Гора

Гората е местност, в която има множество дървета, които растат на голяма площ. В зависимост от културните традиции по света има различни разбирания за гора - в някои обезлесени региони дори и групичка от пет дървета се счита все пак за гора. Самите гори могат да бъдат класифицирани по различни начини според своя състав. Понякога гори се наричат и местности с гъста и висока недървесна растителност, включително подводна. Някои хора имат толкова богата фантазия, че наричат гори местата, обрасли гъсто с гъби или бактерии.

Горите са една от основните екосистеми на планетата Земя. Дървесните гори покриват около 9,5% от нейната площ и 30% от площта на сушата, като в миналото те са достигали до около 50% от площта на сушата. В тях е концентрирано около 90% от цялото биоразнообразие на сушата. Най-новото изследване за състоянието на горите на планетата ни, публикувано в сп. Nature (брой 525 - 10.09.2015 година, страница 201) посочва че броят на дърветата по цялата Земя към 2016 година е около 3 трилиона, т.е. надвишава броя на звездите в Млечния път. Този брой е над 7 пъти по-голям от предишната оценка от 400 милиарда. Цифрата е впечатляваща, но това не е непременно добра новина. Проучването също сочи, че 15 милиарда дървета се изсичат всяка година. Отпреди 12 000 години, откакто се е появило земеделието, броят на дървета на нашата планета е намалял почти наполовина.

Горските екосистеми обхващат цялата съвкупност от горски организми (дървета, храсти, треви, гъби, бактерии, животни, включително хората), заедно с техния естествен субстрат - заобикалящите ги въздух, вода, почви, органична материя и скали. Всички тези компоненти си взаимодействат в рамките на определени териториални (пространствени) граници. Те формират местообитание за организмите, модулират водните потоци и защитават почвата, което определя голямото им значение за биосферата. Горите играят важна роля в живота на хората като източник на разнообразни ресурси – те натрупват въглерод, регулират климата, пречистват водите и възпрепятстват тежки природни бедствия - наводнения, свлачища и продължителни засушавания.

От чисто ботаническа гледна точка гората е растителна формация. Типичната дървесна гора се разделя на горен етаж, включващ короните на дърветата, и долен етаж, който от своя страна обхваща няколко пласта – на храстите, на тревите, на мъха и почвените микроорганизми. В по-сложните гори има и добре оформен междинен етаж от по-ниски дървета. Горите могат да бъдат класифицирани по различни начини и с различна степен на подробност. Един от възможните начини е чрез свързаните с тях биоми в съчетание с живота на листата на доминиращите видове (дали те са вечнозелени или листопадни). Друго разграничение е на основата на вида на листата на доминиращите видове – на широколистни, иглолистни и смесени гори. За много гори подробна класификация може да бъде изградена и въз основа на доминиращия вид, например гори от бял бор и т.н. Други признаци за класифициране са общата физическа структура на гората или нейния стадий на развитие (вековни и вторични гори). Правени са предложения за различни глобални класификации на горите, но нито едно от тях не е общоприето.

Системата на горските категории на Програмата на ООН за околна среда и Световния център за консервационно наблюдение представлява опростяване на други по-сложни системи, като системата на субформациите ЮНЕСКО. Тази система разделя горите на 26 основни типа, които отразяват климатичните зони и основния тип на дърветата. Тези 26 основни типа могат да бъдат обединени в три по-общи категории с множество разновидности, описани както следва:

На пръв поглед горите изглеждат неизчерпаем природен ресурс. Това в действителност е така - при едно разумно управление всяка една гора се обновява бързо и дори може да увеличи своя ресурс - което е от огромна полза за бъдещите поколения. Един от постулатите на Уорън Бъфет (който не е нито биолог, нито изявен природозащитеник) гласи че някой днес се крие под сянката на дърво, защото друг преди него е засадил и поливал това дърво. В този ред на мисли всички гори по света се нуждаят от опазване, съхранение и въвеждане на определени правила при тяхната експлоатация. Още през 12 век в Германия е била издадена първата заповед за забрана на изкореняването на определени гори (Т.Иванчев, 1940). По късно подобни заповеди са издадени и в Австрия. През 13 век в някои по-ценни дъбови общински гори в Германия се въвеждат за първи път някои специални условия за извършване на сечите и извоза. Те са налагали подлежащите на сеч дървета да бъдат предварително обозначени на терена (маркирани), като за това са поставени и срокове за извоза на отсечените дървета. Към края на 14 век възниква идеята за трайно ползване на горите и се появяват първите наредби за разделянето на нискостъблените гори на редовни годишни сечища. Именно тази наредба се оказва основата на науката за регулиране ползването на горите  - така нареченото Лесоустройство.

