Връх Албутин е висок 2688 метра. Сравнително лесен е за изкачване, от хижа Яворов до върха преходът отнема порядъка на два часа и половина до три часа. За целта е необходимо да се насочите по червената маркировка в посока хижа Вихрен и при достигане на Суходолския Превал да се отклоните в посока северозапад. От превала до връх Албутин преходът отнема от 20 минути до половин час. Маркировката от хижа Яворов до хижа Вихрен е червена, което всъщност е главната маркировка на Пирин; от Суходолския Превал до връх Албутин маркировка няма, има пътека, която се отклонява и води към хижа Загаза. Въпросната пътека обаче изобщо не е маркирана, или поне ние не успяхме да видим никаква маркировка.
Албутин се нарича се още връх Бутин. През 1942 година незнайно защо върхът е преименуван от Албутин на Бутин, което име днес се използва по-често, но и старото име също не е забравено. В много литературни източници се нарича и връх Окаден, но според съвременните карти Окаден е друг връх, по-нисък и разположен на североизток от Албутин - най-високата част от рида Окаден, който се отделя от Главното Било на Пирин планина. Връх Албутин е разположен върху Главното Пиринско Било, на югозапад от седловината Итипица, която отделя Албутин от връх Разложки Суходол. Както повечето върхове в Пирин, има вид на купол, от който се спускат в различно направление няколко рида. Те разделят подножието на върха на няколко долини, в които текат притоци на Влахинска река.
Връх Албутин е изграден от кристалинни шисти, гранити и мрамори. От такива скали е изградена всъщност цялата Пирин планина - те се срещат в различни съотношения в различните част на планината. Склоновете на върха са доста стръмни, покрити са с камъни и треволяци, а в по-ниските части - с клек. На север и североизток те се спускат към циркуса Окаден, а на юг и югоизток - към долината на Итипишка река.
Информация за Пирин планина Върхове в България Връх Бутин Каменишки връх Зъбни импланти Върхове в Пирин Клек
Връх Албутин, забулен в облаци - снимката е направена от връх Разложки Суходол
Българският имплантологичен портал Лицево - челюстна хирургия Треволяци
Море от върхове - типична гледка за Пирин планина. На преден план се виждат Муратов връх и Гредаро - последният е малко по-нисък и е разположен вдясно на кадъра до Муратов връх, който е почти в центъра. Вляво е мощният равнобедрен трапец на Бъндеришки чукар, а точно зад него - Башлийски чукар. Последният от тази посока не изглежда като единичен връх, а по-скоро като плато. Най-вдясно се вижда билото на Спанополски чукар, а мялко вляво от него, точно над Гредаро - скалният ръб Куклите. Далеч назад се вижда краят на алпийската част на Главното Пиринско Било - връх Хлевен. Ето един пример как от една снимка човек може да научи доста неща за географията на Пирин планина... Така например от горния кадър отлично се вижда че не е добра идея да се опитвате да правите траверс от Муратов връх към Гредаро - това си е задача за алпинисти, с която обикновеният турист няма да може да се справи. Точно под върховата точка на Муратов връх започва една стръмна стена, която може да се премине само с осигуровка и въже; след това по скалния ръб е възможно свободно преминаване, но едва в неговата по-ниска част. Гредаро се изкачва доста трудно от Влахините езера, тъй като склонът е обрасъл с клек, и доста по-лесно от другата страна - от малкия циркус, който е съседен на циркуса на Георгийските езера. Във въпросния циркус можете да се спуснете доста лесно ако тръгнете от Бъндеришка порта в посока хижа Синаница и се отклоните дясно при първа възможност.
Изглед от подножието на връх Албутин - в далечината се вижда връх Пирин
Връх Албутин, сниман от връх Георгийца. Разстоянието е значително, но въпреки това видимостта към върха е отлична. На тази снимка добре се виждат различните височинни растителни пояси в Пирин (а и във всяка планина от алпийски тип). В ниската част на планината е разположена гората - в случая иглолистна гора, под нея не се вижда широколистна. Следва поясът на клека, който на някои места е еднороден, а на други - прошарен от островчета с морени. След това е разположен поясът на планинските пасища (тревист пояс), който също е прошарен от сипеи и всякакви камънаци. В най-високата част на планината дори няма трева - само камъни, скали и сипеи, защото условията са доста сурови. През по-голямата част от годината е студено, духат силни ветрове и дори и най-издържливите растителни видове не могат да оцелеят.
Спускане от връх Разложки суходол към Суходолския превал
Връх Албутин, сниман от връх Каменитица
www.dentalimplants.bg www.ralev-dental.bg www.ralev.ws www.maxillofacial.bg www.ralev-dental.net
Когато вървите по Главното Пиринско Било от хижа Вихрен към хижа Яворов, имате възможност да огледате целия източен склон на връх Албутин. От тази посока върхът не изглежда толкова висок; ако имате време, при спускане от Суходолския превал можете да се отклоните вляво и да изкачтеи върха - ще се забавите около половин час в едната посока, връщането е за още половин час обратно до превала, така че общо преходът ще ви се удължи с около един час. Пътят от хижа Вихрен до хижа Яворов отнема около десет часа, така че с отклонението към връх Албутин ще станат точно единадесет часа. Ако в крайната точка на прехода (независимо в коя посока вървите) ви очаква една студена бира, няма да има по-добър финал на деня!
Връх Албутин, сниман от Даутов връх. От тази посока върхът изглежда доста по-внушителен и непристъпен, вероятно поради разликата в надморската височина
Връх Албутин, сниман от връх Пирин. От тук Албутин също изглежда доста внушителен. Точно под него е разположен Каменишки връх.