Благоевград

Родопи    Витоша    Стара планина    Скритата Бълария    www.bg-dentist.com

С днешното си име Благоевград плаща данък и носи следи от традиция, привнесена от североизток по времето на комунистическото управление. Съветският съюз изчезна от картите; с него и градове като Ленинград и Сталинград; в България с този тип управление също бе приключено, но редица селища останаха с имената на комунистически идоли. Не всички - Коларовград си върна името Шумен, град Сталин - името Варна, Станке Димитров - Дупница, Михайловград - Монтана. Гара Кричим пък беше прекръстен на град Стамболийски, на името на земеделски лидер, приемлив за управляващата номенклатура. Но други и днес напомнят на по-зрелите поколения за годините на червеното управление - Димитровград, Велинград, Благоевград. Малцина знаят, че Сопот и Карлово за известно време пак в онзи период, са били Вазовград и Левскиград. Разказва се хубав виц за току-що завършили военното училище млади офицери, които по времето на соца трябвало да бъдат разпределени в някой гарнизон. Никой не ги е питал кой къде иска да бъде разпределен, но във вица младият офицер влиза в стаята с комисията и има право да сподели желанието си. Влиза първият и го питат, къде иска да служи. - Ами нека да е в град? - с надежда в гласа казал той. - Добре! - казали от комисията. - Избери си град - Триград, Бузовград, Крумовград, Свиленград, Ивайловград, Тополовград, Велинград, Димитровград, Разград... и т.н., все далечни гарнизони; някои гранични. Излиза младежът посърнал, отвън другите си чакат реда и като разбрали какво се е случило с първия, видели, че нямат шанс за по-хубаво местенце за службата. И наистина, същото се повторило и със следващите млади офицери, докато вътре не влязъл един напет младеж. На традиционния вече въпрос, той отвърнал: - Ами аз искам да служа в село. - Хайде бе!? - изненадали се от комисията. - Ами да, ама ако е село, нека да е Красно село, а?

Байкушевата мура    Връх Безбог    Базални импланти - информация    Зъболекарски кабинет в Пловдив    Естествената пирамида Вихрен

На 100 км южно от София по пътя за Солун и Атина се намира най-големият град в Югозападна България и областен център - Благоевград. Разположен е от двете страни на р. Бистрица, почти при вливането й в р. Струма, където реката и извисяващите се от двете й страни Рила и Влахина планина оформят Благоевградската котловина. Това е почти географският център на Балканите - район, в който от най-дълбока древност има присъствие на цивилизован живот. От VI-V хилядолетие пр. н.е. са известни няколко праисторически селища в околностите на града: в м. Кайменска чука край Благоевград (кв. Струмско); местността Каси баня, село Българчево; местностите Площеко и Гърлешки ниви край село Дренково, село Клисура. През Благоевград протича река Бистрица, ляв приток на Струма - известна и като Благоевградска Бистрица (със старо име Горноджумайска Бистрица). Бистрица извира под Голям Мечи връх в Рила и тече на запад през Югозападния дял на планината. Долината служи за граница между Мечивръшкия и Цареввръшкия дял от юг, и Парангалишкия и Хърсовския дял от север. Реката минава през курортната местност Бодрост и село Бистрица, през Благоевград и се влива в Струма над квартал Струмско, където образува голям наносен конус. Дължината на Бистрица е 41 километра; средният наклон 33%. Основни притоци са левите Славова и Хърсовска река и десният Ковачица. Площта на водосборния басейн на реката е 234 кв. километра, а средната надморска височина 1370 метра. Балканска пъстърва, мряна, речен кефал се крият между бързеите и камъните на речното корито. Освен бистрите води на реката убедителен аргумент за заселване на много хора тук са били още минералните извори и благоприятното средищно положение на града - на пътищата от София за Солун; от Кюстендил за Разлог; от Благоевград за Делчево в днешна република Северна Македония.

