Връх Пирин е първият връх от алпийската част на планината Пирин. От него започва Главното Пиринско Било. Висок е 2593 метра, в различни източници се обозначава и с името Голяма Джинджирица. Издига се по билото на планината на северозапад от Плешки връх. От него на запад и югозапад се отделят ридове, които разделят водосборите на реките Брежанска и Мечкулска. Гледан от долината на река Струма, изглежда като огромен, внушителен конус, който се издига и доминира над околността. Склоновете на връх Пирин са стръмни и каменисти, прошарени са от треви и клек, а в по-ниските си части са обрасли с гора. Североизточните склонове на върха наподобяват стена, която огражда от запад и югозапад малък безименен циркус.
Връх Пирин носи името на цялата планина, тък като е първият връх от нейната алпийска част, както стана въпрос по-горе. Името на планината според много автори произхожда от името на славянския бог Перун - аналог на гръмовержеца Зевс, тъй като и Перун е главен бог в една политеистична религия и се занимава основно с мятане на мълнии и светкавици по главите на хората. Думата има индоевропейски корен - пер означава удрям, бия, откъдето и произлиза съвременния глаго первам. Според Владимир Георгиев обаче произходът на името Пирин е доста по-различен от името на бог Перун - тъй като планината има остро и скалисто било, в миналото хората са я нарекли Перин - дума, сходна със старобългарската дума перин, индоевропейската перунос и хетската перунаш, които думи означават скала. Тракийското местно име на планината е било Перинтос (което звучи повече на гръцки), което има общ корен с индоевропейското перунос, а дори и с индийското парвата. Интересно тълкуване на името дава И. Тантилов през 2008 година - според него пе е множественото число на думата пи (камък на тракийски), ри означава висок, а ин означава небе - т.е. Пирин означава камъни, високи до небето. Същото значение носи и името на Пиринеите, макар че там траки не са живели никога. В Родопите има върхове, наречени Перелик и Персенк, които имат същия корен.
Освен Пирин планината се нарича още Орбел и Орбелус - това са имена с латински произход. Днес в Гърция планината Славянка се нарича Орвилус - това име има същия корен, само че на гръцки език. Много се среща името Юденица - име, което също има славянски произход, тъй като се е смятало че в планината живеят юди (самодиви). По времето на Османската империя планината пък е наричана Перим Даа и Перим Даг - запазено е името Перин, към което е добавена турската дума Даа - планина; Даг пък има тюркски произход.
На северозапад от връх Пирин се спуска къс рид, който е дълъг около 2 километра и разделя долините на река Стружка и нейните притоци. Върху този рид е разположен връх Седелец - той е висок 1972 метра и има формата на купол. Склоновете му са много стръмни с изключение на тези на югозапад. Обрасли са с гора, на места прошарена от малки каменисти полета - гроач. Името на върха произхожда от седло - по форма той силно наподобява седло. На северозапад от него има местност със същото име, в подножието на върха в долината на Стружка река. В близост се намира и изворът Седелец.
Изкачването на връх Пирин е трудно, откъдето и да тръгне човек. Въпреки че не е много висок, върхът е доста отдалечен от всякакви хижи, пътеките са маркирани, но на някои места маркировката се губи и поради това за неопитните туристи преходът до върха си е предизвикателство. Необходимо е да отделите поне 10 - 12 часа, за да се изкачите на връх Пирин и да се приберете благополучно. Единият начин, който е по-лесен, е от хижа Предел - има пътека, маркирана със синьо, но липсва класическата триредова маркировка бяло - синьо - бяло, а само по някои дървета и камъни е мацано със синя боя. Въпреки това маркировката е честа и няма начин да се заблудите - единствено в началото пътеката преминава през огради, драки и дворища и се губи. Проблемът е че денивелацията е значителна - около 1500 метра, и трябва да се тръгне рано сутрин. Отначало пътеката върви през букова гора, впоследствие - през борова. След преминаване на открита поляна и плавно изкачване започва редуване на синя и червена маркировка, което е доста объркващо! Излиза се вече на открито пространство, прескачат се паднали дървета и се достига до морени - при тях пък има само червена маркировка, незнайно защо. След преминаването на второто поле с морени се озовавате в подножието на върха и започва същинското изкачване - около 45 минути трябва да вървите по стръмен склон сред клекове, като маркировка няма - губи се още при последния камък в областта на морените. Накрая достигате хребет, по който за около 10 минути се озовавате на върха - тук - там има каменни пирамидки, които маркират пътя към върха. По този маршрут изкачването е пет часа в едната посока, но на практика може да достигне и шест часа.
