Кашина

Кашина

Кашина е малко село в Среден Пирин, отдалечено е на около 20 километра от град Мелник. До селото няма асфалтов път - има черен път, но през пролетно - летния сезон по него се стига лесно с лек автомобил до село Кашина. Нямаме идея как става снабдяването на селото през зимата, когато снегове затрупат пътя или най-малкото се образува дълбока кал. Като цяло село Кашина е доста живописно, въпреки че има голям брой стари, разрушени къщи, които създават усещане за спряло време. На около 2 километра над селото се намира Кашинският водопад - или водопад Скока. От село Рожен до село Кашина може да се стигне и пеша, като пътят отнема около два часа.

Известна забележителност в селото е църквата Света Богородица. Тя е строена през първата половина на 19 век. В нея се чества и празника на селото - той е на 28 август. Известна забележителност в региона е и Кашинският водопад (водопад Скока), който е отдалечен на около два километра от селото; пътят до него отнема около 40 минути.

Не е известно кога точно е възникнало село Кашина. До 1912 година то е в пределите на Османската Империя - първо в Серската Кааза, а впоследствие - в Мелнишката Кааза. През 1878 година в селото са живеели около 200 души, всичките от които българи. Има сведения че селото в предишни епохи е било смесено - българо - влашко, но власите са напуснали селото и то си остава чисто българско още по времето отпреди Освобождението. Поради отдалечеността от други населени места турската администрация не се е занимавала особено с хората от селото и те са водели спокоен живот - за разлика от много други градове и села в региона. Поради това и много често в селото са намирали подслон хайдути, често цялата чета на Яне Сандански. През 1905 година селото е имало 256 жители, а през 2004 - само 14 души. Един жител на селото е участвал като доброволец в Македоно - Одринското опълчение в Първата Балканска война през 1912 година. През 2006 година е стартирала младежка инициатива за обновяване на селото - тя е плод на съвместните усилия на български и германски младежи. Перспективите за развитие на селото са добри, тъй като регионът предлага чист въздух и много възможности за активен отдих и почивка.

Почти всички къщи в селото са строени с природни материали - глина, кирпич и дърво. Това се отразява и на състоянието им - рушат се бързо и сигурно. Природата бързо превзема това, което човекът се е опитал да отнеме от нея! Дворовете бързо обрасват с всякакви храсталаци, а след това и с дървета. Това от своя страна още повече ускорява процеса на рушене на сградите. По наши наблюдения, ако всички хора напуснат едно населено място, само след 10 - 15 години не остава и следа от него освен някой по-стабилен каменен зид.