Батак

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация, в която всеки от вас може да даде своя уникален принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. На тези имейли може да изпращате свои впечатления и информация по тематиката, като ще станете съпричастни съавтори в изграждане на най-подробната туристическа информационна платформа за България. Желанието ни е да съберем като никъде другаде, на едно място, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме, а и не целим, вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече повече идеална, отколкото - комерсиална. Посетителите на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано със споменаване на източника, поради което най-учтиво молим да ни изпращате ваша уникална информация, като ни дадете най-общи данни за себе си - име, фамилия; също и имейл, който обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните му в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на вашата дейност, продукти и услуги.

Батак е град в Южна България, разположен в планината Родопи. Придобил е статут на град през 1963 година, за което събитие в града е пристигнал лично другарят Тодор Живков. През 2011 година населението на Батак е наброявало 3 353 души. Според местния фолклор името на града произхожда от турски, тъй като н мястото на язовир Батак по турско време е имало обширно блато и турците са проклинали терена - "Батак, Батак". Според историци на мястото на Батак е съществувало село Батиево, което впоследствие било преименувано на Батак.

Според различни исторически източници жителите на Батак не са от родопския етнос, а са преселници от Македония. Поради това жители на други населени места от Родопите (Смолян, Чепеларе, Момчиловци) гледат с известно високомерие на батачани - в България е много разпространен локалният патриотизъм и всеки смята своето населено място или роден край за най-качествено в Галактиката или поне в Северното Полукълбо.

Градът е административен център на община Батак. Батак се намира в Западните Родопи, на 1036 метра надморска височина в долината на Стара река по двата ѝ бряга. Разположен е в котловина, заобиколена от всички страни с хълмове (бърда на местен диалект), които се извисяват на 100 – 200 метра над равнището на града. Имената на тези хребети са Петрово бърдо, Кънева борика, Царюв комин, Кадино бърдо, Свети Георги, Пискилива скала, Галагонката и Бучете. , Над тях се издигат върховете на Баташката планина, която на запад граничи с Чепинска река, на юг – с Доспатска река и язовир Доспат, на изток – с река Въча, на север – с Горнотракийската низина. Тук се намира защитената местност „Баташки снежник“. Недалеч от града са и едни от най-високите върхове в Родопите – Баташки снежник (2082 m) и Голяма Сюткя (2185 m). Батак е отдалечен на 15 километра по асфалтиран път от град Пещера, на 35 километра от областния център Пазарджик и на около 55 километра от Пловдив. Разстоянието до град Ракитово е около 15 километра, а до Велинград - 27 километра. Община Батака заема около 15 % от територията на област Пазарджик, като около 90 % от площта на общината е заета от гори. Цялата територия на общината има площ около 667 квадратни километра.

Климатът на Батак е преходно - континентален, повлиян е забележимо и от надморската височина. Валежите са от 670 до 680 литра на квадратен метър годишно. Поради разположението си градът е запазен от силни ветрове. Средната годишна температура е около 10°C. Зимата е сравнително топла. През есенно-зимния сезон преобладават слънчевите дни. Характерно явление в този район е южният вятър, наричан от местното население „бял вятър". Зимата е с обилни снеговалежи до 63 см. в града и до 150 см. по околните възвишения. Лятото е прохладно и приятно, благодарение на което Батак и районът му се утвърждават като привлекателен планински курорт.

Баташките околности са обитавани от най-древни времена, доказателство за това са откритите археологически обекти: развалини на многобройни (близо 20) тракийски, римски, византийски и славянски крепости, над 10 черкви и манастири, тракийски могили, римски мост и много други. Поради липсата на исторически сведения трудно може да се определи с точност годината, в която възниква днешният Батак. Земите в региона на Батак са населявани от най-древни времена. През 1958 година проф. Йосиф Шопов открива находище от старокаменната епоха в местността Кременете (в района на горско стопанство “Беглика”), а няколко години по-късно - второ такова находище в местността Слънчева поляна (в района на горско стопанство “Широка поляна”). Населявана или кръстосвана от траки, римляни, византийци, славяни, прабългари, отоманци и българи, тази древна земя пази наследството на техните цивилизации.

