Вътрешен двор

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Двор на крепост. Мястото не е безгранично. В него обаче, е трябвало да съжителстват войските, охраняващи крепостта, управленците, духовниците, обикновените поданици, деца, домашни животни; да има място за пазар и площад за събиране. Как е протичал един обикновен ден вътре в крепостта? Той очевидно е представлявал малка вселена, събрана в ограничено пространство, в която животът на различни слоеве от обществото е протичал в постоянна близост. Макар и обградено от високи каменни стени и отбранителни кули, това пространство не е било само военен пост, а живо средище – едновременно казарма, административен център, пазар, дом и храм. Крепостта "Баба Вида" във Видин, издигната на брега на Дунава, не е била просто каменна твърдина, а малък свят, в който военна дисциплина и всекидневен бит са преплетени в едно. С дебелите си стени, двоен пояс укрепления и вътрешен двор, тя е служела и за защита, и за жилище на управителя, и за прибежище на местното население в опасни времена. С първите лъчи на слънцето крепостта оживява. С изгрева над Дунава, първото, което се чува, е смяната на стражата по кулите и стените. Стражите, които са били на нощна смяна, предават постовете си на новите пазачи. Високо над реката пазачите оглеждат водния път – дали не се задават чужди кораби. Във вътрешния двор войниците вече са на крак. Те строяват редици за сутрешен преглед, проверяват оръжията, а след това започват упражнения – стрелба с лък, хвърляне на копие, бой с меч. Звънът на метал и тежки удари отеква между каменните стени. В същото време, животът на обикновените хора във Видин, които имат достъп до крепостта, се насочва към малкия вътрешен пазар. Вратите на крепостта се отварят за селяните от околните села, които носят стоки – жито, зеленчуци, дърва, добитък. В двора започва да се оформя пазарен кът – търговците нареждат сергиите си, чува се врява от гласове, пазарлъци и животински звуци. Търговци внасят риба от Дунава, зеленчуци от селата, сол, вино или тъкани. Дворът се изпълва с глъчка, детски смях и шум от добитък – кози, кокошки, понякога дори коне. Същевременно войниците се строяват за сутрешен преглед. Оръжието се проверява, започват упражнения по бой с копие, меч или стрелба с лък. Тренировките не са само демонстрация – те поддържат дисциплина и готовност, а също така са и своеобразно зрелище за обикновените хора вътре в крепостта. Преди обед в жилищните помещения на вътрешната кула, където е обитавал видинският владетел, започват административни дела. В залата или двора, близо до конака или жилищната кула, местният управител (феодал, воевода или друг владетелски представител) приема пратеници, изслушва жалби и раздава нареждания, разпределят се запаси. В този период Видин често е бил граничен град, затова управлението на крепостта е било от решаващо значение. Недалеч оттам, в малкия параклис вътре в крепостта, свещеникът служи литургия. Войници и граждани се прекръстват, търсейки благословия преди новия ден. Молитвата придава ред и смисъл на живота зад стените. Управленската част от живота в крепостта започва. Духовниците, обикновено монаси или свещеници в малък параклис, служат утринна литургия, на която присъстват и войници, и граждани. Вярата е била център на живота и давала смисъл на ежедневието, особено в суровите условия на постоянна опасност. В същото време, жените и децата са ангажирани със своята част от живота на двора – жените приготвят хляб, хранят животните, поправят дрехи, а децата тичат из двора, играейки с дървени мечове или опитвайки се да подражават на войниците. Домашните животни – кози, кокошки, понякога и овце или дори коне – са част от пейзажа, придавайки на крепостта вид на малко село, заключено зад каменните стени. Обедът е скромен, но съвместен – войниците ядат хляб, бобена чорба или месо, ако е налично.