Топлите минерални извори създават благоприятни условия и спомагат за възникването около 300 г. пр.н.е. на тракийското селище Скаптопара (Екаптопара) на мястото на днешния благоевградски квартал Грамада. То става известно след намирането на т.н. Скаптопаренски надпис през 1868 г. Това е молба на жителите на това селище през 238 г. от н.е. до римския император Гордиан III. От него научаваме, че селището се намира в едно много привлекателно място - сред гори, полета и топли, лековити минерални извори: "топли води, най-пригодни не само за разкош, но и за здраве и гледане на телата...". Недалеч от него всяка година се провежда "прочут панаир", който продължава повече от 15 дни. На него се стичат търговци, войници, наместници и прокуратори. Този панаир дава названието на селото: от "скепта" (тр.) - горно, местно и "пара" - място за среща, сборище, пазарище. От тук и етимологията на тракийското наименование "скаптопара" - горно пазарище. Мястото на панаира, според археологическите проучвания, извършени до сега, се локализира в южния склон на м. Баларбаши. Селището съществува до VI-VII в., когато поречието на р. Струма е завладяно от племето стримонци и траките се претопяват сред тях. През античността са регистрирани селища, крепости и некрополи в града и околните села Бистрица, Падеж, Лешко, Покровник, Дренково, Селище, Церово. В местността Градище край с. Дренково след археологически проучвания, е открита късноантична сграда от IV - VI в. с уникален за нашите земи архитектурен план. Обектът е реставриран, консервиран и социализиран като място за културен туризъм. Предполага се, че първото племе, на което е известно името, живяло в този район, са стримоните, приели името на р. Стримон, споменато от Херодот. В този период се издига новият военноадминистративен, стопански и културен център - Стоб, просъществувал като впечатляващ град през цялото средновековие. Под управлението на хан Крум котловината придобива особено военно-стратегическо значение и е включена в плановете на българските царе за териториално разширение на запад. В района около днешния град започва строителство на крепости с военно-охранителни функции - при Долно Церово, Крупник, Стоб и др. До ХV-ХVI в. на мястото на старото тържище съществува малко селище с военно-стратегическо значение. С него са свързани легенди. Най-популярната от тях разказва, че селянин от с. Марулево загубил болния си кон, но не след дълго го намерил оздравял край минералните извори в равнината. Там положил основите на селището. И до днес в символа на града конят участва като основен елемент. Доколко е осъществена приемственост между тракийското и средновековното наименование и как е осъществена тя, все още не е доказано. Според друго предание, по време на една разходка Кара Ходжа - турчин от Разлог, харесал мястото в петък ("джумая" - на турски) и затова новооснованият град бил наречен Джумая. Писмени сведения за средновековното селище на територията на Благоевград липсват. В документ на Рилския манастир от 1502 г. се споменава за пръв път под името Горна Джумая (Горен Пазар) като пазарище по Горна Струма, за разлика от Баракли Джумая - на Долна Струма. При Османската империя градът бил важна попътна крепост, която охранявала пътищата по долината на Струма на юг и по Брегалница на запад. Преобладавало турското население, което се изселва след Освобождението. През периода 1879-1912 г. поради граничните му функции, е струпана много турска войска, за обслужването на която, се развиват търговията и редица занаяти. Започва преселване на много жители от околните села. Българското население се заселва по левия бряг на река Бистрица, а турското - по по-неудобния десен бряг по терасите на Бистрица и наносния конус на притока Сапунджидере. Българският квартал носел името Вароша. През 30-те години на XIX век оттук минава френският геолог Ами Буе, който описва Джумая като град с 3 до 4 хиляди жители, в който живее наследствен войвода. Джамиите посрещат доста турци и помаци, които живеят тук наред с българите. Според Ами Буе, българите наричат града с името Шума (от „шума“ – гора). Но това място не за първи път сменя името си. След идването на османлиите на полуострова, от XV век на мястото на Скаптопара градът с многочислено население се нарича ту Джума Базари, ту Джума, Баня, Орта Джума, Джумая, Горна Джумая. Днес според намерените исторически документи, се приема, че в началото на XVI в. османската държава полага основите на нов град в долното поречие на р. Бистрица, носещ името на седмичния пазарен ден на мюсюлманите. За пръв път градчето Джума Базари се споменава в съдийски акт от 1502 г. - факт, който показва, че селището има статут на град. Седемдесет години по-късно то се споменава в регистрите на Кюстендилския санджак (1570-1572 г.), което означава, че в тези години то е в начален стадий на изграждане и развитие. При изкопни работи на изток от читалището, са открити османски надгробни паметници, които са свидетелство, че първоначалното местонахождение на града е около топлите минерални извори в източната част на града. През 1595 г. градът се споменава с название Джума. В него има войвода, суббашия, еничари и спахии. В друг турски документ се говори за селото Покровник до Джума Базари. Близо половин век по-късно турският пътешественик Евлия Челеби го нарича Орта Джумая, Дупнишка нахия. Много е възможно представката "орта" (полк, дружина), да е прибавена от самия пътешественик, за да подчертае важното значение на градчето. Това предположение се потвърждава и от един берат, с който се определят заплатите на длъжностните лица през 1687-88 г. в града Джума, подчинен на Дупница. Едва в края на XVIII в. настъпват промени в административния статут на селището. В турски документ от 1798 г. се споменава за Джумайска каза; в друг - от 1845 г. се посочва нахията Джумая и едва през 1873 г. градът се споменава като център на каза в Софийски санджак. До 1905 г. казалийският център продължава да се изписва като Джума. В Салнаме на Солунския вилает от тази година градът вече е с името Горна Джумая -"горен пазар"(тур.).

Периимплантит при базални импланти    Лицево-челюстна хирургия - Възпалителни процеси    Зъбни импланти - показания и противопоказания    Лицево-челюстна хирургия - Травми    Рифампицини

Главна роля за издигането на Джума през XIX в. като стопански център и за включването на населението в обществено-политическите процеси има значителната промяна на неговия етнически състав. Демографските промени започват през втората половина на XVIII в. Особено динамично те се развиват в началото на XIX в. От околните села се преселват занаятчии и търговци, които се настаняват в днешния квартал Варош и променят етническия и социалния състав на града. Но независимо от това до 1912 г. градът си остава преобладаващо турски. Градът продължава да се развива като панаирен център до Руско-турската война. Турците упражняват търговия с жива стока в района на Струмски чифлик, в близост до града. Всяка година на 15 август - Голяма Богородица там ставал голям панаир, който бил важен икономически и стопански фактор в околията. Въстанията попречили на неговото постоянно провеждане и след 1912 г. панаирната търговия замира. На 12.11.1878 г. населението посреща с радост руските войски, предвождани от майор Орлински. Но въодушевлението трае кратко. Скоро границата е установена на няколко километра северно от града и той остава отново в рамките на турската империя. Колкото и нерадостен да е този факт, според В. Кънчов, градът добива важност именно "от войната насетне, понеже остана близо до българската граница", най-вече поради факта, че тук са се издавали задграничните паспорти на преминаващите границата. След Солунските атентати от 1903 година започват преследвания и в града и околните места. Това са бомбени атентати, чиято цел е да предизвикат намесата на европейските държави за подобряване положението на още поробените българи в Македония и Одринско. Екзарх Йосиф I в писмо до българския външен министър пише за тях: „В град Горна Джумая първенците са в затвора, а селата в казата са опустошени и разсипани. Оцелялото население се преследва жестоко. Маса селяни се хващат и арестуват. Отчаянието и мизерията на населението е стигнало сетния си предел. Арестите и преследванията продължават с най-големи жестокости. На 2-й май посред нощ оковали във вериги трима учители и 5-има граждани. Окованите закарали в г. Сяр, и хвърлили в тъмница. На 5-й май по същия начин били откарани и затворени в г. Сяр и всички първенци от града и казата, затворени по-рано в г. Джумая. Само от г. Джумая са изпратени наедин път в Сяр повече от 60 граждани. Числото на изпратените първенци от селата е много по-голямо“. На 5 октомври 1912 г., през Балканската война, Горна Джумая е освободена от българската армия. На 5 октомври 1912 година цар Фердинанд I Български отправя към народа си манифест за обявяване на война на Турция, останала в историята като Първата Балканска война. Думите на този документ сякаш изразяват чувствата на целия български народ: „Българи, в продължение на 25-годишното ми царуване съм дирил винаги в мирна културна работа напредъка, щастието и славата на България… Провидението обаче е отсъдило инак… Отвъд Рила и Родопите наши братя по кръв и вяра не бяха честити и до днес, 35 години след нашето освобождение, да се сдобият със сносен човешки живот… Нашето дело е право, велико и свято. Със смирено упование в закрилата и помощта на Всевишния възвестявам на българския народ, че войната за човешките права на християните в Турция е обявена. Повелявам на храбрата Българска войска да навлезе в турските предели.” На 5 (18) октомври 1912 година Горна Джумая е освободена от Българската армия. С биене на църковните камбани цялото българско население се стича да посрещне българска войска на входа на града. Градът е официално присъединен към България с Букурещкия договор от 10 август 1913 година, след което става център на Горноджумайска околия в новосъздадения Струмишки окръг. След Междусъюзническата война в 1913 година и промяната на политическите граници турците напускат града, а заедно с тях и другите етнически групи. В същия период се изселват българите от Беломорска и Вардарска Македония и масово се заселват в югозападните предели на България, като се установяват най-вече в градовете и селата, освободени от турското население.

