Сливен

Ако разполагате с време, може да си доставите наслада като турист в повечето или във всички тези туристически обекти - те има с какво да ви очароват:

• Туида е ранновизантийска и средновековна крепост на хълма Хисарлъка (до кв. „Ново село“) в североизточната част на Сливен. Оттук се разкрива неповторима гледка към величествените Сини камъни и към града. Крепостта е част от укрепителната старопланинска система, имала изключително важна роля за отбраната на Римската империя, по-късно и на ранната Византийска империя, а така също и за средновековната българска държава. Една от забележителните туристически атракции на града. В Регионален исторически музей има зала, посветена на находките от крепостта Туида. Могат да се видят фрагменти от мозайка в баптистерия на Туида; мраморна плоча с надпис; торс, за който се предполага, че е на Бог Асклепий; а също и печат на княз Борис. Крепостта Туида е кацнала на хълм в подножието на Сините камъни. На север от крепостта се виждат високите скали на Природен парк Сините камъни, а на юг се открива гледка към по-ниско разположените квартали на Сливен. Детайлното проучване на крепостта Туида разкрива двете порти – северна и южна, четирите кули, крепостните стени, жилищни и стопански помещения. Описани са и много намерени артефакти. Благодарение на открит епиграфски паметник с надпис, датиран в началото на 3-ти в., е установено античното име на крепостта – Туида. Предполага се, че още в 3-ти век в местността Хисарлъка, е имало тракийско селище. Самата крепост е строена в средата на 4-ти век на площ от около 40 декара. Век по-късно, по времето на император Анастасий, твърдината е унищожена вследствие на хунското нашествие. Крепостта е възстановена в края на 5-ти и началото на 6-ти . Започва период на разцвет – строят се допълнителни сгради и съоръжения. Тогава е бил построен забележителният Баптистерий. Периодите на разцвет продължават и през следващите години при управлението на император Юстин I и император Юстиниан I. При аваро-славянското нашествие в края на 6-ти и началото на 7-ми век крепостта отново е разрушена. Не е известно точно кога е станало следващото възстановяване на крепостта и селището. Това, което се знае е, че районът около Сливен попада в пределите на Първото българско царство през 705 година при кан Тервел след победата на България над Византия. Една важна находка при проучването на терена – намереният оловен печат на княз Борис I – е датиран от 870 година, което показва, че старобългарското селище е възникнало по-рано. От този период е и частта от канал, близо до северната порта. Животът в крепостта продължава с малки прекъсвания (при нашествието на печенезите) до началото на 13-ти век, след което тя е изоставена. Южната порта представлява кула, издадена изцяло пред крепостната стена. Предполага се, че е имала два входа, като единият се е затварял със спускаща се врата тип „Катаракта“, а другият – с двукрила врата. Лапедариумът е мястото, където са подредени камъни с археологическо значение. Най-голяма ценност представлява една оброчна плочка на тракийския конник, датирана 2-3 век. Югоизточната кула с подковообразен план, е внушителна. Автономният баптистерий (кръщелня), е издигнат в началото на 6-ти век, а старохристиянската трикорабна едноабсидна базилика - в средата на 6-ти век. В рамките на крепостта има жилищни, административни помещения, североизточна кула. Северната порта, подобно на южната, е издадена пред крепостната стена и също се приема, че се е затваряла с две врати – спускаща се и двукрила. До северната порта съществуват останки от старобългарски канал от 9-10 век. Западната крепостна стена, над улицата и реката дава бегла представа за височината на хълма Хисарлъка в Сливен. Казармени помещения са разкрити в югозападната част на твърдината, близо до които има и Хореум – склад за зърно. Централната част на крепостта има изградена (съвременна) сцена във вид на амфитеатър;
• Старият бряст в центъра на града (началото на пешеходната зона по бул. „Цар Освободител“), е дърво от вида полски бряст (Ulmus kampestris) и е на около 1300 години. Обявен е за защитен обект, който се охранява от държавата. Брястът е остатък от Великата българска гора (Silva Magna Bulgarica), простирала се от Родопите до Черно море. Около 20 такива бряста са останали в село Самуилово, на 7 км от Сливен. Всички те са обявени за защитени обекти и се полагат грижи за тяхното опазване. За да се спрат евентуални гнилостни процеси или развъждане на микроорганизми, кухините са запълнени с укрепителен пълнеж, като са оставени и отвори за естествена вентилация. Старият бряст, с неговото централно разположение в града, според преданията, бил използван от османските турци за бесене на заловени хайдути. „Известно е това дърво, то е един от символите на града. Лобно място и светиня, паметник на бунтовната непреклонност на сливенци, Старият бряст е в същото време трогателен, държелив представител на вече чезнещ вид. Не се знае дали точно тук поробителят преди векове е бесил дедите – юнаци, но хората от града обичат този препатил мъдрец и го поддържат.