Изкоп около крепост

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Явор Симеонов

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Задавали ли сте си въпроса, защо в България няма замъци - извън съвременното строителство с туристическа и търговска цел? Западноевропейска архитектурна стилистика ли е, строителството на замък? Липсата на класически замъци в България, каквито се срещат в Западна Европа, е резултат от исторически, географски и културни различия, които са формирали архитектурните традиции на региона. Ето основните причини за тази особеност: съществуват отчетливи различия в историческото развитие. В Западна Европа строителството на замъци е било тясно свързано с феодалната система, която е доминирала от ранното Средновековие. Замъците са служели за резиденции на феодалите, центрове на местната власт и символи на тяхното богатство и влияние. В България, както и в останалата част на Балканите, феодализмът не се развива в същата форма, както на Запад. Византийското влияние и централизираната структура на властта в Първото и Второто българско царство не благоприятстват строителството на отделни аристократични резиденции, каквито са замъците.

Бургас    Снимки от Бургас    Размерът е от значение - имплантатни размери

Строителството на замъци е до голяма степен свързано с готическата и романската архитектура, които са характерни за Западна Европа. На Балканите архитектурата е повлияна от византийските традиции, които поставят акцент върху религиозните сгради и укрепления, а не върху светски дворци или замъци. Макар че България няма класически замъци, съществуват крепости и дворци, които са служили като центрове на властта. Например, дворците на хълмовете Царевец и Трапезица във Велико Търново са били резиденции на българските царе, но те не притежават пищността на западноевропейските замъци. Съвременни туристически атракции като "Замъка в Равадиново" са пример за опити да се въведе тази западна стилистика в България, но те са резултат на съвременно строителство и нямат историческа автентичност. Замъците са по-скоро западноевропейска архитектурна традиция, свързана с феодалната култура и специфични социално-икономически условия. В България историческите обстоятелства, византийското влияние и практическата необходимост от крепости и манастири вместо луксозни аристократични резиденции са оформили една различна архитектурна и културна среда.

Художествена галерия - Видин    Видин - Север    Запуснати сгради, плачещи за основен ремонт от години

Крепостен ров след силен дъжд

Днес е трудно да се поддържа нещо, което не се ползва. Изглед от крепостен ров, който бил пълен с вода, когато в крепостта имало живот

На Балканите, включително в България, основният фокус е бил върху укрепленията (крепости), предназначени да защитават стратегически важни точки – проходи, реки, градове. Българските земи са били разположени на кръстопът между различни цивилизации и подложени на чести военни конфликти. Крепостите са били проектирани с практическа цел – да осигурят защита на населението и армията, а не да служат като резиденции със сложна архитектура и декоративност, характерна за замъците в Западна Европа. Замъците често са били не само отбранителни структури, но и символ на рицарството, благородството и аристократичния живот. Те са били свързани с културата на турнири, балове и сложни социални ритуали. В православната традиция, която доминира в България, акцентът е поставен върху духовността и общността. Вместо разкошни резиденции като замъци, ресурсите често са били насочвани към изграждането на манастири и църкви – духовни и културни центрове на средновековната българска държава. По време на османското владичество (края на XIV век до XIX век) строителството на замъци или големи феодални резиденции е било невъзможно, тъй като местното население е било подчинено на чужда власт. Вместо това, османците са строили крепости за военни цели.

Автофериботен терминал    Хотел Ровно    Паметникът на Бдинци

Бабини Видини Кули в целия си блясък

Строежът на крепостната стена, на големия ров, на кулите с бойници, си е било грандиозна инвестиция за онова време

Тези, които са строили крепости, са го правили, защото крепостта е била скъпа, но отлична защитна стратегия. Тези, които са искали да превземат, завладеят непревземаемите крепости, също са имали стратегия. Кои са най-успешните стратегии в българската и в световната история за превземане на непристъпни крепости? Превземането на крепости е изисквало изключителни умения, планиране и иновативност. историята е пълна с примери за различни стратегии, използвани както в България, така и в световен мащаб. Тук ще разкажем за някои от най-успешните подходи. Българска история познава използване на изненадващи атаки и предателства. Пример: Превземането на Средец от хан Крум (809 г.). Българите използват елемента на изненада и ефективно управление на информацията, за да принудят византийския гарнизон да се предаде. Превземането на Преслав от Киевския княз Светослав (968 г.). Крепостта е завладяна благодарение на бърза атака и мобилност, комбинирани със слабостите на защитниците. Крепостният ров се доказва в практиката като ефективна защита на крепостта от атакуващия противник.

