Бабини Видини Кули

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Явор Симеонов

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Всеки иска да остане в историята, ако не с друго, то с някаква трудно доказуема легенда. Ето още една легенда (лакърдия), за името на крепостта: Преди време имало двама братя и две сестри: Гъмзо, Коста, Кула и Вида. Те не могли да съжителстват заедно, понеже постоянно се карали. Един ден, след като провели дълъг разговор, решили да се разделят и всеки да си създаде свой град. Най-лемият брат, Гъмзо, построил Гъмзиград. Коста – Костолец. Кула – град Кула. А Вида, която била най-малка, но най-досетлива и хитра, направила града Видин. Така били съградени тези градове-крепости, в които се притекли и заселили много хора от околността. Сестрите Кула и Вида били много по-умни и хитри от братята си и затова в техните градове непрекъснато прииждали нови заселници, особено във Видин. Така тези селища станали големи и с много жители. Братята гледали повече живота си и не се грижели за друго. Гъмзо обичал много лозята – засадил цялото землище с лозя и правел прочуто вино, което и досега е известно – “Гъмза”. Край него се заселили само хора, които обичали лозята и се грижели да опазят доброто име на виното. Коста се занимавал със земеделие, което непрекъснато линеело. Жителите били трудолюбиви, но не могли да забогатеят.

информация за крепостта Баба Вида    информация за Видин    Кули в България - донжони и часовникови кули

Дълбокият, запълнен с вода ров прави крепостта непревземаема

Но тя е такава не само заради рова, а и заради дебелите и непристъпни крепостни стени, кули и порти

Според друга легенда, двете сестри Вида и Кула нямали братя. Вида била много красива. Искали я много мъже, но тя не харесала нито един. Кула често я увещавала да се задоми, но Вида се ядосвала на съветите й и за да не се карат – отделила я в една местност и й дала верни хора да живеят с нея. Така Кула станала основателка на град Кула, а Вида останала да живее в родния дом. Когато османлиите вече се разпореждали по българските земи, Вида била остаряла – неомъжена и самотна, защото десетилетия не могла да си избере прилика за своя ум и хубост. Като се разчуло, че турците наближават града, тя събрала хората си и им заръчала да изградят на най-личното място в града кули, в които да се скрие населението. И се запретнали всички: работили ден и нощ и съградили кулите, които и днес носят името “Бабини Видини кули“. Още едно предание пък разказва, че някога баба Вида направила една голяма каменна кула и друга по-ниска, подобна на първата. До тях изкопала кладенец и построила черква. Народът ги нарекъл на нейно име – кулите на баба Вида. От тях е получил името си и градът Видин.

Принцип на пропорционалността    Градове в България    Алпийски пейзаж

Организъм    Езера в Пирин    Снимки от връх Дженгал и Централен Пирин    Пловдив

От реката или от сушата, крепостта е недостъпна за враговете

Архитектурен, инженерен и строителен талант е бил налице, за да се издигне такава крепост

Но има и още легенди - следваща легенда разказва за строежа на Видинската крепост. Когато баба Вида строила калето, цялата околия мъже и жени работели по нея. Стари хора разказвали, че било “през латинско време”. Камъкът бил взиман чак от Буковец, откъдето бил прекарван на ръце – от ръка на ръка, човек до човек били наредени. Друга легенда разказва колко време е отишло за строежа на крепостта. На зидар му се родил син. Малко след това, обаче, той бил изпратен на строежа на крепостта. Минало много време, синът пораснал и попитал майка си, къде е баща му. Тя му казала, че строи крепостта и той поискал да го види. Един ден майка му го изпратила на строежа да занесе вода на работниците. Когато се срещнали и баща му го видял, не могъл да повярва колко време е минало, откакто не се е прибирал в къщи. Легенди. Лакърдии. Някой път художествени, друг път – нехудожествени измислици. Но често най-невероятните истории, са си самата чиста истина. Град Видин (Бдин) бил средищен за северозападните български земи от двете страни на реките Тимок и Дунав. Тази гранична област почти винаги се е ръководела от полузависими владетели. Маджарите (унгарците) нахлували многократно и превземали крепостта. През XIV в. Видин е столица на феодалното Видинско княжество, чиито владетели били Ростислав Михайлович, Яков Светослав и княз Шишман. Крепостта Баба Вида била тяхна резиденция.