“ (Дамян Дамянов) През 2014 г. брястът е избран за „Европейско дърво на годината“. През 2018 г. състоянието му се влошава. Основни скелетни клони изсъхват. Общинските власти, специалисти от страната и чужбина търсят най-добрата възможност, за да запазят жив бряста, но опитът им е неуспешен;
• Природният парк "Сините камъни" е разположен в Източна Стара планина, в непосредствена близост на север от Сливен. Името му идва от голям скален масив, който има интересен синьо-виолетов цвят. "Сините камъни" е обявен за природен (тогава народен) парк през 1980 г. През 2002 г. обхватът му е разширен. Паркът се простира върху площ от 11 380,1 хектара, и е живописна смесица от извори, върхове, скали, гори и поляни; причудливи и интересни скални образувания и феномени, подходящи за преходи, алтернативен и орнитологичен (наблюдение на интересни видове птици) туризъм - Калояновите кули, Ръкавичката, Куклите, Кумините, Халката. В парка има и пещера - пещера Футула, която е невероятна игра на природата. Тя се намира точно под водопада със същото име и е уникална продълговата куполовида пещера. Има широк отвор в източната и част и размерите и са 3 на 3, а височината и е 4 метра. По тавана и стените на пещера Футула има невероятни скални образувания от варовити отлагания и карбонатни скали. Образували са се в течение на векове, благодарение на водата, която ги извайва. Над пещерата се спуска прекрасен водопад. Той е на запад от връх Малка Чаталка и до там се стига лесно с кола. Водопадът има пад на водата 10 м и е изключително красив. Заедно с пещерата образуват вълшебно място, което ни показва колко велика е Майката природа и какви невероятни форми и възможности предлага. Най-високата точка в природния парк "Сините камъни", е връх Българка (1181 м). Някои видове от местната флора и фауна са толкова редки, че са включени в Червената книга на България. Планинските реки са възхитителни - с множество прагове, вирове, водопади. В западните и източни райони, доловете са по-широки, по-дълги, с по-малък наклон и гористи, а в централната част – тесни, стръмни и къси. Карандила е най-известната част от "Сините камъни". Достъпът до нея е по открит въжен лифт, с автомобил или по туристически пътеки. Езеро и хижа красят прочутата местност. Името й произлиза от турската дума - кара (черно), тъй като по време на османското владичество, жителите се изнасяли към местността в "черните времена" - по време на чума. “Над всичко е лазурно-матовото сияние на Сините камъни, което ще даде истинският колорит на дните ни, от първия до последния.” (Константин Константинов) “Сливен има много символи. Може би най-прочутият сред българите са Сините камъни. След пролетен дъжд, когато въздухът е бистър и слънчев, те сияят в теменуженото над града. Морскосини са в зноен летен ден. Сиви, смръщени и някак корави са наесен, когато прочутият вятър подгонва облаците над тях и те като бели стада ги преливат, сурват се надолу сякаш в чаша на огромен водопад…” (Дамян Дамянов);
• Всички познават Сливен като "Градът на 100-те войводи", но колцина от нас знаят, че освен бурно историческо минало, Сливен има и нежна страна. Западно от града се е ширнала Долината на прасковите, с добре обгрижени дръвчета, които са превити от плод през есента. Всяка година през месец август в село Гавраилово се стичат хора от всички посоки за Празника на прасковата;
• Няма как да направите разходка в центъра на Сливен и да не минете покрай тази красива сграда. Тя се намира в началото на пешеходната зона. По време на Османското владичество на същото място се е намирал турският конак. С идеята за построяването на сегашната сграда на Община Сливен, се заема общинското управление през 1927 година. На мястото на полусрутени дървени постройки (в които са се помещавали дюкяни за пресни и сушени плодове и хранителни стоки; работилница за ремонт и отдаване на велосипеди под наем и др.) се предвижда построяването на триетажна сграда, като още в началото е било предвидено по цялата лицева страна на партера да има дюкяни и помещения, които се отдават под наем, за да може скъпата постройка да генерира доход на общината веднага след завършването си. Тъй като средствата на Сливенската община са били недостатъчни за хонорарите по изготвянето