Варвара

Програма за реклама в сайта    Зъболекар в Пловдив    Смърч    Ела

Има много селища, които носят едни и същи имена. Това не е прецедент; няколко населени места имат дубльори в имената си, като даже не се знае, кой е оригиналът; кои - дубльорите. Тук ще разкажем за две от тях, които нямат нищо общо помежду си, освен еднаквото име. В България две селища носят името Варвара: Варвара, село в област Бургас и Варвара, село в област Пазарджик. Но не само в България съществествува това име. Варвара може да се отнася за: женско име, християнска светица, село в Азербайджан, село в Гърция, село в Северна Македония, бивше село в Северна Македония, залив в Антарктика, язовир в Азербайджан. Варвара е родствено име и на племената, наричани варвари. Първоначално варвари е определение, използвано за чужденци, които не споделят установената култура или степента на изтънченост на местното племе, нация или народ. Омир нарича "варвари" освен негърците, то и племена, които са по-скоро диваци, изостанали или неразвити.

На мястото, където свършва Родопа планина (официално - Родопите) и започва Тракийската низина; където Чепинска река се измушва от криволичещия пролом и се влива в Марица; на това кьоше, или ако щете – в този ъгъл, преди столетия хора направили първо бивак, после се установили за постоянно. Село Варвара. Като много други села в България, и Варвара е разделено на две части – гара Варвара, разположена в долината на Чепинската река, и същинското село Варвара, разположено в полите на Западните Родопи. Гара Варвара е последната равнинна спирка на теснолинейния влак, т.н. Родопска теснолинейка. Той тръгва всеки Божи ден в годината от гара Септември и изминава 125 км до крайната си дестинация – гара Добринище; след което се връща обратно по единичния теснолинеен път. Пътуването в едната посока е със средна скорост от 25 км/час, като скоростта дава на пътниците възможност да се полюбуват на невероятно красиви гледки, без да препускат през тях. Линията свързва Горнотракийската низина, Родопите, Рила и Пирин. Пътят и минава през живописното дефиле на Чепинска река, пресича Чепинското корито и се упътва към Аврамовата седловина, която разделя Рила и Родопите. Предизвикателство – но и тръпка – в петчасовия преход е, че седалките са дървени; незапомнено стари, колкото са стари локомотивът и вагоните. Влакчето изкачва и до най-високата гара на Балканския полуостров – гара Аврамово, на 1267 м над морското равнище. Оттам, покрай бреговете на река Места, теснолинейката достига до полите на Пирин, до крайната си спирка - гара Добринище. Във Варвара освен близостта на теснолинейната железница, се събират шосейните пътища от Пазарджик, Септември и Велинград. Както се казва за нашата родна страна, същото важи и за древните варвари (очевидно, щом са кръстили селото си така; шегичка): Хората на кръстопът не пи*аят, ние държава (село) сме направили. Почти като в центъра на света и на околните села.

Избелване на зъби    Зъболекар в Пловдив    Начална страница    Планини в България    Мура

Същинското село Варвара е разположено на границата на Западните Родопи, на северния склон на рида Алабак. Тук склонът свършва с много стръмен откос. В околностите на с. Варвара е установено старо тракийско светилище от V – IV век пр. Хр. По-късно, на същото място е изграден раннохристиянският храм „Света Марина“. При археологическите проучвания са намерени плочка на тракийски конник, железни брадви, ножчета, бронзов звънец, парчета от съдове, римска керамика и монети, сечени по времето на първия християнски римски император Константин I Велики (306 – 337 г.), Констант (333 – 350 г.) и Валент (364 – 378 г.). При нашествието на османлиите старото българско село е било унищожено и по-късно разбягалото се по близките гори население, на юг от предишното (по-близо до планината), създава днешното село Варвара. Още през 1870 г. Стефан Захариев пише за него, че се състои от 110 къщи, 1 училище с 20 ученика, кореняци са 435 български мъже – лозари, дърводелци, варджии и земеделци. През 1887 г. в селото се установяват и цигани – калайджии. Край Варвара са открити остатъци от древна средновековна крепост „Градището“ („Дуварето“). Крепостта била разположена на стар път, минаващ през Милеви скали за село Корово (днес село Драгиново). От нея, при опасност и други извънредни събития, са подавали сигнали към крепостта „Цепина“. Градището е с правоъгълна форма; личат основите на две някогашни кули. Варвара е на 19 км от Пазарджик; от Септември – на 6. В днешно време селото има около три хиляди жители; летните нощи са прохладни; зимните дни – топли. Климатът е преходно-континентален. Мека зима, ранна пролет, горещо и сухо лято, есента често е дълга и слънчева. Селото е в един от най-сухите региони на България. Тук годишното количество валежи рядко достига и най-често е под 500 мм/кв.м. Селото е в така наречената Родопска яка; надморската височина е от 270 до 360 м, и поради това абсолютните минимални температури са по-умерени в сравнение със съседните села в низината. Това е добре дошло за някои субтропични растения като смокиня, нар, киви, райска ябълка, дафинов храст, черница, тютюн. Поради многото слънчеви дни, районът е благодатен и за лозовите насаждения. Гледката на зелени ливади и смокинови дървета е типичната гледка тук.