www.see-bulgaria.com    Виж България    www.tourinfo-bg.com    Зъб

Децата играят из двора, често подражавайки на войниците, а жените перат дрехи в корита с вода, донесена от кладенците. Следобед дворът на "Баба Вида" отново е в движение. Майстори ковачи коват и ремонтират оръжия и доспехи, подковават коне. Дърводелци поправят каруци или изработват дребни предмети, поправят огради и мебели. Каменоделци се грижат за поддръжката на стените. От стените, войници патрулират по бойниците и кулите, сменят постове и наблюдават околността - реката и равнината, предавайки си сигнали с рогове или знамена. За търговците това е време на сделки, а за децата – на игри в сянката на високите кули. Във времена на опасност, пазарът и всекидневната глъчка могат мигновено да отстъпят на тревога, дворът може мигновено да промени своя ритъм – сергиите на пазара да бъдат прибрани, животните да се подгонят в закритите помещения, а войниците да се строят за защита. Гласът на рог или ударите на камбаната събират войската, а хората и животните се прибират в по-защитени части. Затова всеки ден е преминавал в напрежение между мирната обичайност и възможната тревога. Но в спокойни дни животът върви със своя ритъм на труд и обмен. Когато пазарът достига своя разгар, дворът на крепостта прилича на шумен градски площад. Селяни и граждани от околностите разменят стоки, търговци от по-далечни земи предлагат редки изделия, а децата се тълпят около шарени дрънкулки или сладки лакомства. Когато залезът обагри Дунав, портите на крепостта се затварят. В двора се палят огньове, край които войниците вечерят и разказват истории. Високо по стените пазачите поемат нощните си постове, взирайки се в реката и равнината. Обикновените хора се прибират при семействата си, вечерят с прост хляб, сирене, вариво или месо, ако има. Животните намират покой в оборите. Духовникът служи вечерня, а благородникът или управителят се усамотява със своето семейство или приближени. Детският смях заглъхва, игрите стихват, а на тяхно място се чува далечният лай на кучета, дрънчене на вериги, звън от ударено оръжие по стената и тихото шумолене на реката. Животните се прибират по кошари и обори. Слънцето залязва, портите на крепостта се затварят. Дворът постепенно утихва. Войниците се събират около огньове или в казармени помещения, където разговарят, пеят или слушат разкази за битки и далечни земи. Дворът на "Баба Вида" е бил не просто каменно пространство, а сцена на цялостен живот. В него войската е поддържала ред и отбрана, управителят – власт и правосъдие, духовникът – вяра, а обикновените хора – своя бит и надежди. Между камъните на кулите и шумът на Дунава, животът е пулсирал едновременно като военна дисциплина и като обикновено ежедневие. Така крепостта е била истински град в миниатюра – малък, ограничен, но самодостатъчен свят. Всеки обикновен ден в крепостта е бил напрегнато съчетание от военна готовност и всекидневен живот. Тя е събирала в себе си света на войника, на управника, на духовника и на обикновения човек. Ограниченото пространство е налагало всички да съжителстват рамо до рамо – в шум, в мирис на огън и добитък, в молитви и бойни викове. Така крепостният двор е бил не просто военна инсталация, а жив организъм – малка общност, която е преживявала ден след ден в очакване на бъдещето, съсредоточена в рамките на своите каменни стени.

Първична стабилност на базалните импланти    Първична стабилност на имплантите с награпавена повърхност    Периимплантит при базални импланти    Протезиране върху базални импланти