на план за построяване на сградата, е бил обявен конкурс само за архитекти от Сливен. Сградата е построена през 1930-1933 г. по проект на сливенския архитект Йордан Йорданов. Северното крило на общината, което е до фонтаните, е било поликлиника. Днес и двете сгради се ползват от службите на общинската администрация, като ги свързва проход на първия етаж. Сградата влиза в експлоатация окончателно на 7.03.1933 година. Строителството на общинския дом продължава 3 години, а по времето му проектантите предлагат някои нови елементи и облицоване на колоните с изкуствен мрамор"Бучарда" вместо мазилка, но поради липса на средства, Градският съвет отхвърля предложението с намерение да го изпълни на по-късен етап. По време на строежа се случва и следният интересен куриоз: бай Васил Думанов (Думана), градски предприемач на изкопни работи за нови градски и обществени постройки, завършил изкопа на новия общински дом и отишъл да уреди „веселата част“ с архитект Папанчев, който изразил задоволство от свършената работа, но опитал да направи голям отбив от уговорената сума. Думана се изсмял и казал: "С похвали и комплименти, господине, не се живее..." След няколко дни, когато общинарите отивали на работа, с голяма изненада видели как 3-4 каруци изсипвали обратно товара си от пръст върху очертаните места на започналия вече строеж. Така Думана успял да получи договорената сума. Вляво и вдясно от входа на общинския дом, е имало различни търговски обекти, измежду които и книжарницата на бащата на „дисидента“ сатирик Радой Ралин – книжарят Стефан Димитров; както и две дрогерии, магазин за хранителни стоки, две часовникарски ателиета, обущарница, магазин за плодове, известната на всички и често посещавана кръчма"Тунела", бръснарница и т.н. През 1936 г. силна буря разрушава горната дървена част. Възстановена е по стар образец. Кулата с четиристранен часовник над общината, закупен от немската фирма „Сименс“, е монтирана през 1939 година. и при монтирането му са участвали немски майстори и български инженери - един от тях е инженер Шишеджиев. "Участвал е и един от техниците на Сливен, който след това е подържал часовника до 1963 г. От тогава вече 45 години аз поддържам часовника - казва Атанас Пушкаров, бивш преподавател по електротехника и радиотехника в гимназия "Добри Чинтулов" в Сливен. - За тогавашното време (1939 г.), а също и сега, часовникът е бил актуален, добре издържан технически и не е имал особено големи повреди и се с поправял лесно". Часовникът е електромеханичен - часовник майка. Външен е, като едната му стрелка е дълга 2.20 м, а другата - 1.80 м. Стрелките са направени от мед и са доста тежки и много пъти са се чупели. Размерите са му 4х4 м, а самият часовник е 3х3 м. Височината му е 32 м (височината на кулата). Според Пушкаров особеното тук е, че той е най-високия часовник в България, монтиран на кула. Всички други часовници са по-ниски. Всеки ден, когато медните стрелки на циферблата се съберат в една линия и покажат 12 ч. на обяд, часовникът огласява града с мелодията на „Стани, стани, юнак Балкански” – една от най-известните патриотични бунтовни песни на България, написана от сливенския поет Добри Чинтулов;
• Но, преди от часовниковата кула на Община Сливен да се разнесат звуците на "Стани, стани, юнак Балкански", градът е имал друга кула с часовник. Старата часовникова кула се намира в центъра на Сливен, днес до 5 СУ „П. Яворов“. През 1807 г. Атанас Часоправителят решава да построи на мястото часомер, който да се вижда от четирите страни на града. Средствата за построяването на часовника дава хаджи Юсмен (аянин-управител на града), който започнал сливенския часовник и правил такива благодеяния и на други места. Обаче хаджи Юсмен не доживял,за да види довършен този "спомен", а го довършил Мехмед ага, когато дошъл от Русчук за аянин през 1808г. Камбаната на върха на кулата се е наричала "Зловеща". Самият часовник е бил на 100-120 м от възрожденската чаршия и непосредствено до конака. Преди това, до началото на 18 в., в Османската империя градските часовници били непознати. Ходжите обявявали кога е пладне и кога – икиндия, от минаретата на джамиите, а българите гледали сенките на дърветата или на стрехите, и се ориентирали за времето по тях. След завършване на градежа, на кулата са оформени два циферблата (на изток и на запад); голяма медна камбана, докарана от Влахия или от Маджарско (тогава в пределите на Хабсбургската монархия), отмерва времето на всеки половин час. Отгоре кулата е била увенчана с турски полумесец. Това е интересна комбинация, понеже звънът на камбана, е православна християнска традиция, която отсъства в мюсюлманската религия. Камбаната биела