Край Варвара са открити останки от ранносредновековни параклиси „Света Петка“, „Свети Никола“, „Свети Илия“, „Света Троица“. През 1811 г. е започнат строежът на църквата „Света великомъченица Варвара“. Само след три години, през 1814 г. храмът е бил готов. Инициатор и ктитор за вдигане на църквата е бил чорбаджи Атанас Лозанов (Джеката). Неговият образ е изографисан вдясно от входната врата, заедно с образа на зографа Петраки Костакович. Името на майстора на градежа не се е съхранило. Край Варвара, на покровителката на чудодейния извор в защитената местност (площ от 1,5 хектара) има кръстено светилище с пет вековни зимни дъба, почитани в древността като свещени дървета, посветени на гръмовержеца Зевс. На това свещено място, носещо името „Света Марина“, са разкрити основите на някогашна църква, изградена върху старо капище на нимфите. Водата на извора се смята за лековита – за хора, страдащи от очни болести. Макар и без покрив, тя се посещава целогодишно. Зидовете на църквата са запазени и се издигат на височина повече от 2 м. Строежът на култовата сграда, непосредствено над днешната гара Варвара, започва приблизително в началото на V век. Била е разрушена в края на VI в. или началото на VII в., вероятно от Византия. Обявена е за природна забележителност от национално значение. Друг християнски храм, Баткунският манастир „Св. Св. Петър и Павел“, е основан около XI-XII век в близост до крепостта Баткунион и е в непосредствена близост до с. Паталеница, на 9 км от Варвара. На около 28 км от Варвара, в покрайнините на село Дорково, се намира крепостта Цепина. Някога на това място високи стени обграждали много красив замък. Крепостта била с внушителна външна стена, жилищни сгради, няколко църкви. Днес са запазени основите на някои от сградите, както и съоръжения за събиране на дъждовна вода (щерни) с дълбочина до 10 м. Крепостта е строена през Средновековието. В XI век Византийската империя я превзема, но по-късно цар Калоян отново я връща в българско владение. Твърдината била дом на Алексий Слав – племенник на цар Калоян (1197 – 1207 г.). Замъкът на Деспот Слав бил непревземаем, поради добре охраняваните си стени и местоположение. Цепина е една от последните български крепости, които падат под османско владичество. Жителите и се предават едва след 9 месеца обсада, заради липса на провизии. През юли 2010 г. югозападно от Варвара е открит нов параклис, носещ името на Св. пророк Илия. Построен е на мястото на каменен кръст, доказващ съществуването на стар параклис там още от времето на Средновековието.

Байкушевата мура    Зъбни импланти    Град Пловдив    Език    Композити    Информация за Вихрен    www.tourinfo-bg.com

През 1913 г. и 1925 г. няколкостотин български преселници идват от Егейска Македония, Сярско (с. Лакос, с. Хоровец и с. Дотлия). Фамилията Ангелушеви от село Варвара, преселени от областта Македония през 1918 г., има роднинска връзка с известния художник Борис Ангелушев. Покрай бреговете на Чепинска река са открити 15 минерални извора. Преди около 70 години чрез сонда е открита минерална вода с изобилен дебит и високо сярно съдържание. Температурата на водата е 92 °C, което нарежда извора на второ място у нас по топлина на водата; след Сапарева баня. След откриването на минералната вода, са построени Варварските минерални бани, СПА-хотел Аква парк Варвара и комплекс Плажа. С горещи извори и студени кладенци; красиво озеленени градини с дългогодишни дървета, растения и разпръснати няколко топли минерални басейна привличат туристите хотелите и къщите за гости във Варвара.

