Родопи
Родопите са планински масив в областта на Балканския полуостров, част от Тракийско - Македонския масив. Планината представлява огромен наклонен на изток планински блок с овални очертания, дълбоко нарязан от сложна долинна система. Планината е дълга около 240 километра и е широка около 100 километра. По-голямата част от нея е разположена на територията на България. На северозапад Родопите се свързват с планината Рила - границата между тях се очертава от широка и лесно проходима система от седловини и долини. Тук влиза долината на река Дрещенец (ляв приток на река Черна Места), Аврамовата седловина (1295 метра), седловинната поляна Юндола (1375 метра) и долината на река Яденица. На югозапад границата на Родопите следи долината на река Места. На север и изток Родопите се ограничават от стръмни склонове към Горнотракийската низина (между устието на река Яденица и село Тополово - Асеновградско) и от ниските тераси по десния бряг на река Марица.
Към Родопите се отнасят Бесапарските ридове и Хасковската хълмиста област. На юг Родопите достигат Беломорската низина. По южните склонове на планинския масив преминава държавната граница между България и Гърция; в пределите на България Родопите заемат площ от 14 735 квадратни километра, а средната им надморска височина е 785 метра. По морфохидрографски белези планината се дели на Източни и Западни Родопи. Границата между тези две части следва долината на река Каялийка (десен приток на Марица), седловината Китка (735 метра), долините на река Боровица и Върбица, след което границата достига до седловината Три камъка (550 м.) на граничното било югоизточно от Златоград. Западните Родопи имат планински облик с дълбоко вкопани долини, между които се издигат високи планински дялове. Долината на река Въча ги разделя на два поддяла - западен (по-висок) и източен (по-нисък). В морфохидрографско отношение западната част показва асиметрично устройство. Главното вододелно било между басейните на Марица и Места е изтласкано на юг. Меридионалните речни долини с посока юг - север очертават обширни планински дялове: Алабак с връх Черновец (1834 метра), Баташка планина (връх Голяма Сютка, 2186 метра), Каркария. Велийшко - Виденишкият дял заема (връх Каинчал, 1815 метра), заема главното вододелно било. На югоизток от него е ридът Дъбраш, чиито най-висок връх е Беслет, 1938 метра. В източната част на Западните Родопи, източно от връх Каинчал, главното хидрографско било променя посоката си. То се разклонява на няколко клона:
североизточен - високо и плоско Переликско - Преспанско било с връх Голям Перелик - 2191 метра
мощния рид Чернатица с връх Голям Персенк - 2091 метра
плоския карстов рид Добростан
Югоизточният клон на източната част на Западните Родопи започва от изворните области на река Черна. Обхваща Ардинския дял, който продължава до връх Циганско градище (1827 м.), а на изток билото се понижава и достига до седловината Три камъка. Крайните източни разклонения на Западните Родопи се обезлесените Жълти дял и (вр. Аладаг, 1241 м.) и Устренският дял. В плоските му ридове западно от град Кърджали се всичат красивите менадри на река Арда. Средната височина на Западните Родопи е 1100 метра. Речната система е сложно устроена - оттокът се извършва в две посоки, на север текат река Въча и Чепеларска река, а на изток - река Арда. По-големи реки са Въча, Арда, Малка Арда, Черна Арда, Стара река и т.н.
Планини в България България Рила Пирин Батак Избелване на зъби Зъбни импланти Върхове в България
Рилски езера Стара планина Беласица Санданска Бистрица Имплантология
Източните Родопи имат хълмист и нископланински релеф с широки долини, между които се редуват склонове и проломи. Южно от река Арда се простира ридът Мъгленик (връх Коджаеле, 1267 м.) и граничният масив Гюмюрджински снежник (връх Орлица, 1482 метра), които на север продължават в нископланински разклонения - Стръкни рид с връх Юркеден, 960 м. Северните части на рида се спускат стръмно към долината на река Арда и образуват южната ограда на проломите Железни врата и Студен кладенец. Билото на Стръмни рид е вододел между река Върбица и Крумовица. На запад от връх Коджаеле се простира широкият рид Ирантепе (817 метра), дълбоко нарязан от Арда, Крумовица и Бяла река. Северно от средното течение на Арда са хълмистият рид Гората (връх Глухите камъни, 709 м.) и обширната Хасковска хълмиста област. Внейната западна част се намират Драгойновските възвишения (860 метра). Средната височина на Източните Родопи е 330 метра.
