Градска градина

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Парковете и градините са "белите дробове" на всеки по-голям мегаполис. От древността, чутовните висящи градини на Семирамида, през настоящето време, паркове като Хайд парк и Сентрал парк, са култови места. Очевидно са важни за хората и обществото. Зашо, кои са важните аргументи, хората да строят принудително острови на природата? Изкуствено или насилствено, да възсъздаваш нещо естествено?! Ако погледнем исторически и социално, идеята за „принудителни острови на природата“ – било то изкуствени паркове, ботанически градини или градски зелени зони – е парадоксална: ние унищожаваме природата с урбанизацията, а после влагаме усилия и ресурси да я „възстановим“ в миниатюрна и контролирана форма. Причините за това са няколко и ето малко аргументи, защо има тежнение в урбанизираните общности на хората, да си пробива път природата. Тя е жизненоважна за здравето и физическо ни оцеляване. Природата подобрява качеството на въздуха. Растителността филтрира прах, намалява CO2 и произвежда кислород. В гъсто застроени зони, това е буквално въпрос на по-чист въздух. Природата прави регулация на климата. Зелените площи охлаждат микроклимата, смекчават ефекта на „градския топлинен остров“. Зеленината е ключова и за психическото ни здраве. Контактът с природата намалява стреса, тревожността и депресията; това е научно доказано в редица медицински изследвания. Не случайно балнеолечебни и други заведения са окъпани в цветя и зеленина. Природата влияе благотворно и върху социалната интеграция и културната ни идентичност. Като обществени пространства, парковете дават място за срещи, спорт, култура, протести – своеобразна „градска агора“ на открито. Те са и символи и елементи на престиж. Градините на Семирамида, Версайските паркове, Хайд Парк – това са не само зелени зони, а и символи на власт, естетика и национално самочувствие. Спомагат за обединяване на различни социални групи. Природата в града често е „неутрална територия“, където богат и беден могат да споделят едно и също пространство; една и съща пейка. Но градините се подчиняват на контрол и естетика, плод на човешката мисъл. Природата тук е по мярка. Човек не връща истинската дива, „несресана“ природа, а я пресъздава „облагородена“, подчинена на правила и планове за озеленяване. За добро или не, упражнява се власт над природата. Изкуствените градини са своеобразна демонстрация, че човек може да моделира света по свой вкус – от перфектно подстригани алеи до езера с определена форма. Архитектите на ландшафта често използват парковете като „жива скулптура“, съчетавайки художественото и природното; натоварват ги с естетическа функция.

връх Калин    Смърч    Бор    Мура

Градската градина в Ямбол - една от любимите на нашия екип

Композиции, интересни за деца и възрастни

Има и икономически и политически фактори, хората да строят паркове и градини. Жилищата, недвижимите имоти като цяло, при наличието на парк, вдигат цените си и привличат инвестиции. Иконичните паркове носят огромен поток от туристи и приходи от туризъм. Трупа се политически капитал. Създаването на грандиозни паркове често е политически ход – показва грижа за народа и града. Големият парадокс е в това: парковете в града са по същество компромис – малки острови от подчинена природа, които служат като клапан за напрежението, породено от урбанизацията. Човек ги изгражда изкуствено, защото вече е разрушил условията, в които те биха възникнали естествено. Те са опит да се „откупи“ част от загубената хармония – но под строга архитектурна и социална рамка. Ползването на природата става без излизане от обичайната зона на комфорт на хората. Това всъщност е един от най-силните аргументи за изграждането на паркове и градини, и е доказан от векове. Причината е проста: хората често имат нужда от контакт с природата, но не са склонни или нямат възможност да напускат града, работата и дома си за дълги излети. Ето защо „природата в зоната на комфорт“ е толкова мощен мотиватор. Това си е достъп без усилие. Не е нужно да пътуваш десетки километри, да се подготвяш с екипировка или да планираш специално време – паркът е близо, а често дори на пешеходно разстояние. Това сваля „психологическата бариера“ за контакт с природата. Става съчетаване на природата с удобства. В парковете има пейки, тоалетни, кафенета, осветление, поддържани алеи. Това позволява на човек да се наслади на зеленина и чист въздух, без да се лишава от удобствата, с които е свикнал. В природата извън града често си сам или сред непознати в по-рискови условия. В парка се срещаш с хора от квартала, има охрана или патрули, липсва усещането за изолация. Поддържа се социален контекст в защитена среда. Паркът осигурява достъпност за всички възрастови групи и състояния. Деца, възрастни хора, хора с ограничена подвижност или с малки деца – всички могат да използват парка, без да се излагат на труден терен, опасни пътеки или лоши условия. Градината или паркът осигуряват тъй нужните и полезни малки дози „природен витамин“ ежедневно. Вместо рядко, но дълго пътуване до планината, можеш всеки ден за 15–20 минути да „заредиш батериите“ с природа, без да нарушаваш графика си. Исторически погледнато, именно тази логика е била водеща при създаването на първите градски паркове в Европа през XIX век – идеята е била да се „внесе природа в града“ за работническата класа, която няма време и средства за извънградски пътувания. Подобен аргумент е бил използван в България при създаването на паркове като Борисовата градина, Морската градина и Крайдунавския парк. Там те са имали и политическа, и социална функция.