Варвара е и изключително удобен изходен пункт към много природни и туристически феномени и забележителности, или както днес е модерно да казваме, нещо като туристически хъб.

  • Край Варвара е защитената местност „Свети Георги“ (5,7 хектара), естествено находище на блатно кокиче - застрашен от изчезване вид, включен в Червената книга на България;
  • Недалеч е и Защитената местност „Коритата“ (10,7 хектара);
  • Хижа „Равно Боре“ е в едноименната местност в Западните Родопи, на 1050 м надморска височина, в планинския рид Алабак, обявен за природна забележителност. Дотам се стига по пътека, която минава през местността „Св. Марина“ и средновековната крепост „Дуварето“. Пътеката всъщност върви върху стар средновековен път от Тракия за Родопите. Тя е само за пешеходци, дълга е 8 км и се изминава средно за два часа и половина. Друг маршрут минава през старите минерални бани, 4 км разстояние и се изминава за час и половина ходене. Третият маршрут е черен горски път, който започва от с. Симеоновец. Хижата е в двуетажна сграда и има капацитет около 60 места. До нея може да се стигне и с високопроходим автомобил, като се тръгне от Варварски минерални бани или от спирка „Марко Николов“ на жп-линията;
  • Плиоценският парк в Дорково представя най-голямото известно на палеонтолозите струпване на кости от над 20 вида животни на едно място. На площ от 15 кв. м са открити над 600 кости, което го превръща в най-голямото подобно находище на Балканите;
  • Снежанка е една от най-красивите пещери в България; наричана е още „Перлата на Родопите” и е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта. Намира се на 35 км от с. Варвара в посока Пещера. До пещерата се достига за около 45 минути по стръмна екопътека, като преди това се върви по около 2 км асфалтиран път;
  • Местност „Старите Гробища“. В местността се простира величествена гора от дъбове на по няколко века.

Във Варвара има и богата програма за чествания на различни празници – светски, религиозни, езически.

  • Всяка година на 1 януари в селото се чества Дервишовден; той съвпада с Нова година и Васильовден. Почитането му като празник започва отдавна. Кукерските игри са чисто езически ритуали за прогонване на злите духове, носят човешката надежда за повече здраве и берекет. Кукерите цял ден ходели от къща в къща, като пожелавали да е здрава, мирна и честита Новата година! След това, този обичай се превръща в традиция и започва да се повтаря всяка година. Участниците в празника са предимно мъже; те започват два месеца преди празника упорито да стягат маските и костюмите, с които ще се представят. Разделят се по махали, като се стараят никой да не види маските на останалите. По традиция на 25 декември в читалището се провежда дервишко събрание, предхождащо празника. На него се избира дервишки ансамбъл, който включва невеста, младоженец, девер, деверица, цигани, мечкар и мечка, а също така и поп. Костюмите им са строго определени за всеки един от участниците – местни, автентични (сукман, риза, шимия със зарафлъци, чоено палто, чишири, елек, пояс, гугла). Деверицата реди в сито зелени клонки, с които невестата ще кичи гостите и домакините почти през целия ден за здраве и берекет. Готовият вече ансамбъл, под звуците на гайдата и ударите на тъпана, съпровождани и с дрънкането на звънци и бакъри в 2 часа сутринта тръгват от единия край на селото – „Каменна поляна“ и стигат до другия – гара Варвара. Към 10.30 часа пристигат на центъра на селото, пред читалището където ги очакват много хора – местни жители и гости. Дервишките свирни продължават и тук, където се играе традиционното дервишко хоро. Пристигат и кукерските групи, като всяка от тях има водач. Започват и „палавите“ кукерски танци под ритъма на звънците и бакърите, веселите закачки между кукер и не маскиран;
  • 6 януари, Йордановден. След празничната литургия в църковния храм, под ударите на камбанния звън всички отиват на определено място, където има изворна вода, която се събира в малко вирче. Останало още от миналото, старите жени казват: „Отиваме в Голем дол да кръщаваме водата". Попът хвърля във вирчето кръста и млади мъже и младежи се хвърлят във водата да го търсят. Късметлията обикаля с него селото за здраве, даряват го кой с каквото желае;
  • През март – Сирни заговезни. По махали на определени места в селото и в планината, се палят огньове, наречени „Оратници“. Около тях се събират хора, искат си прошка един от друг, прескачат „Оратницата“ за здраве, черпят се с баници, вино. Задължително на домашната трапеза има и халва. Всичко това е придружено с много музика, смях и веселие;
  • 6 май – Гергьовден. Общоселски църковен събор, който протича през целия ден. След празничната литургия, пренасяне на иконите „Свети Георги“ и „Света Богородица“ с литийно шествие и песнопения до Оброчището „Свети Георги“, намиращо се на 4 километра в гората над селото. На мястото се пекат обречените за курбан агнета – чеверме;
  • 17 юли – „Света Марина“. Общоселски църковен събор. На това свято място се прави овчи курбан за здраве, служи се празнична литургия, прави се водосвет. Мястото се посещава не само от местните жители, а и от хора, живеещи в близките и по-далечни населени места. Изворчето, което се намира в параклиса „Света Марина“ се смята за лековито – лекува очни заболявания. Немалка притегателна сила и енергия излъчват и петте вековни дъба, намиращи се около този параклис, който се намира непосредствено над гара Варвара. На хълм с изкуствено заравнен терен, над пролома на Чепинска река се намират останки на раннохристиянска църква „Света Марина“, която и до днес е почитана като свято място;
  • 4 декември – „Света Варвара“ – храмов празник на селото. През 2024 г. храмът става на 210 години. Всяка година на този ден, селото се посещава от много гости от съседните села и градове. Богослужението на празничната Света Литургия се отслужва от свещеници, поканени от други населени места (Брацигово, Ново село, Ветрен дол, Розово, Пазарджик). Приготвя се традиционното безмесно ястие – бурения - кисело зеле, ориз, сухи червени чушки, праз и подправки. Пече се в тава, на фурна. Ястията, приготвени за този ден са постни.