През периода XV - XVIII век в цяла Европа се наблюдава засилена експлоатация на горите и влошаване на тяхното състояние. Появяват се едри горовладелци, които се опитват да осигурят за себе си високи доходи от горите. От този период датират и първите познания по горска таксация, разработени са методи и таблици за оценка на горите. Периодът от XVIII до XXI век е най-динамичният, при който има няколко характерни особености: интензивна експлоатация и влошаване на екологичната среда и общото състояние на горите, значително намаляване на тяхната площ, както и усъвършенстване на всички методи за оценка, анализ и проучвания на горския фонд. През средата на ХХ век за първи път се обръща внимание на средозащитните, санитарно-хигиенните и рекреационните функции на горите. Към края на ХХ век започва да се обръща все по-голямо внимание на връзката между горската екосистема и обществото. В Закона за горите в Република България гората е дефинирана като „земя, заета от горскодървесна растителност с площ не по-малка от 1 декар“. Съвкупността само от дърветата на дадена територия се нарича дървостой.

През епохата на Античността и Средновековието е съществувала Великата Българска Гора - на латински Sillva Magna Bulgarica или Silva Bulgarorum. Това са били необятни диви лесове, покриващи не само Стара планина, Средна гора, Странджа, Родопите, Рила, но и полетата на Мизия и Тракия. Участници в първите три кръстоносни похода през XI - XII век описват прословутата местност, "която се минава за 8 дни, като се върви 2 дни и 2 нощи, без да се види човек". Почти всичко това е унищожено от човека в древността, за да се освободят територии за земеделие и животновъдство. В средните векове голяма роля за унищожаване на горите е играела обработката на желязото - имало е нужда от дървен материал, който да се изгаря, за да се топят рудите, а също и вече добитият метал. В най-новата ни история обаче са унищожени най-много горски площи - чрез промишлен дърводобив, който силно изменя естествения характер на горите. Ако в миналото горите са покривали четири пети от територията на страната ни, днес те обхващат една трета, или 3.8 милиона хектара. Въпреки че от Великия Български лес днес е останал блед спомен, у нас все още се намират едни от най-съхранените и най-ценни стари гори в цяла Европа. Опазването им никога не е било по-важно в условията на непредсказуем климат и природни катаклизми.

Така наречените стари гори са изключително важни и изкуствено създадените (дори и най-добре поддържаните) гори никога не биха могли да ги заменят. Стари могат да се нарекато всички гори, които са на възраст над 100 години и в които е имало минимална човешка намеса през последните десетилетия. В тях протичат многобройни естествени процеси и разнообразието от местообитания и видове е най-голямо. В старата гора има паднали дървета, пречупени дървета, дървета с неправилни форми, такива с красиви и правилни форми. Има дървета, които са изгнили преди 50 години, както и такива, изгнили преди 20 години. В една стопанисвана гора (дори в нея да има вековни дървета) са прокарани пътища, отстранявани са дървета с ниска стопанска стойност и не на последно място - мъртвата дървесина e отстранена, тъй като се е считала за източник на болести. Голяма част от тези болести в действителност не са заболявания, а са определени за такива от човека. Това са на практика механизмите за саморегулиране на гората. Имаме бръмбарчета, които изяждат изсъхналите дървета, за да ги превърнат в хумус; ако бръмбарчетата много се размножат - имаме кълвачи, които ги изяждат, ако кълвачите се намножат, тяхната популация се регулира от златки, ако златките се намножат, има вълци, диви котки, рисове. Всичко това са естествени процеси, които е добре да се оставят да се развиват според естествените природни закономерности. Вековните гори са резервоар на генетичното разнообразие в рамките дори на един и същ дървесен вид. В днешно време това се оказва много важно заради неизвестностите около климатичните промени. Това, което знаем, е, че трябва да запазим максимално разнообразие - и биологично, и генетично, и видово в горите, за да има по-голям набор от варианти за реакция на гората в бъдеще. Може да се окаже, че някои от тези дървета, които не са много красиви, са по-издръжливи. Освен това дървета, които са доживели доста сериозна възраст - 400 - 500 години, определено носят в себе си гена на най-доброто и най-устойчивото.