Мусала    Нощен Видин    Отовишки връх    Пазвантоглу

Малка градска градина (по-скоро зелена площ) в центъра на Момчилград

Малко, е по-добре от нищо. Но малко означава, че може и още

В древността природата в града или крепостта, е била символ на лукс и власт. В Древния Египет (ок. 3000 г. пр.н.е.) са съществували дворцови градини и алеи с палми, финикови дървета и басейни. В пустинния климат зеленината е била символ на могъщество и контрол над водата. В Месопотамия (ок. 600 г. пр.н.е.) са били изградени висящи тераси с богата растителност насред сух климат – градините на Семирамида. Демонстрация на инженерни способности, богатство и царска власт. Те и до днес се считат за едно от чудесата на света. Персийските градини (паридейза), преставляват строго геометрично оформени пространства с вода, сенки и ароматни растения. Тук се оформя идеята за „райската градина“ като контролирана, хармонична природа. В Античността природата е била възприемана за наслада и престиж. В Древна Гърция градините са по-скромни, често са свързани с гимнастически и философски училища (Академията на Платон). Зеленината е фон за мисълта и разговора. В Древния Рим частните вили имат градини, украсени със статуи, фонтани и декоративни растения. Римляните създават и първите „обществено достъпни“ градини за елита. Средновековието е времето за създаване на затворени зелени светове. През VIII–XV в., се създават т.нар. Ислямски градини – вдъхновени от Персия, с геометрия, вода и сенки. Те символизират райската хармония (пример: градините в Алхамбра). Европейските манастирски градини представляват затворени пространства за отглеждане на билки и зеленчуци, но и за медитация. Съчетават утилитарна и духовна функция. По времето на Ренесанса и Барока, природата е била като сцена и театър на властта. В Италия (XV–XVI в.) Вилите Медичи, градините на Тиволи са образци на симетрия, перспективи, фонтани. Природата е подчинена на геометрията. Във Франция (XVII в.), доминира класическият парк на Андре льо Нотр (Версай). Градината става грандиозен политически символ, демонстриращ ред, контрол и размах. През XIX век, природата вече започва да се възприема като обществено благо. Настъпва времето на английските пейзажни паркове (XVIII–XIX в.). Лорд Кепабилити Браун и други, създават „естествено изглеждащи“ паркове, които всъщност са внимателно планирани. Тогава възникват и първите градски обществени паркове – Хайд Парк (Лондон), Ботаническата градина в Сидни, и особено Сентрал Парк (Ню Йорк, 1857 г.), проектиран като „зелено сърце“ на мегаполиса. XX–XXI век възприемат природата като екологична необходимост. Градско планиране възприема философията, че парковете вече са не само като места за отдих, но и средства за подобряване на въздуха, климата и социалната среда. Възникват екологични и тематични паркове – От High Line в Ню Йорк (превърнат от жп линия) до Gardens by the Bay в Сингапур. Природата става част от архитектурни и технологични експерименти. Модерните градове залагат на „зелени коридори“ и биологично разнообразие. Свързани зелени зони позволяват на растения и животни, да съжителстват с човека. От изключителна привилегия за владетели, „насилствената природа“ се превръща в жизнена необходимост за всички градски жители. Мотивите се променят – от показност и престиж, през социално взаимодействие, до екологично оцеляване. Но парадоксът остава: ние създаваме природа там, където вече сме я унищожили, и я държим в рамките на нашите правила.

