Широка река

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Интересно е да знаем, дали съществуват животински видове, уникални за Дунавската фауна? Отговорът е – да. Дунавската екосистема е дом на редица уникални или дори застрашени животински видове, някои от които не се срещат никъде другаде или са изключително редки извън този регион. Уникални и застрашени видове в Дунав; това са т.н. ендемични видове; видове, които се срещат само в Дунавския басейн. Дунавска есетра (Acipenser gueldenstaedtii) е един от най-ценните есетрови видове, известен с добиването на черен хайвер. Морун (Huso huso) – най-голямата сладководна риба в Европа, достигаща до 7 метра дължина. Дунавски пъстървовидни риби – Някои видове риби като Zingel zingel и Zingel streber са специфични за Дунав. Риби със специално значение за Дунав, са Дунавската скумрия (Pelecus cultratus) – особен вид риба с удължено тяло, която обитава предимно долните течения на Дунав. Червенопера каракуда (Scardinius erythrophthalmus). Разпространена е в бавните води на Дунавските разливи. Редки и защитени птици в Дунавската делта, са Къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) – Един от най-големите пеликани в света, гнезди в Дунавската делта. Малък корморан (Phalacrocorax pygmaeus) – рядък вид, който гнезди в тръстиковите острови на делтата. Черен щъркел (Ciconia nigra) – много по-рядък от белия щъркел, среща се в гористите участъци около Дунав. Бозайници, свързани с Дунавската екосистема, са Европейската видра (Lutra lutra). Тя е застрашен вид, който обитава спокойните крайбрежни зони на реката. Дунавска нутрия (Myocastor coypus) – Инвазивен вид, но се е превърнала в характерна част от фауната на реката. Дунав е изключително важен за биоразнообразието на Европа и приютява множество редки и ендемични видове, особено в Дунавската делта, която е под защита на ЮНЕСКО.

Александър Невски    Арбанаси    Крепостта Баба Вида    Батак

Река Дунав е дом на впечатляващи рибни екземпляри, като най-големите улови са свързани с есетровите риби, особено моруната (Huso huso), известна със своите значителни размери. Кои са известните рекорди по улов на най-голяма риба в Дунав по протежение на българския участък на реката и като цяло за Дунав? Най-голямата риба, уловена в българския участък на Дунав, е 393-килограмова моруна, хваната край с. Връв преди близо 80 г., твърди видеоклип, качен в Youtube. През 2013 г. рибари от Русе уловиха сом с тегло 138 кг, считан за най-големия сом, ваден досега от река Дунав. Същата година, видинчанин улови в Дунав 48-килограмов сом, дълъг 206 см, използвайки кльонк край Видин. За най-големи улови по цялото течение на Дунав се счита моруната, която е тежала повече от един тон и половина. Този вид е най-голямата сладководна риба в света, достигаща до 7 м дължина и тегло до 300 кг. Европейският сом е друг вид, достигащ впечатляващи размери, с улови над 100 кг в Дунав. Тези рекорди подчертават богатството и разнообразието на рибните ресурси в Дунав, в частност и особено в българския участък на реката.

Каква е ситуацията и дали е разрешен промишленият риболов и какви речни видове риба се срещат в българската отсечка на река Дунав? Промишленият риболов тук е разрешен. Но при строги регулации и ограничения, определени от националното законодателство и международните споразумения за управление на риболовните ресурси в Дунав. Философията на всяка рестрикция често е обвита в гъста мъгла. Но като че ли в дадения случай ограниченията изглеждат целесъобразни и разбираеми. Понеже човекът няма само права и свободи, а има също така и задължения. Съществуват сезонни забрани. Има определени периоди на забрана за риболов, за да се защити размножаването на рибите. Например, през пролетта (обикновено от април до юни) се въвежда забрана за риболов на някои видове. За улов на определени видове риба, съществуват изисквания за минимален размер, под който уловът е забранен. Разрешено е използването на специфични видове риболовни съоръжения, като се регулира големината на мрежите и количеството улов. Без регулации, само с доверие към поведението на риболовците, очевидно не е достатъчно. Психологията на човека е такава, че той, воден от естественото си его, иска всичко и веднага. Човешкото око няма насита. Такива са реалностите на живота и те трябва да се отчитат. Промишленият риболов изисква лиценз и спазване на квоти, определени за улова на различни видове. Река Дунав е дом на богато разнообразие от сладководни рибни видове, включително икономически значими и застрашени видове. Икономически важни видове са широко разпространеният и популярен за риболов Шаран (Cyprinus carpio). Едра, люспеста, но вкусна риба, желана за много трапези. Уловът на шаран е генератор на ендорфини (които отговарят за удоволствието) за всеки рибар. Толстолоб (Hypophthalmichthys spp.). Въведен за управление на водната флора, той е важен за промишления риболов. Сом (Silurus glanis). Обикновено дънна риба, един от най-големите хищни видове в Дунав. Бял амур (Ctenopharyngodon idella). Използва се и за биологична регулация на растителността. Кефал (Leuciscus cephalus). Широко разпространен и предпочитан за риболов. Бабушка (Rutilus rutilus). Често срещан вид с висока популация.