Какво губим когато изсичаме старите гори, унищожаваме местообитанията на някои редки, застрашени и ендемични видове, които се срещат само у нас и на Балканите? Губейки видове, правим горите по-елементарни и неустойчиви. Най-добре се вижда защо горите не трябва да са с проста структура в изкуствено създадените борови гори. Те са на една възраст и най-често само от един дървесен вид. Само няколко години на силни бури и тежки снеголоми са достатъчни за унищожението им, защото нямат съпротивителните сили: няма ги кълвачите, няма ги бръмбарите, няма го цялото разнообразие от гъби, които са в симбиоза с дървесните видове. Ако гората е съставена от бял бор, смърч, ела и бук и дърветата от един вид биват повредени или нападнати от някаква болест - например корояди нападнат борчето, то другите три вида ще оцелеят и гората ще е само леко разредена. През това време видът бор ще се възстанови.

Почти всички гори в Европа и България през последните сто години са били използвани - сечени, опожарявани, пашувани от животни. Целта на горската администрация и неправителствения сектор е да идентифицират и защитят всички гори на възраст над 100 години и по-млади около тях, в които човешката намеса е била минимална. По преценка на експерти старите гори у нас са около 500 000 хектара. Горите у на са защитени по няколко линии: в резерватите, в зоните със строга защита на националните и природните паркове, по линия на горската сертификация FSC, а от 2016 г. и със Заповед на министъра на земеделието и храните за опазване на гори във фаза на старост, попадащи в зони от "Натура 2000". FSC е абревиатура от английски - означава Forest Stewardship Council или Съвет за стопанисване на горите. Това е световна система за стриктен контрол и сертификация на добре стопанисвани гори. Сертификатът гарантира, че закупените от вас продукти от дървесина не допринасят за унищожението на световните гори.

Около 56% от горите в България са включени в европейската мрежа "Натура". "България предприе сериозна стъпка в опазването на старите си гори, с което се позиционираме като пионери сред останалите държави - членки на ЕС", посочва Нели Дончева от Световния фонд за дивата природа WWF. Старите гори, които се опазват в резерватите и в националните паркове, са едва 78 000 хектара, докато площта на всички гори у нас е 3.8 милиона хектара. "През 2016 г. със заповед на тогавашния министър на земеделието и храните Десислава Танева бяха обявени за опазване и изключени от дърводобив гори във фаза на старост на площ 109 000 хектара. Впоследствие към тях бяха добавени още 2000 хектара стари гори за опазване в Защитена зона "Рила Буфер". С този акт на земеделското министерство, който беше осъществен и благодарение на целенасочената работа на природозащитните и научни организации, площта на старите гори, които се опазват в страната, днес е почти 190 000 хектара", казва Дончева. Усърдната работа на WWF - България, Асоциацията на парковете, Сдружение за дива природа "Балкани" със съдействието на Изпълнителна агенция по горите и тогавашния ѝ директор доц. Георги Костов не остават незабелязани: през 2020 година инициативата "Партньорство за опазване на стари гори в "Натура 2000" спечели специална награда на Европейската Комисия. В рамките на проекта първо са разработени така наречените режими за устойчиво управление на горите в "Натура 2000" (по инициатива на Асоциация на парковете). Впоследствие WWF - България, започва целенасочено да проучва и картира най-ценните стари гори в Западна и Източна Стара планина, Средна гора и Родопите. Сдружение за дива природа Балкани се включва с картиране на ценни стари гори - дом за редки видове птици. Паралелно горските стопанства и Агенцията по горите идентифицират стари гори в държавни горски територии, попадащи в обхвата на мрежата "Натура 2000". Резултатите от тези проучвания са в основата на заповедта на министъра от ноември 2016 година.

WWF - България проучи горите, които са общинска собственост, в 61 общини в страната и картира най-ценните стари гори на територията на тези общини. След преговори 9 от тях - Ботевград, Севлиево, Кюстендил, Харманли, Велико Търново, Пирдоп, Златица, Горна Малина и Трявна, се съгласиха да обявят своите стари гори за опазване. Това е уникално за Европа, няма друга такава практика. Площта на общинските стари гори, обявени за опазване, не е много - 1500 хектара, и все пак това е добро начало.

