copyright©by everybody
Автор на снимката - д-р Явор Симеонов
Вижте и научете за още интересни обекти:
В българската архитектурна мисъл и традиция няма отчетлива следа за строителство на крепости и замъци. Отчасти заради вековете, прекарани под чуждо господство; отчасти, заради по-слабото икономическо развитие; отчасти заради православната традиция за строеж на манастири и църкви. Като че ли няма логика, откъде тогава има такова нещо, като толкова много крепости по нашите земи? Исторически, строежът на крепости и укрепления е характерен за различни периоди и цивилизации, които са населявали тези краища още от античността. Много от крепостите по нашите земи са построени още от траките, римляните и византийците. Тези народи са изграждали укрепления, за да защитават своите територии, търговски пътища и стратегически точки. Римляните, например, са развили цяла мрежа от крепости по границите на империята (т.нар. лимес), включително по поречието на Дунав. През Първото и Второто българско царство българските владетели активно са строили и укрепявали крепости, за да защитават териториите на държавата от външни нашественици, като Византия, маджарите, печенегите и кръстоносците. Пример за това са крепостите около столиците Плиска, Преслав и Търново, както и много други стратегически обекти.
Българските земи са разположени на кръстопът между континентите Европа и Азия, което ги прави стратегически важни. Много от крепостите са били построени на труднодостъпни места (хълмове, планински проходи, брегове на реки), за да осигуряват контрол върху важни маршрути. По време на османското владичество някои от старите крепости са били използвани, ремонтирани или разширявани от османците за техни военни нужди. Въпреки че икономическото развитие в българските земи може да е било по-ограничено в определени периоди, защитата от външни нашествия е била критична. В много случаи дори местните общности са участвали в строителството на укрепления, за да осигурят сигурност. Крепостите са били не само военни обекти, но и символ на властта и престижа на владетелите. Някои от тях, като Царевец, Белоградчишката крепост или Баба Вида, днес са емблематични паметници на българската култура. Накратко, крепостите по нашите земи са плод на историческата сложност и взаимодействието на различни култури и цивилизации, които са оставили траен отпечатък върху региона. Това разнообразие е ценен елемент от българското културно наследство. Най-известната кула в крепост, като че ли е Балдуиновата кула. Балдуиновата кула безспорно е една от най-известните, тъй като е свързана с легендата за пленяването и смъртта на латинския император Балдуин Фландърски след битката при Одрин (1205 г.). Въпреки че тя е символично възстановена в по-късно време, нейната историческа и културна стойност остава значителна. Имаме ли други крепостни кули, които да й съперничат по известност? Има и други крепостни кули в България, които също са впечатляващи и заслужават внимание.
Стамбол капия Художествена галерия - Видин Сгради, които са претърпели основен ремонт
www.bg-dentist.net Успеваемост при базалните импланти www.ralev-dental.com
Неуморно разказваме уникално интересни неща за крепостите. Продължаваме с темата, като тук ще разгледаме различните начини на строителство на крепостните стени – техники, технологии, суровинни, хитрости. Класическата зидария е трайна строителна конструкция, образувана чрез свързване на различни материали (камък, тухла, бетонни блокове, дърво) с хоросан или друго свързващо вещество. Материалът и методът на обработка често характеризират определен период и стил на строителство. Каменната зидария за стени може да бъде едно- или двустранна, с хоризонтални редове или циклопна, тоест без оформени редове. Минималната дебелина на каменната зидария е 50 см. По-тънки стени могат да се изграждат само от обработен камък. При полагането е необходимо да се създаде здрава и стабилна позиция за всеки камък, като се полага върху естествено легло. Камъните трябва да се допират един до друг във възможно най-много точки. Не се допуска полагането им с тясната страна, вертикално. Легналите пролуки (шевове) трябва да бъдат направени възможно най-перпендикулярни на действащите сили. При извършване на зидария трябва да се спазват следните правила. На нито едно място - нито в хоризонталната, нито във вертикалната част - не трябва да има повече от три шева. Вертикалните шевове не трябва да надвишават повече от два реда. При каменна зидария разстоянието между вертикалните фуги трябва да бъде най-малко 10 cm, а при каменна зидария - 15 cm. При полагане в един ред, след два надлъжни камъка трябва да има камък, положен на кръст. Необходимо е всеки напречен камък да е поне наполовина по-голям от ширината на надлъжните камъни. Зидарията трябва да е възможно най-плътна. Фугите при каменната зидария не трябва да са повече от 3 см. Ако са неизбежни по-големи празнини, те не трябва да се оформят под формата на гнезда, запълнени с хоросан, а внимателно да се запълнят с плоски камъни, покрити от всички страни с хоросан или друг слепващ разтвор.
