Мелник

Мелник е най-малкият град в България. Разположен е в Благоевградска област, на около 20 километра югоизточно от град Сандански. Градът лежи по протежение на едноименната река (Мелнишка река), в югозападните склонове на планината Пирин. Преброяването през 1963 година е показало 368 жители. На 31.12.2013 година неселението на Мелник е наброявало пък 208 човека. В града от много време се развива винопроизводство, а също така и тютюнопроизводство, лозарство и животновъдство. Известен е регионален сорт грозде - широка мелнишка лоза, който сорт расте на широко по земята, не изисква редове и колове.

Градът е построен върху специфичен терен - свличащи се старокватернерни наносни конуси, които определят неповторимия облик на околността - Мелнишките пирамиди са една забележителност от национален мащаб. За съжаление под действие на процесите на денудация те постепенно се разрушват, но който и да чете тези редове, едва ли ще доживее пълното им разрушение - това ще стане вероятно след около милион години.

Исторически сведения за Мелник се откриват със сигурност от XI век. Все пак, доста по-рано, в годината на покръстването на българския народ, през 864 година, в договора между България и Византия се споменава за крепост, която да бъде изградена с цел охрана на южната граница на страната. Вероятно това е бил град Мелник. Градът е бил разположен на стратегическо местоположение - на централния път, който е навлизал в територията на страната от Гърция. Кой знае защо, пътят не е минавал през долината на река Струма, което би било много по-удобно от гледна точка на проходимостта и всичко останало, а преминавал точно през Мелник - на около 20 километра на изток от въпросната долина, както стана въпрос по-горе. През тракийско време тук са живели хора от племето меди - точно от това племе произхожда известният гладиатор Спартак, който е вдигнал най-голямото въстание против робовладелския строй в Рим. Според историции археолози Спартак е роден някъде в околностите на град Сандански. През римско време пък тук вече е имало селище - има римски мост, който е запазен и до днес. Още през дванадесети век Мелник става център на оживена търговия, а през 1215 година деспот Алекси Слав превръща града в своя столица. Между другото, въпросният деспот очевидно е бил хитър и ловък политик, защото е успял да подчини цялата територия на Родопите, които дълго време след смъртта му носят неговото име - Славееви Гори. Изградил е Болярската къща, която е едно от укрепените жилища в България - т.нар. донжони. Интересното е че въпросната къща се запазва непокътната чак до 1913 година, когато за съжаление е разрушена при събитията от Междусъюзническата война. Повече информация за кулите в България прочетете тук...

Село Рожен Роженският манастир Мелнишки пирамиди Пясъчни пирамиди Къщи в Мелник Дъга

В средата на XIII век градът е включен в границите на Никейската Империя. През 1252 година за наместник на никейския император Йоан Трети Дука Ватаци в Мелник е назначен бъдещият известен византийски император Михаил Палеолог, който поддържа в Мелник добри отношения с българите. През XIII век в Мелник са заточвани неколкократно цели родове на византийски аристократи (от българския цар Калоян и от различни византийски императори, което променя състава на населението и архитектурния облик на града. Много от византийските къщи са използвани до началото на двадесети век, а останки от тях са запазени и до днес. През XIV век за известно време Мелник е включен във владенията на протосеваст Хрельо - същият този, който построил Хрельовата кула в Рилския Манастир. След неговата смърт през 1342 година в продължение на около 15 години градът е под властта на сръбския владетел Стефан Душан. Последният християнски владетел на града е Константин Драгаш, загинал в битката при Ровине през 1395 година.

Турците завладяват Мелник през 1395 година и градът е включен в Кюстендилския санджак; първоначално градът е бил самостоятелна нахия, а впоследствие - кааза, което е споменато през 1604 година. За Мелник се откриват сведения в записките на османския пътешественик Евлия Челеби, който описва града като добре уредено селище с лозя, едно- и двуетажни къщи и много домашни бани.

През епохата на Възраждането град Мелник процъфтява. Развиват се лозарство, винарство, строят се църкви, манастири, къщи, обществени сгради и какво ли не. От тази епоха са запазени Пашовата, Цинцаровата къща и други, много винарски изби и църкви.

На 5 март 1873 година Петър Сарафов открива първото българско училище в Мелник в дома на свещеника Атанас Павлов. Училището се посещава от деца от града и от околните села. Наклеветен от гърци пред властите, Сарафов не успява да довърши годината и е принуден да напусне Мелник, като на негово място учител става Иван Козарев - не става въпрос за първия партизанин, тъй като това са събития от 19 век. След това в училището преподават Спас Влахли от село Влахи и Тома Николов от Неврокоп, при когото в навечерието на Руско-турската война, след нови гръцки клевети, училището отново е затворено. Отворено е отново през 1881 година. По-късно Хаджи Поп Димитър от село Черешница дарява сграда за българското училище. През втората половина на XIX век Мелник започва постепенно да запада, оставайки настрани от главния път по долината на река Струма. Част от жителите му се преселват в Сяр (Серес), Горна Джумая (Благоевград) и на много други места в България.