Лицево-челюстна хирургия - Тумори    Първична стабилност на базалните импланти    Сливици    Аминоглюкозиди    Слезка

Горна Джумая е един от градовете, на които хилядите българи - бежанци придават нов облик. Преселници от Кукушко, Демирхисарско, Солунско, Гевгелийско, Малешевско, Дойранско и др. създават нови квартали в града, заселват освободените турски махали и съживяват града. В града се заселват многочислени маси българи-бежанци, идващи от Егейска и Вардарска Македония. Според Димитър Гаджанов в 1916 година Горна Джумая брои около 7000 души, от които едва 30 турски семейства, заможни власи и малко евреи и цигани. Постепенно започва благоустройството и хигиенизирането на града. През 1920 година тук се премества Солунската гимназия, днес Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Откриват се първоначално две основни училища - Прогимназия и Земеделска гимназия. Построява се и Археологически музей. През 1919 година излиза първият вестник в Горна Джумая „Македонска сълза“. През лятото на 1923 година, в горния край на днешната градска градина, братя Рожен прожектират първия филм. След 1925 година започва по-щателното благоустрояването на центъра. През 1926 година е положен първият камък на днешната читалищна сграда и тогава се оформя площад „Македония“ и прилежащите му улички. До 1929 година Горна Джумая няма електрически ток. На определени места вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата, кръчмите и гостоприемниците. През есента на 1929 година става тържественото пускане на тока, отпразнувано с всенародна радост и веселие на площада. Частните домове обаче се електрифицират едва в последвалото десетилетие. Първите автомобили в града се появяват през 1928 година, като са само на по-големите търговци и фирми. През февруари 1933 година в Горна Джумая се организира Първият велик македонски събор на българската бежанска общност от Македония. По повод 30-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание е построен Паметникът на незнайния македонски четник, който обаче е разрушен след Деветосептемврийския преврат от 1944 г.

От 1913 г. Благоевград става околийски център и седалище на 14-ти македонски полк. През 1917 г. е завършена теснолинейката, свързваща Радомир, Горна Джумая и Петрич. През 1921 г. в Горна Джумая се премества Солунската гимназия "Св.Св. Кирил и Методий". През 1922-29 г. е построено Кметството (старата сграда), а през 1927 г. са готови за ползване построените сгради на Читалището и Прогимназията. През 1935-38 г. седалището на Неврокопска митрополия се премества в Горна Джумая и се изгражда негова сграда. В този период търговията и занаятите се съживяват. Няколко банки откриват свои клонове. Поставено е началото на кооперативното движение, като е учредена кооперация "Бохча" и е открит клон на Потребителна кооперация "Освобождение". Основен поминък на населението обаче остават тютюнопроизводството и преработката на тютюн. Откриват се няколко тютюневи склада на "Никотея" и други акционерни дружества. През 1933 г. в града се провежда Първият велик македонски събор. Градът наброява през 1920 г. 7 000 души; през 1934 г. той е вече 10 000 и продължава да расте. През 1954 г. към вече прекръстеният за пореден път град (Благоевград), е присъединено близкото село Грамада, а през 1971 г. - село Струмско. Така през 70-те г. градът има повече от 50 000 души, за да достигне до 75 000 души към наши дни. През 50- те години се създават Държавният архив, Историческият музей, Ансамбъл "Пирин". За културния отдих приносът е главно на изградените крайградски парк "Бачиново", Зоопарка и местният курорт "Бодрост". През 1986-87 г. се построяват новият център на града; възстановява се възрожденско-архитектурният комплекс "Вароша"; построени са нови жилищни, културни, промишлени и стопански постройки. Днес Благоевград е областен център.

Лекцията на д-р Хоо    Рекламна програма на сайта    Поставяне на импланти    Дентална практика в Пловдив

Подем в развитието на града настъпва след Първата световна война с разрастване на тютюнодобива, преработката и търговията с тютюн и цигари. Изникват нови и нови тютюнови складове, дърводобивът и дървопреработването също са във възход на базата на богатите рилски гори. Увеличава се броят на дъскорезниците, като през 1929 г. те вече са 15. В 1924 г. е построена керамична фабрика за тухли и керемиди; откриват се няколко обущарски работилници. Нараства износът основно към Германия на интензивни култури – тютюн, овощия и зеленчуци. Строи се шосеен път към Бистрица и Рила. През 1937 г. е открита първата по-модерна дървопреработвателна фабрика; по-късно се открива дървопреработвателният завод, който е специализиран да произвежда главно шперплат. Строи се водопровод от с. Бачиново. Изграждат се предприятия за преработка на мляко и масло, сирене, кашкавал, както и предприятия за преработка на месо. Постепенно, от занаятчийско-търговски център с тютюнови складове и дървопреработвателни работилници градът израства като голям промишлен център. Превес над всички промишлени отрасли взема традиционното тютюнопреработване – ферментация и производство на цигари. Ферментационният завод от 1954 г. и фабриката за цигари от 1962 г. са обединени в тютюневия комбинат "Пирин". Там годишно се преработват над 10 млн. кг тютюн, част от който се изпраща за цигарените фабрики в Пловдив, Хасково и Стара Загора. През 1962 г. стартира голям памукотекстилен комбинат “Гоце Делчев” с годишен капацитет 36 млн. м тъкани. Близо до река Бистрица е построен месокомбинат с кланица, колбасарски цех и хладилник. Развива се също производството на спиртни напитки, млечни изделия, бира и др. Един от новите важни отрасли става машиностроенето. Първото предприятие е за високоговорители, микрофони, лингвистични кабинети.; след него - единствен в страната завод за измервателни инструменти и уреди; след още известно време - завод за градивни елементи за съобщителната техника и още - завод за метални конструкции за радио - електронната индустрия.Нов отрасъл за града е обувната промишленост. Заводът за обувки по италиански лиценз с наши лицеви телешки кожи, произвежда спортни и туристически обувки. Индустриалното производство е съсредоточено в две зони. Първата - около ж.п. гарата, и втората - южно от р. Бистрица; по пътя София – Солун - Атина. Благоевград е важна гара на ж.п. линията София - Генерал Тодорово (клон за Петрич/Солун). Поддържат се и много автобусни връзки с близки и далечни градове. През 2009 Благоевград печели пето място за най-добър град за живеене у нас, а година по-късно вече е на трета позиция като най-добър град за живеене. Към 15 декември 2023 г. в града живеят 72 819 души по настоящ адрес и 82 005 души по постоянен адрес. Този дълъг списък с производствени, търговски, транспортни инициативи, предприятия в сферата на услугите, туризма, свободното време, е показател за нещо важно, което се вижда лесно в Благоевград - предприемчивостта и трудолюбието на местното население. И то - не от вчера. Показател за това, как хората вземат съдбините в собствените си ръце и работят усилено, за да се сдобият в крайна сметка с резултати, които биха били комплимент за всяко друго населено място. Може само да се надяваме, че в модерните времена чрез изкуствен интелект или чрез други способи, духът на предприемчивост, риск и иновации, заедно с много упорит труд, ще стане "заразен" и ще обхване повече населени места в нашата скъпа татковина.