Разтворът в хоризонталните редове се поставя с канче или лопата и се разстила с мистрия. Не се позволява разтворът да се налива с кофи. Това се допуска по изключение само при направа на основи на сгради с опростено изпълнение. Когато се прекъсва зидането, разтвор върху последния ред не се разстила, а само се запълват вертикалните фуги. При започване на работа на следващия ден се разстила разтвор върху, последния ред. При прекъсване за повече от 24 часа при сухо, топло и ветровито време, каменната зидария трябва да бъде защитена от бързото изсъхване на разтвора. Зидарията на основи се изпълнява в хоризонтални редове с височина до 30 см. За първите редове се избират по-едри камъни и с по-широки легла, които се набиват леко в предварително положен разтвор. Каменната зидария на стени трябва да се подравнява с хоризонтални фуги през 1,0- 1,5 м височина. Това се постига с тухлени редове или бетонен пояс с височина 15-20 см. Важен елемент от каменната зидария са укрепващите пояси – тухлени или дървен. Дървените пояси се състоят в най-общия случай от две дървени греди, вградени от двете страни на зида и свързани помежду си с напречни връзки.Разликата във височините на два съседни участъка не трябва да превишава 1,20 м. Комини, страници за отвори и др. се изпълняват от тухли, здраво свързани с отделните камъни. В строителната практика обикновено се прилагат следните видове каменна зидария: Суха каменна зидария. Изпълнява се без разтвор, поради което не може да носи големи товари. Използва се за оформяне на тераси в градини и паркове при наклонен терен, както и за ниски подпорни стени. Зидария от объл речен камък. Заоблените камъни не са подходящи за здрава зидария, защото нямат легло и не дават възможност да се направи превръзка. Освен това между тях се получават големи междини, които трябва да се запълват с разтвор и малки отломки (ками). През всеки 3- 4 реда трябва да се прави хоризонтална фуга и пояс от тухли. Прилага се за направа на огради и декоративни зидове. Зидария от ломен камък. Тя намира най-голямо приложение у нас.
При направата й плоскостите на камъните се поочукват, за да прилягат по-добре, но фугите са все още неправилни. При циклопната зидария фугите образуват мрежа без подчертани хоризонтални или вертикални линии, но при редовата те са вече с тенденция към определено направление. И в двата случая по-големите камъни се поставят в ъглите или по лицевата част, а превръзката се препоръчва да се прави с цели напречни камъни. Каменна зидария от грубо обработен камък. При нея камъните предварително се обработват (пасират) грубо с шило така, че лежащите фуги да бъдат хоризонтални. И четирите плоскости, съседни на лицето, се обработват на дълбочина 12- 15 см. Самата зидария се изпълнява по два начина: правилна – с непрекъснати по дължината им хоризонтални фуги, и мозаична. Височината на редовете при правилната зидария може да не бъде еднаква. Само в ъглите й се поставят камъни с височина, равна на височината на два реда. Фугите са с дебелина до 15 см. За да се запазят чисти, в тях се поставят летвички, които след втвърдяването на разтвора се изваждат. По подобен начин се изпълнява и зидарията от цепен камък. Зидария от обработен камък. Изпълнява се от камъни квадри, обработени от всички страни по предварително установени размери, форма и лице, които се полагат на точно определени в проекта места. Квадровата зидария също се изпълнява по два начина: стената по цялата й дебелина се изгражда от обработени камъни (гръко-римска квадрова зидария); само едната страна на стената се иззижда от квадри, а противоположната страна - от друг материал; тухли, бетон и др. По икономически съображения, квадровата зидария намира все по-малко приложение и се заменя с каменна облицовка.