До покоряването на Балканския полуостров от римляните (I век преди Новата Ера) Северна Тракия и Западните Родопи се населяват от войнственото тракийско племе беси. Според древногръцкия историк Херодот именно бесите притежавали знаменитото светилище на бог Дионис. Свещеното място на бесите се прочува, след като оттам минават Александър Македонски и бащата на великия римски император Октавиан Август - Гай Октавий. По време на славянското нашествие Византия изгубва стабилния си пряк контрол над Западните Родопи, макар в ръцете ѝ да се намират стратегическите пътища в северните и южните подножия на планината от Солун през Беломорието до Константинопол.

Когато тук се утвърждава властта на Османската империя, планинските села като Батак привличат много непокорни българи, които се преселват тук, за да съхранят християнската си вяра. Това дава тласък на материалното и духовното развитие на селището. Развиват се всички домашни занаяти, най-вече дърводобивът, дървопреработването и търговията. През 1871 година тук са регистрирани 283 чарка (дървопреработвателни работилници). От качествената местна дървесина се строят корабите на империята, а баташките търговци обикалят всички тържища. Тези връзки на Батак със света пораждат и свободолюбивия дух на жителите му. Според някои исторически паметници и най-вече според живото предание, първото име на тогавашното селище било Батево, от брат, или от бате, наречено така, вероятно от самите бежанци избягали от поробителите, или от насила потурчените техни братя от селата в Чепинската котловина. За това свидетелства един ръкопис, приписван на поп Методий Драгинов от 17 век и смятан от съвременните изследователи за фалшификат: „ ...тогись повечето бежанци оть страхоть отидоха при стара риека та сьгрядиха ново селище Батіево. Асань оджя за кашмерь натера потурняците та расипаха 218 црькви. И така Божию попущенію расипаха се бльгарете ва Цепина... “ Много важно свидетелство, което потвърждава съществуването на селището, е надписът върху взидания камък на чешмата при Кричимски манастир „Рождество Богородично“, върху който се разчитат както името Батак, така и имената на батачаните, построили чешмата през 1592 година - следователно по това време селото вече е съществувало и е било известно с днешното си име.

Настоящото си име селището получава по време на османската власт. Предполага се, че поради трудното за османските поробители произнасяне на името Батево то бива сменено на Батак (в превод от турски „кал“). Причина за това е езерото, което се намира в близост от северозападната страна на селото. Селяните наричали този воден басейн „блато“, а турците - „гьол“ или „батак“, тъй като по-голямата му част била покрита с преплетени над водата корени, обраснали с шавар, папур и трева, където мнозина, които не познавали местността, са пропадали с конете си и са потъвали на дъното му. Стратегическото географско положение на Батак, разполовен от двете страни на Стара река в подножието на високия родопски връх Скардак (Баташки снежник), в котловина обградена от вековни планински дървета, защитена от север с непроходимо блато, не е случайно. Именно тук първите заселници са търсили закрила от фанатичните нападения на свирепите османски завоеватели. По този начин те не изгубили бащините си традиции, съхранили вярата и обичаите си, за разлика от другите населени места в Родопите, които били насилствено асимилирани и принудени да приемат исляма. Трудните условия за живот правили батачани сурови, решителни и безстрашни. Дърводобивът се превръща в основния поминък на населението. От качествената местна дървесина се строят корабите на турската империя, развива се търговията. Търговците от Батак разгръщат връзките си с близките народи от Средиземноморието и западните Балкани. През XIX век Батак става притегателна сила за много родолюбци, които се преселват тук, за да съхранят християнската си вяра. Все повече нараства желанието на свободолюбивото населението за независимост. В Батак израстват видни духовни дейци като игумен Йосиф Строителя, възстановил Рилския манастир в сегашния му вид, игумените Кирил и Никифор, авторът на забележителния „Български буквар“ (1844 година), Георги Бусилин и други.