Църкви и манастири    Зъболекар в Пловдив    Зъболекари в България    Dental tourism

Един от символите на Благоевград и преди години, и сега, е църквата "Въведение Богородично". Тя е издигната е в 1840 - 1844 г. на мястото на по-стар храм, към който е имало метох на Рилския манастир и килийно училище от преди 1800 г. Разположена е в махалата Вароша. Доне и Христо от малешевското село Смоймирово са майсторите строители. В 1850 г. на запад от храма е построено училище, което по-късно изгаря при пожар . На негово място през 1881 г. е изградено триетажно училище, което също не е запазено. В 1948 г., в северозападното крило на откритата галерия, е погребан митрополит Борис Неврокопски, като надгробието е с гранитен саркофаг. В храма е погребан и митрополит Пимен Неврокопски; С построяването й българите от града демонстрират своето нараснало религиозно национално съзнание и икономическо замогване. През 1850 г. в двора на църквата е построена училищна сграда, която изгаря. На нейно място през 1881 г. е изградено ново триетажно училище, което днес не съществува. Църквата е трикорабна псевдобазилика с четирискатен покрив. На източната стена има полукръгла апсида, а на западната - открит притвор, построен по-късно. Арките на притвора отчетливо следват члененията на вътрешния обем. На западната фасада стрехата е оформена вълнообразно. Стените на църквата са зидани от ломен камък, споени с хоросан. Размерите на църквата са 12,5 на 23 м, височина от 6 до 8 м. Два реда дървени колони, поставени върху зидани каменни бази разделят корабите. Изписването на църквата е извършено на два етапа. Стенописите около входната врата на църквата в откритата галерия са от 1882 г., което се вижда от надписа над сцените, илюстриращи притчата за богатия и бедния Лазар. Работата над стенописите в откритата галерия продължава през 1889 г. А през 1888 г. са изписани северните стени в наоса. Стенописите са дело на майстори от Банската школа в последния етап от нейното развитие, който бележи упадък в професионализма на зографите, както и на цялото българско възрожденско изкуство. В храма са работили няколко майстори: Михалко Голев, Димитър Сирлещов и Костадин Марунчев. Стенописите от Възраждането са върху южната и северната стена в наоса, трите слепи купола в централния кораб, нишите на прозорците, стените и аркадата на откритата галерия. В наоса декоративната украса е разгърната в четири хоризонтални пояса. Сцените са рисувани плътно една до друга и са разделени от червени ивици. Непосредствено над цокъла са изписани фигурите на правите светци, но със силно редуциран брой. Липсата на светци от този регистър се компенсира от образите, изписани в нишите на прозорците. На северната стена в посока от запад на изток са разположени групите на апостолите, на йерарси свещеномъченици и йерарси светители, в нишата на четвъртия прозорец - светци -войни и йерарси и последната група е на светци - монаси. На южната стена този ред продължава, но преобладават изображенията на светци-войни. От изток на запад те са изписани последователно в нишите на трите прозореца, като във втория редицата е прекъсната от Св. Св. Безсребърници Козма и Дамян и Св. Пантелеймон. Следват група на преподобните в монашески облекла и преподобните и свещеномъченици йерарси. Всеки прозорец е охраняван от един серафим, изписан в долната част на нишата, с изключение на първия прозорец, където е изобразен архангел. На северната стена са изобразени 12 сцени от цикъла на Страстите: Юда взима сребърниците; умиване нозете на учениците; тайната вечеря; молитвата на Христос в Гетсиманската градина, целувката на Юда; Христос пред съда на Ана и Кайафа; Поругание Христово; Войниците водят Христос към кръста; Третото отричане на Петър; Разпятие; полагане в гроба и Свалянето на кръста. Те се преплитат с композиции, илюстриращи евангелските събития след Възкресението на Христос и с Големите празници. Цикълът на празниците е разпределен на северната и южната стена. В трите купола се вижда изображение на Бог Саваот, Исус Христос с евангелски чинове и Богородица с пророци. Една от най-интересните композиции в църквата е "Колелото на живота" в откритата галерия. Тя е подобна на същата сцена, изписана от зографите в близкото с. Бистрица няколко години по-рано. Пейзажите, които представят четирите годишни сезона, са обединени с ленти, върху които са изписани имената на четирите континента. Имената на месеците са изписани с употребяваните названия от местното население - тревен, брезен, сърпен, цветен, горещник, листопад, стъден и положек (другите не се разчитат). Включени са и редица реалистични детайли от съвремието като тамбура и характерно за района народно облекло. Над входната врата от двете страни на нишата с патронното изображение "Въведение Богородично" са изписани фигурите на Св. Кирил и Св. Методий. Техните образи са широко разпространени в българското изкуство през Възраждането, но в тази църква те свидетелстват за будния дух на населението и факта, че богослужението в нея вече се извършва на български език. Двамата светни се ползвали с голяма почит от джумайци, които открито демонстрирали протеста си срещу гръцкото духовенство. Това показват и надписите по стенописите, изписани на български език, близостта на църквата до училището и обвързването на църковната стенопис с просветителските идеи през Възраждането. Професионалното изпълнение на стенописите отстъпва от нивото на изкуството през Възраждането, но оригиналното тълкуване на композицията "Колелото на живота", отделни сцени и ролята на храма в опазването на българската духовна култура след 1878 г., ги нареждат сред ценните паметници от българското възрожденско художествено наследство. Църквата е национален паметник на културата. В северната част на двора й е поставен паметен знак на първия военен комендант на града след освобождението му през 1878 г. и починал в него през същата година - майор Иван Павлович Орлински. В западната част на двора на църквата се намира мемориал "Делчев род". Изгражда се през 1979-80 г. Проектът е на колектив в състав: арх. Богдан Томалевски, худ. Христо Стефанов и скулптора Иван Нешев. Композицията се състои от шест ниши с полукръгли апсиди, в които са реализирани мозайки с исторически моменти от национално- освободителните борби в Македония. Мемориалът е костница на рода на Гоце Делчев. Върху плоча, поставена хоризонтално и под наклон, са изписани имената на Делчевия род.