Зидарията е един от най-старите строителни методи за изграждане на сгради, използван от човека отпреди хиляди години и един от най-прилаганите и в днешно време. богатото наследство на исторически зидани сгради навсякъде по света свидетелства за устойчивостта на зидарията като строителен материал. Зиданите сгради изглеждат стабилни и внушават чувство за сигурност, оставят трайно впечатление за здравина и качество. Зидани са тези конструкции, които са изградени от отделни елементи - блокчета, свързани помежду си с някакъв разтвор, най-често варов. Най-използваните материали за зидария са тухла, камък, мрамор, гранит, варовик, бетонни блокчета и др. От вида на използвания материал, качеството на мазилката и начина на полагане зависи качеството на тези конструкции. Има няколко различни техники за суха каменна зидария. При правилно използване на камъка, той се слива с околната среда, сякаш винаги е бил там. Суха каменна зидария при равнинни терени; суха каменна зидария при пресечени терени и суха каменна зидария за укрепване на земна маса; свободно стоящи каменни зидове и подпорни стени от камък.
Велико Търново информация за Видин Пазар капия
Камъкът като естествен материал има присъща променливост в цвета, текстурата и размера. Свободно подреденият камък позволява леко разширяване и свиване на каменния зид, така той стои гъвкав и устойчив на евентуално разместване на почвата. Сухата каменна зидария не подлежи на изместване и напукване по време на цикли на замръзване и размразяване на водата. Камъкът, използван в сухата каменна зидария, може да се използва отново и отново през вековете. Водата може да преминава свободно през фугите между камъните на зида и така облекчава налягането върху него. Това намалява необходимостта от допълнителни дренажни системи. Камъкът служи като естествен дренаж. Зидарията от камък е природосъобразна. Каменните зидове и стени са изградени само от естествен камък, важно местообитание за лишеи, мъхове, папрати, скални цветя и други видове. При нужда от ремонт, могат да бъдат коригирани само участъци от цялата стена, което не е възможно при другите методи на изграждане. Техниката на зидане с камък без спойващ материал е призната от UNESCO за нематериално културно наследство на човечеството, а опазването и съхранението на съществуващите зидове, както и насърчаването на използването на тези устойчиви практики, е прието в програмата на Европейската конвенция за ландшафта през 2019 г.
Сухата каменна зидария е изключително уважаван занаят в редица страни: Америка, Япония, Великобритания, Швейцария, Франция, Италия, Хърватия и много други, като намира приложение в дворни пространства, обществени градини, съвременна архитектура, модерно изкуство и много други. Зиданите конструкции се отличават с висока якост на натиск при вертикални натоварвания. Сградите, чиято конструкция е зидана, са предпочитани от хилядолетия, поради своята трайност, здравина, пожароустойчивост, лесно набавяне на материал. Три от най-известните строителни постижения в света – Колизеумът, Тадж махал и пирамидите са зидани конструкции. Погребални камери във Великобритания и храмове в Малта - всички са изградени от камък преди над 4000 години и са все още запазени. Кметството във Филаделфия е най-голямата зидана сграда. Сградата на кметството във Филаделфия е проектирана от родения в Шотландия архителт Джон МакАртър, в стила на Втората империя. Построена е в периода 1871-1901 година. С приблизително 700 помещения това е най-голямата зидана обществена сграда в САЩ, и една от най-големите в световен мащаб. Тъй като не е използвана стомана, зиданите стени в долната част на сградата са с дебелина 22 фута, за да могат да понесат теглото от етажите нагоре.