В съзнанието на българите град Батак винаги се свързва с трагичните събития, които са се случили тук по време на и веднага след Априлското въстание от 1876 година. При потушаването на въстанието през месец май същата година местните хора отначало предават оръжията си, но първоначално миролюбивата осемхилядна армия от башибозуци (предвождани от Ахмед ага Барутанлията) впоследствие извършва безпощадно масово клане над българите - известно днес като Баташкото клане. Според разкази на очевидци първоначално батачани са се страхували че ще пристигне редовна турска войска, която ще опустоши селото, тъй като това се е случвало нееднократно на други места в България при бунтове; според слухове военна част вече е била на път към селото, за да потуши въстанието. Хората не са се страхували от турци и помаци от съседни села, тъй като са се познавали до голяма степен с тях - Ахмед Ага от години е бил приятел с Трендафил Керелов. За съжаление бруталните зверства са извършени от цивилни хора, живущи в съседните села, които никога не са служили в редовната турска армия - това повдига множество философски въпроси за човешката природа като цяло. Със сигурност е имало страхове сред турците и помаците относно една независима българска държава - очевидно е че при такива условия те самите биха били подложени на множество репресии. Известно е че уплашеният и застрашен човек е способен да извърши брутални престъпления, което и се случва на практика. Част от населението бива обсадено в църквата „Св. Неделя“ в продължение на няколко дни. Обстановката вътре е драматична – недостигът на вода кара жените да копаят с голи ръце кладенец в земята, който и днес може да се види, с цел да намерят вода за децата си. Накрая, при превземането на храма, всички християни (около 2000) са изклани от башибозуците. По време на предаването на оръжието, някои от хората в селото успели да избягат, след което селището било обкръжено, за да не може никой да го напусне. Башибозуците се разпределили по къщите и започнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, башибозуците стреляли с пушките по прозорците на други къщи и напосоки към всичко, което се движело или не. Хората започнали да се крият в сградите с по-здрава конструкция в селото. Също така много батачани се укрепили в църквата и в училището, както и в някои от къщите на чорбаджиите и в Богдановата къща. Благодарение на славната саможертва на Батак за освобождение на отечеството светът узнава за България и нейната воля за освобождение. Това дава моралното право на Русия да се намеси и скоро да обяви Освободителна война. Според различни оценки около 5000 души от селото са избити. Скоро след Освобождението на България останалите местни жители започват да търсят отмъщение с мълчаливото сългасие на властта; историята обаче по понятни причини мълчи за тези събития. Единствено поетът Иван Вазов споменава за тях с половин уста в своето стихотворение за Батак - клахме ги ние, както те ни клаха...

За първи път Батак става известен чрез сензационните репортажи на Джанюариъс МакГахан, публикувани в Daily News, Московские ведомости и други големи всекидневници между август и ноември 1876 г. Американският журналист с ирландски произход, женен за руска аристократка, посетил и описал плачевното състояние на няколко от общо стотината села, пострадали от кървавите размирици през пролетта на 1876, между които и опустошеното село Батак. Текстовете на МакГахан правят впечатление не само с прецизното описание на фактите, а и със силно емоционалния си и образен език, който не се опитва да прикрие проруското настроение на автора и изключително негативното му отношение към османската държава и ислямската религия. Поради огромния читателски интерес през септември на същата година първите осем репортажа на МакГахан били публикувани, заедно с прелиминарния доклад на американския консул в Истанбул Юджийн Скайлер. Издадена е отделна книга и непосредствено след това репортажите били преведени на редица чужди езици. Единствено българският превод на бъдещия правителствен глава Стефан Стамболов, който междувпрочем се основава на руското издание от 1877 г. и включва всичките 14 кореспонденции на МакГахан, бил публикуван през 1880 г. със специалната подкрепа на бившия му съратник от въстаническите години Захарий Стоянов като спомоществовател за 130 екземпляра. По-малко известни са може би следните факти: още преди последвалата руско-османска война (1877/78) и създаването на българската национална държава зловещите събития в Батак били толкова бързо забравени, колкото бързо станали и известни, за да се превърнат едва 16 години по-късно в централен обект на българското обществено внимание. От 1876 до 1892 г. единствените свидетелства за кървавата история на Батак са двете известни снимки на пловдивския фотограф от гръцки произход Димитър Кавра на оцелели след клането батачани и на баташката църква със смъртни останки, и двете от 1878, както и Стамболовият превод от 1880 година. През 1892 г. изведнъж се поставя началото на една огромна литературна и образна продукция на тема Батак, която продължава и до днес. Така например през 1892 г. излизат от печат третата част на "Записките по българските въстания" на Захарий Стоянов, чиито последни тридесет страници са посветени на въстанието и клането в Батак, както и разказът на очевидеца Бойчо "Въстанието и клането в Батак". Също така през 1892 е публикуван и природо-туристическият наръчник за начинаещи патриоти "В недрата на Родопите" от Иван Вазов, в който народният поет обширно се занимава с националното значение на клането в Батак като български Хиос и в заключение на което патетично описва монументалната картина на поляка Антони Пиотровски "Баташкото клане", рисувана през 1892 г. и изложена на първото българско национално изложение в Пловдив, също през 1892 г. Между другото, подобни трагедии са се случили в селата Ветрен, Брестовица, Козарско, Дребско, Станица, Царово, Баня, Стрелча, Сопот, Карлово, Злокучане, Бяга, Акънджи, Попенци, Кула, Лесичево, Ляхово и на още около 80 други селища. На платното си Пиотровски е изобразил момента след клането. На фона на нощния небосвод пламъците на горящи къщи обгръщат сцената с драматична светлина. Главното действие се разиграва на левия бряг на река, деляща композицията по диагонал. На брега около мъртвите тела на млади жени са насядяли група мъже, докато две жени в левия ъгъл на картината претърсват куп дрехи за ценности. Тях Пиотровски е характеризирал чрез кърпи, покриващи главата и лицето и оставящи само един процеп за очите, очевидно като мюсюлманки. По същия начин художникът е постъпил и с атрибутивното определение на мъжете, изобразявайки ги с чалми и фесове. За разлика от диференцираното етнографско изображение на героите в тази част на картината, която сякаш е прецизно изследване на модните течения на Балканите през XIX в., жертвите в дясната част на картината не притежават никакви религозни, етнически или други признаци на идентичност. Техните похотливо оголени тела носят единствено признака на сексуално насилие, което очевидно е предшествало смъртта им. За разлика от характеристиката на мюсюлманската група, ролята на женските тела – всичките млади, красиви и белокожи – е обобщена и идеализирана. Те образуват символичната част на художествената концепция, която е основана на антитезата: похитители, мюсюлмани, мъже – жертви, християнки, жени.

