Смърчовете са род иглолистни дървета от семейство борови (Pinaceae). Описани са 35 вида смърчове. До петнадесетата година смърчът расте бавно, а на възраст между 40 и 60 години растежът е най-бърз. Иглите на смърча са разположени спирално по клоните, дължината им е от порядъка на 25 милиметра. Имат по едно или две надлъжни каналчета, пълни със смола. Запазват се на дървото за период от 5 до 12 години. Всяка година някои иглички опадат, а други израстват наново. Игличките на смърча за разлика от боровите са по-къси. Шишарките узряват за около една година (най-често през октомври), увиснали са надолу, семената им са заострени и имат дълго крилце. То образува вдлъбнатина с форма на лъжичка, където е прикрепено семето. Ако семето не се посее до 3 години, зародишът загива и покълване е невъзможно.
Смърчът е право и стройно дърво. Стъблото му е високо до 95 m (ситков смърч или Picea sitchensis) и достига дебелина до 4 m. Кората на младите стъбла е гладка, сивозелена, а понякога става сивокафява и се напуква. Живее до 1200 години. Корените на смърча са разположени плитко под повърхността на почвата. Короната му много прилича на боровата, но смърчът разпростира клоните си чак до земята, а при бора долните клони изсъхват и се окастрят от вятъра. Смърчът не издържа в задимените населени места. Като малка фиданка расте под сянката на другите дървета, докато острият му връх се издигне високо към слънцето.
Пирин Снимки от Пирин Рила Родопи Байкушевата мура Планини в България
Снимки от сърцето на Пирин Здравен туризъм България Жълти облаци
Смърчовете са разпространени в Европа, Азия и Северна Америка. В България се среща обикновеният смърч (Picea exceisa) в планините над надморска височина 1000 метра, главно по северните склонове. Сребърният смърч е иглолистно дърво с много типичен сребристосин (понякога със зеленикав оттенък) цвят на игличките, което дърво много често се засажда по дворове и градини с декоративна цел. Вероятно в края на тридесетте години на двадесети век сребърният смърч е бил много модерен сред по-заможните хора, които са го засаждали масово около къщите и вилите си. Днес това дърво се открива много често в някои квартали на София (Княжево и Бояна), в Банкя, Костенец и Момин проход. Най-вероятно става въпрос за модно увлечение от локален характер.
Смърчът има лека, трайна, жилава и смолиста дървесина, използвана в строителството, минното дело, за добив на целулоза и т.н. Дървесината на смърча има много дълги дървесни влакна и поради това е ценна суровина за производството на хартия. В миналото, преди масовото производство на синтетични смоли, се е използвала и смолата на смърча, като според една хипотеза латинското му име Picea произлиза от думата pix (смола). От клоните и игличките може да се прави смърчова бира (и такива неща има да) а от върховете на игличките - сироп. Някои индиански племена са използвали корените на някои видове за плетене на кошници. В критични ситуации отвара от игличките на смърча може да се използва за предотвратяване на развитието на скорбут, тъй като те съдържат значително количество витамин С. Моряците на Джеймс Кук, Семьон Дежньов и Витус Беринг са имали по един - два зъба благодарение на отварите от борови иглички.
Класификация на различните видове смърчове и райони, в които се срещат:
www.ralev-dental.com www.dentalimplants.bg www.bg-tourinfo.com www.bg-dentist.eu www.investor-bg.com www.omegadentagroup.com www.bg-dentist.com www.dentalforum-bg.com www.ralev-dental.net www.bg-dentist.com
Много често смърчът е елемент от градската среда - като например тук в центъра на град Видин
Зъб Лицево - челюстна хирургия Зъбни импланти Дентален център в град Видин
Също смърчове в града - само че в Пловдив
Популации от смърч в Стара планина, точно в подножието на връх Ботев от страната на хижа Плевен