Характерна за морфогеографията на Източните Родопи е асиметрията в долинната мрежа на река Арда - дълги тесни притоци, които водят началото си от Гюмюрджински снежник и Мъгленишки рид - река Върбица, Крумовица, Бяла река; срещат се и къси леви притоци - река Перперек. Общо взето, Източните Родопи са типична ниска планина, каквито планини се срещат навсякъде по света и осигуряват приятен и здравословен климат.
Името на планината Родопи е с тракийски произход подобно на името на планината Рила. За Родопите сведения се откриват за пръв път в съчиненията на Херодот (V век преди Новата Ера). В античната традиция е запазена само една етиологична легенда, която изяснява (според представите на епохата) за името и появата на планината. Известна е благодарение на някой си Трасил от Мендес (І в. сл. н. е.) и по-известния Псевдо-Плутарх (ІІІ - ІV в. сл. Хр.). Според въпросната легенда Родопа и Хемус (Стара планина) били брат и сестра, които започнали взаимно да се желаят. Хемус наричал сестра си Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали богохулните брат и сестра в едноименните планини. Без съмнение същата легенда има предвид и Овидий, когато говори за „Родопа и Хемус, сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете най-велики.” Варианти на тази легенда оживяват и в българския фолклор. Трябва да се отбележи, че по-коректно спрямо античността е употребяването на името Родопа (Родопе), вместо Родопи, защото в античните текстове оронимът фигурира винаги в единствено число. Това се доказва и от появата на персонификация на планината върху реверса на четири филипополски монетни емисии, представящи женски образ с отнасящ се явно до него надпис Родопа. Според други хипотези Родопа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“, където *rod- е от същия индоевропейски корен като българското „руда“, „ръжда“, „риж“, латинското rufus (риж) и немското rot (червен). През цялата античност обаче името не е известно като хидроним. Съществуват и теории, според които Родопа планина е кръстена на известната тракийка Родопея - тя притежавала такива сексуални умения, с които успяла да впечатли не кого да е, а египетския фараон Микерин. За непросветените - този фараон е издигнал заедно с Хеопс и Хефрен една от трите най-големи египетски пирамиди в Гиза. Дали фараонът се е опитвал да компенсира нещо с такава огромна гробница, си остава историческа загадка.
Родопите са изградени главно от метаморфни скали (кристалинни шисти, мрамори) и гранити. В източната част основата е дълбоко потънала и покрита с палеогенни образувания - варовици, пясъчници и конгломерати, смесени с материали от подводни вулканични ерупции (туфи, туфити, вулканични брекчи, андезити и особено много реолити) и плиоценски отложения. В тектонско отношение Родопите се състоят от няколко антиклинали и гребен - синклинали. След структурно изграждане областта е била подложена на вертикални тектонски движения. През миоцена и плеоцена на фона на общото тектонско издигане става и разломяването на масива. В резултат на разрушителното действие на денудационните процеси областта на Родопите е многократно заравнявана и превръщана в плоско - хълмиста земя. Подновяването на вертикалните движения отново обуславя всичането на реките и ново рязко разчленяване на релефа. За това свидетелстват остатъците от някогашни заравнени повърхнини на височина 1800 - 2000 метра, 1400 - 1600 метра, 1100 - 1200 метра и 800 - 1000 метра. За развитието на родопския релеф през кватернера говорят дълбоко всечените долини и етажираните тераси - много по-силно изразени в Западните, отколкото в Източните Родопи. Издигането е било съпроводено с разломяването на планината, което довежда до обособяване на блоковата структура на Родопите с различни разседи в северните, източните и южните части и във вътрешността на планината.Наличието на тези разседи се потвърждава и от минералните извори по периферията на Родопите и в Чепинската котловина. Младите издигания на Родопите са причина за формиране на дълбоките проломни долини на река Доспат, Яденица, Чепинкса река, Стара река, Въча, Чепеларска, Черна, Триградска река и т.н.
Във връзка с по-старите планинообразувателни процеси и внедряване на гранитните маси в Родопите са се образували рудни находища - железни руди (Девинско и Хасковско), хромови (Крумовградско, Златоградско и Асеновградско), антимонови и азбестови (Крумовградско) и др. С палеогенните тектонски движения и вулканизъм се свързват богатите залежи от оловни, медни и цинкови руди в Мадан, Рудозем, Златоград и Маджарово. Открити са и се експлоатират рудни находища от галенит, сфалерит и халкопирит, манганови руди, вулкански туф-трас, въглищни прослойки и др.