Непосредствено свързан с квартала Вароша на Благоевград, в неговата западната част, се намира Историческият музей. Той е културен, научен и образователен институт, създаден през 1952 г. Хилядолетната история и непреходната красота на Пиринския край се съхранява, изучава и популяризира от музея, който има вече повече от половин век успешна дейност зад гърба си. Музеят е разположен в близост до църквата „Въведение Богородично" и е в списъка на100-те национални туристически обекти. Проектант на сградата е арх. Иван Битраков. Над входа му е монтирано керамичното пано "Спиралата на живота" на Панайот Панайотов. Сградата е силно раздвижена, на четири нива. Тя е приютила под покрива си големия стенописен фрагмент на проф. Христо Стефанов, в който художникът е изваял образите на забележителни исторически личности от Пиринския край. Под купола - като централен и обединяващ експозицията елемент - се извисява скулптурата на Величко Минеков "Паисий", а заради експозицията за просветното движение в Пиринския край, скулпторът Владимир Гиновски е създал композиция на "Братя Миладинови". В музея има също експозиция, която презентира историческото развитие на югозападните български земи от VII хилядолетие пр.н.е. до наши дни. Експозицията на отдел "Природа" е подредена, като е показана неживата природа (минерали, скали и вкаменелости от плеистоцена - преди 6-10 милиона години) и живата природа - растителен и животински свят: ендемити, реликти и специфични видове за региона. В експозицията на отдел "Археология" може да се види уникална колекция култови фигури от праисторическата епоха, въоръжение на тракийски войн, колекция от глинени лампи с гладиаторски сцени, медицински инструменти и др. Изключителен интерес представлява колективната монетна находка на неизвестно тракийско племе от V-IV в. пр. н. е. Античността е представена с колекцията от надгробни паметници и глинените маски, свързани с култа към Дионис, великолепните съдове от некропола при село Мулетарово, Петричко. Интерес представлява и колекцията от раннобългарски накити и средновековна сграфито керамика от Мелник. В тази експозиция е поставен и откритият през 2004 г. Самуилов камък (Самуилов надпис). Той предизвика оживен обществен интерес и много спорове и дебати. Фактът, че той не беше намерен при редовни археологически разкопки, вече означаваше безвъзвратно загубена информация. Надписът е издълбан върху амфиболитна шиста - плоча с размери приблизително 60/70 см и височина на буквите 25-45 мм. Отдясно на текста е издялан голям кръст. С необходимите допълнения (в превод) текстът гласи: "Самуил, верен цар и самодържец на всички българи". Проф. Стефан Смядовски датира паметника от двадесетте години на XI в. или малко след паметната битка на цар Самуил с войските на византийския император Василий II през 1014 г., което подкрепя с палеографски и езикови данни. Този извод се потвърждава и с фактическите данни на царската титулатура. Заедно с големия кръст вдясно, надписът е придобил мемориален характер. С тези атрибути той показва, че е бил съставен и/или поставен във време, когато Самуил вече не е бил между живите. С него "съставителят на Самуиловия надпис е искал да означи нещо твърде важно, дори съдбовно за поколението си и за епохата. Може би тази плоча е трябвало да бележи някакво място, царското присъствие в някакво пространство край Беласица по време на битката при Ключ и така то да бъде меморизирано за поколенията, но...този белег е бил поставен скоро след неговата смърт, когато споменът за трагедията е бил много, много жив и болезнен". В музея е изградена и експозиция, представяща национално-освободителните борби на населението от Пиринския край, подкрепена с данни за обществено-икономическото развитие през този период и просветното движение. Богата колекция от костюми, тъкани, плетива, керамика, метал и дърво от края на XIX и нач. на XX в. представят на посетителя огромното народно художествено творчество от този период. Художественият отдел съхранява 24 картини на художника Златю Бояджиев, 86 рисунки на Владимир Димитров-Майстора и още хиляди творби на съвременни художници, на старото и средновековно изобразително изкуство. В музея е изграден природозащитен център за Национален парк "Рила". Неговата цел е да представи сложните взаимоотношения между организмовия свят и неживата природа, създавани в продължение на милиони години. Тук се дава възможност, чрез практическа игра и непосредствен допир с предметите, да се запознаят, както най- младите, така и възрастните, с уникалните богатства на природата, за да се обикне тя, да се приобщят към проблемите и се запази за поколенията. Допълнението към експозицията за редките и защитени растителни видове в Националния парк е неразделна част от нея.

Подпочвени води    Костен мозък    Тонзили    Премахване на лимфен възел

Благоевград е сред малкото български градове, които отчитат огромен ръст на туристи от цялата страна и от чужбина. В и около града има изобилие от места, които си струва да бъдат видени.

