Планински преход в дъждовно време

В тази секция на нашия сайт сме публикували различни снимки, които сме правили по време на планински преходи в дъждовно време, както и някои практически съвети към туристите за това как да си направят живота по-лек при такива преходи. Един дъжд може да направи живота ни много неприятен, а в много случаи и да го застраши - ако започне например гръмотевична буря. В повечето планини по света дъждът вали в ранните следобедни часове - в интервала 13.00 - 16.00. Рано сутрин и късно следобед атмосферните условия са доста по-устойчиви. Разбира се, има и дни, в които дъждът вали с мерак от сутрин до вечер - тогава нямаме много избор и следва да предприемем планински преход единствено ако е много наложително - например ако трябва да се прибираме от някоя хижа или да хванем транспортна връзка. През последните години вече има и екипировка за преходи, с която на практика дъжд няма да усетим дни наред - предлагат се якета с мембрани, които не пропускат вода.

www.dentalimplants.bg Пирин планина Скали под връх Синаница Изкачване към портата Зъбни импланти

През късния следобед обикновено времето се прояснява. Около 17.00 - 18.00 обикновено дъждът спира, така че има един интервал от време до 20.30 - 21.30, в който интервал да довършите започнатия преход. Разбира се, това важи за летния сезон - през есента се стъмва доста по-рано, около 18.30 - 19.30; през пролетта денят е по-дълъг, но през март и април условията са си направо зимни, единствено през май в по-ниските части на планините може да вали дъжд. Горната снимка е направена в 20.30 часа на около пет минути път над хижа Вихрен - в един дъждовен ден, в края на който дъждът спря, но всички участници в прехода бяха мокри до кости.

В речни долини като тази на снимката горе няма голяма опасност от падане на гръм; по открити била, хребети и върхове обаче опасността нараства значително. Това е може би най-големият риск при планински преходи през лятото! Ако усетите че започват да падат гръмотевици, може би е най-добре да се върнете обратно. Планината си стои там и на следващия ден при ясно време преходът ще може да бъде осъществен безпроблемно. Ако все пак трябва да се приберете до хижата, е най-добре да се спазват някои основни принципи. Преди всичко е добре отделните участници от групата да се движат раздалечени един от друг - на разстояние 50 - 100 метра, дори и повече. Група от хора привлича мълнията, а и колкото брутално да звучи, е по-добре един засегнат, отколкото цялата група. Металните предмети трябва да се избягват - чадърите са лоша идея, също и огромните обективи на фотоапарати. Така или иначе никой фотограф няма да ги изхърли, добре е поне да се приберат в раницата. Ако намерите подслон под скала като тази на снимката горе, това представлява отлична защита срещу падането на мълнии - скалата представлява почти идеално заземяване. Обратно, дърветата не представляват добра защита, защото много често мълниите падат директно върху тях, особено ако се издигат самотно над поляна или храсталаци. Металните парапети като този на Кончето или Валявишки чукар също би следвало да се избягват - металът привлича гръмотевицата и е добре туристът да бъде по-далеч в този момент. Ако интервалът от време между светкавицата и звуковия ефект е по-дълъг, ситуацията е ОК - мълниите са далеч. Светкавицата се вижда на практика в момента на възникване на мълнията, защото светлината се движи със скорост 300 000 километра в секунда; звукът се движи със скорост 330 метра в секунда във въздушна среда, следователно ако има разлика от 3 секунди между двата ефекта, мълнията е на около един километър от местонахождението ви. Обратно, ако интервалът от време е много кратък, мълнията е много близо и освен това гръмотевицата не се чува като провлачен гръм, а рязко и силно. Провлачването на звуковия ефект се получава при по-голямо разстояние и в резултат на формирано ехо, което се връща многократно. Ситуацията е изключително лоша, ако започнат да се изправят коси и да се наелектризират дрехи - това означава че се намирате във въздушна зона с повишен електрически заряд и всеки момент може да се получи късо съединение - именно това представлява мълнията. В такива случаи не можете да направите особено много - освен да легнете на земята, да се свиете на кълбо, за да се намали потенциалът между двата края на тялото, общо взето друго не може да се предприеме. Разбира се, излишната паника е възможно най-лошият съветник в случая - хаотичните движения, викове, размахване на ръце може да привлечат допълнително атмосферното електричество. За щастие пострадалите от мълнии са сравнително малко, смъртните случаи са около половината от всички засегнати - останалата половина се отървават с изгаряния в различна степен, със спукани тъпанчета, с единични гърчове или просто с уплаха.

www.see-bulgaria.com www.see-bulgaria.net

www.ralev-dental.bg Първична стабилност

При планински преходи по време на дъжд има и друга опасност за туриста - буйните планински реки. На горната снимка е показана река Струма след пороен дъжд - водата влачи дървета и камъни, а преминаването през такава река си е доста рисково. При започване на пороен дъжд никога не заставайте да се подслоните под мост - не е известно какво се случва по течението на реката над вас и дали в един момента няма да дойде голяма речна вълна. Има и още един изключително висок риск - по време на или след поройни дъждове никога не се влиза в пещери (като изключим благоустроените). Описани са случаи на пещерняци, прекарали седмици наред под земята, защото пътят, по който са достигнали дадена пещерна зала, е отрязан от придошли подземни води и дълги пещерни коридори са наводнени, съответно непроходими без водолазна екипировка.