Мура    Пирин    Дженгал

връх Калин    Смърч    Бор

Ето ги Бабини Видини кули

Дори за съвременния зрител, гледката показва непристъпност и мотивира за отказване от завоевателни мераци

Строежът на същинската крепост, започва през Х век. Отдолу са били основите на стар римски наблюдателен пункт. С течение на времето крепостта е била неколкократно надграждана от различните си владетели. Дори в ранния си етап обаче е била изключително добре укрепена, за да предизвика византийския хронист Йоан Скилица да напише: „…императорът се отправил на поход срещу Видин и го превзел със сила след 8 месеци обсада”. Във византийските хроники е открито свидетелство, че византийските войски, предвождани от император Василий II, обсаждали Видинската крепост през 1003 г. в продължение на близо 8 месеца. Почти през цялото съществуване на Второто българско царство, Видинската крепост била най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото й разширение станало по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той ползва мястото като феодален замък. Срацимировата кула, строена през XIII-XIV век, е най-добре съхранената част от времето на средновековния български период. Висока 16 метра, по стените й са запазени множество тухлени орнаменти – розетки и паници. Смята се е, че един от тях е надпис „Шишман“ – предположение, което е изказано от Иван Велков през 50-те години на ХХ век.

Нощен Видин    Отовишки връх    Пазвантоглу

Църкви и манастири    Планини в България    Мусала

Тук може да се влезе само с мир

Превземането на тази крепост - задача без решение

Близо до тази кула е и тайният изход на замъка. Тунелът на крепостта бил използван главно за изтегляне на артилерийски оръдия към горната й част. В миналото, за разлика от днес, този тунел не е бил покрит с калдъръм. В днешно време съоръжението е предпочитана част от декора на редица исторически филми. В средните векове, по време на османското владичество, „Баба Вида“ има отбранителни функции – издигнати са бойници и казармено помещение. Отбраната на крепостта се състояла от две каменни стени с дебелина 2.2 метра и четири ъглови и пет странични кули. През втората половина на XVIII в. крепостта се използва предимно за склад на боеприпаси и за затвор. Стените на две от помещенията в североизточната част на вътрешния двор са покрити с врязани черти и знаци – рабоши, с които безименни затворници са отброявали дните, прекарани тук. В една от нишите е останала и бесилката на затвора. Днес на показ в някои помещения са изложени автентични уреди за изтезания и манекени, изобразяващи затворник и палач. Те изглеждат стряскащо истински. По това време сградата била приспособена за употреба на огнестрелно оръжие. Поставени били амбразури за пушки и малокалибрени оръдия по външната оградна стенa.

Умиращият воин    Пещера Магурата    Мальовица

Крепост Калето    Язовир Калин    Язовир "Карагьол"

Кула с бойници

Крепостната стена, зидана с камък и тухла, големият ров, крепостна кула с бойници

Крепостта е на площ от 9,5 дка. Заобиколена е от всички страни със защитен ров, широк 12 м и дълбок 6 м. „Баба Вида“ е иззидана в неправилна четириъгълна форма, с дължина на всяка страна по около 70 метра. Два реда стени я защитават. Смята се, че строежът на осемъгълната кула към река Дунав и на два контрафорса, са дело на австрийците, които през 1689 г. за известно време завладяват Видин. Вътрешната (по-високата) има 9 кули. Външната (по-ниска), е с 2 кули. Пространството между двете стени се оформя като външен двор. Замъкът-крепост е достъпен само от север, където е входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега неподвижен каменен) се минавало над рова, запълнен с вода от Дунав. След входната кула се влиза в първия вътрешен двор. Мястото, където е построена крепостта, доказано е било обитаемо повече от 2000 години. Имало е различни строителни периоди. Археологическите разкопки в крепостта Баба Вида довеждат до богатство от артефакти и структурни останки. Те достоверно разказват историята на обекта и живота на неговите обитатели. Набор от средновековни стенописи, датиращи от XIV век украсяват стените на параклиса на крепостта. Тези стенописи на религиозни сцени и фигури, ни показват художествения и духовен живот на средновековния български двор. Керамика, монети и оръжия от различни периоди отразяват непрекъснатата окупация на крепостта и нейната роля в търговията и отбраната на региона. Тези артефакти са помогнали на историци и археолози да съставят по-цялостна картина на миналото на крепостта и нейното място в по-широкия контекст на балканската история.

Принципите и хуморът    Подпочвени води    Еврейски заговори

Във втората половина на XIV в. феодалната област става владение на Иван Срацимир, син на цар Иван Александър. Тъкмо по негово време крепостта или замъкът Баба Вида добива приблизително вида, познат ни днес. Архитектурно, крепостта Баба Вида е нещо като дървеното желязо или като коктейл от раци без раци. Тя е забележителен пример за средновековна българска архитектура, демонстрираща смесица от влияния от византийските, балканските и централноевропейските традиции по уникален начин. Използвани били тухлена и каменна зидария, отличителен белег на българската замъчна архитектура. Този дизайн е характерен за късносредновековния период на Балканите. Той отразявал конкретната и срочна необходимост от засилена отбрана срещу нарастващата османска заплаха. Комбинирането на тези материали не само осигурява структурна стабилност, но и позволява декоративни елементи, като арки и фризове. А това вече допринася за естетическата привлекателност на крепостта. В сравнение с други средновековни замъци на Балканите, като крепостта Смедерево в Сърбия и замъка Розафа в Албания, крепостта Баба Вида се откроява с добре запазеното си състояние и чистотата на архитектурното си оформление. Многопластовата история на крепостта е очевидна в различните фази на строителство и реконструкция, всяка от които оставя своя отпечатък върху структурата, която времето ни е завещало днес. По-късно нашествието на османлиите на Балканския полуостров предрешава участта на Видинското княжество и величествената му крепост минава под османска турска власт през 1396 г.