Нека сега се потопим в атмосферата на пазара вътре в "Баба Вида" и да го проследим от ранно утро до вечер. Още преди слънцето да се издигне високо над Дунава, портите на крепостта се открехват. От околните села започват да пристигат първите търговци и селяни. Някои водят малки коли, натоварени с чували жито или бурета с вино, други носят на гръб кошници с ябълки, лук, чесън или сушена риба. Най-ранобудни са животновъдите – те вкарват кози, овце или няколко телета, за да ги предложат на пазара. Площадът във вътрешния двор на крепостта бързо се изпълва с шум. Всеки си избира място за сергия или постил платнище на земята. Търговците от по-далечни земи също намират кът – арменецът разполага медни съдове, влашкият лодкар предлага сол и риба, а местните занаятчии показват дървени изделия, кожени колани, глинени съдове. Слънцето вече е високо и крепостният двор кипи. Хора от града и околните села влизат, за да пазаруват. Жени с кърпи на главите търсят брашно и зърно, за да месят хляб. Войници купуват нови ремъци за доспехите си или си позволяват парче сушено месо. Децата се тълпят около сергиите с дрънкулки – глинени свирки, дървени мечове, шарени мъниста. Шумът е постоянен: гласове се надвикват, чува се мучене на животни, лай на кучета и дрънчене на метал. Миризмите се смесват – на прясно изпечен хляб, на пушена риба, на кожи и подправки. Всеки търси най-добрата сделка, а пазарлъкът е неизменна част от картината: – „Скъпо даваш това платно, господарю!“ – „Скъпо ли? Та това е донесено чак от Дубровник, виж какъв цвят!“ Към обед пазарът притихва за кратко. Търговците и купувачите се оттеглят за храна – някои хапват край сергиите си, други се събират на сянка, за да споделят къшей хляб и чаша вино. Войниците, приключили с упражненията си, също се появяват отново, търсейки храна или малки покупки. Междувременно, духовникът от крепостния параклис минава през пазара – хората му дават дарове: шепа зърно, малко сирене, парче восък за свещи. Това е и начин да се освети търговията, за да върви по честен път. След обяда животът отново кипва. Това е времето, когато се сключват по-големите сделки. Селяните предлагат останалата си стока на по-ниска цена, за да не я връщат обратно. Купувачите дебнат точно за това – евтино жито, плодове или риба. Управителските хора на крепостта също се появяват – писари или слуги, които купуват продукти за запасите на войската. Понякога на площада пристига и пратеник или търговец от далечна земя – носи редки тъкани, подправки или оръжия. Тогава около него веднага се събира тълпа, за да разгледа чудновати стоки. Когато слънцето започне да клони към запад, пазарът постепенно затихва. Търговците събират сергиите си, овчарите изкарват останалите животни обратно през портата. Децата все още тичат след последните купувачи, но глъчката вече заглъхва. Стражите при портата внимателно проверяват кой излиза и кой остава. Понякога част от хората нощуват вътре – особено ако на следващия ден пак ще продават. Други поемат по пътеките към селата си, с празни кошници и торби, но с пари или стоки в замяна. Когато портите се затворят, дворът на крепостта се променя – търговската врява отстъпва място на военната строгост. Пазарният ден е приключил, но следващият ще дойде отново, и отново крепостният двор ще се превърне в шумен панаир, малък свят на стоки, гласове и живот.

Успеваемост при базалните импланти    Имплантатни размери - характеристики    Размерът е от значение - имплантатни размери    Зъбни импланти    Зъбни импланти - история

Още по тъмно, преди петлите да пропеят, рибарят е дръпнал мрежите си от реката. В лодката му блестят шарани и сомове, още трептящи от нощния улов. Когато слънцето докосва стените на крепостта, той вече е вътре, с кош от върбови пръчки, в който рибата се мята. – „Прясно, прясно! Дунав дар дава!“ – вика той, а около него домакини се надпреварват да избират най-хубавите екземпляри. До обед кошът е почти празен – само дребни рибки остават за децата, които се радват на всяко безплатно „подаръче“. Мома от близкото село влиза с магаре, натоварено с кошници – домати, чесън, праз и зелки. Тя е опитна търговка: знае, че сутрин стоката върви по-скъпо, затова държи цената. – „Една зелка за медник! Който иска, сега да купува, че вечерта ще е друго.“ Около обед вече е разтоварила повечето кошници. Това, което остане, ще го пусне по-евтино, само да не го влачи обратно до селото. В другия край на двора ковачът не продава храна, а умението си. На малка наковалня, донесена в крепостта, той подковава кон, поправя железен обръч на бъчва или закърпва ръждясал меч. Войниците го познават добре – без него няма кой да поддържа оръжието им. Около обед идват и обикновени хора – мъж с счупена мотика, жена с нож за заточване. Петър не вика като другите търговци – чукът му върши рекламата. Малко по-нататък седи момче, не повече от 12-годишно. Баща му е дърводелец и му е дал куп дребни играчки – въртележки, свирки, малки мечове от дърво. Хлапакът ги продава с ентусиазъм, като вика по-високо от всички. – „Пискун за две пари! Дървен меч за юнак!“ Около него се събират деца, дърпат майките си за полите и молят за по някоя дрънкулка. Вечерта, когато брои спечелените монети, Хлапакът се чувства като голям търговец. Следобед, когато пазарът започва да затихва, излиза и писарят на крепостния управител. Той не купува за себе си, а за цялата войска. Обикаля сергиите със списък: жито, месо, вино, сол. Търговците го гледат с уважение – неговата дума е сигурна, а плащането идва от хазната. Когато писарят си тръгне, мнозина вече знаят, че денят е към своя край. Най-големите сделки са направени. Когато слънцето клони зад стените на Баба Вида, рибарят събира празния си кош, жената със зеленчуците подкарва умореното си магаре, ковачът прибира наковалнята, а малкият Гаврош брои парата си с усмивка. Стражите затварят портите. Площадът опустява, но в камъка сякаш още звучи пазарният шум – гласове, пазарлъци, смях и звън от чук.