на всеки половин час. 100 години по-късно, турският фасон на кулата, е заместен от по-висока дървена конструкция, 4 циферблата и ветропоказател на върха. Освен времето, камбаната на часовника възвестявала радостни и тъжни за сливенци събития – победи или погром над българската армия по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни; погребение на някой първенец или посещение на цар, или министър; празнуването на Рождество Христово или даже молитва за дъжд сред лятната жега. Кулата била на три нива. Под голямата медна камбана, била разположена по-малка бронзова камбана, чието предназначение било да възвестява пожари, които са били често събитие в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Така кулата на часовника се е ползвала и като пожарникарска наблюдателница. Там дежурял пожарникар, който отвисоко денонощно наблюдавал града. Помещението на пожарникарите било на крачки от южната страна на часовника. Дежурният пожарникар възвестявал наличието на пожар и с жестове обяснявал на другите пожарникари долу, в основата на кулата, в коя посока е пожарът. Пожарната команда се състояла от две ръчни помпи с бъчонки, пълни с вода, впрегнати в конски впряг. Пожарите се гасили по този начин, преди през 1909 г., да бъде прокаран новият водопровод. През 30-те години на 20-ти век, след построяването на часовниковата кула на общината, върху постамента на старата кула вече не е останало нищо, а камбаната служи на новопостроения общински часовник, който се движи с електричество. Според свидетелства, циферблатът на стария градски часовник бил захвърлен в един от ъглите на таваните на новия тогава общински дом. През двехилядната година, старата часовникува кула е възстановена;
• Дълги годни след Освобождението сливенската общественост обсъжда идеята за построяване на паметник на Хаджи Димитър. През 1892 г. общинското управление избира комитет, на който възлага задачата да подготви изграждането на паметника. Така се оформя идеята да се издигне паметник на Хаджи Димитър, а не изобщо паметник на Възраждането. Друг въпрос, който комитетът успешно решава, е, да бъде изграден на площада до църквата "Св. Димитър". Изминават десетилетия, докато се избистри идеята за паметника. На 8 юли 1931 г. в Художествената академия - София се провежда конкурс за паметник на Хаджи Димитър в Сливен. Този конкурс е спечелен от Стефан Пейчев. Негов е проектът за 3,60 метровата фигура на войводата, както и 5-те фигури на д-р Иван Селимински, Панайот Хитов, Добри Чинтулов, д-р Г. Миркович и Антон Иванов. Останалите три фигури на Георги Икономов, Иван Добровски и Сава Доброплодни са дело на други творци. Реализиран е с подкрепата на архитект Йордан Йорданов и се вижда на фона на прочутите „Сини Камъни“. Паметникът е издигнат със средства, които са събрани от Сливенската културно-просветна дружба в София "Д-р Иван Селимински". Кой е Стефан Пейчев? Той е роден на 14 септември 1897 г. Учителят му Сирак Скитник открива таланта на даровитото дете и го насърчава. Под негова закрила той се утвърждава и продължава да учи. Но включването на България в Първата световна война го отклонява за три години, защото като школник той е изпратен на фронта. През тези години по бойните полета вижда само нещастие, мъка и много човешки жертви. През 1920 г. постъпва в Художествената академия в София. Завършва я през 1925 г. с отличен успех. Ученик е на професорите Н. Ганушев и Ж. Спиридонов. Същата година му е възложено да реализира паметника на падналите във войните от с. Божево, Ямболско. Освен това получава съобщение, че печели конкурса за скулптура в Италия. Там се записва в Римската художествена академия, където е прит за студент направо в четвърти курс. Така за една година завършва учението си в тази прочута академия. В Рим Стефан Пейчев прави бронзов релеф на поета Пенчо Славейков. Възложено му е и изработването на бюст-паметник на митрополит Геврасий в Сливен. Цялата дейност по изливането на фигурите, по изграждане на основната фасада на паметника, е възложена на майстори с добър опит и родолюбиви чувства. Паметникът, който в основата си е костница, окончателно е завършен за откриване на 8 ноември 1935 г. След 69 години от героичната смърт на Хаджи Димитър паметникът е готов. Сливен се подготвя за откриването му по най-тържествен начин; то е под патронажа на министъра на вътрешните работи Рашко Атанасов. На тържеството са присъствали още министърът на транспорта Тодор Кожухаров, на благоустройството Н. Йотов, представители на министерството на просветата. Сливен ликува, защото е реализирана мечтата му. Музиката на мъжката гимназия под диригентството на Мишо Тодоров още повече засилва тържествения патос