Байкушевата мура    информация за Башлийски езера    Батак

Оформление на крепостна стена без остри ъгли

Основните елементи на крепост - крепостна стена, крепостен ров, крепостни кули и бойници

Крепостните ровове са се доказали като ефективно сдържащо средство в случай на нападения срещу крепостта. В какво точно се изразяват техните преимущества? Дори бегъл анализ показва, че крепостните ровове са били ключов елемент от отбранителната система на много крепости и замъци. Те са били ефективно препятствие за преки атаки. Дълбоките и широки ровове затрудняват придвижването на вражеските войски и техниката, като пречат на поставянето на обсадни машини като стенобойни тарани, кули и катапулти близо до стените на крепостта. Ровът забавя противника. Враговете трябва да намерят начин да преминат рова, което изисква време и ресурси. Това дава възможност на защитниците да се подготвят и да нанесат удари от по-висока позиция. Те са естествена защита от подкопаване. Водните ровове възпрепятстват враговете да копаят тунели под стените, за да ги срутят. Наличието на ров прави такъв подход изключително трудоемък или невъзможен. Ровът дава тактическо предимство за защитниците. Ако е запълнен с вода, той увеличава трудността за преминаване. Дори ако ровът е сух, стръмните му склонове усложняват катеренето, а нападателите стават лесни мишени за защитниците. Ограничават се изненадващите атаки. Рововете правят по-трудно използването на стратегии за бързо проникване в крепостта, като скрити нападения през нощта. Водният пръстен около крепостта има и силен психологически ефект. Масивният ров може да създаде впечатление за непревземаема защита, което да деморализира врага още преди началото на атаката.

Арбанаси    Крепостта Баба Вида    Батак

Водната полоса е ефективна защита и от конници. Ровът е непреодолимо препятствие за кавалерията, която иначе би могла бързо да достигне крепостните стени. Тези преимущества правят крепостните ровове изключително ценен елемент от защитата на средновековните крепости. Доколко ефективно обаче, водната преграда защитава крепостите от огнеметните системи на врага? Водните прегради, като част от крепостните ровове, осигуряват определена степен на защита срещу огнеметните системи, но тяхната ефективност зависи от няколко фактора. От една страна, водният ров ограничава разпространението на огъня. Водата служи като естествена бариера. Водната повърхност предотвратява разпространението на огъня върху самия ров, което би могло да застраши дървени конструкции, мостове или други запалими части от крепостта. Водата защитава крепостта от катран и горящи стрели. Дори при използването на горива като катран или смола, те често се ограничават от водата и не успяват да нанесат значителни щети, особено ако водата е в движение или има достатъчна ширина. В тази връзка, виждат зор и обсадните машини, чието ползване близо до крепостните стени е проблематично или невъзможно. Огнеметните системи в древността и средновековието (като гръцкия огън) често изискват стабилна платформа за насочване. Водните ровове затрудняват разполагането на обсадни машини в близост до крепостта, което намалява тяхната ефективност. Водата осигурява защита от директни щети. Тя е като непроницаем щит.

Днес българският трикольор до крепостта Баба Вида се развява гордо пред очите на пътуващите по Дунава

Стига да има вятър. Иначе си стои тихо на пилона

Водата защитава основите на крепостните стени от запалване и разрушение, които биха могли да възникнат при използване на огнеметни системи. Ако огънят достигне до укрепленията, наличието на вода наблизо позволява на защитниците бързо да го потушат. Огнеметите в исторически план имат ограничен обсег и точност, което ги прави по-малко ефективни при атака срещу крепости с широки ровове. За горивата, използвани от врага (като петрол или смеси с животински мазнини), е необходимо добро разпределение, за да бъдат ефективни. Водната бариера затруднява това. Все пак съществуват и ограничения на водната преграда – тя не е панацея срещу всички оръжия на противниците. Ако огнеметната система използва запалими вещества, които плават по вода (напр. смеси на базата на петрол), водната преграда може да се окаже недостатъчна, тъй като горивото може да създаде огнено поле върху повърхността на водата. В студен климат, ако ровът замръзне, ефективността му срещу огнеметни атаки значително намалява. Водната преграда е сравнително ефективна защита срещу огнеметните системи, особено при подходящо проектиране на рова и при липса на специализирани горива, способни да плават и да горят върху водата. Въпреки това, защитниците често допълвали водните ровове с други укрепления и стратегии, за да осигурят максимална защита.

Организъм    Александър Невски    Парк Владикина бахча    Микросъдова хирургия   

Какви ефективни противодействия срещу рововете с вода са прилагали атакуващите? Кои са най-известните примери в историята? Би било голяма грешка да се смята, че атакуващите армии не са разработили редица действия, стратегии и технологии за преодоляване на водните ровове около крепости. ефективността на тези методи зависи от наличните ресурси, времето за подготовка и условията на терена. Някои от основните методи за противодействие и примери от историята може да прочетете тук. Естествено, на всяко действие на едната воюваща страна, другата се е стремяла да открие противодействие. Разработени били методи за преодоляване на водни ровове. Изграждани били временни мостове. Атакуващите често са конструирали подвижни мостове (понтони) или греди, за да преминат през водата. Например, при обсадата на Константинопол (1453 г.), османците използвали подвижни платформи и понтони, за да преодолеят рововете и да приближат стените. Запълване на рововете с камъни и пръст. Използвали са земя, дървета, камъни и други материали, за да запълнят рововете и да създадат път към крепостните стени. Например, при обсадата на Роан (1418 г.), по време на Стогодишната война, англичаните запълнили рововете, за да доближат укрепленията. Използване на кораби или салове в роровете. Салове или лодки са били използвани за превоз на войски през рововете или за създаване на временни мостове.