На 21 юни 1899 година в Батак се основава дружество на Македонската организация с председател Иван Хаджипопов, секретар Спас Калоянов и касиер Никола Попов. В граничния пункт са изпратени 900 пушки и 280 сандъка с патрони, които в следващите месеци по тайни канали са прехвърлени в Османската империя. При избухването на Балканската война през 1912 година пет души от Батак са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 година в селото се стига до престрелка между комунисти и полиция.

С указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Батак придобива статут на град.

Населението на града е съставено предимно от християни. Основната религия е православие - всъщност според много краеведи Батак е етнически най-чистият град в България. Най-старата църква в града, както и една от най-старите в областта е „Св. Неделя“. Построена е през 1813 г. В храма църковните служби се изпълнявали на черковнославянски език, докато навсякъде другите в черквите било позволено да се служи само на гръцки език. След клането от 1876 година църквата не функционира и е превърната в музей костница. През 1912 са положени основите на новата църква „Успение на Пресвета Богородица“. Храмът е построен по проект на чешкия архитект Йосиф Шнитер. В околностите на града са разпръснати множество малки параклиси. На 3 април 2011 г. със специално решение Светия Синод на БПЦ обявява за свети новомъченици българите, загинали в баташкото клане. Историята е запазила много от имената на баташките мъченици – това са зверски убитите местни свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Тошев Керелов – жив опечен на клада, запазени са имената и на някои от избитите – Иван, Илия и други, изписани на паметната стена в музея в Батак. Паметта им се почита официално на 17 май. Църковното прославление (службата, на която за първи път се почита паметта на светците) е отслужена на 17 май 2011 г. от митрополит Николай Пловдивски. В церемонията вземат участие членовете на Светия Синод, както и гостите от Вселенската, Александрийската, Антиохийската, Московската, Сръбската, Румънската и Грузинската патриаршия и от Кипърската, Еладската, Полската, Албанската и Чешката архиепископия. Мощите на светите мъченици са поставени за поклонение на специален подиум в изработена дърворезбена позлатена ракла.

Балиновата къща е построена около 1895 г. В нея е живял Борис Балинов и Трендафил Балинов – секретар на Работнически младежки съюз и участник в антифашистката съпротива. Къщата е етнографски музей от 1968 г., неделима част е от музейния комплекс на Исторически музей Батак и е една от забележителностите на град Батак. Църквата „Св. Неделя“ е построена през 1813 г. върху място на Тодор Балинов (кмет на селото по това време), дарено от него специално за построяването на църквата. Построена е за 75 дни с труда на батачани. Архитекти на сградата са костурските майстори, преселници в Брацигово - Марко Зисо и Петър Чомпъл. Храмът представлява кръстовидна куполна постройка, изградена изцяло от камък, с дъбови врати и обградена с високи каменни стени.