Зъбни импланти - кой има право да ги поставя?    Зъбни импланти - показания и противопоказания    Зъбни импланти - практическа полза    Зъбни импланти - същност

Как минава денят за господаря на крепостта? Хората без социален и управленски опит, често си мислят, че управниците не правят нищо друго, освен да ядат и пият; да правят безразборен секс и оргии. Малцина като че ли, се замислят за рисковете и отговорностите, за да се поддържа и развива успешно общността. В масовото въображение, управителят на една крепост – било то владетел, воевода или назначен наместник – често се свързва с охолство и произвол. Но реалността е далеч по-различна. Особено в места като "Баба Вида", които са били не само военни, но и административни центрове. Денят на господаря на крепостта, е бил напрегнат, отговорен и често изпълнен с риск. Денят започва още призори. Първи при владетеля идват стражите и началникът на войската, за да докладват как е минала нощта: имало ли е съмнителни движения по Дунава, забелязани ли са групи хора или лодки, всичко ли е спокойно по стените. След това се явяват писарите и икономите, за да докладват за запасите – колко жито има в хамбарите, дали виното стига за гарнизона, има ли недостиг на дърва, сол или метал за оръжие. Управителят не само изслушва, но и взема решения: какво да се достави, какво да се пести, кого да се изпрати на пазар или към селата, за да събере данъци. След сутрешните доклади, идва време за срещи с хората. В двора или в залата на кулата, господарят приема пратеници, търговци, монаси или обикновени жители на Видин. Някой идва със спор за земя, друг търси защита срещу нападение от съседи, трети моли за разрешение да продава стоки. Господарят, често заедно със своя съвет от старейшини или доверени хора, трябва да отсъди справедливо – или поне така, че редът да се запази и авторитетът му да не бъде разклатен. Управлението е и политика: ако реши против интересите на определена група, може да се настроят хора срещу него. Ако е твърде мек, може да отслаби дисциплината. Балансът е изключително труден. На обед господарят обядва в залата на кулата. Храната може да е по-богата от тази на войниците – месо, печен хляб, вино – но трапезата често е и работно време. Тук се събират неговите съветници, воеводи, понякога и чужди пратеници. Разговорите са за предстоящи походи, за отношения със съседни владетели, за данъци и доставки. Трапезата е и дипломатическо пространство – поканиш ли правилния човек, печелиш съюзник; изключиш ли някого – създаваш враг. Следобед господарят често обикаля крепостта: проверява дали стражите си вършат работата, дали стените са здрави, как вървят поправките по бойниците. Ако е военен човек, може да наблюдава упражненията на войниците или дори да вземе участие, за да покаже авторитет. Нерядко следобедът е време и за преговори с чужди търговци или пратеници – хора от Влашко, Сърбия, Унгария. Тези разговори могат да решат съдбата на града за години напред: дали ще има мирна търговия или напрежение и война. Вечерята в кулата е по-спокойна, но никога съвсем. Господарят трябва да остане бдителен – дори сред най-близките му може да има предатели или хора, готови да го подведат. Вечер той разговаря с доверените си хора, обсъжда планове за следващите дни, проверява писма или карти. Докато обикновените хора вече спят, за него често започва другата част от деня – размисъл за бъдещето, тревога за нападения, страх от заговор. Сънят идва късно и неспокоен, защото с всяка сутрин може да започне война или въстание. Да, господарят на крепостта има привилегии – по-хубава храна, по-широки покои, уважение и власт. Но цената е огромна: той носи отговорност за сигурността на целия град и околните земи; той трябва да поддържа ред, справедливост и авторитет, иначе рискува бунт; той е първата мишена при нападение – враговете търсят главата му; той живее в постоянен баланс между военна сила, икономика и дипломация. Така че зад образа на пиршества и развлечения стои едно всекидневие на тежки решения, тревоги и риск. Господарят може да се радва на уважение и власт само докато успява да запази общността здрава, защитена и лоялна.