Но дали това е достатъчно? През 2020 г. бяха публикувани поредица от разследвания както за незаконна сеч в Рила, Родопите, Странджа, така и за мащабни злоупотреби с валидни разрешителни за сеч. Законите са такива, че всичко, което не е защитено, рано или късно трябва да бъде оползотворено. Щетите от бракониерството не са големи. Планираният стопански дърводобив е най-големият проблем през последните години. Това е основната дискусия - дали да се използват всички гори, или да се защити част от тях. Разследванията доведоха до засилени проверки от страна на горската администрация и до предложение за мораториум на сечите във всички гори с възраст над 120 години. То беше внесено от депутати от "Демократична България" и "Изправи се БГ! Ние идваме!", но не стигна до гласуване. Идеята за мораториум дойде не само в отговор на разследванията, а и на нови регламенти на ЕС, които изискват от държавите членки да определят 30% от природните си територии за защитени, като за 10% от тях защитата трябва да бъде строга. Мораториумът да важи до две години, докато държавата предприеме някои мерки - да се определят най-ценните от тези гори на 120 години и повече, и да се приемат плановете за управление на трите природни парка - Странджа, Сините камъни и Българка, в които има незащитени стари гори. От дървопреработвателния и дърводобивния сектор очаквано се обявиха против с няколко аргумента: първо България вече покривала изискванията на ЕС, второ - гората у нас се е увеличила за последните 100 години, трето - браншът ще бъде тежко засегнат. "В горското стопанство работят над 60 хиляди души в планинските и полупланинските региони. То произвежда около 0.015 % от БВП, а дървопреработвателната индустрия и производството на мебели - над 3% от БВП", се казва в становище на организации от сектора. "Нас тази забрана не ни касае, защото ние използваме дребна и дървесина от санитарни сечи, но всички малки населени места в Родопите и Стара планина ще бъдат засегнати. Това са тесни популистки интереси, за да се печелят проекти за картиране", коментира пред вестник "Капитал" Петър Дишков, мениджър на едно от големите предприятия в сектора - "Кроношпан". "Ако има ценни гори, които все още не са защитени - в Странджа например, да се включат и те. Където е необходимо да се опазва, но не за сметка на хората. Ние сме за научно обоснован подход на база традиции и наука. Ако ние спрем изцяло добива в гори над 120 години, след две години няма кой да работи. Това е огромен отрасъл, в който се работи от 1000 години", допълва той. "Дърводобивната промишленост у нас не зависи от старите гори - повечето добив се извършва в млади, в средно възрастни гори и в изкуствено създадени гори", отговаря горският специалист доц. д-р Момчил Панайотов. "Реалният дърводобив, който храни хората е едно, този, който храни 2 - 3 фирми на определени места е друго. И то фирми, които са свикнали държавата да им покрива голяма част от разходите", казва той и допълва: "Старите ни гори не са чак толкова много. Особено за някои дървесни видове. Да, имаме доста запазени гори от бук в Стара планина, имаме запазени борови гори - например едни от най-запазените гори в света от черна и бяла мура (в Пирин), но в същото време почти нямаме запазени дъбови гори, в равнините всичко е изсечено. В момента натискът да се сече в Странджа означава, че и последните дъбови гори ще изчезнат. Въпросът не е да не сечем, напротив, имаме нужда от дърводобив в България и си го извършваме, въпросът е да не разчитаме на старите гори и да вадим аргументи, че едва ли не ако не се сече в тях, край с дърводобива". Друга заплаха за старите гори освен прекомерната експлоатация са и инвеститорски интереси. Има такива пресни примери от близкото минало в Национален парк "Пирин". Ако бяха се реализирали плановете за изграждане на нови ски зони, ендемични гори от бяла и черна мура щяха да изчезнат, вековни също. Освен да подкрепяме политики на национално и наднационално ниво, всеки един от нас има с какво да допринесе за опазването на вековните гори. Разумният подход е да не се купуват мебели от дървесина с неясен произход, да не се изгарят дърва от незаконен добив, защото са по-евтини - само така можем да се развиваме като общество в баланс с природата. Старите гори ни трябват, за да оцелеем, и то да оцелеем благоприятно. Още нещо: когато човек се разхожда в такава гора, усеща едно страхотно чувство на свобода и хармония. "Най-важното за нас като общество е да осъзнаем колко са важни тези гори: това са и вододайните ни зони, и горите, в които искаме да ходим с цел туризъм. Това е бъдещето на планинския туризъм и той носи много повече доходи на държавата (близо 12% от БВП) от дърводобива (под 1%). Българите продължават да не разпознават горите си като собствени, мислим си, че са нечии чужди и затова има висока степен на толерантност към лоши практики. Тези гори са наши. България се различава от много други държави, където горите са предимно частни. Тук са основно държавни, което значи - обществен ресурс. От нас зависи той да се стопанисва правилно. Трябва да настояваме за ясна диференциация коя гора за какво да се използва и да разберем че запазените гори са много сериозен капитал за страната ни. Каузата на горите скоро може да се окаже най-важната за общество ни. Ако ги загубим - губим един от символите на България и поставяме бъдещето си под сериозен риск.