Умиращият воин    Пещера Магурата    Мальовица    Църкви и манастири

Красиви паркови алеи

Паркът съчетава усещане, че си сред природата, без да си напуснал зоните си на комфорт

Нека погледнем по-подробно историята на паркостроенето в България. Кои градини и паркове, днес са най-красивите у нас? Как са възникнали и са се развили през годините? Предосвобожденското време е период на първите градски градини. В Османската империя „градината“ в българските градове до XIX в. е предимно частна или манастирска. Публичните зелени площи са редки и често свързани с конаци, джамии или чешми. Имало е частни къщни дворове – с овощни дървета, асми, рози и билки. Традиционно – в домовете на по-заможните нашенци – свещеници, търговци, занаятчии. Първи опити за обществени пространства възникват в края на XVIII–XIX в. В някои по-големи градове (Пловдив, Русе, Видин) започват да се появяват „мегдани“ с чешми и засадени дървета. Например, градината на османския конак във Видин (днес част от музейния ансамбъл). Представлява полузатворено, добре поддържано пространство с декоративна растителност. По време на Възраждането и след Освобождението (1878–1912), се случва раждането на българските обществени паркове. След Освобождението се появява идеята за модерни обществени паркове по европейски образец. Тук ролята на градските архитекти и градинари е ключова. В Русе Градската градина (1879–1880), е първият обществен парк по западен образец, проектиран от австрийски специалисти. В София се появява Борисовата градина (осн. 1884 г.), благодарение на швейцареца Даниел Неф и по-късно на Йосиф Фрай. Тя е развита в няколко етапа и се превръща в най-големият и емблематичен столичен парк. Пловдив се сдобива с Цар-Симеоновата градина (1882 г.), дело на швейцарския градинар Люсиен Шевалас, с фонтани и декоративни алеи. Във Варна Морската градина (1881 г.) е започната от Чеха Антон Новак. Превръща се в символ на града. Междувоенният период (1919–1944) се превръща в златна епоха на паркостроенето. В този период парковете стават не само място за отдих, но и за културни прояви, спорт и обществени събития. Направени са разширения на Борисовата градина – възникват нови алеи, езера, спортни съоръжения. Южният парк в София възниква и е замислен като зелен пояс към новите квартали. Като гъби никнат градски паркове в малките градове – много от тях получават музикални беседки, цветни алеи и облагородени централни площади. Във Велико Търново е построен Парк „Марно поле“ (20-те години) с централна алея и паметници. В социалистическия период (1944–1989) парковете са масово изграждани и реконструирани, често със смесена функция – за отдих, но и за пропаганда. Затова съчетават мащаб и идеология. Създаването на нови жилищни паркове и зелени площи съвпада със строителството на панелните човекарници (комплекси). Появяват се монументални ансамбли – паркове, около паметници (Братската могила в Пловдив, Паркът на свободата в Русе). На разширения и модернизации са подложени Борисовата градина, Морската градина, Цар-Симеоновата градина. Те получават нови зони, фонтани и сцени; но и нови имена, съобразно соц-стилистиката. След 1989 г. е врме на реставрация, нови концепции и частни инициативи. След промените, много паркове са изоставени за известно време, но постепенно се реставрират и модернизират. Възстановен е историческият облик на Цар-Симеоновата градина в Пловдив, на Борисовата градина в София. Създадени са нови паркови пространства: Южният парк (III част), парк „Възраждане“ в София. Появяват се екологични и тематични градини – ботанически градини, еко-пътеки, паркове с образователна насоченост.

