Бегликташ
www.dentalimplants.bg www.ralev-dental.bg Рекламна политика на сайта Черно море Тони Аврамова - живопис
Бегликташ е мегалитно тракийско скално светилище, разположено на около 4 километра от град Приморско. То е едно от големите открития на Тракийската история на Южното ни Черноморие, което до 2003 година остава неизвестно за науката. Представлява ансамбъл от времето когато човекът се е прекланял пред природата и когато митовете, легендите и ритуалите са били част от ежедневието. Намира се на около 3 киломтра от Приморско, в района на бившата резиденция Перла, на около 126 метра надморска височина, има площ около 6 декара. Светилището се намира в района на бившата ловна резиденция Перла. Наблизо се намира древният град Ранули. Според археолозите комплексът се е използвал през 13 век преди Новата Ера, посветен е на свещения брак между Богинята майка и Бога Слънце; свързва се и с култ към плодородието. Най-добре проучена е централната му част, където върху голяма скална тераса са разположени скали в кръг с диаметър 56 метра. Изсечен е каменен трон, на който е сядал великият тракийски жрец, като от този трон се вижда цялото светилище. Особено впечатляващо е осветлението около 15 часа, когато слънцето осветява целия Бегликташ и всичко в светлището грее. Смята се че именно тук се е обслужвал култът към богинята - майка и нейният син - богът - слънце. Наред с функцията му на храм, това място е било и календар, и часовник, за което говорят специфични стъпки, издълбани в скалите и каменна група, разделяща деня на части.
Големият заоблен камък се нарича менхир и е белязан с изсечена на върха му стъпка на бога Слънце. На срещуположната страна в подножието на скалната тераса, на по-малък камък, е стъпката на богинята - майка. Има и десетметрова цепнатина, изсечена точно в посока север - юг. Идеята на цепнатината е при преминаване през нея човек да усети нещо подобно на пречистване и освобождаване от негативността на ежедневието. Проучванията на обекта започват през 2001 година и са ръководени от българските археолози Цоня Дражева и Димитър Недев. През 2003 година обектът е отворен за посетители.
Белоградчишките скали Скали Рилски езера Мадарският конник Паневритмия Рила планина Връх Кабул - легенди и действителност
Светилището Беглик таш било главното светилище на тракийското племе скирмиани - хора, които се занимавали много с металургия. Те населявали крайбрежните хълмове на Странджа, а техният владетел бил и върховен жрец. Резиденцията му била изградена високо над река Ропотамо, точно върху известната скала "Лъвската глава", която се намира на 3 километра западно от Бегликташ. Между тези две точки има много на брой тракийски могили, долмени и малки скални светилища. Поради това Приморската планина на десния бряг на Ропотамо се нарича "Свещената планина на траките - металурзи". Въпросното племе се прекланяло пред природата с нейните естествени творения, които само са белязани от човешките знаци, за да се подчертае божествената им красота и вечност.
Информация за Рила Черно море Вечност
Снимка на цепнатината, през която преминавате и хоп - пречистени сте от сивото ежедневие! В действителност чувството е малко клаустрофобично, а ако сте и малко по-дебели, си има реална опасност да се заклещите.