Климатът на Родопите се оформя под влияние на Средиземно море и континенталните въздушни маси на Западна Европа. Модифицира се под влияние на планинския релеф на областта. Температурата на различните части на Родопите е разнообразна. Така например южно от високото Переликско - Преспанско било температурата е по-висока поради свободния достъп на топли въздушни маси от Егейско море. Същото разнообразие се забелязва и при валежите - в Югозападните Родопи средиземноморското влияние е по-силно изразено. На север по откритите части на Западните Родопи то отслабва. Главният максимум на валежите е през юни, вторичният - през декември с преобладаване на континенталното влияние. Броят на дните със снеговалежи е голям. Максимумът на речния отток е през пролетта - над 40 % от годишния обем на оттока (като при река Места до град Якоруда оттокът достига до 70 %). Минимумът е през есента. Източните Родопи се характеризират с по-високи средни януарски и юлски температури - Ивайловград, Хасково и т.н. Валежите показват особености, характерни за преходносредиземноморския климат - главен валежен максимум през декември, вторичен през май-юни, главен минимум през август-септември и вторичен през март. Броят на дните със снеговалежи е между 10 и 20. Средиземноморското влияние в Източните Родопи е изразено чрез силно повишаване на зимния отток - около 50 % от общия годишен отток; обратно, минимумът е през лятото. В Родопите са построени много язовири - "Васил Коларов", "Беглика", "Батак", "Кърджали", "Студен кладенец", "Ивайловград", Баташкият водносилов път, много ВЕЦ, баражи и т.н.
Остеоинтеграция Зъб Подпочвени води Рилски езера Стара планина Али ботуш
Зъболекар в Пловдив www.dentalimplants.bg www.ralev-dental.bg Беласица Родопи Планина Беласица
Почвите в среднопланинския пояс на Западните Родопи са кафяви горски, на височина 1800 - 2000 метра стават планинско - ливадни, със силан порьозност, хигроскопичност и влагоемкост. В ниските северозападни части на Западните родопи, в техните предпланински области и в Източните Родопи са развити канелени горски почви, дълбоко еродирани и на места унищожени. Хасковската хълмиста област е заета от чернозем - смолници с дебел хумусен хоризонт. Алувиални почви има по широките речни легла на някои реки.
В Западните Родопи преобладава средноевропейска растителност - иглолистни гори (смърч, бял бор, ела) с подлес от боровинки и широколистни (бук, на места и дъб). Източните Родопи са самостоятелен фитогеографски подрайон - срещат се и вечнозелени храсталаци (зеленика, грипа), но преобладава дъб, габър, бряст, често закелевели. Срещат се доста реликтни видове - силивряк и др. Скелетните почви в Източните Родопи благоприятстват развитието на тютюна. Западните Родопи спадат към високопланинския зоогеографски район с аркто - алпийски представители и някои средиземноморски видове; Източните Родопи спадат към зоогеографския район на Беломорска Тракия с повече средиземноморски видове.
В планината Родопи са разположени много градове: Велинград, Девин, Пещера, Батак, Ракитово, Смолян, Чепеларе, Мадан, Ардино, Кърджали, Рудозем, Крумовград, Златоград, Момчилград, Ивайловград, Хасково. Родопите се посещават от много туристи, построени са много хижи, заслони и др. Известни със своята красота са Дяволският мост над река Арда, Скалните мостове, Триградското ждрело, Смолянските езера и др. Етническият състав на населението на Родопите в различните исторически епохи се е състоял от траки, гърци, българи, власи, арменци, турци, кумани, печенеги, татари, латинци и евреи. Всички тези етноси са описани подробно встатия на Катрин Асдраша, която обаче е пропуснала да разгледа отделно присъствието на траките и славяните, а павликяните - арменци е причислила към българския етнос.