Другият маршрут, който е доста по-живописен, но и по-дълъг, е от хижа Яворов. От там трябва да тръгнете по пътеката за хижа Предел - червена маркировка, която е разположена по дължината на цялото Главно Пиринско Било. Точно преди превала в подножието на Даутов връх трябва да се отклоните вляво. През клековете върви пътека, маркировка няма. Тази пътека заобикаля целия Даутов връх и преминава покрай Даутовото езеро; след това се изкачва в посока Каменишки връх, но го заобикаля и започва да върви по Главното Пиринско Било. Ако след езерото се изкачите до следващия превал и се отклоните вдясно, само за 15 минути можете да се изкачите на Даутов връх. Гледката от там си заслужава - Банско се вижда като на длан. Ако бързате, тръгнете по пътеката нататък по билото и ще достигнете Плешки връх. Следва спускане и отново изкачване и сте на връх Пирин! В едната посока обаче този маршрут отнема седем часа, така че ако ще се връщате отново на хижа Яворов, ви трябват още седем часа и общата продължителност на прехода става 14 часа - което си е тежък преход за един ден! Разбира се, можете да се спуснете и в посока хижа Предел, но отново са ви необходими между пет и шест часа.
Съществува и пътека от село Брежани, която преминава през село Сенокос и достига до връх Пирин. Нашият екип обаче не е преминавал през този маршрут и не знаем как точно се стига от там до върха.
От югозападните склонове на връх Пирин извира Мечкулска река - тя се нарича още и Сенокоска река. Тече на югозапад и запад през селата Сенокос и Мечкул, достига Кресненската клисура и се влива в река Струма отляво. Нейната дължина е 10.9 километра. На горната снимка се вижда връх Пирин, сниман през месец април, точно по Великден - все още има плътна снежна покривка. Вляво от върха се вижда Даутов връх.
Пирин планина Синаница Национален парк Пирин Синанишка порта Синанишко Странично Било Голям Полежан Върхове в Пирин
Върховата точка на връх Пирин. Стърчи забит дървен кол, има и камък, боядисан в синьо. Има и тетрадка, в която всеки, който е изкачил върха, е длъжен да си напише името и да нареди куп лакърдии - което и доста хора правят. Нашият екип успя да изкачи върха, но поради липсата на време не прочетохме словоизлиянията на другите туристи, дори не ни остана време да си напишем имената... Но нищо - следващият път!
Добре се вижда връх Пирин, вляво от него е широкият хребет на Плешки връх, а още по-вляво - Даутов връх. Всъщност това, което се вижда на преден план, не е връх Пирин - това е безименна кота, зад която се намира същинският връх. Гледан от долината на река Струма, връх Пирин изглежда изключително величествен, което е нормално - все пак е висок цели 2593 метра, докато долината има надморска височина от порядъка на 200 - 300 метра. Денивелацията е близо 2300 метра!
Връх Пирин, сниман от подножието на Даутов връх. Назъбеният хребет не може да се сбърка - разпознава се отдалеч!
Широкото било на Плешки връх. Първоначално смятахме че именно това е Плешки връх; при изкачването на връх Пирин обаче установихме че това е един безименен хребет, който се намира непосредствено под Плешки връх и го свързва с връх Пирин. Между този хребет и връх Пирин има едно доста голямо спускане, следва изкачване - нещо характерно за планинарството по цял свят, което става повод за шеги и закачки към планинарите като например турския превод на думата турист - баир будала. От този хребет към Плешки връх има още едно изкачване от около 40 метра денивелация; следва да се има предвид че пътят от Плешки връх до връх Пирин е в рамките на 45 минути до един час - ако сте решили да извършвате подобен преход.
Връх Пирин в едър план - стърчащият кол маркира кота 2593 метра
В центъра на кадъра е връх Пирин, който е сниман от Плешки връх
Връх Пирин, сниман от връх Георгийца с голямо увеличение
Вляво се вижда връх Пирин, а вдясно на преден план - връх Албутин. Между тях добре се вижда Плешки връх
www.ralev-dental.bg Хирургичен водач Провал Зъбни импланти Имплантологичен портал
Връх Албутин, чиято най-висока част в момента е забулена в облаци
Връх Пирин, сниман с жълт филтър от връх Георгийца
За този кадър пък е използван син филтър
Връх Пирин се вижда най-вляво на горния кадър. Добре се вижда цялото Главно Пиринско Било - отляво надясно Плешки връх, Албутин, Баюви Дупки и Бански Суходол
В центъра на кадъра е връх Пирин, вляво от него - връх Албутин
Началото на Главното Пиринско Било
Краят на алпийската част на Главното Пиринско Било - къс хребет, който се спуска от връх Пирин и завършва при съседната кота
