Гръцкият огън
Според някои легенди за първи път
огнехвъргачки са били използвани в древна Асирия при обсадата на един град,
намиращ се върху територията на днешен Ирак. Някои историци обаче твърдят, че
първият достоверен случай за употреба на запалителна смес, изстреляна от
специално конструирани за целта тръби, е свързан с битката при Делия (424 г.пр.н.е.) в Древна Гърция.
Тръбите са били дървени и вероятно много често са се запалвали още на втория -
третия изстрел, поради което оръжието било опасно и за противника, и за
собствената войска. Запалителната течност представлявала смес между
суров нефт, сяра и масло. Малко по-късно гърците създават и огнехвъргачка, която
изстрелвала вече не запалителна смес, а истински огън. Според схемите, стигнали
до нас, за тази цел се използвала пещ с дървени въглища, в която с
помощта на големи мехове се нагнетявал въздух и пламъкът, съпроводен от
оглушителен шум, изригвал от специалния ствол, вероятно на не повече от 5 - 10
метра. Разстояние, което не е чак дотам безопасно, ако огънят е бил изстрелван
срещу чужд кораб непосредствено преди абордаж. Без особени усилия е било
възможно и да се подпалват обсадните съоръжения на противника при крепостна
обсада. Известно е че с подобни
огнеметни оръжия са били снабдени и някои римски кораби.
Истинският гръцки огън обаче се появява едва през мрачната
епоха на ранното Средновековие. Смята се, че е изобретен от
грък на име Калиник, който бил роден в Сирия и по-късно бил принуден да избяга след арабското нашествие от родния си
град Баалбек. Според византийските източници страшното оръжие било създадено
през 673 година. Течният огън се изхвърлял от специални сифони,
като продължавал да гори и във вода - нещо много опасно при битка в море или
река.
Постепенно гръцкият огън се превърнал в истинско абсолютно оръжие в морските
битки, защото скупчените един до друг дървени кораби са били идеалната цел за
подобна запалителна смес. И византийските, и арабските историци са единодушни за
смайващия ефект от употребата на оръжието. Опитите да се гаси с вода само
подхранвали пламъка и единственото спасение било за тази цел да се използва
пясък за засипване на огъня.
Точната рецепта за изготвянето на гръцкия огън обаче си остава загадка и до
днес. Сред съставките обикновено се изброява нефт, различни видове дървесни
масла и смоли, както и (задължително) някакъв секретен компонент. Дървесните
масла се получавали при суха дестилация на дървени стърготини (ДС - също като
Държавна сигурност :-))) и основното им съдържание бил (а и до днес си остава)
метанолът. Това е една силно запалима течност, която между другото се добавя от
стрийтрейсърите за увеличаване на мощността на автомобилния двигател. Можем да
си представим какво адско оръжие представлявал гръцкият огън в онези времена! Според някои
други изследователи пък огънят представлявал смес от негасена вар и
сяра, която се запалва при съприкосновение с вода, а също и от някакви смолисти
носители като нефт или асфалт. Последните субстанции осигуряват по-дълготрайно
горене на сместа. Най-после има и хипотези, че в съдържанието на запалителната
смес е влизал калциев карбид - както е известно, при досега му с вода се отделя
ацетилен, който също е силно запалим и гори трайно без възможност да се гаси с
вода. Интересен факт: възможно било да се гаси с оцет, като най-вероятно
оцетната киселина е неутрализирала действието на калциевата основа. Последната
се получава при досег на калциевия оксид (негасена вар) с водата.
