Балтата е поддържан резерват с площ от 205.6 хектара. Това е най-северната лонгозна гора по протежение на българското черноморско крайбрежие. Местността е обявена за резерват през 1962 година по предложение на ръководителите на група английски изследователи - Гай Манфорд и Ерик Хоскин, които са провели през 1961 година експедиция по долното течение на река Батова северно от село Кранево. В тази експедиция са участвали и няколко български учени. Резерватът е в непосредствена близост до курорта Албена, което се възприема от много хора като туристическа атракция - с пълно основание, тъй като дивата природа през последните години се превърна в нещо много рядко срещано по брега на Черно море. От обявяването на Балтата до днес границите на резервата са коригирани многократно; през 1974 година резерватът дори е закрит във връзка със строежа на курортния комплекс! За щастие през 1978 статутът на защитена местност е възстановен, а от 1999 година Балтата е поддържан резерват.
Границите на защитената местност започват от шосето Кранево - Албена, продължават на изток зад заведенията на Балкантурист и по вътрешния път зад хотелите на първа линия достигат откритите водни площи в най-южната част на курорта. На юг резерватът достига до края на лонгозната гора. През 1982 година е обособена и буферна зона на резервата - тя има площ от 160 хектара, от които 147 са горски фонд и 13 - поземлен фонд.
Сред горските насаждения в Балтата преобладават два вида - полски бряст и полски ясен. Те растат почти навсякъде заедно и достигат 30 - 35 метра височина. От по-често срещащите се дървесни видове следват летният дъб, полският клен, обикновеният габър, черната елша, бялата топола, бялата върба и други. Гората е издънкова, като нейната средна възраст е 40 - 45 години. Подлесът се характеризира с широко разпространение на обикновения и черния глог, кучешкия дрян, къпината, шипката, широколистния чашкодрян (Eunymus latifolius), леската, калината и други. От лианоподобните видове най-често се среща скрипката. В миналото тя е образувала плътен и бодлив пояс, който правел гората тотално непроходима. В резултат на настъпилите през последните години екологични изменения лианоподобните видове започват постепенно да изсъхват. Наред със скрипката все още са се запазили гърбачът, бръшлянът, дивата лоза и обикновеният повет.
От тревните растителни видове много характерни са блатното кокиче, перуниката, дивият зюмбюл и няколко вида лютичета, очиболецът, водният морач, белият оман (Inula helenium), момковата сълза, килимите от острица, мехунката, върбовката и медицинската ружа (Althea officinalis). Тръстиката е завладяла азмаците и разливите на реката и дава убежище на много видове птици.
Режимът на охрана на резерват Балтата дава възможност в територията да намират убежище различни животински видове - основно земноводни и влечуги. Въпреки че урбанизацията на района допринесе много за намаляването на орнитологичното разнообразие, все още се срещат доста видове птици. Има кълвачи, гривек, папуняк, а край морето - сребриста и средиземноморска чайка - съответно Largus argentatus et Largus audounii. Освен това се среща бял ангъч и много видове корморани. От бозайниците са характерни сърната, дивата свиня, степният пор и лисицата.
Строежът на асфалтовия път Албена - Кранево е довел до преовлажняване и заблатяване на участъците над пътя и постепенно осушаване на терените под него. Много туристи също нанасят вреда на резервата - срещат се разхвърляни отпадъци, берат се цветя и билки, включително блатно кокиче, събират се охлюви... Всичко това вреди на природната среда, която се възстановява доста трудно.
Черно море Маслен нос www.dentalimplants.bg www.bg-tourinfo.com Зъбни импланти Субпериостален имплантат
Собствениците на курорта Албена са оценили близостта на резервата и са изградили различни площадки, от които всеки може да наблюдава дивата природа. Предвид това че България през последните десетилетия се оформи предимно като дестинация за алкохолен туризъм, няма много желаещи да наблюдават и снимат блата, растения и птици. Понякога обаче се срещат цели групи от природолюбители, които отдават дължимото на Майката Природа! Всеки интелигентен човек би следвало да се замисля откъде произлизаме и какво би било качеството на живота ни в случай че увредим необратимо природната среда около нас.
Градове в България Курортни комплекси в България Виж България Япония Сеул
Пътят зад хотелите в южната част на курорта Албена - вдясно от него започва резерватът