на откриването на паметника. Със спускането на мрака, започват илюминациите, които осветяват паметника и целия град. Фигурата на войводата е неповторима и напълно отговаря на текста "Жив е той, жив е!" При откриването на паметника за пореден път се подчертават патриотичните заслуги и жертвения влог на Хаджи Димитър и Сливен за събуждането на народната свяст и порива към свободата: “Хаджи Димитър Асенов е сливенски гражданин, но той не принадлежи само на Сливен, той е на България и всеки кът от българската земя го счита за свой герой. Сливенци могат да бъдат горди, че техният исторически град е дал великан, признат от цял народ, великан, за когото песни се пеят, за когото историята легенди разказва и чието име се носи от поколение на поколение като същинска легенда.” Стефан Пейчев претворява на Козлодуйския бряг паметник на мястото, където Христо Ботев стъпва на родна земя. Дело на този творец е и бюстът на Софроний Врачански в Котел, а по-късно Пейчев създава десет барелефа на котленски възрожденци. В родния град Сливен изработва паметник на първия фабрикант на Балканския полуостров Добри Желязков - Фабрикаджията. Същият паметник на Добри Желязков има и в София. На 10 май 1973 г. Пейчев е поканен в родния Сливен, за да получи голямата Чинтулова награда. При връчването й той прави следното изказване: "Аз разбирам възтора на сливенци от паметника на един от най-големите синове на България, легендарния войвода и това ме радва... Радва ме и обстоятелството, че оставих творби и в други селища на Сливенски окръг... Скромното ми творчество е свързано здраво с живота на хората, сред които съм израснал и съм възпитан". Силно развълнуван, Стефан Пейчев е фотографиран пред паметника на Хаджи Димитър, която е и последната му снимка в родния град. Умира на 5 май 1976 г. в София на 79 години. Според неговия проект паметникът съдържа фигурата на войводата с височина от 3,60 м. Петте фигури на д-р Иван Селимински, Панайот Хитов, Добри Чинтулов, д-р Георги Миркович също са негово дело, както и този на Антон Иванов. Останалите три фигури на Георги Икономов, Иван Добровски и Сава Доброплодни са дело на други творци, негови колеги. Паметникът, който в основата си е превърнат в костница, окончателно е завършен за освещаване и откриване на 8 ноември 1935 г. В днешния си вид, паметникът се състои от две части - архитектурна - дело на арх. Юрдан Юрданов и скулптурна - дело на скулптора Стефан Пейчев. Архитектурната част представлява постамент, изработен от владайски гранит, висок 11 м. На този постамент, е поставена бронзовата фигура на Хаджи Димитър, висока 3,4 м. Постаментът е изграден върху два четириъгълни гранитни пояса. Горният, по-малкият пояс, има две врати: западна - барелефи на Св. Климент Охридски и на Св. Иван Рилски, и източна - с барелефи на Теодосий Търновски и Отец Паисий. Долният пояс е с две големи врати, с барелефа на манастирите „Св. Петка“ и „Св. Богородица (Епикернейска); южната и северната - с барелефите на Рилския и Зографския манастири. От външната страна на големия пояс, са оформени ниши, в които са поставени бюстовете на видни сливенски възрожденски дейци: от южната страна са бюстовете на д-р Иван Селимински и Панайот Хитов; от източната - бюстовете на д-р Георги Миркович и на Иван Добровски; на северната страна са нишите с бюстовете на Сава Доброплодни, Антон Иванов и на западната - бюстовете на Добри Чинтулов и Георги Икономов. Бюстовете на д-р Иван Селимински, Добри Чинтулов, Панайот Хитов. Антон Иванов и д-р Георги Миркович са дело на скулптора Стефан Пейчев; на Сава Доброплодни - на скулптора Димитър Гаджалов; на Георги Икономов, Васил Вичев и на Иван Добровски - автор Янко Павлов. Барелефите на вратите, са изработени от сливенците Стефан Петров и Петър Дамянов (баща на поета Дамян Дамянов). В най-долната, партерната част на паметника се е предвиждало да се оформи костница и в ниша да се впишат имената на четниците от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Днес паметникът на Хаджи Димитър е символът на града, пред който се извършват военни, граждански, църковни тържествени ритуали. “Хаджи Димитър Асенов е сливенски гражданин, но той не принадлежи само на Сливен, той е на България и всеки кът от българската земя го счита за свой герой. Сливенци могат да бъдат горди, че техният исторически град е дал великан, признат от цял народ, великан, за когото песни се пеят, за когото историята легенди разказва и чието име се носи от поколение на поколение като същинска легенда.” (из „Слово при откриване на паметника” през 1935 г.);