Варвара се слави и със своята прекрасна традиционна кухня. Традиционното ястие около коледно-новогодишните празници, е пуйка или пуяк с кисело зеле и кървавица. В подходяща тенджера се нареждат последователно нарязаните на порции пуйка, зелето, кървавицата, като помежду се поръсва ситно нарязан праз и копър за аромат. Залива се с мазнина (по желание с олио или свинска топена мас) и малко вода. Вари се на умерен огън в продължение на няколко часа. Друг характерен начин за готвене на цяла пуйка, е така нареченото „печено“. На дъното на голяма тава се слага нарязано кисело зеле, разбъркано с червен пипер и ситно нарязан праз. Върху него се поставя пуйката, в която предварително се слага плънка от запържен ориз с кромид лук и чер пипер. Заливат се с мазнина и се пече във фурна в продължение на 2 – 3 часа. Традиционно ястие е и печеното агне. Приготвя се за най-хубавите пролетни християнски празници – Великден и Гергьовден, като най-много агнета се пекат за Гергьовден. Почти всяка къща на този ден си обрича курбан за здраве и берекет през годината. Пълни се със запържен ориз, пресен зелен лук, дреболиите от агнето, подправки за аромат. След като агнето се напълни с приготвената плънка, се зашива, намазва се цялото отгоре със смес от олио, червен пипер и сол, накрая се завива с „кърпицата“. Пече се в предварително добре подгрята пещ в продължение на 3 – 4 часа. На този ден, в гората на оброчището „Свети Георги“, се приготвя и друг вид печено агне – чеверме. За християнския празник „Света Марина“, за сватби, кръщенета, освещаване на нов дом, традиционното ястие е, курбан по варварски. Необходимите продукти са: овче месо, глави кромид лук, червени домати, чушки, червен пипер, брашно, чер пипер, магданоз, сол, олио. За по-добър вкус и апетит се прибавя и люта чушка. Ястието се приготвя по специален начин от най-добрите кулинари в селото.