Зъболекар    Аминоглюкозиди    Бета - лактамни антибиотици    Линкозамиди

Децата растат заедно, но момичетата и момчетата в крепостта получават различен социален опит, заради различната си социална роля в живота. Нека да разкажем за деня на едно момче и на едно момиче зад стените на крепостта. Животът зад стените на крепостта, е бил изключително разнообразен, но детството е най-добрата призма, за да се види как различните социални роли са се оформяли от най-ранна възраст. Един ден на момче и един ден на момиче – техният свят е общ, но задачите и очакванията към тях са различни. Иванчо, на 10 години, се буди от гласовете на стражите и ударите на ковача в двора. Първата му работа е да помогне на баща си да поднесе дърва към огнището, а след това да изведе козите до малката оградена част вътре в крепостта. Когато задълженията свършат, момчето грабва дървения си меч – баща му е войник и той мечтае да го наследи. Докато войниците правят упражнения, Иванчо се промъква наблизо и гледа захласнато. Понякога добродушен войник му показва как да държи копието или как да опъва тетивата на лък. „Ръцете ти още са слаби, но ще заякнат“ – усмихват се мъжете. Тези уроци са неговото училище – не книги, а оръжия, дисциплина и примера на воините. Когато звънът на пазара огласи двора, Иванчо помага на майка си да носи кошница със зеленчуци. Той скача около сергиите, пипа дървени мечове, иска да пробва свирки. Майка му го дърпа за ръката – „Не си вече малък, не бива да досаждаш“. Но в очите му пазарът е приключение. Слънцето е високо, а момчето вече тича с други деца из двора. Те си организират „бой“ – разделят се на два отбора и се замерят с дървени мечове или пръчки. Иванчо е щастлив, когато го избират за водач – усеща се като малък воевода. Вечерта обаче му напомнят, че още е дете: изпратен е да носи вода от кладенеца и да нахрани козите. След вечеря Иванчо слуша баща си, който разказва истории за битки по Дунава. Очите на момчето блестят – той вече е избрал пътя си: иска да бъде войник, защитник на крепостта. Сънят го хваща рано, с мечта за бъдещи победи. Малката бъдеща стопанка Марийка, на 10 години, се буди едновременно с брат си, но денят й започва различно. Майка й веднага й дава задача – да помете около огнището и да донесе вода в малко ведро. Докато момчетата тичат към двора, тя стои при жените и помага с хляба. Замесва с малки ръчички тесто, опитвайки се да подражава на майка си. Докато мъжете и момчетата се упражняват с оръжие, Марийка е с другите момичета и жени. Те събират зеленчуци, оправят дрехи, кърпят скъсано. Марийка учи първите уроци по шиене. Иглата боде пръстите ?, но тя стиска зъби – това е част от подготовката за бъдещия й живот на стопанка, съпруга и майка. Пазарът е любимото й време. Докато майка й купува сол и жито, Марийка крадешком гледа шарените платове на чуждите търговци. Тя мечтае да има една кърпа в ярко червено, „като за големи моми“. Но вместо това получава малко парче плат за нова кукла. Усмихва се – и това е радост. Докато момчетата играят „войници“, Марийка остава да помага с по-дребните, но нужни неща. Носи вода на животните, учи се как да приготви проста чорба, как да подреди масата. Вечер, ако остане време, се събира с други момичета, за да играят на „къща“ – всяка си представя, че вече е омъжена и има свое стопанство. След вечеря, докато брат й слуша военни истории, Марийка е при майка си, която й показва нови шевици за везба. „Жената украсява дома, както цветето двора“, казва майката. Момичето затваря очи със същата решимост като брат си – нейният път е различен, но също важен: тя ще бъде тази, която пази огнището и носи живота вътре в каменните стени. Момчето и момичето растат заедно – тичат по един и същ двор, слушат едни и същи гласове на пазара, но светът ги учи на различни неща. Момчето върви към оръжието и войната, момичето – към огнището и дома. И двата пътя са тежки, изискват отговорност и умения. А крепостта – този каменен свят – съществува благодарение и на двата.

Принципи на приложение на антибиотичната терапия    Рифампицини    Синергистини    Сулфонамиди

Тетрациклини    Лицево-челюстна хирургия - Друга патология    Лицево-челюстна хирургия - история    Лицево-челюстна хирургия - Обезболяване и медикаментозна терапия

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи    Избелване на зъби