Сградата (наричана още здание) е архитектурно съоръжение, трайно свързано със земята и предназначено да предпазва хора, животни или предмети от вредни атмосферни въздействия. Още от дълбока древност човек започва да строи сгради - с жилищно и обществено предназначение. Първоначално обществените сгради са били предимно с религиозна функция, но с развитието на обществото възниква необходимост от все повече видове сгради. От момента на възникването си сградите започват да се конструират по три основни типа системи, които продължават да се употребяват и днес: масивна (с носещи стени), скелетна (при наколните жилища - тежестта се носи от хоризонталните и вертикални тънки елементи, а всичко останало служи за пълнеж) и въжена - при шатрите, където главните носещи елементи са натоварени само на опън. С течение на времето тези конструкции постепенно се развиват и си съперничат непрекъснато, въпреки че най-често се прилагат и трите заедно при един и същи строеж. Най-леки и здрави са висящите въжени (вантови) конструкции.
Днес сградите се строят основно по методите на сглобяемото строителство от готови стандартни елементи, които се монтират на мястото на строежа чрез усъвършенствана механизация. Строителството на една сграда е сложен технологичен процес, който обхваща най-общо две групи - груб строеж и довършителни работи. Много често различните технологични процеси се преплитат, но най-общо се спазва определена последователност: земни работи и фундиране, тухлена и каменна зидария, изолация, бетонни и стоманобетонни стени и междуетажни плочи, греди и колони, дъги и сводове; дърводелски работи, подови конструкции, леки стени, столарски работи (дограма - врати и прозорци), мазилки, облицовки, покривки, подове, стълби, тенекеджийски и железарски работи, бояджийски и стъкларски работи и много други. В строежа на една сграда понякога се включват стотици работници и се изисква специализиран труд на хора от най-различни сфери.
www.bg-tourinfo.com България Кордопуловата къща - впечатляваща сграда Есен Провал
Къщата на Георгиади Строителство Хотели Зъбни импланти Зъболекар в Пловдив www.dentalimplants.bg
Една сграда, строена през 1754 година - Кордопуловата къща в Мелник. Тя е най-голямата възрожденска къща в България. За своето време това е бил един твърде мащабен инвестиционен проект, чиято реализация е отнела на фамилията Кордопулос няколко десетилетия. Крайният резултат обаче е бил впечатляващ - хората са ахкали при вида на сградата и един френски пътешественик сполучливо отбелязва че това всъщност си е самостоятелно феодално владение!
От гледна точка на архитектурата няма универсален измерител за това дали една сграда е хубава или грозна. Много често архитектите заменят думите хубаво или красиво с интересно или различно. Ако една сграда предизвиква емоция, някой казва - Ей, любопитно е! Друг иска да се качи на последния етаж и да види гледката отгоре, а трети иска да провери как сградата изглежда отвътре. Всичко това означава че е налице някаква архитектура. Възможно е дори сградата да не се харесва на много хора, но въпреки това да им бъде интересна. При различните хора произведенията на архитектурата предизвикват различни емоции. Някои хора харесват дори мутробарока, други - съвремнната архитектура, трети - старите реставрирани сгради. Според много психолози сградата е инструмент, който помага на хората да живеят и да се чувстват по определен начин. Може да помага или да пречи на живота с емоцията, която дава на човека, който минава покрай нея, гледа я или живее в нея.
Българските градове рядко впечатляват с архитектурните си постижения. Масовото панелно и ЕПК строителство от времето на социализма в комплект със сградите на властта са украсени с кръпки на саниране, гроздове от климатици и достроявания от всякакъв характер. А щедрото издаване на разрешителни за строеж доведе до появата на небостъргачи на най-нвероятни места. Все повече инвеститори и строители обаче търсят архитекти, които да проектират интересни сгради, влизащи в диалог с обществото. Една сграда не би трябвало да бъде само отговор на елементарни екзистенциални въпроси - тя би трябвало да осъществява непрекъснат диалог с обитателите - външни и вътрешни. Има и инвеститори, които всеки път се опитват да отворят нова книга със своя пореден проект. Все повече предприемачи искат да оставят нещо след себе си. А какво по-добро наследство за бъдещите поколения от една сграда с архитектурна стойност?
През последните години в България се появяват и някои наистина впечатляващи инвеститорски проекти. В София по булевард България се виждат интересни сгради. Оформя се и своеобразна източна порта на града по протежение на Цариградско шосе - построени бяха сградите Капитал форт, Бенчмарк Бизнес Център (наричана на жаргон Ски - шанцата или Шапката) и Елипс център (наклонената кула). Самият факт че се дават нарицателни имена на тези сгради означава че за добро или лошо те са влезли в битието на хората. Има и други интересни сгради - Ред Епъл на ъгъла на Южния парк или Урбано Модуло на булевард Александър Стамболийски.
Разбира се, далеч не само през последните години са строени впечатляващи сгради. Димитър Кодоглу от Пловдив например забогатява от търговия с тютюн и построява тютюневи складове, които изглеждат повече като дворци - с орнаменти, корнизи, пропорции и мащаб. Някои от тях са реставрирани в днешно време и продължават да впечатляват посетителите на града.