Курс по хирургия в Румъния Конгрес в Рим Папиломи
Има три основни групи скали (магмени, седиментни и метаморфни) и геоложките особености на всяка една от тях определят и разнообразието от камъни. Това е причината, да има известни ограничения, които правят определен камък повече или по-малко подходящ за строителни цели. Най-използвани от магмените скали за зидария са гранит, сиенит, базалт, габро. От седиментните скали – варовик, доломит, пясъчник, и от метаморфните – мрамор, серпентини и други. Има, разбира се, и някои особености, които трябва да се вземат предвид при зидане с някои от посочените скали. Някои видове гранит, например, могат да съдържат минерални соли, които да причинят обрушване на външната повърхност на камък, което да доведе и до по-сериозни щети като срутване. Зидарията от камъни може да бъде от необработени или обработени камъни (квадри), на които лицевите повърхности се обработват чрез шлифоване или полиране. Сред зидариите днес най-масово прилаганата е тухлената зидария. Тухлата се е доказала през годините като един от най-дълговечните, най-евтини и най-топлоизолиращи строителни материали. Началото на съвременното производство на керамични тухли е поставено в Германия и Австрия – през 1854 г. е създадена първата преса за тухли, а през 1858 г. – и първата рингова пещ за тяхното изпичане. Материалите, направени от глина, са стабилни и имат голяма продължителност на живот. Тухлени сгради, чието съществуване е продължило стотици години, могат да се видят във всяка част на света. Освен, че е изключително надежден и дълготраен, тухлата е също и екологичен строителен материал. Глинените тухли се правят от естествени суровини – кал и вода. Крайният продукт е абсолютно чист материал, който не замърсява природата. С тухли строителят има свобода да изгражда сгради със здравословен микроклимат. Устойчиви са както на високи, така и на много ниски температури. Имат висок клас мразоустойчивост, пожароустойчи са и водонепропускливи. Глинените тухли имат на практика универсално приложение, използват се почти за всякакви сгради (жилищни, обществени, промишлени) и могат да се реализират успешно във всякакви архитектурни стилове. Благодарение на отличните си изолационни качества и топлинния си капацитет, керамичните тухли помагат за намаляване на енергийните разходи. Глинените тухли са естетични. Предлагат се в широка цветна гама – от бяло до класическо червено, дори и въгленово черно, която дава възможност за изпълнение на различни архитектурни стилове и интересни решения.
Каменен зид Частниците погребаха България Протезиране върху базални импланти
Керамичните тухли имат много добри шумоизолационни и топлоизолационни свойства. Тухлите са по същество, изкуствени камъни, с подходящи размери и форма. В зависимост от условията на експлоатация, вида на конструкцията и изискванията на зида, се употребяват няколко вида тухли (обикновени, кухи, клинкерни, огнеопорни). Обикновените се изработват от пластична глина, добре обработена и пресована в калъпи. След което тухлите се изсушават и после пекат в специални пещи. Произвеждат се в стандартни размери: дължина 25cm, широчина 12cm и дебелина – 6,5cm. Това са т. нар. единични тухли. Те могат да бъдат изпълнени във вариант плътни или с кухини. Кухите тухли имат кухини над 20% от обема им. Тежат по-малко от обикновените плътни тухли и се употребяват, за да намалят общото тегло на зида и за по-добра топлоизолация. Освен класическата единична тухла са силно разпространени и така наречените тухли-четворки, които създават възможности за по-бърз строеж и имат по-добри топлотехнически характеристики. Клинкерните тухли се изработват от глина, каолин, варовик и пясък, и имат много висока устойчивост на атмосферни влияния. Затова имат приложение основно за фасади, които след това не се измазват, също и за основи и стени, подложени на действието на влагата. Огнеупорните глини, които се използват за зидарии, изложени на високи температури (фабрични комини, облицовка на парни котли, фуксове и др.), се изработват от шамотна или огнеупорна пръст.
Катедрален храм Свети Димитър - Видин Телеграф капия Варна
Седемте Рилски езера Еврейската синагога Карта на уеб-проекта bg-tourinfo.com
Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.