Еврейски заговори    Крепост Калето    Язовир Калин    Язовир "Карагьол"

Без да претендираме за изчерпателност и да ги подреждаме по значимост, ето примерен списък на най-красивите и вдъхновяващи паркове в България днес: Морската градина, Варна. Предлага чудесна гледка към морето. Красиви и тихи алеи с вековни дървета, розариум, делфинариум. Борисовата градина в София, е чудесно място за разходки и релакс в забързания шумен град. Езера, алеи, стадиони, паметници, алпинариуми, водни лилии, златни рибки. Цар-Симеоновата градина в Пловдив. Стил и класа – класическо оформление, пеещи фонтани. Градската градина в Русе; с културен и исторически облик. Парк „Свети Георги“ в Добрич – голям и поддържан, с езера и спортни съоръжения. Парк „Кайлъка“ в Плевен – природен каньон с алеи и мостове. Място за любовни въздишки на поколения български мъже, минали през несъществуващата вече Школа за запасни офицери. Парк на младостта във Видин. Разположен по протежение на река Дунав, предлага прекрасни гледки към реката и към крепостта Баба Вида.

Принципи на Нютон    Принципи на термодинамиката    Принципите и хуморът    Подпочвени води

Със сигурност, хората, които от дълги години изграждат паркове и градини, са открили закономерности, които са се доказали в създаването и които е добре да присъстват във всеки добър парк? Водно огледало - басейн, езеро или шадраван? Алпийски кът? Зоо кът? При всички случаи – и вода за напояване. Доста ясни закономерности и повтарящи се елементи са се утвърдили в историята на паркостроенето – както у нас, така и по света. Те не са задължителни като „закон“, но толкова често се появяват, че на практика се превръщат в „златен стандарт“ за един успешен парк. Водно огледало. Още от времената на персийските градини и Версай, водата е символ на живот, лукс и прохлада. Освен историческите, има и съвременни функции. Естетическа стойност, да, но езерата и фонтаните регулират и микроклимата и намаляват праха. Водните огледала може да са в различни форми: голямо езеро или басейн (за разходки с лодка или просто гледка); напр. езерата в Борисовата градина. Фонтан/шадраван (централен елемент, често с декоративно осветление) – напр. пеещите фонтани в Пловдив. Малки потоци или каскади – добавят динамика и звук на „жива вода“. Почти всеки голям и посещаван парк има някакъв воден елемент – от един централен фонтан до сложна система от езера. Много добре се възприемат зони с различна височина и перспектива. Алпийски кът, хълм или тераси дават възможност за панорамни гледки и разнообразие. Такъв е например алпинеумът в Цар-Симеоновата градина (Пловдив) и скалните композиции в Морската градина (Варна). Хората обичат „природни миниатюри“ – малки модели на планини, реки и гори. Добре е, когато има тематично разделяне на зоните. В спокойните зони доминират сенчести алеи, пейки, цветни лехи. В активните зони – детски площадки, спортни игрища, велоалеи. Сценичните зони са териториите за концерти, театър на открито, беседки за музика (в междувоенния период са били много популярни). Доказано, успешният парк предлага различни нива на активност в различни части. Още по-добре, ако присъства и животински елемент. Зоокът или малък зоопарк притежават много често старите паркове (Плевен, Стара Загора, Добрич). Отделна тема, която няма да разглеждаме тук, е дали принудителното държане на диви животни в клетка, е добре за тях; както и за нивото на цивилизованост на човека. Гълъби, патици и лебеди, свободно плаващи или къпещи се в езерата, създават усещане за „жива“ природа. В по-модерните концепции присъстват волиери, аквариуми или инсектариуми. Паркът, който предлага пряк контакт с животни, има по-висока посещаемост, особено сред семейства. Добре е да има централен композиционен елемент. Това може да е паметник, фонтан, цветен кръг или архитектурен обект (беседка, павилион). Такива са, например, Паметникът на Съединението в градината в Пловдив или Пантеонът в Русе. Центърът дава визуална „котва“ – място за срещи и снимки. Мрежа от алеи с добра ориентация, е сред плюсовете на един красив парк. Основни алеи (прави или леко извити) свързват входовете и централните елементи. Второстепенни пътеки създават уединени маршрути. Класическа схема тук е „кръст и окръжност“ или „централен радиус“. Добрата навигация е важна – ако човек се обърка и излезе случайно, паркът губи привлекателност. Радват окото цветни композиции и сезонен интерес - цветни лехи, които се сменят сезонно. Дървета с есенна окраска или пролетен цъфтеж (череши, магнолии, липи). Такива са лалетата в Ботаническата градина в Балчик, липите в Русе. Паркът трябва да е красив през цялата година, не само през пролетта. Един добър парк обикновено съдържа вода, разнообразен релеф, тематични зони, живи животни, централен елемент, ясна мрежа от алеи и сезонни цветя. Това е формулата, която се повтаря от XIX век до днес, просто в различни мащаби и стилове.

