Боженци

За Боженци – с малко граматика за начало. В много населени места в Търновския край, Еленския Балкан, Габровския край – все оттатък Балкана, (или отсам, в зависимост от коя страна го гледате) в Северна България, десетки, ако не стотици имена на селца, махалички, колиби, местности са с имена на водещи местни фамилни родове в множествено число. И като правило, това множествено число завършва с наставката (или суфикса) „-ци“. Така се е сложило исторически и така пътуват във времето и до днес. Пейковци, Лилковци, Тодювци, Буйновци, Плачковци, Бръчковци, Яковци, Костенковци, Боженци... много са. В други райони на страната – примерно в шоплука, в помаклъка, в тракийските или в македонските краища – такива названия на селища не се срещат, или са изключителна рядкост. Боженци получава названието си по същия начин, гравирайки в него обаче не името на някой дядо Божо или дядо Боже, а – според легендата – на болярката Божана, която бяга със семейството си през далечната 1393 г. от столицата на Второто българско царство Търново, превзета от османските нашественици. Търсейки спасение в гъстите, усойни гори на северния Балкан, намират подходящо място край една рекичка и се установяват там. Мястото е на около 9 км източно от центъра на Габрово и на 6 км западно от Трявна, в южните разклонения на Габровските възвишения, в началото на долината. При селото извира и тече на север река Андъка (наричана от местните Божанка); заобиколено е отвсякъде от височини и оттичащи се към селото долчини между тях. Климатът е умереноконтинентален лятото – прохладно, зимата – мека. Релефът на селото е раздвижен, надморската височина – около 530 м. Общността, дала началото на живот на няколко семейства в няколко колиби, става известна сред другите като Боженците. За първи път се появяват в османските данъчни регистри чак през 1750 г. и това по същество са първите писмени сведения за селището. Целият този регион не случайно бива наричан болярски край, защото много селища са основани по идентичен начин. По тази причина много хора претендират да са и със синя кръв; което ще рече - наследници на аристократични родове; което едва ли е далеч от истината.

Снимка от Боженци

Северните скатове на Балкана са по начало много красиви, защото геоложки представляват нагънати като кадифен плат сенчести и прохладни хълмове и долчинки, прорязани от ручеи, потоци и реки, и са обрасли с гъсти гори и друга растителност. На север слънцето грее косо, не нагрява изпепеляващо както по южните скатове на Стара планина и затова тук снеговете от зимата често са се засрещали със снеговете от новата зима; по-влажно е целогодишно. Боженци е сгушено в гористите склонове на Габровския Балкан. Наблизо, но не през селото, минава старият римски път Никополис ад Иструм – Августа Траяна – Константинопол. Сигурността е била водещата причина това да е така.

Постепенно Боженци става административен и търговски център за околните колибарски селища. Развиват се типични дейности като овцевъдство, пчеларство, бубарство; занаяти - ковашки, кожухарски, абаджийски, мутафчийски, производство на пчелен восък, точене на коприна. Селото получава своя разцвет обаче благодарение на кърджийството през XVIII и XIX век. Кърджийството е интересна самобитна форма на стопанска дейност по тези места. Кърджиите приличат донякъде на днешните амбулантни търговци: търговци на дребно, по-слаби материално посредници. Изкупуват стока предимно от габровските промишленици за своя сметка, после я изнасят извън Габрово със свои превозни средства - коне, каруци. На връщане носят стоки, продукти, както и сурови материали за промишлеността, които ги няма в града. Кърджията не разполага с дюкян като търговеца; не складира донесената стока отвън, както правят по-богатите търговци, чакащи по-добри цени. Той гледа да я продаде на дребно в пазарни дни на пазара, или на едро - на търговци и занаятчии (срещу взета стока или пари) и бърза за ново заминаване. С течение на времето търговците кърджии търгуват и разнасят стоките си из цялата Османска империя, в Русия, в Австро-Унгария, в Италия и др. Така в края на XIX век в Боженци има вече около 110 къщи и 500 жители. Новите къщи на заможните жители не са вече сковани от дърво колиби, а са градени от камък, дърво, слама, чоп, вар и стъкло.