Информация за Башлийски езера    Маршът на Бдинци    Бдинският пехотен полк    Белоградчик

Застрашени и защитени видове са Есетра (Acipenseridae), Белуга (Huso huso),Руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii), Стерлет (Acipenser ruthenus). Есетровите видове са критично застрашени поради презастъпване и бракониерство, като уловът им е забранен. Защитен е и видът Щипок (Cobitis spp.). Малък вид риба, обитаващ чисти води. Дунав приютява и други речни видове риба. Например, Каракуда (Carassius carassius). По-устойчив вид, разпространен широко. Костелива и люспеста средна по размер риба, но много вкусна за скара. Като стана дума за костеливи, нека споменем една, която не е такава; напротив, по-замазнена и без толкова кости. Попче (Gobio gobio). По-малък вид, срещан в крайбрежните зони на реката. Рибите от Дунав се използват както за прясна консумация, така и за производство на рибни продукти. Промишленият риболов е важен за местната икономика, особено в малките крайречни селища. Съществуват обаче и някои екологични предизвикателства. Замърсяването на водите е едно от тях. Индустриалното и битово замърсяване влияят върху местообитанията и развитието на популациите на рибите. Изграждането на язовири и хидротехнически съоръжения затруднява миграцията на някои видове, особено есетрите. Това води до т.н. хабитатна фрагментация. По една или друга причина, в Дунав са въведени инвазивни видове риби, които са по-агресивни като реакции в борбата за оцеляване. Те конкурират и изтласкват местните видове. Промишленият риболов в българската част на река Дунав е разрешен, но е строго регулиран, Логиката е, да се осигури устойчиво използване на рибните ресурси. Добра мисъл. В реката се срещат разнообразни рибни видове, като най-голям интерес представляват икономически ценните като шаран и сом, но също така и застрашените есетрови риби. Съчетаването на устойчив риболов с опазването на екосистемата на Дунав е ключово за бъдещето на този отрасъл.

Ясно е, че към днешна дата това си е чиста спекулация, но все пак - какво ще се случи, ако точно между границите на две дунавски страни бъде открито голямо находище на нефт, примерно? Как е оптимално да се постъпи в случая, без да възникне война или по друг някакъв начин страните да се опитват да навредят на другата и да извлекат едностранна изгода? Ако бъде открито петролно или газово находище в самата река Дунав, точно на границата между две държави, възникват сложни правни, икономически и дипломатически въпроси. Какво казва международното право? Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS, 1982) се прилага основно за моретата, но някои принципи важат и за реки като Дунав. Договорите между дунавските държави и двустранните споразумения са ключови за разрешаване на териториалните претенции. Основните принципи са: Всяка държава има права върху ресурсите в своята територия, включително върху дъното на реката. Ако находището е точно по средата на границата, то се счита за споделен ресурс. Според международната практика такива находища трябва да бъдат разделени или експлоатирани съвместно. Какви сценарии са възможни? Сценарий 1: Двете страни създават "съвместен добивен проект". Най-рационалният вариант, използван в много подобни случаи (напр. Северно море).