Язовир Батак и местността - курорт „Цигов чарк“ са разположени в Западните Родопи, на 7 километра от Батак. Преди много години на това място е имало чарк (дъскорезница) на жител на град Батак с фамилията Цигов (която съществува и до днес) и това става причина курортът да се нарича така. Той е идеално място за отдих по всяко време на годината. Разполага с добра леглова база от всички категории, с много заведения и ресторанти. Водите на язовира дават прекрасни възможности за водни спортове и риболов.

Местността Широка поляна се намира в северозападната част на Западните Родопи. Преобладаващата надморска височина е 1500 – 1700 метра. Характерният за Родопите релеф – редуване на горски масиви с обширни поляни, създава отлични условия за формиране на добри дивечови запаси. На територията на местността са и язовирите „Широка поляна“ и „Тошков чарк“, предлагащи отлични условия за риболовен спорт и пълноценен отдих.

Местността Беглика заема така наречената Беглишка заравненост в централната част на Западните Родопи със средна надморска височина 1700 метра. Живописният планински пейзаж привлича много туристи, а язовирите и кристално бистрите реки предлагат чудесни условия за риболов. Богатото дивечово разнообразие от елен, сърна, глухар, дива свиня, благоприятства развитието на ловния туризъм. Атрактивни са и двата резервата – Беглика (заедно с язовира Голям Беглик) с площ 415 хектара, обрасла с вековни иглолистни дървета, и „Дупката“ – природен феномен с разнообразна флора и фауна под защитата на ЮНЕСКО.

В Батак има основно училище „Отец Паисий“, Народно читалище „4-ти май“ и Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Стефан Божков“. Един много интересен обичай е паленето на обредни огньове на Сирни Заговезни (Прошки), обикновено февруари – март. На местен диалект това се нарича процеп - всъщност се произнася като процъпь, с омекотяване на края на думата. Процепът е съставен в основата си от изправена и вкопана в земята, много висока дървена греда, около която се натрупва слама и се подпират конусовидно дървени дъски - а в много случаи и автомобилни гуми, които горят с черен пушек и изхвърлят в атмосферата голямо количество сажди. Целта е да се разпали много висок огън, в някои случаи над 4 метра. Процепите се палят вечер и са разположени по възвишенията около града, така че да са видими от всички страни. Всеки квартал прави свой процеп, като целта е той да е най-висок. Събитието е повод за веселие на стари и млади. Всички се чернят с въглени от огъня, за да се уплаши и избяга лошото и за здраве. През този ден по традиция се иска прошка от близки и роднини за сторените грешки.

Празнува се и 15 август (Успение на Света Богородица) храмов празник на църквата „Св. Успение Богородично“ в града. Тогава се организира общ събор при параклиса „Латинска Света Богородица“, като всяка къща прави курбан – обикновено се коли агне, осветено преди това от свещеника. Около параклиса се отслужва служба и се светява вода. В тази местност се варят курбаните и се раздават за здраве. На същата дата се организира и регионален фолклорен събор за автентичен фолклор.

Ежегодното отбелязване на годишнината от Априлското въстание е 17 май - според грегорианския календар това се е случило на 4 май, поради което и в Батак има площад Четвърти май. Празненствата включват отслужване на панихида в храм-паметника „Св. Неделя“, поднасяне на венци пред вечния огън и основните крепости на априлци, както и тържествена заря - проверка.

Общественият транспорт в град Батак е единствено автобусен - движат се междуградски автобусии и маршрутки. В дискотеката на града през 90-те години се организираше състезание по надпиване с бира, като победителят получаваше... едномесечна карта за градския транспорт в Батак. Движат се автобуси за Пловдив, Велинград, Пещера и Пазарджик, като през 80-те години е съществувала и автобусна връзка с град София. По времето на социализма непрекъснато се говореше за свързване на Батака с Пещера с железопътна линия (каквато има до Пещера) или с теснолинейката до Велинград, но поради финансови причини този проект така и не се реализира. Предвид демографските характеристики на града и липсата на големи производства, които да изискват превоз на товари, едва ли ще има ЖП-линия до Батака в обозрим период от време.