www.dentalimplants.bg    www.bg-tourinfo.com    www.bg-dentist.com    www.ralev-dental.com    www.simeonov.ws    Информация за Пирин планина

Горските култури представляват изкуствено създадени площи с горска растителност за задоволяване на различни стопански нужди - производство на дървесина и други горски суровини, запазване на водите и регулиране на оттичането на реките, защита срещу ерозия в пресечени местности, срещу силни ветрове в различни селскостопански земи, срещу навяване на сняг по пътищата, срещу горски пожари, за заздравяване на подвижни пясъци или с цел озеленяване на населени места и пътища. Промишлените горски култури могат да бъдат семена, плодове, смоли, кора, лико, дъбилни вещества, гутаперча, шума за фураж и много други - гората просто си е един извор на ресурси за леката промишленост! Горските насаждения могат да бъдат лесовъзобновителни, когато с тях се възобновяват или подобряват изсичаните гори, и лесоразвъдни - когато се създават нови гори. В много планински страни промишлените горски култури осигуряват и трайна защита от ерозията на почвата. Създаването и поддържането на подобни горски насаждения е евтино, а защитната им функция е доста по-изразена в сравнение с тази, която се осигурява от другите средства за борба с ерозията. В този случай производството на дървесина и други горски суровини е просто допълнителна икономическа полза.

В зависимост от защитата и подобряването, което осигуряват, защитните горски култури биват противоерозионни или водоохранни, полезащитни, пътезащитни, противопожарни и за оползотворяване и заздравяване на подвижните пясъци. При озеленяване на населени места и пътища се създават зелени масиви и пояси в и около селищата, засаждат се горски дървета около пътищата с цел подобряване на микроклиматичните и културно - битовите условия. При създаване на тези насаждения се използват дървесни и храстови видове, които се съчетават в различни групировки в зависимост от целите на залесяването. Необходимо е да се проучат външните условия в залесяваните земи и биологичните особености на избраните видове, както и техните възможности за траен съвместен живот при тези условия. Залесяването е важен клон от растениевъдството в много страни, а в България е едно от основните горскостопански мероприятия.

Подробна информация за Черно море    Дърво    Щифтови изграждания    Сепсис    Лицево - челюстна хирругия

Горските пожари са една от най-големите опасности за горите по света. В рамките на няколко часа един горски пожар може да унищожи десетки и стотици декари вековни гори - нещо, което дори и най-дивата бракониерска сеч не може да направи. Всеки горски пожар може да бъде причинен от умишлено подпалване на гората, при небрежно отнасяне с огъня, от искри или шлака от парни или дизелови локомотиви, от светкавици и различни други фактори. Срещат се приземни, коронни или върхови и пожари на отделни дървета. Причиняват огромни щети на стопанството, особено през сушави години. Ограничаването им става чрез окопи, затрупване с пръст или шибане с вършина, ограничаване с просеки или насрещен огън, чрез отсичане и затрупване с пръст при отделни горящи дървета, пожарогасителни инструменти (които понякога могат да бъдат дори самолети и хеликоптери), чрез химични средства и други.

