Баюви дупки - Джинджирица
Резерватът "Баюви Дупки - Джинджирица" е един от първите резервати в България и е основан още през 1934 година. В сегашния си вид съществува от 26.12.1979 година. В пределите на този резерват са включени други, по-малки резервати, които са били самостоятелни преди това - Баюви Дупки, Малка Джинджирица и Сегментепе. Към тях са добавени нови площи и в момента резерватът заема площ от 2873 хектара. Най-ниската част на този резерват е на надморска височина от 1490 метра, а най-високата - на 2884 метра, точно на връх Бански Суходол. Резерватът е разположен в североизточната мраморна част на Пирин, на изток от Главното Било и включва циркусите Баюви Дупки, Разложки Суходол, Каменитица и Окаденски. На юг резерватът започва от страничния Котешки рид, достига на запад до страничното било, спускащо се от връх Плешки, и завършва малко преди връх Пирин.
Циркусите в резервата имат кресловидна форма (както всички други циркуси), полегати дъна, образуват се и трогови долини. Поради наличието на протеозойски мрамори в тази част на Пирин са се образували голям брой пещери, пещерни пропасти, въртопи, понори, обширни площи гол карст. Резерватът е безводен поради наличието на карстови форми на релефа - водата се просмуква в пукнатините и почти нищо не остава на повърхността. Зимата е продължителна и студена, като снежната покривка се задържа от порядъка на 6 - 7 месеца.
Горската растителност в този резерват има изразена зоналност в зависимост от надморската височина. В най-ниските части виреят бял и черен бор, поединично или на групи се срещат бук и леска. По-нагоре, по северните склонове, растат смърч и ела. Над тях се среща бяла и черна мура, като в най-горната граница на гората се среща само черна мура - у нас тя расте само в мраморните части на Пирин и в планината Славянка (Али Ботуш). Две от най-старите мури в резервата са обявени за природни забележителности - навсякъде е известна Байкушевата мура, а коя е другата мура, обявена за природна забележителност, просто си нямаме на идея...
Подробна информация за Пирин планина Главно Пиринско Било Баюви Дупки Животни в Пирин Байкушевата мура
В резервата "Баюви дупки - Джинджирица" се срещат гори от бяла мура, чиято възраст надвишава 300 години. Отделни дървета са над 500 години, а се срещат и такива на взъраст над 1000 години. Височината им надхвърля 37 метра. Паркове с такава възраст и размери на отделните дървета са рядкост в Европа и това придава уникален характер на резервата. Бялата мура достига до височина от 2200 - 2300 метра, заема около 10 % от площта на резервата. След бялата мура се срещат гори от черна мура, а над тях е поясът на клека. Там се срещат боровинки и планиска хвойна. Клекът заема доста обширни площи - около 30 % от площта на резервата, средната му възраст е от порядъка на 100 - 110 години. Височината на клека е от 1.5 до 2 метра, в някои случаи - и над 3 метра.
В най-горната част на резервата лятото е много кратко, но през това време цъфтят много тревисти растения. Много от тях са ендемични видове - 42 вида регионални и 16 пирински. Срещат се пирински мак, давидов лопен, пирински девесил, каменоломка, полевица, злолетница, власатка, жлезиста очанка, златиста кандилка, масленовидно вълче лико (бясно дърво), кушениново дърво, жълта тинтява и много други. Тук цъфтят сини минзухари, розови плюскавчета, червени и бели карамфили, жълти тинтяви, алпийски макове, яркожълти омайничета и сини незабравки. В непристъпни скални пуканитини се среща пирински еделвайс, но за съжаление през последните години полупацията му силно намалява. В миналото, през 1997 и 1998 година на определени места сме срещали големи групи еделвайси, но сега там еделвайс просто няма!
Хижи в Пирин Национален парк Пирин Резервати в Пирин Флора в Пирин България Александра Смърч Клек
В резервата се срещат различни представители на животинския свят на Пирин планина. Тук е едно от най-големите местообиталища на дивата коза. Има мечки, сърни, диви котки, диви свине и други едри бозайници. Почти навсякъде се среща катерица, златка и бялка. По върховете се срещат гнезда на скални орли. Срещат се египетски лешояд, белоглав лешояд, керкенез, пъстър скален дрозд, скалолазка, планинска завирушка и глухари. Има соколи, ястреби и кълвачи, а по високите части на резервата намира убежище и мечката.
Зъбни импланти - иновативен метод за лечение при обеззъбяване Връх Баюви Дупки Фауна в Пирин Али Ботуш Ела
През 1977 година резерватът е включен заедно с 16 други български резервата в световната мрежа на ЮНЕСКО - Човекът и Биосферата (MAB - Man and Biosphere). Заслуги за това има българският учен еколог и лесовъд професор Симеон Недялков, допринесъл за обогатяването на теорията на екологията със своите разработки в областта на рекреативната екология. Неговите концепции се прилагат при опазването и рекултивирането на Пирин планина и до днес. Преминаването през резервата е разрешено само маркираните туристически пътеки, които свързват хижа Яворов с главното било до Суходолския и Каменитишкия превал (през местността Прогледец) и със седловината Предела.
С името Джинджирица се обозначават и две поляни, разположени на юг от седловината Предела. Тези две поляни носят имената Малка и Голяма Джинджирица. И все пак тези поляни носят такива имена много отпреди на хората да им дойде на ума че все пак е добре да има резервати; откъде идва това име и какво означава? За това има много хипотези. Според една от тях името произхожда от местната дума джунджур, която означава ледена висулка - пейзажът тук е от алпийски тип и висулки през зимата се срещат под път и над път. Възможно е Джинджирица да произхожда от търската дума джирджир, която означава щурец или от румънската дума жинжире - тя означава зъбен венец (от латински гингива), което е много малко вероятно според нас. Според И. Тантилов произходът на името е друг - от джин (лош дух) и джир (въртя се). В тукашния диалект джиркам се означава мяркам се, въртя се - всеки, който е замръквал по тези места, знае за какво става въпрос! Възможно е името на местността да произхожда и от турското гингер (магарешки трън), още повече че турските производни с Г се произнася като ДЖ в местния диалект - гингер се произнася като джинджер.
Съществува едно предание за местността, според което преди много години тук е имало гъста гора, в която хора не са стъпвали. Гората се обитавала от диви зверове, които хората смятали за духове и призраци. Сред горите имало обширни поляни с много сочна трева, идеална за паша на овцете. Особено на една от поляните имало толкова сочна трева, че всички се изкушавали да заведат стадата си там. Само че от страх от злите духове никой не посмявал. Накрая един овчар се престрашил, след него - някои други и постепенно поляната се напълнила със стада. За да не ги нападат зверовете, заградили поляната със синджири и започнали да я наричат синджирица. Един светъл ден обаче вълци нападнали стадата, при което един от пастирите видял вълците и помислил че отново става въпрос за духове. В панически бяг той хукнал надолу към Предела и викал "Джин у Джинджирица, Джин у Джинджирица!". Поради това поляната Синджирица била прекръстена на Джинджирица, която версия според нас е твърде правдоподобна!