Известни личности, които са родени в град Батак, са:

Починал в Батак е Никола Ковачевски (1832 – 1882), български просветен деец

Град Батак е изключително гъсто застроен - по непонятни прични. Възможно е причина за това да са били честите нападения над жителите в миналото - едно гъсто застрояване превръща града в крепост и дава отлични възможности за отбрана. Има немалко къщи без никакви дворове. На други места в Родопите обаче (например Широка лъка, Гела и Момчиловци) презастрояване не се наблюдава, а нападения от страна на кърджалии и башибозуци е имало и там. Още повече че ливадите над града (южният склон на Царюв комин) са отличен терен за застрояване - снегът там се стопява моментално още в началото на март, вятър няма, изобщо мястото просто е отлично за построяване на село! Въпреки това градът винаги е бил концентриран в долината на Стара Река, което си остава загадка и до днес.

Баташкият диалект е отделна тема, върху която няма изписани особено много етнографски изследвания. Тъй като в миналото селото е било доста изолирано, се е обособил сравнително специфичен местен говор, донякъде по-различен от този в Пещера, Ракитово и Велинград. Разбира се, срещат се типичните думи от другите родопски диалекти; думите от македонския диалект са сравнително малко, което говори че преселването от Македония в Родопите се е случило доста назад във времето. При употребата на минало време наставките -их и -ох се заменят с -иф и -оф - което не се среща при много други български диалекти. Много често се съкръщават думите с цел да не се губи излишно време в обяснения - Новаковата колиба всъщност се произнася като Новаква кулибъ. Кирилицата не е особено пригодена за изписване на баташкия диалект - просто трябва да се слуша и да се опитва да се възпроизвежда. Прищълците много трудно се научават да произнасят местната дума за вълк - казва се нещо подобно на вълькь с омекотяване на двете последни съгласни, което изисква значително упражняване. Според много запознати произнасянето на тази дума е тест за всяка една баташка снаха - доколко се е вписала в местния бит и култура? Правилното произнасяне обикновено се случва на петата или десетата година след ежедневно общуване с батачани.

Църквата Успение Богородично, строена след Освобождението на България. Има много гнезда на щъркели върху нея, както между впрочем и в цял Батак. Според биолозите това е свидетелство за това че едно населено място или местност са екологично чисти. В действителност в Батак източници на замърсяване няма.

През пролетта цветовете на поляните са просто невероятни

Изглед от Батак - вижда се началното училище, разположено в подножието на връх Царюв Комин. Сградата е строена по времето на социализма и дори си беше гордост на общината по това време - все пак училището е доста голямо като площ, с модерна архитектура и южно изложение. Логично в онези времена е нямало как да се построи църква пред училищната сграда - църквата със златния купол е строена доста време след промените от 10.11.1989 година.

Къщи в град Батак. Както навсякъде в Родопите, строителството е стабилно, няма кирпичени сгради. Причина за това са доста по-тежките атмосферни условия в сравнение с тези в Горнотракийската низина - все пак Батак си е чисто планинско селище. В миналото, някъде до 60-те години на ХХ век, междуетажните плочи на къщите не са били отливани от железобетон, а се е правел гредоред. Причина за това е голямото количество евтин дървен материал, който е лесно достъпен в Батак. Обратно, цимент, чакъл и арматурно желязо в селото не е имало и е трябвало да бъдат докарвани от далечни дестинации.

Параклисът Свети Георги - намира се на най-високата точка на пътя от Батак покрай партизанския паметник към язовира

Най-високата точка на връх Баташки снежник - емблематичен връх за всички батачани! Всеки, който е роден в града и обича горите и планината, се е изкачвал на върха - на местния диалект той се нарича Карлък. Един от авторите на този сайт - д-р Венцеслав Ралев - не е роден в Батак, но прекарваше лятните ваканции там, тъй като бащата на д-р Ралев е от Батак. Никой от семейството на бъдещия д-р Ралев не е запален планинар, поради което и никой не се наемаше да заведе подрастващия младеж до върха... до момента, в който той сам не реши да се изкачи там. Мотивацията очевидно е от значение за хората, които си поставят цели и ги преследват, и то още от ранните юношески години - наличието на базова мотивация те кара да си поставиш една цел, като при постигането ѝ мотивацията се повишава и човек веднага си поставя нови цели. Това премиерно изкачване се случи през далечната 1993 година, когато Венцеслав Ралев беше в девети клас. И като се започна... не остана неизкачен връх в България - именно поради тази любов към планините д-р Ралев се запозна с другите автори на сайта - Манол Николов и д-р Атанас Скатов. Един от нас през месец февруари 2021 година дори заплати с живота си за любовта си към планината - д-р Скатов загина на връх К2 в Каракорум при изкачване през зимата.

Есента в Батак винаги е представена с невероятни цветове