Снимки от Пирин    Снимки от връх Дженгал и Централен Пирин    Ела    Бор    Байкушевата мура    Бифосфонатна некроза; медикаментозно индуцирана некроза   

Бургаското село Варвара се намира на около 55 км югоизточно от центъра на областния град; на около 7 км югоизточно от общинския център Царево и на около 4 км северозападно от Ахтопол. Разположено е на 500 – 600 м от брега на Черно море, в най-източните подножия на странджанския планински рид Босна, около 4 км изток-североизточно от най-високия му връх връх Папия (501,4 m). Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 25 m, а в западния му край нараства до около 40 – 45 m. Климатът е континентално-средиземноморски със силно черноморско климатично влияние. През Варвара минава третокласният републикански път III-9901, който е отклонение при град Царево от републикански път II-99 на югоизток, продължаващо след Варвара през Ахтопол и село Синеморец до село Резово, където свършва. Село Варвара е в обхвата на природен парк „Странджа“. Югоизточно от Варвара се намират морският плаж „Къмпинг Делфин“ и къмпинг „Делфин“. Населението наброявало 290 души при преброяването към 1934 г. , а в днешни дни, към 2021 г. - 308 души. Според местна легенда, в древността на мястото на днешна Варвара се заселват тракийски племена, които се занимават предимно със земеделие и животновъдство. Те често нападали съседния град Агатополис (днешен Ахтопол). Той е населяван от гърци, които започват да ги наричат варвари, а от там идва и произходът на името на селото – Варвара. Най-ранни писмени сведения за Варвара са открити в картата на Кристиан Лудвиг Томас от 1788 г., където селото присъства под името Вардарах, както и в картата на Макс Шимек (1748 – 1798 г.). До присъединяването на селото към България след Балканската война, населението му е предимно гръцко. През 1913 г. гърците са изселени и на тяхно място се заселват български бежанци от Източна Тракия. В ново време поминъкът на населението е въглищарство и земеделие. През 1925 г. производителите на дървени въглища и дървен материал се обединяват в Горско-производителна кооперация „Папия“. През 1926 г. са регистрирани 72 къщи и 239 жители, от които 174 бежанци от Източна Тракия.

Информация за дървото бор     Родопи    Язовир Калин    Пловдив    Мура    Градове в България    Планини в България    Снимки от Бургас   

Варвара днес е рибарско селище и курорт, известен с хубавия си плаж. Въпреки, че плажната ивица е една, тя е една от най-красивите у нас. Селото е отдалечено от големите и шумни курорти и е запазило чистата си природа и кристални води. Заобиколено е от скалисти заливи, които са подходящи за подводен риболов и гмуркане. Добре известни са скалите Дарданелите, които са любимо място на гмуркачите. По бреговата ивица има места за разходки, а по тях на места се образуват малки басейнчета, които може да се ползват като джакузи за разхлада. Къщите за гости и хотелите във Варвара предоставят условия за спокойна ваканция на достъпни цени. В курортното селище има и заведения за хранене, без да е пълно с барове и дискотеки. Чудесна почивка за хора, които обичат спокойствието. Макар ресторантите в селото да не са много на брой, те не отстъпват по класа на тези в по-големите съседни селища. За любителите на шумните преживявания, най-близката дискотека е само на 3 км – в Ахтопол, където изборът на нощни заведения е богат. За сметка на това, Варвара е отличен избор за тези, които предпочитат да си сготвят сами – прясно уловена риба продават пред почти всяка къща в селото, а местните жители ще предложат и възхитителен избор от свежи плодове и зеленчуци. Варвара е любимо място за летуване на писатели, художници, други хора на изкуството. Това, че е в Странджа, привлича много туристите. В рамките на един и същ ден може да се отиде на плаж и на излет в планината. На близкия връх Папия има останки от антична и средновековна крепост. Близо до Варвара има множество природни и исторически забележителности като река Велека, плажът Силистар, река Резовска, тракийското светилище Беглик Таш и река Ропотамо, Аркутино. В близост са плажовете Делфин, Липите, Листи, плажовете на Ахтопол и Приморско, Силистар. Всяка година през първата седмица на септември във Варвара се провежда двудневен събор, като първата вечер се организират нестинарски танци, а на втория ден се организират народни борби. Край Варвара може да видите и Желязното дърво, направено специално за снимането на филма „Голямото нощно къпане“. Това е мястото, където години наред хипарите, а и не само те, посрещат Джулая. През първата седмица на септември (8 септември – денят на Рождеството на Пресвета Богородица) се провежда съборът на Варвара. В продължение на два дни се организират нестинарски танци, народни борби, а в местността Аязмото се освещава курбан за здраве.

Байкушевата мура    Лицево-челюстна хирургия - Вродени малформации    Лицево-челюстна хирургия - Друга патология    Лицево-челюстна хирургия - История    Тетрациклини

Екстирпация на лимфен възел    Отстраняване на лимфен възел    Тимус    Възпален лимфен възел    Метастатичен лимфен възел    Заболявания на лимфните възли