• През 1928 година в Сливен е издигнат паметник „Орлето“, посветен на загиналите от 7-и конен полк в Балканската, Междусъюзническата и Първата световни войни. Излят е изцяло от бетон, включително орелът и релефите. Размерът на крилата на орела е 2,8 метра. Осветен е от митрополит Иларион. Негови автори са скулпторът Никола Димитров и фотографът Панайот Ципоранов, родом от Сливен, учил скулптура в Италия и Румъния. Вероятно прецизното отливане на паметника от бетон, впечатляващата естетика и устремът на конниците с орела над тях, са дело на Ципоранов. На плочата на гърба на монумента, има изсечен текст от неизвестен автор. През 1996 година паметникът е основно обновен – изцяло демонтиран и изграден в същите размери, но с по-дълготрайни материали. Постаментът и носещата колона са от гранит, а орелът и пластиките – от метал. При реконструкцията в основата му, на два метра дълбочина, са намерени пачка от 16 бр. фабрично опаковани нови подкови и до тях гилза от 70 мм оръдие, на което има изчукан надпис "7 КП, 1928 г.", което потвърждава, че паметникът е издигнат в чест на 7-и конен полк, а не на Незнайния воин, както се е смятало преди. Седми конен полк е е български кавалерийски полк, формиран на 1 януари 1907 година в Сливен, съгласно указ №149 от 27 декември 1906 година; състои се от три ескадрона и е подчинен на 2-ра конна бригада от Конната дивизия и има 3 ескадрона. Взел е участие в Балканската (1912 – 1913 г.), Междусъюзническата (1913 г.) и Първата световна война (1915 – 1918 г.). Бойният състав на полка се състои от 17 офицери, 1 чиновник, 492 подофицери и войници, разполага с 520 коня, 30 обикновени коли и 2 товарни, въоръжен е с 400 пушки и карабини. Към 4 ноември 1912 година щабът на полка и ескадроните е в Яйладжик. Полкът има охранителни и разузнавателни функции в боя при Селиолу (9 октомври). Участва в боя при с. Кавакли (11 октомври) и в боя при гара Сейдлер (19 октомври). В сражението при Люле Буграс – Бунар Хисар полкът има 3 ранени подофицери и войници, както и 1 убит и 3 ранени коне. Взема участие и в боя при Чорлу и Родосто (24, 25 и 28 октомври), в боя при Малгара (6 ноември), както и в боя при Хайдърлъ (14 – 15 ноември). По време на Междусъюзническата война извършва охранителни и разузнавателни дейности в посоката Клисура-Власина – Сурдулица, в зоната Мали мост, Кушли гроб до линията Панджин гроб – Стрешер – Гарваница – Тумба – Богошево – Пробой. Взема участие в боя при поста Власина (23 юни), в атаката на Букова глава (24 юни). На 30 юни охранява и разузнава посоката Гръкляно – Горна мелия – Стрезимировци – Ярловци. В периода 1 – 16 юни охранява и разузнава в района на военните действия на частите на поста Кебапов, Горна и Долна Мелия – Стойчевци – Клисура – Букова глава – махала Рудина. В началото на Първата световна война (1915 – 1918) 7-и конен полк е на бивак в Пловдив, в състава на 12-а пехотна дивизия (22 септември 1915 – 5 януари 1916 г.), след което в периода 19 януари – 1 май 1916 г. е в Ихтиман, а от 9 юли до 16 август 1916 г. в Търново, Битолско. От 17 август 1917 година полкът е в подчинение на 8-а пехотна тунджанска дивизия и участва в боевете при Лерин, Сакулево, Долно Върбени, Неокази, Баница и Горничево проведени от 17 до 19 август. От 7 до 12 септември наблюдава и отбранява участъка с. Пътеле – с. Нови град до с. Елевиш. Прикрива отстъплението на българските части към Крива река на 12 срещу 13 септември. Няколко дни по-късно (18 – 19 септември) наблюдава и охранява незаетото пространство между Лерин и Арменохор, а от 1 октомври до 17 ноември охранява теснините между Малик и Звезда. За период от 7 месеца (20 ноември 1916 – 16 май 1917 г.) 7-и конен полк е на позицията Томороз при с. Трапезица, където е в охрана и отбрана на участъка. По-късно е дислокиран в Ниш (16 май – 8 ноември), след което заминава на квартира в Гюмюрджина, където пристига на 12 ноември. От там на 23 септември 1918 година заминава през Одрин, София, Ниш и на 27 пристига в Куманово, за да вземе участие в прикриване и разузнаване при отстъплението при Градище. На 19 декември 1920 година с указ №96 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е реорганизиран в 7-и жандармерийски конен полк, след което през 1922 година е реорганизиран в 7-а жандармерийска конна група. През 1923 година, по време на Деветоюнския преврат, участва във въдворяването на реда в Котелско и Карнобатско, след което същата година участва в потушаването на Септемврийското въстание (23 – 26 септември 1923). На основание на строго поверителна заповед №226 от 20 декември 1927 г. е разформирован по желание на френския премиер-министър и военен министър Жорж Клемансо по силата на сключения след края на Първата световна война Ньойски мирен договор, ощетяващ България. Французите още помнели как на 19 септември 1916 г. при село Върбени до гр. Лерин, нашият полк разбива 175-и полк от 126-а френска дивизия и изсича половината от състава му. Престава да съществува на 1.03.1928 год. От личния и конния състав на полка се формира Конно артилерийско отделение в Сливен;