Принцип на работа    Принцип на солидарността    Принцип на субсидиарността    Принципен като Гюро Михайлов

Какво означава принцип    Принцип на Хайзенберг    Принцип на относителността    Принцип на пропорционалността

Видинският Крайдунавски парк започва изграждането си още от края на XIX век — между 1878 и 1899 г., когато е оформена централната алея около Военния клуб (днес – Художествена галерия) по френски и италиански образец. Дизайнът залага на формалната симетрия, алеи и ценни дървесни видове — наследство, което и до днес поддържа историята и чувството за място, видимо и от снимките. Според информация, в парка се разполагат над 500 дървета и 6000 храста, предимно адаптирани за всяка една година — липи, кедри, смърчове, чинар, дъб и топола. Това обяснява впечатляващата зелена структура. Липите са духът на Видин и еталон за парка — техният аромат през лятото и есента, е легендарен и носи градската идентичност. Паркът е характерен с това, че между дърветата и алеите са вплетени важни архитектурни паметници: драматичният театър, Военният клуб/Художествена галерия, джамията и библиотеката на Пазвантооглу, турската поща, крепостта Баба Вида и др. Това прави парка с дълбоки исторически и културни слоеве. Според исторически данни, паркът се е разширявал: до Баба Вида в 1930 г., когато само за един ден видинчани засаждат 18 000 фиданки; и през 1987 г. — между речната гара и колодрума. Това обяснява и днешната му дълга градоустройствена протяжност по Дунава. Исторически, в парка се е отделяло внимание на сезонните растения – пролетни лалета и зюмбюли, летни тагетеси и есенни хризантеми. Освен това, дървесните видове осигуряват цвят и структура през цялата година - обширна озеленена рамка през различни сезони. Този парк днес е пряка линия от историческата традиция на европейско паркостроене във Видин, плюс архитектурни акценти и богата растителност. Липовите алеи, стари дървета и нови фиданки създават жив букет от природна визия и идентичност. Забележителните сгради и крепостта, са архитектурни котви, които придават на парка не само зелена, но и културна структура. Масовото засаждане на дръвчета, при разширенията през 1930 и 1987 г., добавя общностен момент — хората искаха този парк и го засадиха ръчно. Сезонните промени гарантират непрекъснато привлекателно преживяване, както исторически, така и днес.

Възпален лимфен възел    Заболявания на лимфните възли    Папиломи    Принцип

Лимфна дисекция    Екстирпация на лимфен възел    Отстраняване на лимфен възел    Метастатичен лимфен възел

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Групи лимфни възли    Строеж на лимфен възел    Устройство на лимфен възел    Тимус

Лицево-челюстна хирургия - Травми    Лицево-челюстна хирургия - Възпалителни процеси    Лицево-челюстна хирургия - Заболявания на ставите    Лимфен възел