Горските пътища са естествени или изкуствени транспортни линии в горите, по които се пренасят дървените материали от сечищата до шосейната или ЖП - мрежата. Горските пътища са водни (реки и много по-рядко - изкуствено прокопани канали), релсови (горски железници, въженорелсови и дървенорелсови пътища), безрелсови (автомобилни, тракторни и коларски пътища), въздушни (горски въжени линии) и специални - дървени пускове, мазули, плазове и други. Най-често обаче се срещат безрелсовите пътища - което е логично, защото изграждането на цяла железопътна линия само с цел превоз на отсечени дървета е икономически неоправдано. От своя страна безрелсовите пътища се делят на такива за автомобилен превоз (прочетете повече информация за джигитски камион, който се движи по такива пътища и за който регистрационният номер е досадна подробност), пътища за коларски превоз и временни (трупчийски) пътища. Пътищата за автомобилен превоз се делят на такива от Първа и Втора степен, които са постоянни, и такива от Трета степен, които са временни. Пътищата за коларски превоз пък се считат за горски пътища от четвърта степен. Автомобилните пътища от първа и втора степен обикновено се строят като долинни пътища в най-важните горскоексплоатационни басейни. Първите позволяват двупосочно, а вторите - еднопосочно движение. Те се правят с платно от трошенокаменна настилка върху основен калдъръм. Сезонните автомобилни пътища са най-разпространени в горите в България и се използват само през сухите сезони на годината.

Горските разсадници са стопанства за производство на посадъчни материали за залесяване. Те биват низинни, планински, районни, местни, временни и постоянни. Производствената площ на разсадника включва няколко отдела - за посев, за пикиране или разсаждане, за добиване или вкореняване на резници, за присаждане на ценни форми, за плодни дървета и храсти и други. Обикновено горските разсадници се управляват и развиват от горските стопанства.

Горският склоп е съвкупността от короните на дърветата в гората. В зависимост от разположението на короните на различните дървета горският склоп бива вертикален, хоризонтален и стъпаловиден. При хоризонталния всички корони са разположени на еднаква височина - което може да се получи най-вече при изкуствено засадени гори, тъй като дърветата растат с еднаква скорост и формират корони по едно и също време. При вековните гори склопът е стъпаловиден - различните дървета са на различна възраст и поради това има корони с различен размер и височина. Вертикалният горски склоп пък също се среща при изкуствени горски насаждения - при тях се редува едно дърво с ниска височина и едно с висока и короните им се разполагат една до друга.

Горски фонд се нарича съвкупността от дървостоите и заетите от тях площи, както и от непокритите с дървета и храсти площи, прдназначени за производство на дървесина или служещи по някакъв начин на това проиводство. В България е разпространена следната класификация на горския фонд в 7 категории според предназначението му - държавни горски пояси и полезащитни гори, курортни гори, резервати, зелени зони, защитни и водоохранни гори, поройни горски земи и защитно - промишлени гори.

Важен отрасъл от съвременната икономика е горското стопанство. То има задача да запазва, използва и възобновява горите - т.е. да ги стопанисва правилно. При интелигентно управление и мисъл се запзват и подобряват почвозащитните, водохранителните и санитарно - хигиенните функции на горите; подобрява се качеството и продуктивността на наличните гори и се създават нови в слабозалесените и обезлесени райони, както и в еродираните земи на горския фонд. Общата горска площ на България е 36 милиона декара, като от тях залесени са 31.5 милиона декара. Средният процент на лесистост е 28.5 %. По състав горите са 79.7 % широколистни и 20.3 % иглолистни. От широколистните 30.8 % са високостъблени, 22.6 % са за реконструкция, 1 % са клоносечни, 22.3 % са издънкови за превръщане в семенни и 2 % са нискостъблени. От високостъблените първо място заемат буковите гори - 52.0 %, следвани от дъбовите - 28.9 %. В състава на иглолистните влизат: бял бор 51.5 %, смърч 19 %, черен бор 21.5 %, ела 4.8 %, бяла мура 2.2 %, черна мура 0.2 % и клек 0.8 %.

През периода 1885 - 1944 година почти 10 милиона декара гори са били безогледно изсечени и преврънати в поройни земи; намалени са били наполовина площите на горите в Дунавската хълмиста равнина и Добруджа, а по-голямата част от останалите гори са били в лошо състояние. Залесени са едва 1.07 милиона декара голи площи. През 1948 година горите са национализирани и се създава малко от малко по-добра организация на управлението - не че не е имало и системни злоупотреби. Някои гори с местно значение се предават на ТКЗС за вечно ползване - техният размер през 1962 година е около 2.8 % от цялата горска площ. До 09.09.1944 само 24 % от горите са били измерени и устроени; в края на 1957 година вече всички гори имат лесоустройствени проекти. За да се води диференцирано стопанство горите са разделени на две групи - със стопанско значение (89.7 %) и със специално предназначение. При първата група добивът на дървесина става при пълно запзване и увеличаване на водохраннозащитната роля на горите; втората група се дели на няколко подгрупи - защитни гори (2.2 %), курортни (1.9 %), зелени зони (1.7 %), резервати (0.4 %), държавни защитни горски пояси (0.5%) и поройни горски земи - 3.6 %. При всички тези подгрупи горското стопанство е подчинено на особеното значение на тези гори - извършват се мероприятия за подобряване на тяхното състояние, засилване на специалните им функции и продуктивност.