Но, както във всяка една сфера, и в строителството е така - малко хора имат мотивацията и смелостта да рискуват да направят нещо различно. Никой не знае предварително дали сградата ще се продаде, а всяко строителство, дори и това на малката кооперация, е скъп проект. Според архитекти от Западна Европа българинът все още много трудно възприема различното - все пак, само преди около 30 години да си различен е било дори опасно! Докато в развитите страни различията са двигател на прогреса - например в Германия, Италия и Франция от север на юг и от изток на запад всичко е различно - градовете, кухнята, природата и историята... През 50-те години на ХХ век например двама италиански селяни започнали спор - Енцо Ферари и Феручо Ламборджини се борели от едното село до другото кой ще направи по-хубава кола. Ферари е казал на Ламборджини: Ти какво разбираш от коли, ти произвеждаш трактори? Ламборджини отговорил на предизвикателството и резултатите се виждат днес по пътищата на целия свят.
Утилитарно - модернистична сграда в град София
Впечатляващи архитектурни елементи по фасадата на една сграда в Сливен
Същата сграда в Сливен, строена през 1910 година
Друга сграда в град Сливен, строена през 30-те години на ХХ век
Доста страници са изписани относно архитектурата в България от времето на прехода, а и от последните години на социализма. В социалните мрежи дори съществуват групи с имена като "Архитектурни извращения". В тях потребителите публикуват различни недомислици и конструктивни абсурди. Проблемът е че това далеч не са единични случаи. Накъдето и да погледне човек, се виждат архитектурни издевателства, особено над така наречената кота корниз - линията, от която при всяка една сграда би трябвало да започва покривът. У нас от кота корниз не започва покрив - започват строителни кошмари, които не попадат в никакви представи за нормално строителство. Когато наблюдателят огледа някоя по-стара сграда, се виждат голям брой произволно остъклени балкони, които не подхождат нито един на друг, нито на цялостното оформление на сградата, и самостоятелно изолирани апартаменти. Според много специалисти подобен феномен няма в никоя друга държава, но в случая специалистите грешат - положението е същото в цяла Източна Европа, като в Русия и Украйна нещата стават наистина брутални - има изнесени стаи извън сградата на десети, дванадесети, петнадесети етаж, които се крепят върху бетонни трегери и колони като на къщата на Ламартин в Стария град в Пловдив. Архитектурата в Средна Азия и Близкия Изток е съвсем отделна тема.
Съвсем отделен проблем представлява енергийната ефективност. При частична изолация на сградата тя донякъде се подобрява, но при по-старите сгради от 60-те и 70-те години на ХХ век трудно може да се говори за енергийна ефективност. При това положение обитателите на всяка една сграда нямат особен избор - започват да надуват електрически печки или такива на твърдо гориво с идеята да не умрат от студ. Всичко това води до значителна консумация на електроенергия, претоварване на енергийната система и не на последно място до замърсяване на въздуха, тъй като горенето на дърва и въглища води до отделянето на доста твърди прахови частици и въглеродни газове.
В България са правени опити за индустриално саниране, които опити според някои икономисти са полууспешни, а според други - тотално неуспешни. Все пак около 2000 многофамилни сгради са в доста по-добро състояние; за тази цел обаче страната е похарчила около 2 милиарда лева. Остава само да гадаем какъв относителен дял от тези средства е използван по предназначение и каква част са отишли в нечии джобове. В повечето случаи собствениците на сградите, които са санирани, нямат никакъв процент самоучастие, което още повече улеснява злоупотребите - при участие на собствениците във финансирането самите хора биха упражнявали някакъв минимален контрол относно това как се харчат парите им.
От икономическа гледна точка санирането спестява средства от енергийни разходи. Най-добре е тези спестявания да се трансформират в инвестиционни разходи за самото обновяване. От една страна, повечето хора нямат финансова възможност да отделят 10 или 20 000 лева за саниране на жилището си; от друга обаче българинът държи 60 милиарда лева под формата на банкови депозити. Нулевите лихви, банковите такси и най-вече инфлацията постепенно топят тези финансови средства, така че със сигурност е необходима промяна в съзнанието на хората - да се инвестират повече средства в нещо смислено, отколкото да се държат като депозит.
В момента в България има около 200 милиона квадратни метра жилищна площ. Дълбокото реновиране в България струва по около 200 евро на квадратен метър, докато постигането на почти нулева консумация на енергия може да се получи при разходи от около 350 евро на квадратен метър жилищна площ. При едно елементарно изчисление се получава разход от около 40 милиарда евро за пълното саниране на всички жилища в страната. В същото време сумата само малко надхвърля всички средства, оставени на депозит в банките - твърде нереалистично е да се предполага че хората ще изхарчат всички свои спестявания за саниране, но с помощта на малко количество банкови кредити е възможно да се получи раздвижване в сектора.
В страната все още няма въведени технически паспорти на сградите. В много развити държави обаче подобни паспорти съществуват, като в тях дори се вписват бъдещи планове за инсталиране на източници на възобновяема енергия. Подобни положения са вписани в закони (в Чехия например има подобен закон), за да не зависят от моментната политическа ситуация.
В крайна сметка обновяването на много сгради е една мащабна икономическа задача, която е в състояние да повиши ръста на брутния вътрешен продукт дори с 1 - 2 % на годишна база. В случай че се извърши без злоупотреби, такова обновяване може значително да повиши качеството на живот на хората, ще направи въздуха по-чист и средата доста по-здравословна. Може би именно поради такива инициативи българите ще започнат да се чувстват от един цивилизован и забогатяващ свят и ще спрат да говорят за ситуацията "тук в България" и "там в Европа".