Паметникът на загиналите в Сръбско - Българската война - град Видин
На малък площад пред гарата на град Видин е разположен уникален паметник. Умиращ бронзов войн е навел глава над оръжието си. Гренадирът е български войник, току що изстрелял последния си патрон в братоубийствената Сръбско-българска война от 1885 г. По време на тази война Видин е бил обсаден, води се жестока битка за превземане на крепостта. В защитата се намесва и руски кораб, намиращ се по това време по река Дунав, който успява да пробие блокадата и да достави боеприпаси за военните части. Защо екипажът на кораба е постъпил така, един Господ знае. Руските имперски амбиции са известни в цял свят и вероятно са продиктували решението на капитана да вземе страната на България в братоубийствената война и да подкрепи българската войска. Въпреки че Русия почти винаги е била на страната на Сърбия във всички регионални конфликти... Година по-късно видинският общински съвет обявява капитана на "Голубчик" Владимир Луцки за почетен гражданин. С него званието получава и майор Атанас Узунов, който ръководи и сам участва в битката за защита на града. Поради това е логично точно Видин да има паметник на войните, паднали в Сръбско-българската война - това е въпросният паметник. Написано е, че монументът се въздига в чест на загиналите в Сръбско-българската война при отбраната на Видин, Белоградчик, Трън и Сливница и за героите при превземането на Пирот през ноември 1885 г. Видинчани го наричат Паметника на скърбящия войн, защото нашият войник не тържествува, а съжалява за тази война. Българският войник не изпитва радостта на победителя - той вече е осъзнал безсмислието на всяка една война. Паметникът явно се е появил около 60 - 70 години преди времето си и жалко че Джон Ленън не е открил този символ на пацифизма в нашата страна. Както и да е - важен е замисълът на скулптурата...
Видин История на Видин Катедрален храм "Свети Димитър" Исторически музей - Видин Кръстатата казарма Еврейската синагога
Странният паметник има още по-странна история. Фигурата на войника е изваяна от гипс от големия скулптор Андрей Николов още през 1886 г. Минават години, докато я превозят с влак до Русе, с лодка през Дунава до Гюргево и оттам отново с влак до Париж. Отлята е от бронз в парижка леярна. Обратният път на статуята се оказва още по-дълъг. Не е известно как е била доставена в срещуположния на Видин румънски град Калафат, но в него тя престоява цяла година. Оказва се, че прекарването на статуята през Дунава е доста трудна и скъпа дейност, достойна за предаването "Extreme engineering" на канала Discovery - издание 1905 година. В крайна сметка се намират видински рибари, които я прекарват доброволно. За целта сковават платформа върху няколко лодки и успяват да я стоварят на видинския бряг. Прибрана е на сигурно място в казармата на Трети пехотен бдински полк, където отново отлежава за около една година.
Град Видин www.maxillofacial.bg www.endodontia.bg www.stomatologia.bg www.dentistry.bg www.caries.bg www.implantium.bg Пирин планина
Основният камък на монумента е поставен през 1908 г. Инициативен комитет дълго време събира дарения от гражданите за издигане на постамента и на 15 ноември 1911 г. паметникът е открит. Намирал се е на централния видински площад "Бдинци". Не е много ясно как е било възприето посланието на скулптора. Запазена е една дописка от известния английски журналист Берлайн, посветена на видинския паметник. Берлайн, който посетил Видин през 1919 г, пише: "България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите. На това себеотрицание само българинът е способен..."През 1930 г. видинските управници решават, че този паметник ни излага, че фигурата не е войнствена, мобилизираща, не буди патриотизъм и затова трябва да се махне. Но има и трезвомислещи хора, които още тогава оценяват стойността на войнишкия паметник. Те създават комитет за защита на тъжния войн. Уплашени от общественото мнение, управниците само го местят от централния на гаровия площад, където е оцелял и до днес.
Съдбата на бронзовия войник не е била по-добра и през следващите години. По времето на социализма паметникът е забравен, малцина граждани поставят цветя до него. За този период от историята на България не се говори в името на добросъседските отношения с тогавашна Югославия. След 1989 г. новата власт харесала паметника за градски тържества по повод деня на Съединението и на независимостта. Музика, кратка реч и малко повече цветя. В момента паметникът се е оказал изолиран на бетонен остров между две улици, по които минава целият автомобилен поток за влизане и излизане от града. Заради мястото си, паметникът е недостъпен за деца, за да бъде показван от учителите по история. За съжаление и видинчани най-често не са запознати с историята на този уникален монумент - мнозина смятат, че това е паметник на загиналите във войните или (още по-жалко!) че това е паметник на Гюро Михайлов. Конфликтът с историята продължава - паметникът по своя замисъл е близък до пацифистките идеи, а се възприема най-вече в контекста на войнствения патротизъм. От тук до идеологията на тъпия и ограничен национализъм има една малка крачка - според нас.
Екипът на www.bg-tourinfo.com благодари на екипа на www.vidinistoria.com за изключително интересната информация, предоставена на българското интернет общество.