Връх Безбог    Черно море    Бъндеришки езера    Бургас

Държавите договарят разделение на печалбите. Разработването на находището се извършва от обща компания или чрез лицензиране на частна фирма. Екологичните и техническите стандарти се определят съвместно. Например: Норвегия и Великобритания споделят добива на петрол в Северно море. Сценарий 2: Разделяне на находището според границата. Ако петролното поле попада повече в едната страна, тя може да получи по-голям дял. Често се използва принципът "еквивалентни компенсации", при който една страна получава друг вид ресурс в замяна. Пример: Подобни преговори се водят между Катар и Иран за газовото находище "Южен Парс". Сценарий 3: Спорове и международен арбитраж. Ако държавите не се споразумеят, въпросът може да стигне до Международния съд в Хага или до Арбитражен трибунал по инвестиционни спорове. Пример: Румъния и Украйна имаха дългогодишен спор за контрола върху шелфа около Змийския остров (Черно море). Оптимален начин за действие са: дипломатически преговори между страните – подписване на договор за експлоатация; създаване на съвместна държавна или частна компания за добив; разделяне на находището пропорционално, ако технически е възможно; включване на международни енергийни компании като неутрален партньор; стриктни екологични регулации, тъй като Дунав е основен източник на питейна вода за милиони хора. Най-вероятният и разумен вариант: съвместно управление на находището, за да се избегнат конфликти и съдебни спорове. Ако находището е в плитка зона или екологично чувствителна област, някои държави (напр. Австрия и Германия) може да откажат експлоатация, за да защитят природата.

Снимки от Бургас    Градове в България    Облаци    Мемориал на жертвите на комунизма

Знаете ли дали има други държави, които притежават както нас, ядрени електроцентрали край Дунав? Оказва се, че освен България, Румъния също разполага с ядрена електроцентрала, разположена край река Дунав. Това е АЕЦ „Черна вода“, намираща се близо до град Черна вода, в източната част на страната. Централата използва вода от Дунав за охлаждане на реакторите си. Други държави по поречието на Дунав, като Сърбия, Унгария, Хърватия, Словакия, Австрия и Германия, също имат достъп до реката, но към момента само Унгария и Словакия разполагат с ядрени електроцентрали в близост до Дунав: Унгария: АЕЦ „Пакш“ се намира на около 5 километра от река Дунав и използва нейните води за охлаждане. Словакия: АЕЦ „Моховце“ и АЕЦ „Бохунице“ са разположени в близост до река Дунав и също използват нейните води за охлаждане. Останалите споменати държави нямат ядрени електроцентрали, разположени непосредствено край река Дунав. Излиза, че поне половин дузина атомни електростанции, са зависими от широкия, тих бял Дунав.

Кръстатата казарма    Язовирите в България    Информация за река Дунав    Гръцки огън

Дунав и подводници? Звучи сюрреалистично и невероятно, но е факт. Има исторически случаи, когато подводничари или подводни съдове са били ползвани в река Дунав, макар че такива операции са сравнително редки поради спецификите на реката. През Първата световна война Дунав е важен стратегически воден път за Централните сили (Германия и Австро-Унгария) и техните съюзници, както и за Съглашението. Подводничари са били ползвани за разминиране, за премахване на мини, поставени от врага, и за поддръжка на ключови участъци от реката. Малки подводни съдове са били ползвани за пренасяне на материали и боеприпаси под вражески обстрел. По време на Втората световна война Дунав отново играе важна роля като транспортна артерия за снабдяване на германските и съюзническите войски. Германската армия ползва малки подводници за саботажни действия и за събиране на разузнавателни данни. Подводничари са били обучавани да извършват операции в плитки и труднопроходими води, каквито са участъците на Дунав.