За първи път тръбите с гръцки огън били монтирани на византийските бойни кораби от типа дромони. След това въпросните тръби се превърнали в основно оръжие и за останалите морски съдове от флота на Империята. През 673 година (според византийския историк Теофан) арабският флот за първи път потеглил към Константинопол. Корабите презимували в Киликия, след което се насочили към столицата. Когато император Константин ІV разбрал за приближаването им, наредил да бъдат подготвени няколко огромни двупалубни дромона, снабдени с гръцки огън. Имало и няколко други плавателни съда, натоварени с резервни тръби. Още при първия сблъсък византийците запалили два от най-големите кораби в арабския флот, а войните на Исляма били така потресени, че моментално си подвили опашките и потеглили обратно към Сирия. Второ подобно нашествие арабите подготвили през 718 година, този път с два огромни флота. Единият дори успял да стовари десант в Тракия, който обаче бил напълно унищожен от армията на българския владетел Тервел. По-късно и двата арабски флота били разгромени напълно от въоръжените с огнепръскачки византийски кораби. Срещат се оскъдни сведения за това че военните стратези на хан Крум са успели да разгадаят тайната на гръцкия огън и са възнамерявали да го използват при подготвяната от хана обсада на Константинопол. Смъртта на хан Крум обаче сложила край на тези планове. По-късно византийският летописец Скилица Кедрин описва обсадата на Видин през 1002 година (наскоро сигурно са се чествали 1000 години от това събитие), при която българските военачалници са открили начин да се гаси огъня - захлупвали са горящите топки с гърнета. За това се е изисквала немалка доза смелост, но все пак благодарение на самоотвержената борба на войниците крепостта "Баба Вида" издържала осеммесечна обсада.
Най-вероятно сифоните, изхвърлящи гръцкия огън, са били направени от бронз. Според други автори пък са били медни, тъй като медта се топи много трудно - при температура около 1600 градуса по Целзий. Как точно са изстрелвали тайнствената смес обаче си остава загадка. Вероятното разстояние на обстрела е било около 25 - 30 метра, т.е. напълно достатъчно за да попречи на вражеските кораби да се сражават пълноценно. Така въпреки съкрушителните поражения, претърпени от византийците срещу арабите в Сирия и Мала Азия, Константинопол и континентална Гърция останали недостъпни за бойците на Аллах. Впрочем Империята успешно използвала страшното си оръжие и срещу други враждебни флотилии. Така например през 941 година с негова помощ напълно бил унищожен флотът на руския княз Игор, появил се край Константинопол. Една от многото загадки, свързана с това може би най-страшно оръжие на древността, е защо византийците не са могли да защитят с негова помощ столицата от обсаждащите я кръстоносци, а по-късно и от турците? От ХІІ век нататък съобщенията за използването на гръцкия огън почти съвсем изчезват или са очевидно недостоверни. Едно от обясненията е че тайната е била известна на съвсем тесен кръг от посветени, които са загинали в династичните междуособици по онова време. А може би загубвайки достъп до нефтените находища около Каспийско море, Империята е загубила и необходимите суровини за изготвянето на гръцкия огън? Ето как още в древността петролът е бил суровина от голямо значение за военните успехи на една нация!
Няколко са историческите извори за състава на гръцкия огън:
Арабски манускрипт, 1193 годита: "Гръцки огън - това е нефт, сяра, смола и катран"
Викентиус, алхимик, XIII век: "За да получите гръцки огън, трябва да вземете равни количества разтворена сяра, катран, част опопонакс (смола от растението Opoponax Chironium) и гълъбов тор; всичко това, добре изсушено, разтворете в терпентин или сярна киселина, след което поставете в здрав закрит стъклен съд и подгрейте в течение на 15 дни в пещта. После това съдържание на съда дестилирайте подобно на винен спирт и съхранявайте в готов вид"
Марк Грек, "Огнена книга", 1250 година: "1 част колофон, 1 част сяра, 6 части селитра в ситно раздробен вид разтворете в ленено или лаврово масло, после поставете в тръба или в дървен ствол и загрейте. Зарядът веднага излита във всяко направление и всичко унищожава с огън"
Еней Тактик, "За изкуството на пълководеца", 35 г. пр.н.е. - "За подпалване корабите на врага се употребява смес от запалена смола, сяра, калчища, тамян и стърготини от смолисто дърво"
Свети Теофан: "Когато Константин IV узнал за приближаването на арабите, той подготвил огромни двупалубни кораби, снабдени с гръцки огън, и кораби - носители на сифони... "
Лъв VІ Мъдри, "Тактика": "...следвайки обичайното, трябва
винаги да има на носа на кораба... за хвърляне на този огън по неприятеля"