус, на югоизток от върха. Представлява обширно заравнено пространство, през което протича река със същото име - Десилица. Тя е дълга 21 километра и се влива в река Места. За нейно начало се приема мястото, от което тя изтича от Десилишкото езеро, което пък е разположено в Десилишкия циркус. Очевидно много географски обекти в околността носят името Десилица. В началото река Десилица тече на север, след което в областта на Десилишка поляна приема маловоден приток. Тук реката прави завой на югоизток, а след това - на североизток. По своето течение тя приема още няколко притока, най-голям от които е Перлешката река. В източния край на град Добринище реката приема Светиниколска река и двете заедно образуват т. нар. Селска река - скоро след образуването си тя обаче се влива в река Места.
За произхода не името Десилица няма единно становище. Според някои автори то произлиза от растението девесил, което се среща много често в този регион. Според други пък Десилица произхожда от личното име Десил, което е остаряло и вече не се среща в България.
В Десилишкия циркус, който беше споменат по-горе, са разположени Десилишките езера. Те са седем на брой, пет временни и две постоянни. Четири от тези езера са разположенив северната половина на циркуса, а три - в южната му половина. По площ езерата са малки и плитки, направо са си малко по-големи локви. С площ повече от един декар са само двете постоянни езера - Плешивото и Десилишкото. Плешивото езеро, което се нарича още и Локвата, е разположено в северната половина на циркуса заедно с три от временните езера. Надморската му височина е 2497 метра. Когато е пълно достига площ от 3 декара, от него изтича поточе, което е приток на река Десилица. Десилишкото езеро се намира в южния циркусен дял, малко на северозапад от връх Безбог. То е най-голямото в групата, има надморска височина от 2351 метра и площ от 8.5 декара. Въпреки това е плитко, от него изтича река Десилица.
Десилишкият циркус е разположен на изток от Полежанското странично било. Отворен е на североизток към долината на река Десилица, която река изтича от циркуса. Склоновете се формират от върховете Десилица, Каймакчал, гребена Ушиците, Голям Полежан, Малък Полежан и връх Безбог. Всички те формриат дъга, която има дължина около 3.5 километра. От гребена Ушиците се отделя късо разклонение, което разделя циркуса на две половини - северна и южна. Въпросното разклонение се спуска надолу и завършва при Десилишка поляна. Северната циркусна половина е малка и плитка; загражда се от върховете Десилица, Каймакчал и Голяма Стража. Южният дял на циркуса е значително по-дълбок и по-широк. Именно от него изтича река Десилица.
Подробна информация за планината Пирин Растения Хижа Безбог Хижа Гоце Делчев