Хасково    Хисар    www.bg-dentist.com    Базални импланти - информация

Съветският съюз също ползва речната си флотилия, включително специално обучени подводничари, за да атакува германските речни конвои и да поддържа настъпателните операции по течението на реката. През периода на Студената война Дунав остава важен за транспорт и военни учения. Макар че директна употреба на подводници не е широко документирана, обучени подводничари и специализирани екипи са били подготвяни за разузнавателни операции - събиране на информация за военната активност в речните пристанища; за контрадиверсионни действия: Неутрализиране на вражески саботажи по ключови мостове, пристанища и транспортни маршрути. В днешно време подводничари и подводни роботи (ROVs) често се ползват за изследване на останки. Исторически артефакти, потънали кораби и съоръжения по Дунав са обекти на проучвания. Подводничари помагат при инспектиране и техническа поддръжка на мостове, язовири и подводни структури. Съвременните екипи работят за изследване на екосистемата на реката и за премахване на замърсители. Докато Дунав не е типично поле за подводни операции като океаните, стратегическото му значение през историята е довело до ползването на подводничари и специализирани екипи в различни контексти – от военни действия до инженерни и екологични мисии. Тези случаи подчертават значението на реката не само като транспортен маршрут, но и като ключова зона за военни и инфраструктурни операции.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Живелите по време на социализма по-възрастни българи, помнят как в домовете по онова време бяха задължителни т.н. радиоточки. Това бяха едни най-обикновени високоговорители с кондензаторен потенциометър за пускане, спиране и усилване. Каква беше идеята на тази дивотия? Точките ретранслираха това, което им беше пуснато по жицата и позволяваха на комунистическите властници да стигат с пропагандата си и до тези наши сънародници с по-ниски доходи, които не можеха да си позволят собствен радиоапарат. Изобщо не ставаше въпрос хората да чуят истината или да получат знания. Един задължителен Шаблон №3 в предаванията по единствения тогава канал на българското радио, беше Бюлетинът за нивото на река Дунав в сантиметри, излъчван всеки Божи ден точно след новините в 15 часа следобед. Най-вероятно няма друга съществувала рубрика от появата на собствено радиоизлъчване в страната, която да се е задържала в ефир почти без край цели 67 години! Бюлетинът стартира излъчване през 1949 година, като едно от малките задължения на страната ни (по Дунавската конвенция), които управниците сключват със западни страни и спазват в течение на 67 години. По тази конвенция, същото правят всичките 10 държави, през които реката има плавателен път. На 6 юни 2016 година обаче прозвучава последният бюлетин. Милиони българи научават наизуст шаблонните изрази на български, руски и френски, звучащи не по-малко от 24500 поредни дни – колкото един човешки живот! „Иси Софиа“ (с ударение на а), „Передаьом сведения аб уравни реки Дуная“ (не е спазена граматиката, а изговорът), „Комарно – саншанжман“ (без изменения) и т.н. Че бюлетинът се четял на български и на руски, не е чудно при тогавашната геополитическа зависимост на България от несъществуващия вече Съветски съюз. Но защо е бил избран като западен език френският, при положение, че по протежение на течението на Дунав само Швейцария е френскоговоряща страна? Защо не, например, немският (което е по-логично заради Германия, Австрия и Швейцария) или английският? Всъщност, по традиция от Обществото на народите, жп-гарите в цяла Европа били с надписи на френски език. Граматично това е сложен език, но за разлика от останалите два, френският е конкретен език. При него не може да се допусне двузначно тълкуване, както това е възможно в английския, който не е конкретен, а контекстен език. При немският пък, съществува опасност от натрупване на много символи за изписване на една единствена дума. Известни са случаи, когато една дума се описва с два реда текст.

Лекцията на д-р Хоо    Протезиране с импланти    Дентална клиника в Пловдив    Зъболекар в Пловдив