Родопската област е структура в пределите на Балканския полуостров, южнобългарските планини, Западна Тракия, планинската област на Източна Македония и Поморавия. Най-широко разпространение в Родопската област имат метаморфните скали, които се поделят на две свити - горна и долна. Долната е висококристалинна и е дебела около 3 километра. Състои се от три хоризонта - долен, представен от биотитови и амфиболитови гнайси и малко амфиболови шисти и мрамори; среден - от лептитови гнайси и амфиболити; горен - най-често от двуслюдени гнайси, слюдени амфиболови шисти, мрамори и калкошисти. В долната долната част се срещат магматитови гранитогнайси и множество пегматитови инжекции. Възрастта на тази част се приема за предпалеозойска. Горната част на Родопската област е също с дебелина около 3 километра и е представена от биотитови, двуслюдови и московитови парашисти, епидот - амфиболитови и хлорит - епидотови шисти и от мощни серии от мрамори. Възрастта на горната част се приема за палеозойска. Широко разпространение имат т.нар. шжнобългарски гранити, които се срещат главно в Западните Родопи, Рила, Пирин, Шарлия, Осогово и др. Установени са и млади - вероятно палеогенски - магмени скали. Върху кристалинните комплекси на Родопите се разполагат приабонски и олигоценски отложения, чиято дебелина в Източните Родопи достига до 3 - 4 километра. Приабонът е развит най-добре в Източните Родопи, където може да се подели на три хоризонта. Особено мощни са основният хоризонт (главно от конгломерати) и средният - развит в песъчливо - флишки фациес. Третият хоризонт се представя главно от варовици. Олигоценът е богат на пясъчници, туфити, туфобрекчи и др. Широки площи са покрити и от андезити и особено много от риолити. В отделни места на Родопската област е развит плиоценът - главно от делувиални утайки.
Родопската област е част от Тетиската геосинклинала. От действието на колебателни движения на земната кора областта е била високо надигната, след което е дълбоко денудирана. Приема се Родопската област представлява главна кръмна област, откъдето се е пренасял материалът за седиментация в съседни геосинклинални корита. През алпийската тектонска ера областта е многократно разкъсвана и части от нея са включвани в съседните структурни системи. Това важи главно за Средногорието, Краищидите и Динаридите в областта западно от река Морава.
Старата тектоника на Родопската област се изразява чрез няколко големи и сравнително плитки антиклинални подутини - Севернородопската, Средногорската, Западнородопската и Пиринската. Между антиклиналните структури са налице гребенови синклинали, които са значително дислоцирани през палеогена. Приабонското море трансгредирало широко из Източните Родопи, а в Средните и Западните ингредирало в гребеновите синклинални депресии. Младата тектоника на Родопите се изразява в дълбоко дислоцииране на тези депресии, в които са създадени още гънкови и възседни структури, главно с южна вергентност. Нагъването, доколкото може да се съди по отношенията между палеогенските серии в Източните и Северните Родопи, се проявява на два пъти между приабона и олигоцена и след олигоцена.
Най-младата тектоника на Родопската област в наша територия се изразява в усилено действие на колебателните движения. Най-значително е издигната областта на Рила и Западните Родопи; в източна посока стойностите на колебателните издигания намаляват. В резултат на тези движения е създаден съвременният планински облик на Родопите.
Родопският минен басейн е оловно - цинково рудно поле, което обхваща широка област от Източните Родопи, Тополовградско и Елховско. След изсторическата 1944 година тук са въведени в експлоатация големи оловно - цинкови находища, във връзка с които е разгърнато широко социалистическо строителство. В Родопския минен басейн има няколко рудни района, най-значителни от които са Маданският и Маджаровският. Маданският руден район е представен с почти шест успоредни стръмни рудоносни разлома, които са ориентирани в северозападна посока. По тяхното протежение са локализирани много жилни и метасоматични находища - например Рибница - Шахоница - Белевица, Върба - Крушов дол - Стратиев камък, Караалиевски дол - Петровица - Ерма река, Шаренка - Бориева река - Гюдюрска и Сполука - Страшимир. Към Маданския руден район спадат и оловно - цинковите находища край Неделино. Маджаровският руден район е разположен от двете страни на река Арда южно от Харманли и включва повече от 45 рудни жили, четири от които имат много важно промишлено значение. От останалите рудни райони значение за добива имат Устремският (между Тополовград и Елхово), Давидковският, находищата Персенк - Лъки и др.
Оловно - цинковите находища представляват хидротермални среднотемпературни жилни и метасоматични тела, образувани вероятно през миоцена. Техният произход се свързва със среднокисела монцонитов тип интрузия. Рудите са представени от минералите аленит (с малко сребро и отчасти бисмут), сфалерит (с амлко кадмий, галий, кобалт, индий, калай и др.), пирит, халкопирит, арсенопирит, тетраедрит и др. Срещат се нерудни минерали - кварц, калцит, манганоклацит, родохрозит, анкерит, хеденбергит, родонит и др; вторични минерали - церусит, смитсонит, малахит, азурит, англезит, халкоцит, ковелин, лимонит и още много други. Басейнът е важен рудодобивен център, има голям брой действащи рудници, флотационни фабрики и оловно - цинкови заводи.