• Паркът Бачиново е райски кът, отстоящ на около 2 километра от Благоевград. В територията на парка има езеро, където може да се наемат лодки, от борда на които природата е неочаквана и прекрасна. Има над 60 патици, пуснати в езерото и превърнали го в свой хабитат. Двойка черни и двойка бели лебеди оформят окончателно приказната картина;
В началото на алеята, водеща за парк Бачиново, е и Аква Парк Благоевград. Чудесно място за прохлада, което хиляди благоевградчани, гости на града и жители на близките селища предпочитат през горещите летни дни;
• Кресненският пролом е каньон, разположен в Кресненското дефиле, между Малешевска планина на запад и Пирин на изток. Това е популярно място за туризъм и приключения, което предлага възможности за рафтинг, каякинг, планинско колоездене и други активни преживявания на открито;
• Въжен парк "Коколандия" е единствен в Югозападна България. Той има разнообразие от атракции; предлага катерене за най-различни възрасти: от 2-годишни деца, до възрастни деца по на 60, 70 и повече годишни;
• Гейзерът фонтан в Сапарева баня, на 56 км от Благоевград, е един от най-горещите в света със своите 103 градуса. Той е единственият в континентална Европа и е най-буйният и достъпен гейзер в света - пулсира през 5-6 мин. Височината на водния му стълб е 18 м и извира от дълбочина 75 м. Гейзерът предлага уникален спектакъл на природата и е туристическа атракция, която привлича много посетители. Туристът може да наблюдава изригването на водата и да се наслади на неговата мощ и красота. В близост има пешеходни пътеки и платформи, които дават възможност на туриста да се наслади на гледката и да се приближи възможно най-близо до фонтана. Множеството цветни светлини, които се включват през летните вечери, го правят забележителна гледка;
• Сред най-интересните кътчета, които заслужава да се видят в Благоевград е старинният квартал Вароша, разположен на левия бряг на река Бистрица, в ската на Рила планина. Квартал "Вароша" възниква през XVII в. в подножието на Делвинския баирека През XVII и XVIII в. кварталът има турски облик, а през XVIII в. е единствената махала с от около 150 - 200 семейства християнско население. По онова време три моста свързвали квартала с останалата част от града, която е от другата страна на минаващата през Благоевград река Бистрица. Там била чаршията и турската част на града. През Възраждането „Вароша" приютява най-добрите учители и дейци на културата от региона, които участвали активно в българските революционни борби. След издействането на султански ферман, през 1844 година във Вароша е осветена църквата „Въведение Богородично“, достроена и изографисана в следващите 50 години. Във Вароша е и къщата на революционера Георги Измирлиев. През 1866 година тук се основава и читалището на града. Днес кварталът пак приютява, но сгради на институции, хотели, галерии, танцувална школа и др. Тесни калдъръмени улички с изцяло реконструирани и реставрирани къщи от двете им страни, с малки китни дворчета оформят квартала, любимо място за разходка на благоевградчани. Вароша се обособява като квартал на християнското население в града в края на XVII в. Тогава българи от околните села, които се занимават със занаяти и търговия, се преселват в него; изграждат малки едноетажни къщички и заживяват в мир с турското население. Махалата се свързва с мюсюлманската част на града посредством три моста. Според информация, единият от тях е бил покрит и в него се били приютили множество дюкяни. Едва към средата на XIX в. започват да се строят по-големи, двуетажни къщи с типичната планова схема за възрожденския период на строителство - със стопански помещения в приземния етаж и жилищни - на втория. От този период са Мощанската къща, Диневата къща, Унчевата къща (Чорбаджигошевата) и др. За жалост, по „добра“ комунистическа традиция, цяла улица, наречена "влашката", с големи двуетажни къщи, издигащи се от двете страни на тясна, калдъръмена уличка, чийто стрехи сякаш се сливат във висините, е унищожена в периода на голямото строителство за посещението на дипломатическия корпус и на това място са издигнати сградите на музея и младежкия дом.;

Лицево-челюстна хирургия - Различни области    Артикулатор и лицева дъга    Дженгал    Лицево-челюстна хирургия - Заболявания на ставите

• Самуиловата крепост се намира на десния бряг на река Струмешница, между полите на планините Беласица и Огражден; на 16 км. западно от Петрич. Посещението на Самуиловата крепост предлага възможност за поглед в историята на България и за наслаждаване от красивите пейзажи на околността. Това е място, което привлича туристи, като предлага и опция за разходки и пикник в природата;
• Диневата къща днес е възстановена частна собственост. Тя е най-голямата къща във Вароша. Принадлежала е на семейство власи, които напускат града. Къщата е двуетажна сграда с изба; със симетрична планово-пространствена схема и външно оформление в стила на следосвобожденската градска архитектура. На първия етаж има голям салон с жилищни помещения от двете страни и килери между тях. Широка стълба в дъното води до втория етаж, в който централно е разположен втори голям салон, а от двете страни - спални помещения. Външните стени на първия етаж са с каменна зидария, а другите са тухлени. Къщата е с голям двор-градина;
• Мощанска къща, според надписа на корниза на фасадата, е изградена през 1888 г. Тя е също двуетажна сграда. Първият етаж е със стопански функции - вляво от входа е оборът, вдясно - избата. Вторият етаж има голям салон, който по дължина заема цялото вътрешно пространство на етажа, издаден еркерно напред. От двете страни на салона са разположени гостни стаи, спални и помещение за приготвяне на храна. Таваните са дъсчени. Корнизът на външните стени е изписан с растителни орнаменти и панделки. Външните стени са от каменна зидария, останалите - паянтови. Къщата днес е общинска собственост.
• Унчевата къща е възстановена частна собственост. Нейната вътрешна архитектурна схема е както на Мощанската и Диневата. Това е родната къща на Коте Чорбаджигошев, виден общественик и участник в национално-освободителното движение. Той е един от основателите на горноджумайската българска община. Член е на комитета за подготовка на Априлското въстание. По време на временното руско управление в града, е съветник в градската управа;
• Къщата на Георги Стоилов също е възстановена частна собственост на неговите наследници. Георги Стоилов е първият кмет на Горна Джумая, а по време на Хюриета през 1908 г. е бил народен представител в Долната камара на турския парламент. Днес къщата функционира като ресторант "12-те стола". Тя се различава по своята вътрешна архитектурна схема от останалите; с внушителния си обем и уютен двор, издигната точно при входа на църквата, привлича вниманието и буди респект;
• Измирлиевата къща е малка, но е забележителна с факта, че е роден дом на Георги Измирлиев - Македончето, един от видните дейци на националното революционно движение, единственият български революционер от национална величина, родом оттук. Къщата се свързва с "комшулук" откъм южната й страна с църквата. Тя е реконструирана след точно заснемане от специалисти, преди да бъде разрушена от голямото наводнение през 1954 г. В нея е пренесен и запазеният оригинал на дърворезбения таван от гостната стая, който е най-интересният архитектурен елемент. Къщата е исторически паметник на културата и днес е превърната в музей. Експозиция представя жизнения път и революционната дейност на апостола на Търновски революционен окръг при подготовката на Априлското въстание през 1876 г. На втория етаж е възстановен интериорът на къщата от края на XIX в. - обстановката, в която е живял и израснал Георги Измирлиев – Македончето;
• В източната част на кв. Вароша, в една от старите къщи, се помещава администрацията на Национален Парк Рила". Национален Парк Рила" е сред четирите национални парка в България и най-големият измежду тях. Общата площ на парка е 81 046 ха. В него са включени четири резервата, заемащи 20% от неговата територия (Парангалица, Централен Рилски резерват, Ибър и Скакавица) - защитени територии първа категория, обявени с цел да се запазят естествените местообитания и популациите на защитени, редки, ендемитни и реликтни видове; опазване на генетичните ресурси и научна и образователна дейност. Те са част от мрежата на представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания;

