Мараша

Зъбни импланти    Пловдив    Лицево - челюстна хирургия

Какво може да се каже за квартал "Мараша" в Пловдив? На пръв поглед - нищо съществено. Кварталът си няма някакви особени забележителности, не е неселен с лица от етнически малцинства като "Изгрев" и "Столипиново", не е построен като "Тракия" по времето на социализма с идеята там да живеят десетки хиляди хора, преселени от близки села, не е и географски изолиран квартал като "Кършияка", особено в миналото, когато мостовете над Марица са били само два. Квартал "Мараша" си няма собствен футболен отбор както някои други квартали в Пловдив. Има си обаче собствена атмосфера - както всяко друго населено място или квартал по света, от Лондон до Оукланд и от Лос Анджелис до Кейптаун. Специфичната атмосфера на квартала се усеща най-вече от хора, родени и израстнали там и живели десетки години на това място - както междувпрочем е при всички, израстнали на едно и също място. Когато се раходиш из добре позната градска среда, виждаш наслоени един над друг пластове на времето, но само при внимателен оглед и задълбочено обмисляне на историческите и икономически процеси.

За какво става въпрос? Хората много често гледат и не виждат в перспектива, а съвременната градска среда е пълна с интересни факти. Така например модерна офис сграда е залепена на калкан с порутена къща, под покрива на която още личи гипсов орнамент "1926" - вероятно годината на построяване. Само това може да стане повод за размисъл - 1926 е точно 80 години преди кредитния бум в България и точно 3 години преди Голямата депресия в САЩ - дали пък наистина бясното строителство не предшества една тежка икономическа криза, както твърдят някои анализатори? В крайна сметка всичко е циклично, особено в сферата на икономиката и политиката. И все пак? Само се огледайте около себе си. Типичното сталинско строителство - в квартал Мараша в Пловдив лиспват огромните сгради със сводести прозорци и входове - има ги в Кършияка, на бившия булевард "Георги Димитров" и площад "Байкал"; има обаче характерни три- или четириетажни блкочета, строени бързо, но стабилно и с перспектива да служат вярно на собствениците си поне 120 - 150 години. Някъде около 1959 - 1961 година Марашът е бил на края на град Пловдив, а стадион "Пловдив" (бившият "Девети септември") е бил извън града. Процесите на урбанизация обаче са напредвали неустоимо (някой е трябвало да работи във фабриките) и градът е растял концентрично навсякъде. Не е съществувал квартал "Христо Смирненски", а Коматево е било село, отдалечено доста от Пловдив. Възниква въпросът за църквите "Свети Георги" и "Свети Харалампи" - кога са строени и защо са локализирани в квартал "Мараша"? Народната власт не е имала особен афинитет към религията и поради това за периода 1945 - 1989 година в България не е построена нито една църква, джамия или синагога, да не говорим за будитски храм или светилище на Великия Дух Маниту. Всичко опира до по-внимателно вглеждане - и двете църкви са строени около много стари къщи, предимно едноетажни, с типичната архитектура за 30-те години на ХХ век. Само на 300 метра оттам обаче започват описаните по-горе блокове, като между тях се срещат единични къщи. Дали за период от 25 години Пловдив е нарастнал само с 300 метра околовръстно? Вероятно да - катосе има предвид че населението на Земята се е удвоило за 30 000 години през първобитно - общинния строй, а за периода 1700 - 1900 година е нарастнало над шест пъти, определено животът се ускорява все повече и повече. Да видим накъде води тази спирала... Само за две години от периода преди Световната Финансова Криза около Пловдив изникнаха като гъби десетки жилищни комплекси и офис сгради, някои от които се продават до 2011 - 2012 година.

В Мараша нещата стоят малко по-философски. Сталинските блокове мирно съжителстват с блокове на осем - десет етажа от периода на Развитото Социалистическо Общество (1981 - 1989 година), със сгради от типа "Мутробарок" - 1990 - 1997 година, с предприемачески начинания от управлението на Иван Костов и  Валутния Борд (1997 - 2001), когато баковият кредит беше лукс за топбизнесмените, със сгради от времето на Кредитния Бум (очаквания за членство в Еросъюза и пр.), както и с непреходни архитектурни решения, целящи опазване на околната среда, минимум потребление на енергия, природосъобразен начин на живот и обучение на младото поколение съгласно световните стандарти за образование и квалификация.