Кулите в България
В България няма много запазени постройки от мрачните времена на Средновековието. Причините за това са много - по времето на Османската империя много кули и крепости са били разрушени. Все пак някои от тях са запазени, предимно такива с военно предназначение. Турците са проявили разум - не са разрушили нещо, строено деситилетия и понякога столетия наред с цената на много усилия и финансови средства, а са го използвали по предназначение. Икономическата логика на такъв подход е безспорна - получаваш един актив абсолютно безплатно, само трябва да го преустроиш според собствените си нужди. И предвид строителните технологии от онези времена, огромните усилия и труд, които трябва да се вложат в строежа на едно укрепление, си е направо разхищение да разрушаваш готова крепост. Освен това на някои места са построени малки кули, в които е живеел местен феодал, като освен жилищно укрепленията са имало и отбранително предназначение. Очевидно народът не е хранел особено топли чувства към местния владетел и поради това се е налагало същият да живее в силно укрепена сграда. Причина за тази симпатия са огромните данъци, които са налагани по онези времена - имало е т. нар. десятък, т.е. една десета от приходите (не без приспадане на разходите!) са отивали в държавната хазна. От счетоводна гледна точка такова облагане е в състояние много бързо да задуши всякаква бизнес активност у населението; хората едва ли са били толкова наясно тогава със счетовдни баланси и стойности, но е имало и такива, които отлично са можели да правят тези изчисления. Освен това след събиране на данъчния налог е било необходимо известно време паричните средства да бъдат съхранявани някъде - точно поради това са били строени и подобни кули. А и много пари накуп са отлична възможност за бързо забогатяване на хора, занимаващи се с обири и разбойничество - следователно е трябвало парите да бъдат съхранявани на сигурно място.
В Европа са наричали тези кули донжони - думата има френски произход и означава кула, вътрешно укрепление на замък. В много средновековни замъци е имало точно такава вътрешна кула, в която при обсада се укрива владетелят - при пробив на външния отбранителен кръг всички се укриват във вътрешното укрепление. Понякога там влизат не всички, а само тези, които са с по-високо социално положение. Освен това при вътрешни бунтове и въстания владетелят също се е криел в кулата на замъка. В България подобни вътрешни укрепления е имало и в Царевец, и в Трапезица, и в Плиска, и в Преслав.
Информация за планината Пирин Бабини Видини Кули Бейските кули във Враца Кулата на Ангел Войвода Кулата в Тешово Легенди за град Видин
Имплантологичен справочник Градове в България Тикла кула Кулата в Тешово Болярската къща в Мелник Пиркова кула - Кюстендил
Боляровата кула в Мелник
Крепостта Баба Вида е типичен пример - има външно и вътрешно укрепление. Ако врагът превземе външната стена, се криеш във вътрешната крепост и удържаш, докогато можеш
Освен кули с отбранителна функция, в България има и много часовникови кули. Те са доста повече на брой, и една голяма част от тях са строени по турско време - турците са считали часовниковата кула за нещо модерно, въпрос на престиж за всеки уважаващ себе си град, поради което и са строили много такива кули.