Зъболекар    Лицево-челюстна хирургия - Основни теоретични въпроси    Лицево-челюстна хирургия - Обезболяване и медикаментозна терапия    Сулфонамиди

• Непосредствено до музея от запад е сградата на Младежкия дом. Проектирана е от арх. Иван Битраков. Завършена е през 1972 г. Фасадата на сградата краси оригинално керамично пано. То се състои от две части, тематично свързани: "Слънце" и "Икар". Автори са Панайот Панайотов и Петя Панайотова. Вътре в сградата на младежкия дом е голямата дърворезба на Христо Бараковски - "Паисий";>
• Къщата-музей на Георги Измирлиев-Македончето е изградена, спазвайки стилистиката за жилищен интериор на средно заможна градска къща в Горна Джумая от края на 19 в. Маша, газена лампа, софра, глинени паници, огниво, свещник, долап за печене на кафе, гюмове, бакъри, кърпи за покриване на стомните и котлите - всичко това е автентично и може да се види, както е било преди повече от сто години. Гостната стая краси оригинален резбован таван; в стаята за багаж посетителят ще види хоризонтален тъкачен стан, елементи от мъжки и женски градски костюми;
• Зоопарк Благоевград е единственият зоопарк в Югозападна България. Някои от животните в зоопарка са "осиновени", което помага при издръжката му;
• Православният мемориален кръст „Памет и вяра" в местността "Заева поляна" край Благоевград, е построен с височина около 38 м и се вижда от почти всяка точка в града. През нощта кръстът е осветен. До местността, където се намира, може да се стигне както пеш, така и с автомобил. Минава се през квартал "Еленово" по посока село Делвино;
• Ски център Картала – Бодрост е точното място за зимни спортове.
• Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България, област Кюстендил, община Рила. Основан е през X в. от свети Иван Рилски, в горното течение на Рилска река. Рилският манастир е един от най-значимите културни паметници в България, символ на България, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО;
• Седемте рилски езера представляват група езера с ледников произход в Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България и е един от стоте национални туристически обекта. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са стъпаловидно разположени между 2095 и 2535 м надморска височина. Заели са вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки потоци. При преминаването на водата по тях, се образуват неголеми водоскоци и водопади. Първите три езера - Сълзата, Окото и Бъбрека - се оттичат всяко поотделно в Близнака, от който водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. През последните две езера минава един вече по-мощен поток, който, изтичайки от най-долното езеро, дава началото на река Джурман (ляв приток на Струма);

• Стобските пирамиди са едни от най-популярните сред туристите скални пирамиди. Те се намират над село Стоб, в западния дял на Рила. Средната височина на пирамидите е между 7 и 10 метра, някои отделни пирамиди достигат до височина 12 метра. Стобските пирамиди са с разнообразна форма, но повечето са конусовидни и завършват с каменна шапка, наподобявайки гъби;
• Парангалица е името на резерват, който се намира в Рила. Името "Парангалица" от гръцки означава забранено място. Обявен е за резерват с обща площ 1509 хектара. Това е вторият най-стар резерват в България. Вековната гора Парангалица е един от най-ценните резервати у нас. През 1973 г. той е обявен от ЮНЕСКО за биосферен резерват.;
• Ощавски минерални бани - намират се между селата Стара Кресна и Ощава. С редица лечебни свойства, баните привличат хора с най-различни заболявания;
• Местността Рупите. Домът на Баба Ванга. Местността, в която е съграден храм-паметник "Света Петка Българска", е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз и представлява уютен комплекс с добре поддържан и облагороден парк. Много хора вярват, че и сега баба Ванга може да помага на болни и страдащи. През 1994 г. край нейния дом с нейни средства е издигнат храм "Света Петка Българска". Намира се на около 70 километра от Благоевград по посока Петрич;
• Кордопуловата къща в град Мелник - интересна и вълшебна, ценна и с вечна архитектура, тя е една от най-забележителните сгради в Мелник и с богат интериор. Разположена е сред изваяните пясъчни сипеи и прекрасната природа на града. Това е най-голямата възрожденска къща в България, и е построена от богатата мелнишка фамилия Кордопулови през 1754 г.;
• Парк "Рила" се намира в град Дупница, само на около 30 километра от Благоевград и е един от най-новите и модерни паркове в страната. Отваря врати през 2010 г. Разполага с плаж, велосипедна алея, подготвено е пускане и на автовлакче. Не се допускат автомобили, но точно пред парка има огромен безплатен паркинг. Всяка година тук се провежда мото-събор от мото-клубовете на Дупница. През територията му преминава река Бистрица, над която са изградени 38 моста. Над парка се намира параклисът „Света Петка";
• Коматинските скали представляват импозантен скален венец, достигащ 100 м височина. През четиридесетте години на миналия век, скалите са описани като полигенни конгломерати в основата на "мощна задруга от конгломерати и дебелослойни пясъчници" с приабонска възраст, а след това са наречени "Коматински конгломерати" по името на забележителния скален масив "Коматиница" при село Брестово. Оттам идва и името на Коматинската свита, в която са обособени в края на осемдесетте години, а скалният венец е посочен като стратотипова местност;
• Село Логодаж и язовир Стойковци - намират се на около 15 км западно от Благоевград по пътя за границата с Република Македония. На един километър от селото е разположен най-големият водоем в Благоевградския регион - язовир "Стойковци". Язовирът предлага добри условия за отдих, за воден туризъм и особено - за любителски риболов;