През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов населението на града е 4330 души, от които 500 българи, 950 турци, 2650 гърци, 30 власи и 200 цигани - вижда се че по това време Мелник си е бил на практика гръцко населено място. В първото десетилетие на ХХ век почти цялото християнско население на Мелник принадлежи към Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев през 1905 година в града има 40 българи екзархисти, 220 българи патриаршисти гъркомани и 3 825 гърци. В града работят прогимназиално и основно българско училище, две прогимназиални и две основни гръцки. В Мелник функционира гръцки мъжки силогос, а на 26 април 1906 година е основано женското дружество „Хармония“ лично от митрополит Ириней Мелнишки, който набляга на необходимостта да се засили борбата на елинизма с българските чети. Дружеството подпомага гръцката пропаганда в Македония. През 1911 година дружеството организира голям протест, с който успява да осуети плановете на българите да построят църква и училище в центъра на града.

При избухването на Балканската война през 1912 година шест души от града са доброволци в Македоно - одринското опълчение. По време на войната на 14 октомври 1912 година в местността Грозни дол (южно от града) са избити от отстъпващата турската войска 28 българи и гърци заложници от Мелник и района. През 1912 година градът е освободен от турците и преминава към българска територия, но през 1913 е опожарен при изселването на турците и много голяма част от населението му го напуска. Градът е освободен на 17.10.1912 година от четата на Яне Сандански. Местното население избира за кмет Георги Коцев, за помощник-кмет Петър Говедаров, а за членове на общинската комисия са избрани Андрей Попилиев и Панде Илиев. След сключването на Букурещкия договор и оставането на града на територията на България гръцкото му население се изселва в Гърция, в най-близкия град след границата – Валовища (Сидерокастро). На тяхно място идват българи бежанци от Солунско, Серско, Драмско и други части на Егейска Македония. През 1916 година по време на Първата световна война професор Васил Златарски посещава града в ролята си на участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щаба на действащата армия. Според записките на въпросния професор Мелник по това време е бил едно доста злокобно място, наподобяващо призрачните градове след края на Златната Треска в Калифорния през 19 век. От около 2000 къщи са останали само 200, годни за живеене, повечето от тях са били в крайно каяно състояние - без дограма, покриви, всичко, което е можело да се открадне, е било изнесено. След това постепенно градът запада още повече, обезлюдява се и така до наши дни - днес обаче Мелник си е атрактивна туристическа дестинация, особено с развитието на частния бизнес след историческата дата 10.11.1989. Още през 1964 година Мелник обаче е обявен за град - музей.

Подробна информация за Пирин планина Мелнишка река Сгради Информация за Кордопуловата къща Лицево - челюстна хирургия

Болярската къща в Мелник Туристическият информационен сайт Градове и села в България Българският имплантологичен портал

Мелник винаги е бил център на всякакви религии, и за съжаление немалко хора от са пострадали точно по вина на религиите. Всеки е извършвал актове на ансилие над други хора, все в името на религиите, но може би всъщност причините за това са доста по-прозаични. В миналото градът е бил център на Мелнишката епархия, основана през XIII век. През XIX век тя обхваща Мелнишката, Петричката и Демирхисарската кааза и нахията Долна Джумая от Серската каза с общо 101 християнски селища - т.е. град Мелник в онези времена е бил един административен център на доста голям регион. След 1878 година към епархията се присъединява и Горноджумайската кааза, подведомствена дотогава на Самоковската епархия на Българската екзархия. През 1891 – 1892 година голяма част от християнското население в епархията отхвърля властта на Цариградската патриаршия. Първоначално 21 села от Горноджумайско преминават към Българската екзархия. Три четвърти от селищата в Мелнишко също се отказват от Патриаршията. С изключение на 100 къщи и Петрич преминава под екзархийско ведомство. Скоро и селата последват примера на града. През 1894 година Горноджумайската каза се присъединява към новосъздадената екзархийска Неврокопска епархия.

Днес диоцезът на Мелнишката епархия е поделен между Неврокопската епархия на Българската православна църква и Валовищката епархия на Цариградската патриаршия (управлявана от Църквата на Гърция). Мелнишки е титулярна епископска титла (тоест без епархия) на БПЦ.

В Мелник се намира частично запазената средновековна византийска църква „Св. Никола“, датирана към края на XII век и разрушена при пожар през 1913 г. Църквата има прилежаща камбанария, която е построена отделно и се намира северозападно от църквата. Двете бронзови камбани на църквата датират от XIII в. и се смятат за едни от най-старите в Европа. Открити са в началото на ХХI век. Мелнишката църква „Свети Свети Петър и Павел“ е построена в XIX век и е с изключителна художествена стойност.

Край Мелник се намира Роженският манастир, който е най-голямата обител в Пиринския край и един от няколкото средновековни български манастири, запазени сравнително непокътнати и до днес. Манастирът е построен през XIII в. Разположен е на около 7 километра от Мелник в ниските части на Пирин планина. Той предлага изключителна гледка към върховете на Пирин и Беласица, както и към популярните мелнишки мелове – разположени около града пирамидални хълмове, образувани от ерозия на глинената почва. Повече информация за Мелнишките пирамиди прочетете тук... Сегашната манастирска сграда е от XIX век, в нея е сниман филмът "Време Разелно" - манастирът играе ролята на конака, в който се развива действието на филма. Манастирският храм е забележителен паметник на културата. Най-старият надпис върху стенописите е от 1597 г. Църквата има интересен дърворезбован иконостас, стенописи и стъклопис в източната си част. В манастирската сграда е уредена експозиция. Асфалтовият път от Мелник е много добър и води директно до портите на манастира. Няма редовна автобусна линия от града до село Рожен.