Мнозина са опитвали, никой не е успял

И днес гледката вдъхва респект и всява страхопочитание

Крепостта Баба Вида е уникална със своето състояние на съхранение и представлява една от най-добре запазените средновековни крепости в България. Вътрешните кули на крепостта, макар и не толкова известни като Балдуиновата кула, са изключително внушителни и са емблема на Видин. Освен Балдуиновата кула, Царевец разполага с редица други отбранителни съоръжения, включително кули, като част от впечатляващата отбранителна система на столицата на Второто българско царство. Кулите, които са били част от входните врати и укрепленията, допринасят за величието на комплекса. Асеновата крепост е друг знаков обект в българската история. Една от най-известните й структури е църквата "Света богородица Петричка", но кулите, свързани с отбранителната система, също са забележителни. Макар че на Крепостта Калиакра (нос Калиакра) няма запазени високи кули, там могат да се видят останки от укрепления и отбранителни структури, които са имали стратегическо значение за контрола на Черно море. Белоградчишката крепост се отличава с невероятно сливане на природни скални форми и отбранителни кули. Тези кули, макар и по-скромни, допълват впечатляващата гледка на Белоградчишките скали. Червен е средновековен град-крепост в Северна България. Кулите на крепостта, макар и частично запазени, разказват за някогашното величие на този обект. Крепостта на хълма Хисаря в Ловеч има отбранителни стени и кули, които също са свидетелство за ролята на града в историята на Второто българско царство. Въпреки че Балдуиновата кула остава най-разпознаваемият символ на крепостна кула в България, тези примери показват, че в страната има много други укрепления с културно и историческо значение, които привличат интереса на туристи и историци.

Принципен като Гюро Михайлов    Принципи на Нютон    Принципи на термодинамиката

Малко вода в рова, вероятно от дъжд

Днес ровът не е запълнен с вода, понеже някой не си гледа работата

В края на XVIII-ти и в началото на XIX век са построени тухлени надзиждания по вътрешната оградна стена, също и покривите на кулите. По същото време е построена и стрелковата тераса. Тя е земен слой с дебелина около 5 м, насипан върху каменните покриви на помещенията. Българските кули са завършвали със зъбери – подобно на крепостните стени. Оттук и днес се разкрива панорамна гледка към целия град и река Дунав. Вижда се синагогата, строена през 1894 г. Кулите били разделени на етажи. Долните ползвали за складове,а горните - като наблюдателници и огневи точки по време на сражения. През 1927 г. крепостта е обявена за „народна старина“. По реката срещу нея често спират круизни кораби, пълни с посетители от Европа, САЩ, Австралия, Китай. Неведнъж е използвана и при снимането на филми, като например „Пепелища“ на Анджей Вайда. Крепостта „Баба Вида“ е национален паметник на културата и част от 100-те национални туристически обекта на България. В шейсетте години на ХХ-ти век, в крепостта е открита сцена, на която се провеждат традиционно летни театрални дни. Много кинематографисти признават уникалния естествен декор на крепостта, която е обичано място за снимки на филми. Целият комплекс е пригоден изцяло за туристически цели, като посетителите виждат обстановка, запазена в близък до естественото й състояние вид.

Периимплантит при базални импланти    Конгрес в Рим    Папиломи

В природата празно няма - където няма вода, има флора

Интересен казус - ако днес трябваше да се построи тази крепост, колко ли време и ресурси щяха да са нужни?

Нашият сайт изобилства от информация за крепости и кули. Това е така, защото в България изобилства от крепости и кули. Строени по различно време, с различни цели, от различни племена, владетели и империи. Може да се потопите в интересен разказ за Мадарската крепост. Може да получите компетентен и увлекателен гид за крепостта Баба Вида, както и да се запознаете с плана на крепостта. Или на страницата, която разглеждате в момента, да разгледате снимките на различни крепости у нас. Ще научите още за обсада на крепост, за пролома и крепостта Момина клисура, за крепостта Калето, за Ситан кале ("Калята") в Банско и много още.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Принцип на работа    Принцип на солидарността    Принцип на субсидиарността

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Първична стабилност на имплантите с награпавена повърхност    Принцип на относителността