Василашки циркус
Във Василашкия циркус са разположени Василашките езера. Това е един от големите и красиви циркуси в Пирин. Дълбината му е 3.2 километра, а ширината му - 2.2 километра. Ограден е на север и запад от билото на връх Тодорка по линията връх Къркъмски чал - Овча поляна - връх Тодорка - връх Василашки чукар. На юг Василашки циркус е ограден от Главното Пиринско било по линията кота 2616 метра - връх Опрено - връх Типиц. Циркусът е отворен на североизток към долината на река Демяница.
В североизточния край на Василашкия циркус е разположена една местност, която носи името Жабарника. Това са поляни, много от които са мочурища и са дъна на изчезнали езера. Там се въдят доста жаби, поради което и поляните носят това име. През последното континентално заледяване през кватернера тук е бил разположен Василашкият ледник - при неговото топене към долината на река Демяница се е спуснал Василашкият език. Въпросният език преминава през местността Жабарника и се спуска в посока по-големия Демянишки ледник. Според професор Г. Георгиев по време на едно затопляне на климата езикът на ледника се е скъсил значително и той е достигнал недалеч на югозапад от местността Жабарника - между него и местността Василак. На това място ледът е отложил много моренни материали (скални късове, по-едри и по-дребни камънаци), много от които днес са покрити с гъста клекова гора. Водите на Василашка река се губят в тези отлагания и излизат отново на повърхността при най-южната от поляните. Всъщност това е много често срещано явление в Пирин - някои реки изчезват и се появяват отново на повърхността в различни области.
Около самите Жабарници има няколко големи скали, върху които личи ефектът от ледения език - това са така наречените мутонирани скали или овчи гърбици. Те са загладени подобно на речни камъни на местата, по които се е осъществявало триенето. В някои туристически източници поляната Жабарника се нарича пък комарника, тъй като там изобилства и от комари. Все пак жабите се грижат за равновесието в природата и унищожават големи количества комари.
На североизток от връх Тодорка непосредствено до Василашкия циркус се намира Каркъмският циркус. Той е дълъг 1.5 километра и широк 1 километър. Един нисък рид го разделя на две половини. В този циркус се намират едноименните езера - те са четири на брой, три постоянни и едно временно, най-голямото от които има площ 18 декара. То заема дъното на голямо понижение на циркуса в неговия югоизточен дял и е разположено на височина от 2189 метра. Преградено е от моренен вал, който е обрасъл с гъст клек. Въпреки значителната си площ е сравнително плитко, максималната му дълбочина е около 3.5 метра. На няколко метра от него в южна посока се намира второто по големина езеро в групата, което има площ от 2.4 декара. Другите две езера са малки, имат площ от 1.5 и 0.2 декара и са разположени в централната и северната част на циркуса. Покрай тях се виждат останки от още по-малки езера, които вече са затлачени с кал и тиня.
От Каркъмските езера изтича Каркъмска река, която тече на североизток, а след това - право на изток. Влива се в река Демяница. Съществува и връх Каркъма - той се издига върху рида, който разделя циркуса Василак и Каркъмския циркус, като върхът е висок 2414 метра. Нарича се още Върлата скала по името на един зъбер, който стърчи недалеч на североизток от върховата кота. Склоновете на върха са много стръмни, покрити са с камъни и клек. На северозапад те се спускат към циркуса Каркъма, на севроизток и изток към река Демяница, а на юг и югоизток - към Василашкия циркус. Името на върха и циркуса има турски произход - каркъм означава стрижене на овце. В миналото тук са събирани овце, за да се стриже от тях вълна. През 1980-те години е имало предложение циркусът да бъде преименуван на Стрижишки циркус, а върхът - на Стрижишки връх. Това название обаче не се възприе.
Информация за Пирин Национален парк Пирин Циркуси в Пирин Демянишки циркус Василашки езера Василашки чукар Езера в Пирин
Снимка на най-голямото от Василашките езера, а точно над него е връх Тодорка. Вляво от връх Тодорка се вижда билото на същия връх, което било обхваща връх Средна Тодорка и връх Малка Тодорка - последният връх на снимката е засенчен от облак. Над връх Малка Тодорка съвсем в далечината се вижда връх Вихрен. Василашките езера са много красиви (както повечето езера в Пирин), през лятото имат характерен синьозелен цвят, особено при ясно време. При използване на С-поляризатор този цвят се подчертава и е възможно да се види взерото в дълбочина - този ефект се демонстрира ясно на снимката горе.