• Свети Димитър е покровител на Сливен и затова празникът на Сливен е точно на Димитровден – 26 октомври. Църквата „Свети Димитър“ се намира в центъра, точно срещу паметника на Хаджи Димитър. Тя е ниска привидно отвън, но вътре е много пищна – с богат иконостас, красиви стенописи и много икони. Преданието говори, че на това място е имало стара, ниска, дъсчена църква. Съгласно разпоредбите на османската власт, през времето от 14 до 19 в. не се е позволявало да се градят християнски храмове в близост до джамии. Обратното е било възможно. В съседство до църквата „Свети Димитър” е имало джамия, известна под името „Хаджи Реджеб джамиси”, която е съществувала до 1891 г. Според видния сливенски историограф Симеон Табаков, тази джамия е била построена през 1710 г. Датата е важна, защото говори, че старата църква е била построена преди 1710 г. През 1815 г. е станал голям пожар в цялата тогавашна чаршия на Сливен и църквата „Свети Димитър” е горяла заедно с всички останали сгради. През следващата г. благочестивите християни са я възстановили дотолкова, че да може да се извършват богослужения в нея. Основания за такъв извод дават запазените икони, датирани от 1817, 1818 и 1819 г. Църквата е един от най-старите храмове на Сливенска епархия. В сегашния си вид е построена през 1831 г., вероятно от майстори на Брациговската архитектурно-строителна школа. Представлява трикорабна псевдобазилика, характерна за Възраждането, с дължина 31 м и широчина 15 м с площ 461 кв. м. От 1873 г., когато в Сливен идва първият Сливенски Митрополит Серафим, църквата "Свети Димитър" става катедрален храм на учредената със султански ферман от 1870 г. Сливенска епархия. Отражение от ранната дата на строежа, е закопаването с около 0,80 – 1,00 м в земята. В западната част е развита емпоария (парапетът е съчетание от две прави и едно полукръгло средно поле и плътно измазана). Колоните са по седем в ред. Височината на кораба не е голяма. За обогатяване на интериора, допринасят художествено изработените тавани, различно разчленените и декорирани капители на колоните с растителни и геометрични мотиви. Най-силно художествено въздействие оказва дървеният иконостас, изработен от тревненски майстори изцяло в резби с висок релеф; с издълбани с едро длето предимно растителни мотиви, характерни за Дебърската резбарска школа. Иконостасът е в първата тройка по художествени стойности на черковни иконостаси у нас. В Юбилейната книга на църквата „Свети Димитър” при описанието на иконостаса е записано: „Със захлас би гледал човек удивителния похват на опитната ръка. Листите, клонките, жълъдите, буковите цветчета, гроздовете – всичко това е предадено най-добре. Взрете ли се между клонките, вие ще съгледате тук елен се лута из дъбак, там друг присегнал високо от дървото и налапал плодът, на друго място друг елен се загледал или навел надолу дългата си шия и над малката му глава стърчат оригиналните му рогове. Някъде ще съгледате птица кацнала и кълве нещо, друга летяща посред листата. На друго място дивата коза, а до нея щъркелът налапал змия. И всичко това не е случайно. В него е вложена идея мирова и идея библейска. На грижливия майстор не е била чужда църковната молитва, познавал е той псалмите и псалом 103, където се описва великолепието на природния Божи мир. Вътре в него се намира Бог, с цялата Своя красота и величие, със Своята правда. Към всичко това не може да не се стреми човек, мимо своята воля и щение. Ей по тези причини, от тези съображения, е вложена в изработката на олтарната резба всичката тази природа.” В същата книга може да се прочете, че около 1825 г. българите са поискали ферман за възстановяване на изгорялата църква. Такъв е бил получен и градежът е започнал. И понеже в ония времена не се е разрешавало християнските храмове да бъдат по-високи от джамиите, за да се получи необходимия обем, находчивите българи започнали да ги вкопават в земята. Така е станало и с църквата „Свети Димитър”. Строежът е завършен през 1831 г., а освещаването на храма е станало през 1834 г. Неправилно православните християни от градовете, в които има повече от един храм, наричат централния храм „катедрала”. В една епархия може да има само един катедрален храм, и той се намира в населеното място, където е седалището (катедрата) на Митрополита. За Сливенска епархия това е храм „Свети Димитър” в Сливен. Към него има и църковен хор. Иконостасните икони са рисувани