Светилището е започнало да функционира някъде около 1400 години преди Новата Ера. Около 400 години след Христа е изоставено и е разкрито едва през 2003 година. Изпълнявало е функция, подобна на тази на днешните манастири. Не са открити животински следи върху мястото за жертвоприношения - следователно траките в Бегликташ не са пренасяли в жертва животни, а само растения като грозде, смокини и т.н. Според някои теории Бегликташ не е тракийско, а египетско светилище, основано по време на египетска експанзия на Балканите около 1500 години пр.н.е, по времето на египетската владетелка Хатшепсут Мааткара. Според тези теории светилището е посветено на египетския бог Тот - господар на времето и отговарящ за разбирателството между боговете и хората. Няма много убедителни доказателства за това; все пак историята е доста интересна и тук ще опишем някои неща по темата. Според египетската митология бог Тот е син на богинята на любовта Бастет и бога на разрушението Апеп. Бастет е египетска царица, която е от тракийски произход и дори според легендите е родена някъде в района на планината Странджа; посмъртно е обявена за богиня, което е доста често срещано явление в египетската митология - така например един от главните египетски богове Аамон Ра е един от първите фараони, който след смъртта си е обожествен (канонизиран за светец според християнството, в което няма много нови положения, а само видоизменени практики от по-стари религии). След смъртта на въпросната тракийка Бастет тя е погребана на родна земя, в планината Странджа, като ковчегът й е пренесен от голяма група хора, някои от които са пътували по суша, а други по море. Царица Бастет е била покровителка и на родилките; тези вярвания вероятно са битували сред населението поне няколко хилядолетия, тъй като наблизо има и параклис на света Параскева - тя пък според християнската религия помага при безплодие - изобщо, нищо ново под Слънцето... Как една тракийка от Странджа е успяла да стане владетелка на най-мощната държава по онова време, е напълно неясно; срещат се обаче и други легенди за тракийски жени, издигнали се по един или друг начин до високо обществено положение в Древен Египет. Става въпрос за тракийката Родопея (на която пък е кръстена планината Родопа), която с любовта си успяла да омае не кой да е, а фараона Микерин - един от най-силните и влиятелни фараони, построил една от трите най-големи египетски пирамиди. Тракийките явно са имали специфични умения, с които са си проправяли път в обществото и някои от тях са достигнали доста напред.
Топонимът Бегликташ идва от турски език - беглик означава данък в натура, заплащан на феодалния владетел (бей) в Османската империя, а таш - камък. Преди Освобождението на България българските животновъди от околните села в Странджа заплащали данъците си във вид на добитък. Поради това много места в България носят в назаванието си корена "Беглик" - там са се събирали въпросните добичета, изпращани на султана под формата на данък общ доход. Възможно е и тук да е имало подобен сборен пункт. Археоложката Цоня Дражева (откривател на Бегликташ, за съжаление вече покойна) предполага че светилището е функционирало без прекъсване около 2000 години - от XV век преди Христа до IV век, когато дейността му вероятно е прекратена поради приемането на християнството от повечето хора по тези земи. Бегликташ е в непосредствена близост до древното селище Ранули, разположено по бреговете на река Ропотамо.
Входът на светилището е от посока югозапад. По скална пътека се стига до каменно "брачно ложе". Тук вероятно върховният жрец и жрица са пресъздавали единението между двете божества - Слънцето и Майката природа. Доколкото има информация за навиците на траките, можем да предположим в какво точно се е състояло пресъздаването на този ритуал! След въпросното ложе следват два жертвеника и каменен жречески трон. Централната площадка на Бегликташ е леко издигната над околния терен; нейният диаметър е 56 метра и в нея са разположени скални елементи, които също са служели за провеждане на ритуали. Зад тях се вижда астрономически часовник. Сянката на главния камък пада върху по-малките камъни, при което денят се разделя на шест равни части. Календарът пък показва моментите на слънцестоене (лятно и зимно) и равноденствие (есенно и пролетно), като през дупки, специално издълбани в камъните, точно през тези дни от годината преминава слънчева светлина.
Според разкази на местни жители, на поляната пред светилището до 1956 година са се изпълнявали нестинарски танци. Според археолозите, открили Бегликташ, тези ритуали са от много древни времена и водят началото си от тракийския орфизъм. Всички тези особености правят Бегликташ едно от най-наситените с история,енергийни и интересни места по нашите земи. Място, което си струва да бъде посетено и опознато. Още повече че е в един от най-посещаваните от туристи региони - Българското Черноморие. В близост до Бегликташ можете да посетите още град Созопол, природен парк Странджа, село Бръшлян, солниците и античната куполна гробница в град Поморие, археологическия музей в град Бургас.