Измерването на нивото на река Дунав в Европа започва през 19 век. Първата страна, която започва систематично да измерва нивото на река Дунав в помощ на корабоплаването, е Австрийската империя. През 1828 година в Австрия се въвежда първата система за наблюдение на нивото на реката, което има за цел да подпомогне безопасността и ефективността на корабоплаването по Дунав. Тези наблюдения са част от по-голямото усилие за подобряване на навигационните условия по реката и улесняване на търговията и транспорта в региона. Измерванията на нивото на река Дунав и тяхното предаване на капитаните на кораби са претърпели значително развитие от 19-ти век до наши дни. Ето какви технически способи са били ползвани през различните периоди: 19-ти век: физически маркери и скали; изграждане на водомерни станции по бреговете на реката, които представлявали специални измервателни съоръжения (скали) за отчитане на водното ниво. Тези скали били ясно видими от преминаващите кораби; мануални отчети - специализирани служители наблюдавали и записвали нивото на реката в определени интервали. Тези данни се съобщавали устно или писмено на капитаните на корабите при преминаване през пристанища или важни навигационни точки. Механични уреди като пилони и шамандури са играли важна роля в подпомагането на навигацията по река Дунав и други водни пътища. Тези уреди са предназначени да осигуряват визуална информация за водното ниво, дълбочината на канала и безопасните маршрути за плаване. Ефективността на тези уреди обаче може да варира в зависимост от условията и начините на ползване. Пилоните, известни още като водомерни стълбове, са вертикални структури, разположени по бреговете на реката. Те обикновено са маркирани с измервателни скали, които показват нивото на водата. Капитаните на кораби могат да ги видят и ползват за оценка на дълбочината и за навигация. Шамандурите са плаващи навигационни знаци, които маркират безопасни маршрути, опасности като плитчини и скали, както и навигационни канали. Те са снабдени с визуални и понякога звукови сигнали, които помагат на корабите да се ориентират. Пилоните предоставят ясна и лесно видима информация за нивото на водата, не изискват сложна поддръжка и са относително устойчиви на атмосферни условия. В същото време те са ограничени до места, където са инсталирани, което може да не покрива всички критични точки на реката и може да са трудни за разчитане при лоша видимост или през нощта. Шамандурите са гъвкави и лесни за позициониране на стратегически места в реката, и могат да бъдат оборудвани със светлини за нощна навигация. Но и те не са лишени от недостатъци - изискват редовна поддръжка и проверка, за да се гарантира, че са на правилното място и функционират правилно; могат да бъдат изместени или повредени от силни течения, ледоход или корабен трафик. Въпреки ползването на пилони и шамандури, все още има множество случаи на заседнали кораби в пясъчния мел. Това може да се дължи на няколко фактора: Променливи условия. Реките като Дунав са динамични системи с променливи водни нива и течения, които могат да променят дълбочината на канала и местоположението на пясъчни отлагания. Ограничена информация. Механичните уреди предоставят информация само на местата, където са инсталирани, което не винаги е достатъчно за цялостната навигационна картина. Технически ограничения. Визуалните уреди могат да бъдат трудни за разчитане при лоша видимост или екстремни условия. 20-ти век: телеграф и телефон - с развитието на телеграфа и телефона данните за водното ниво започнали да се предават бързо и ефективно до пристанищните власти и директно до капитаните на корабите; радио комуникации - през втората половина на 20-ти век радио комуникациите значително улесняват предаването на информация за водното ниво, особено при спешни случаи или при резки промени в нивото на реката; в съвременността: чрез автоматизирани водомерни станции - днес по поречието на Дунав са разположени автоматизирани водомерни станции, които постоянно измерват нивото на реката и предават данните в реално време към централизирани системи за управление; интернет и мобилни приложения - данните от водомерните станции, се публикуват онлайн и са достъпни чрез специализирани уебсайтове и мобилни приложения. Капитаните на корабите могат да получават актуална информация за нивото на реката в реално време; AIS (Automatic Identification System) - корабите, оборудвани с AIS, могат да получават и изпращат данни за своето местоположение, скорост и курс, като също така могат да получават информация за водното ниво и други навигационни данни в реално време. Техническите средства за предаване на информация за нивото на река Дунав са се развили значително, преминавайки от физически маркери и мануални отчети, до модерни автоматизирани системи и дигитални комуникации, които осигуряват точна и навременна информация за безопасното корабоплаване. Днес в Русе, на брега на реката, още съществува едно голямо табло от светещи в червено лампи, където със скролиращ текст се изобразава нивото на река Дунав при Русе и други градове в България, температурата на въздуха и други параметри. Независимо от компютърното управление, това табло очевидно ще е безполезно при силни снеговалежи или дъждове, а още повече – при гъсти мъгли, тъй като няма да се вижда изобщо, независимо от червено оцветените символи. В един свой монолог в поредицата си „Как ще ги стигнем ХАМЕР(от англ. - чук)иканците“, незабравимият актьор Тодор Колев, създал множество хумористични скечове и сценки, оставили траен отпечатък в българската култура, споменава идеята за "куфар с батерии", който е в състояние да мери нивото на река Дунав и други показатели. Като част от своя хумористичен поглед върху технологиите и бъдещето, той описва различни абсурдни и нелепи ситуации, свързани с научни и технически постижения. При измерване на нивото на река Дунав, държавите от всички прилежащи към реката страни, в началото общували помежду си посредством телеграми. След това минали минали на телекс, а накрая - на компютър. Докато се стигнало до цифровите навигационни системи и монотонните съобщения по радиото, които не интересували 99,99% от слушателите, били прекратени.

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

www.bg-dentist.eu    www.bg-dentist.net    Dental tourism    www.bg-tourinfo.com