През 1839 – 1840 г. майстор Лазар Стоянов от село Трапесковци построява църквата „Свети Пророк Илия" – трикорабна псевдобазилика, с килийно училище към нея в долната част на църковния двор. Новото школо (класно училище) – масивна сграда в началото на селото - е издигната през 1872 г. от майстор Генчо Кънев. В училищната сграда през 1878 г. се приютява и читалище „Наука". Боженците участват и в национално-освободителните борби. Боженецът Христо Стоянов е четник на Христо Ботев; начело с Христо Патрев от селото излизат десет участници в Априлското въстание през 1876 г.; в същата година в Габрово като революционери са обесени кметът на селото Станьо Лазаров и Иван Карадимитров; в Руско-турската война (1877 – 1878 г.) вземат участие 6 опълченци. След Освобождението се засилват тенденциите към урбанизация и масова миграция от селата към градовете. Боженци не е пощадено от тази тенденция, още повече, че Габрово е на ръка разстояние. Традиционната търговия и занаятите замират, прекъсват се културното, икономическото и социалното развитие на селото. Обратната страна на този медал обаче е обстоятелството, че в Боженци се съхранява непокътната възрожденската атмосфера с прекрасни архитектурни образци от XVIII – XIX в.; оригинални и уникални етнографски и архитектурни паметници и градоустройствени ансамбли. Ако прибавим и това, че географското му разположение и климатичните условия „плачат“ то да се превърне в курортен и туристически обект, не е чудно, че през 1964 г. е обявено за архитектурно- исторически резерват.

Родопи    Витоша    Стара планина    Скритата Бълария    Подпочвени води    Maxillofacial surgery    Зъб    Зъбни импланти    Сливен

Лицево - челюстна хирургия    Виж България    Църкви и манастири    Артикулатор и лицева дъга    Зъболекар в Пловдив    Зъболекари в България    Dental tourism

Орална хирургия    Пародонтология    Лекцията на д-р Хоо   

Дженгал    Рекламна програма на сайта    Байкушевата мура    Връх Безбог    Базални импланти - информация   

Тук стигаме до класическата дилема на канадския природолюбител: „Убий един бобър, спаси една гора!“ В българския вариант звучи така: „По-добре хич, отколкото кич, или по-добре кич, отколкото хич?“ Ясно е, че след като селището става фокус на внимание от държавата и нейни институции в областта на туризма, архитектурата, културата; това внимание няма как да отмине и частни инвеститори, които купуват тук земя и къщи, започват ново строителство или възстановяване на старите имоти и къщи; идват големите джипове; откриват се освен къщи-музеи и художествени галерии, но също и ресторанти, къщи за гости. Накратко, модерната цивилизация идва и тук. Всеки човек с интереси в Боженци, или само гост и посетител, взема сам за себе си решение харесва ли му селището или не; харесва ли му взаимодействието на старото и новото. Без да вземаме страна, само ще вметнем, че взаимодействието е просто неизбежно и чудесен световен пример за такова взаимодействие са Рим, Ватикана, например.

Зъболекарски кабинет в Пловдив    Естествената пирамида Вихрен    Поставяне на импланти    www.bg-dentist.com

Следдипломно обучение на Ралев Дентал    Aсептика и антисептика    Зъбни импланти    СМА пили, разширители, ендодонтски инструменти    Бор

Зъболекар    Композити

Боженци е сред стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Отворени за посещение са къща-музей „Баба Райна“, къща-музей „Дончо Попа“, които представят етнографски експозиции; Менгема – това е работилница за пречистване на восък; Килийното училище; Експозиционната зала в Новото школо и Изложбената зала в Старото школо. В изложбената зала периодично гостуват изложби, а в експозиционната, освен гостуващите изложби, се представят и постоянните експозиции на музея.

Eла    Cмърч    Дентална медицина    Хвойна    Имплантати Superline    Мура    Адрес на нашата практика    Размерът е от значение - имплантатни размери    Клек    Дентална практика в Пловдив    Имплантатна повърхност    Черно море    Имплантатни размери - характеристики   

Лицево-челюстна хирургия - Основни теоретични въпроси    Лицево-челюстна хирургия - Обезболяване и медикаментозна терапия    Сулфонамиди    Лицево-челюстна хирургия - Различни области    Периимплантит при базални импланти    Лицево-челюстна хирургия - Възпалителни процеси    Зъбни импланти - показания и противопоказания    Лицево-челюстна хирургия - Травми    Рифампицини    Лицево-челюстна хирургия - Тумори    Първична стабилност на базалните импланти    Лицево-челюстна хирургия - Заболявания на ставите    Аминоглюкозиди

Слезка    Костен мозък    Тонзили    Премахване на лимфен възел    Сливици

Арбанаси    Хвойнати връх    Хвойнати езера

Курс по хирургия в Румъния    Папиломи    Конгрес в Рим