Виж България    Имплантатни размери    Пародонтология    Градове в България

• Парк за танцуващи мечки – гр. Белица Паркът служи главно за реадаптация на танцуващи мечки. Разположен е в Южна Рила в местността Андрианов чарк на 12 км от Белица, Благоевградска област. Простира се на 120 000 кв.м и на надморска височина от 1200 до 1 345 м. Основна заслуга за изграждането му имат фондациите "Четири лапи" и "Бриджит Бардо", както и Община Белица;
• Роженският манастир „Свето Рождество Богородично" е най-големият манастир в Пиринска Македония и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес. В миналото манастирът е бил стовропигиален. Днес е подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква;
• Връх Мусала е най-високият планински връх в България и на целия Балкански полуостров с височина 2925,4 м, измерено от равнището на пристанище Варна. По-висок е с 8 м от връх Митикас в планината Олимп, Гърция и с 11 метра от връх Вихрен в планината Пирин. Изкачването му е със средна сложност, общо в двете посоки с лифт от Боровец е около 12 километра, но е скалист терен и не е много подходящ за туристи без екипировка. Гледките от върха са уникални;
• Крепостта "Чуката" край село Зелен дол е с уникални каменни зидове, датирани от IV-ХIII в. Преди неговото изграждане на мястото е имаало тракийско светилище и (или) селище от късната желязна епоха. Крепостта се намира на билото на възвишение, югоизточно от Зелен дол и е паметник на културата с регионално значение;
• Хераклея Синтика е античен град в днешна Югозападна България. Руините му са разположени в землището на село Рупите, община Петрич, върху южния склон и подножието на Джонков връх, който е част от вулканичното възвишение Кожух;
• Само на 30 км или на 30 минути с кола от Благоевград, туристът може да опита рафтинг по река Струма. Любителите на този умерено екстремен спорт от цяла България прииждат в региона през май, когато Струма е най-бърза и пълноводна. Рафтинг спускане по река Струма се провежда всеки уикенд и извън месец май водите са много подходящи за начинаещи. За спускането по бързеите не е нужна специална подготовка. Струма извира от Витоша и се влива в Бяло море в Гърция. Името на реката произлиза от средновековното й име "Стримон". В Гърция тя се нарича така и до днес.

Имплантатни размери - характеристики    Лицево-челюстна хирургия    Здравеопазване в България    Размерът е от значение - имплантатни размери

Благоевград е университетски град. В него се намират Югозападният университет "Неофит Рилски " и Американският университет в България, които все повече се налагат в културния и обществения живот на града и носят славата му на най-младия университетски център. В града има още три висши училища: Колеж по туризъм, Колеж по икономика и мениджмънт и Медицински колеж. Благоевград има драматичен театър, танцови ансамбли. Развива се стопанският туризъм. Градът е изходен пункт към Рилския манастир; на юг към Мелник и към Роженския манастир. Най-посещаваното място в близост до Благоевград е паркът Бачиново. По дължината на 2.5 километровата алея в долината на р. Бистрица, се редуват заведения, детски площадки, “Аквапарк - Благоевград” и закрит басейн. В края на алеята има изкуствено направено езеро, което се пълни с вода от река Бистрица, което по време на уикендите се посещава от близо 10 хил. души. Благоевград се посещава и от много гости от република Македония - Делчево, Щип, Скопие, Кочани, Охрид, както и от южните ни съседи - гърците.

- На стадиона в Благоевград дъжд! Дъжд от голове! "Пирин" вече води с един на нула!

Maxillofacial surgery    Зъб    Имплантатна повърхност    Черно море

В града има две многофункционални спортни зали, като втората, зала „Скаптопара” в жк. Запад е открита през 2007 година и е с капацитет над 1000 седящи места, като отговаря на всички изисквания на международните федерации по хандбал, баскетбол и волейбол. Игралната площ може да се използва и за състезания по художествена гимнастика и бойни изкуства. В града има и три добре поддържани комплекса за тенис, един футболен стадион, шест малки игрища за футбол, открит и закрит плувен басейн с олимпийски размери, писта за картинг и едно от най-добрите игрища за бейзбол на Балканите. Благоевград винаги е бил футболен град, прословут с детско-юношеската школа на Пирин, дала на българския и световния футбол таланти като Димитър Бербатов и служеща като източник на футболисти за по-заможните клубове. Само липсата на сериозни инвестиции възпрепятства клуб с подобна школа и публика да е сред водещите в първенството. След обединение между клубовете „Тича" и „Левски" през 1934 г. в Горна Джумая се ражда Спортен клуб Ботев. През 1937 г. СК Ботев (Горна Джумая) става областен първенец след победа над Македонска Слава с 2-1, а на 17 юни 1945 г. е преименуван на физкултурно дружество Македония. Три години по-късно той се присъединява към новоучреденото ФД Юлий Дерменджиев. През 1970 г. Ботев Благоевград приема името ДФС Пирин.

Зъбни импланти    Сливен    Лицево - челюстна хирургия    Орална хирургия

Благоевград е сред градовете с най-много слънчеви дни в годината. Намира се на 360 м надморска височина в Благоевградската котловина между планините Рила и Влахина и е в непосредствена близост до Пирин планина. Характеризира се с предимно планински и котловинен релеф, като подземните води се подхранват от Бистрица. Климатът е преходно-континентален, дължащо се на въздушните маси, които проникват от юг по долината на река Струма. Градът е защитен от студените северни ветрове поради естествената преграда на високите рилски масиви и възвишенията при село Бело поле. Планинският бриз, спускащ се от Рила по поречието на Бистрица, охлажда въздуха през летните горещини. Зимата е мека, кратка и почти безснежна, средната температура през януари е о,6 °С. Лятото е дълго и сухо, отличава се е малкото количество валежи. Средната юлска температура е 23,4 °С, а максималната измерена температура в Благоевград е 41,6 °С. Средната годишна температура е приблизително 12,6 °С.

Курс по хирургия в Румъния    Папиломи    Конгрес в Рим