Важно мероприятие в горското стопанство са огледните сечи - изсичането на малоценните, болните и сухи дървета, за да се оздравят и подобрят горските насаждения и да се засили растежът им. През периода 1949 - 1962 година са отгледани 5 985 000 декара млади насаждения. Според друга класификация горските насаждения до 40 годишна възраст са млади, тези от 41 до 60 - годишна възраст са средни, а над 61 години - възрастни насаждения. Горското стопанство съсредоточава работата по залесяването преди всичко в горите с усилено ползване и в оределите и влошените насаждения, около язовирите, бреговете на реките и в местата, застрашени от ерозия на почвата. Провеждат се и мероприятия в горите по защита от насекомни и гъбни вредители и пожари, както и за механизиране на трудопоглъщащите процеси. За всички тези дейности през последните десетилетия се използват все повече горскостопански машини - земеделски и горски плугове, култиватори, брани и фрези. Конструирани са машини за семесъбиране и семедобиване - автоподемни машини, шишаркосушилни, обезкрилители, веялки, плододробилки, шушулкотрошачки и други. Използват се машини за сеене и садене - градинарски и горски сеялки и садилки; срещу вредители и болести - пръскачки и прахоразпръсквачки.

При нормални условия дърводобивът всъщност е един доста печеливш и перспекитвен бизнес. Достатъчно е да се засаждат нови дървета и да се изчаква достатъчно време, преди да се извършва сеч. Много компании от строителната и мебелната индустрия използват дърветета като суровина за производството на различни материали. Така например мебелните плоскости, които съдържат пресовани дървесни частици (ПДЧ), се произвеждат от дървени стърготини, стрити на прах и слепени с различни лепила. Социално отговорните компании от сектора използват само дребноразмерна дървесина, която се възстановява сравнително бързо - за период от около 25 години. Едроразмерната дървесина изисква доста по-дълъг период за възстановяване на запасите си - 50 и повече години, и се използва основно за производство на мебели и изделия от масивно дърво. През последните години в България има някои позитивни тенденции по отношение на дърводобива - добиват се около 6.5 милиона кубични метра дървесина, което е само около 50 % от прираста на насажденията. За сравнение, в Европа се добиват около 75 % от прираста на насажденията. В случая лошата организация на държавните структури е от голяма полза за опазването на природата - докато държавните служители решават кръстословици и се занимават с нищоправене по цял ден, природната среда се възстановява. Разбира се, пълно щастие няма - липсата на суровина застрашва цялата мебелна и дървообработваща индустрия в България, които осигуряват около 3 % от брутния вътрешен продукт на страната и дават постоянна заетост на около 55 000 души. Секторът има и социална функция в малките населени места в планинските региони, където дърводобивът и обработката на материала са основен поминък. Тежките регулации пък отблъскват навлизането на чуждестранни инвеститори.

Лесозащитни пояси покрай автомагистрала Тракия. Идеята на тези пояси е да спират вятъра, особено през зимата, когато има опасност от снегонавявания. Според различни градски легенди идеята да се изградят такива ивици от засадени дървета е дадена от Георги Димитров през 40-те години на ХХ век. Нямаме информация дали това твърдение отговаря на истината; във всеки случай идеята да се изградят такива пояси е доста по-смислена и разумна от други идеи на въпросния комунистически лидер - като Софийското море и плавателният канал Пловдив - Бургас. За първи път подобни ивици от гора са засадени в Добруджа, тъй като там е особено ветровито и през зимата редовно се образуват триметрови преспи от сняг. През периода 1951 - 1957 година в Добруджа са създадени 73 560 декара държавни горски пояси и 81 010 декара полезащитни горски пояси върху земите на ТКЗС и ДЗС. 

Петле - ветропоказател на фона на гора