Влашки езера

В планината Пирин има група на Влашките езера. На пръв поглед това е доста странно - Пирин е разположен доста далеч от българо - румънската граница и в тази планина няма нещо, свързано с Румъния - в миналото наричана Влашко или Влахия. Всъщност, Влахияо е само част от Румъния, а други нейни области са част от Молдова, Бесарабия, Буковина и Трансилвания, но това пък от своя страна изобщо няма нещо общо с географията на Пирин. Ако човек се поразрови в историята обаче, се оказва че има защо в Пирин да има Влашки езера... В минали години целият балкански полуостров бил кръстосван от овчари, които водили чергарски начин на живот. Дори са се оформили специфични етнически групи от хора, които са водили подобен начин на живот и в процеса на странстване след стадата с овце са се заселвали къде ли не по Балканския полуостров. Такива етнически групи са каракачаните, куцовласите, а според много изследватели - и гагаузите. Е, точно ей такива куцовласи са дали и названието на Влашките езера - румънски чобани, които са търсели къде да пасат овцете си и много от тях са живеели и около Пирин планина. Около Сандански са се срещали доста куцовласи, но в деншно време там трудно ще чуете румънска реч - тези хора са се претопили в българския етнос. В миналото са се наричали още арумъни, каравласи, цинцари и дори македонци - тъй като част от тях живеят в Македония. Много куцовласи се срещат и в Северна Гърция и Албания - през 1992 година се счита, че по целия Балкански полуостров живеят 115 000 куцовласи. По вероизповедание тези хора са източноправославни, използват латиница и кирилица и говорят различни наречия на ярумънския език (стара версия на румънски). И тук вече е изненадата - има пет групи куцовласи, които са: пиндени, грамощенци, фрашероти, музакири и москополци! Ако някой се самоопределя като фрашерот в България, молим незабавно да ни уведоми на електрона поща ralev@bg-tourinfo.com - от чист етнографски интерес искаме да се запознаем и с такива хора.

Да се върнем към названието на Влашките езера. Някой си чобанин Митре в незнайни времена обичал да извежда своето стадо на паша около едно езеро в Пирин. Вероятно нищо необичайно не се е случвало около това езеро, поради което хората решили да наименуват езерото на въпросния чобанин - Митрово езеро. Съществува обаче една малко зловеща легенда - типично в Пирински стил... Според нея влахът Митре се качил един ден по горното течение на реките, за да провери дали се е стопил снегът и дали вече може да изведе овцете в планината. Стигнал до Митровото езеро, открил че е покрито с лед и решил да премине с коня си по леда. Постъпка, която не се оказал много благоразумна, тъй като ледът се пропукал и Митре се удавил в езерото. Поради това езерото било наречено на негово име.

Друг пък, на име Аргир, извеждал овцете си покрай другото езеро - Аргировото езеро, което от своя страна било наречено на негово име. Така в знак на българо - румънската дружба двете езера били наречени Влашки езера - това е може би по-добрият вариант, при който няма насилие, убийства, ножове и пищови, с каквито неща са свързани названията на повечето туристически обекти в Пирин... Само прочетете историята за имената на Поповото езеро и Арапов гроб!

Всъщност, Аргировото и Митровото езеро са две от големите Влашки езера. Съществуват още три по-малки езера, но те понякога пресъхват и са с много малка площ - от 0.1 до 06 декара. Лежат върху малка тераса на северозападния склон на връх Демирчал, на югоизток от Аргировото езеро. Водата от тези три езера се оттича към по-голямото Аргирово езеро. В някои източници тази група езера се наричат Демиркапийски езера, тъй като са разположени точно под портата Демиркапия. Аргировото езеро се нарича и Синьо езеро, но това название се употребява много рядко.

Подробна информация за Пирин планина    Езера в България    Аргирово езеро    Митрово езеро    Рилски езера

Снимка на двете Влашки езера - Митровото езеро е вляво, а Аргировото езеро - вдясно. Вижда се характерната форма на Аргировото езеро.

Българският имплантологичен справочник

Ралев Дентал АД    Начална страница на нашия сайт    Планини в България