през 1830-1832 г. от зографите Иоаникий Папавитанов и Симеон - и двамата от Трявна. В храма има много икони, рисувани в по-късен период от известния сливенски иконописец Атанас Кавръков. Негови са и стенописите в абсидата, зад св. Престол, представляващи: горе – „Св. Богородица Ширшая небес“, а на стените отляво – „Св. Три Светители”, а отдясно – „Св. св. Кирил и Методий” и между тях – „Св. Климент Охридски”. През 1966 г. храмът е обявен за паметник на културата от местно значение. През пролетта на 1971 г. Националният институт за паметници на културата започва реставрация и консервация на иконостаса, но поради немарливо отношение на реставраторите, на 29 юни – Петровден, избухва пожар, който унищожава изключително ценния резбован таван на женското отделение и голям брой икони. Иконостасът не е засегнат директно, но целият е опушен и от развилата се висока температура е силно повреден. През следващите години не са предприемани сериозни реставрационни мерки, а само козметични ремонти. Реставрация на иконостаса е извършена едва през 2009 г. В храма е монтирана и аспирационна инсталация, която да отвежда дима от запалените свещи. Основно са боядисани стените и таваните;
• В края на 18 в. в сливенския квартал "Клуцохор" е построена къщата на рода Асенови, в която на 10 май 1840 г. се ражда големият бунтар - легендарният войвода Хаджи Димитър. Родният му дом, е малка, едноката, несиметрична къща с дървен чардак, с характерните конструктивни архитектурни белези на Ранното Възраждане. През 1935 г. в дома е открита първата музейна сбирка, прераснала в експозиция през 1955 г. Възстановен е изцяло традиционният интериор в стаята, където е роден Хаджи Димитър, гостната, мутвакът (кухнята) и типичната сливенска винарска изба. В музейния комплекс е включен и ханът на х. Никола Асенов, с прилежащите стопански постройки, където е пресъздадена обстановка, типична за предосвобожденски хан и кебеджийска работилница. На втория етаж е представена обширна експозиция за войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа - изложени са интересни експонати на образци огнестрелно и хладно оръжие; фотоси и документи, свързани с героичния демарш на четата от 1868 г. Къщата - музей "Хаджи Димитър" е в списъка на 100-те национални туристически обекти под № 54. Днес къщата се намира сред красив озеленен двор. В къщата се предлага обиколка с екскурзовод и беседа, а в павилион на входа се продават информационни материали и сувенири. Предлагат се и аудиобеседи на английски език;
• Къща Миркович на сливенския първенец Вълко Миркович, е изградена в Сливен през 19 век от тревненски майстори. Със своята неповторима обстановка, тя е един от най-ярките примери за градска архитектура от епохата на българското Възраждане. В нея могат да се видят тавани с дърворезби, капители и вградени долапи. Синът на Вълко Миркович - Георги Вълков Миркович, е български лекар, революционер, просветен деец и общественик. Действителен член на Българското книжовно дружество от 1884 г. Народен представител в Третото велико народно събрание (1887 г.) и в Петото обикновено народно събрание (1887 – 1889). От 1891 до 1896 г. издава в Сливен сп. „Нова светлина или тълкуване тайните явления в природата“, а от 1902 до 1905 г. редактира и издава сп. „Виделина“, което събира разни спиритически явления. Един от първите трима ученици на Петър Дънов;
• Националният музей на текстилната индустрия в Сливен, е единственият в България музей, който е посветен на текстилното производство от дълбока древност до наши дни. Музеят е богат на експонати - разполага с машини, уреди, техники, оръдия и др. В него е изложена експозиция, посветена на Добри Желязков, тъй като той е основоположникът на текстилната индустрия в България. В музея се предлага беседа и демонстрация на някои техники на текстилна тематика;
• Лифт Сливен - Карандила. Лифтът се намира в Стара планина. Денивелацията, която преодолява, е 597 м, а общата му дължина - 1895 м. Пътуването с него е около 20 минути; капацитетът му е 270 души на час. Долната станция е на 10 минути от природния парк Сините камъни;
• Връх Голяма чаталка, е връх в Стара планина, близо до Сливен. Надморската му височина е 1065 м. Представлява скалист раздвоен връх. Има маркирани маршрути за алпинизъм и скално катерене. На самият връх има желязна пеперуда-пейка;
• Читателю, автор на този уеб-проект, на територията на който си в момента, е д-р Венцеслав Ралев - началник на отделение по Лицево-челюстна хирургия към МБАЛ "Д-р Иван Селимински" в Сливен.

Витоша    Лицево-челюстна хирургия - Възпалителни процеси    Стара планина    Скритата България    Подпочвени води    Maxillofacial surgery    Зъб