Население на Видин    Връх Вихрен    Витоша

По време на кръстоносните походи, при обсадата на Акре (1189–1191 г.), кръстоносците използвали кораби, за да транспортират войски и техника през водните препятствия. Атакуващите често са се опитвали да пресушат водните ровове, като ги източват или пренасочват водоснабдяването, отвеждайки водата от рова. Така направили при обсадата на Венеция (1617 г.). Австрийците използвали канали, за да отклонят водата от рововете около крепостите. По време на зимни кампании, в по-студен климат, атакуващите са изчаквали зимата. идеята е, че тогава водата в рововете замръзвала, за да преминат върху леда. Например, по време на Великата северна война (1700–1721 г.), руските армии често използвали замръзналите ровове за предимство. В случай на ровове с вода, покрити с дървени платформи, враговете са използвали катран, петрол или други запалими вещества, за да ги подпалят. Гръцкият огън, използван от Византийската империя, е бил изключително ефективен при атаки срещу укрепления с водни ровове. Вместо директно да се опитват да преминат рова, атакуващите понякога копаели тунели под водната преграда, за да отслабят стените. Така било постъпено при обсадата на Харфльор (1415 г.), когато англичаните използвали минни операции, за да разрушат укрепленията. Известни са примери за успешно преодоляване на водни ровове.

Стените, ограждащи рова

Стените са били така стръмни, че ако конник скочи с коня си във водата, двамата с коня нямали шанс да се измъкнат - стените били отвесни от едната страна и много стръмни - от другата

При обсадата на Константинопол (1453 г.), Османците използвали сложна комбинация от артилерия, понтони и тактически действия, за да преодолеят рововете около стените. По време на обсадата на Родос (1522 г.), Османската армия построила насипи и запълнила рововете с материали, за да достигне стените на рицарите хоспиталиери. При обсадата на Тулуза (1218 г.), по време на албигойските кръстоносни походи, кръстоносците използвали насипи и понтони, за да преодолеят водни прегради около града. В обсадата на Малта (1565 г.), османците използвали корабни платформи и салове, за да пренесат войските през рововете, но защитниците успели да отблъснат атаките. Противодействията срещу водните ровове често комбинират инженерна изобретателност, логистика и тактическо планиране. Историческите примери показват, че въпреки значителните трудности, атакуващите са успявали да преодолеят водните ровове с комбинация от техники и упоритост.

Исторически музей - Видин    Катедрален храм Свети Димитър    Снимки от Видин

В случай на успех на врага и проникване в крепостта, водните ровове често са били преграда пред защитниците да се евакуират бързо. Затовасе налагало да се мисли за резервни, алтернативни и бързи аварийни изходи. Какви алтернативни изходи са били предвиждани? В случай на успешна вражеска атака и пробив в крепостта, водните ровове действително биха могли да затруднят бързата евакуация на защитниците. Поради това защитниците са предвиждали различни стратегии и конструкции, които да осигурят безопасно отстъпление. Нека научим какви алтернативни изходи и мерки са били използвани. Тайни подземни тунели (тайни изходи), била класиката в жанра през онези години. Много крепости са имали специално изградени подземни тунели, водещи извън стените и отвъд водния ров. Тези тунели често били добре прикрити и използвани само в крайна нужда. Тунелите служели за евакуация на гарнизона и населението; за тайно снабдяване с храна и оръжия по време на обсада. Например, крепостта на Малага в Испания имала тайни тунели, които водели до защитени външни позиции. По време на обсадата на Масада (73–74 г.), защитниците на еврейската крепост разчитали на скрити пътеки за достъп до водоизточници. Някои крепости са разполагали с подвижни или временно монтирани мостове над рововете. В случай на пробив, тези мостове можели да се използват за бързо преминаване. Крепостите във Фландрия често използвали такива конструкции, особено в райони с множество канали и водни ровове. Някои крепости били разположени в близост до планини, гори или реки, които предлагали естествени маршрути за бягство. Строителите често проектирали скрити изходи, водещи към тези естествени природни убежища. Замъкът Хоенцолерн в Германия имал тайни изходи, водещи към защитените планински склонове. Шлюзове и дренажни системи помагали. Водните ровове понякога били снабдени с дренажни шлюзове, които позволявали бързото източване на водата. Това можело да осигури временен сух път за отстъпление. Такива имало например в Крепостите на Луи XIV във Франция, проектирани от Вобан, които често включвали сложни хидравлични системи за контрол на водата.

Имплантатни размери - характеристики    Легенди за град Видин    Видин

Зад дебелата стена имало пътека за обиколки на охраната на крепостта

Такова голямо каменно съоръжение в места само с глинена почва, е било сериозно логистично предизвикателство.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Съществувала и многослойна защита (вътрешни крепости) – там, където условията позволявали и господарите на крепостите можели да си го позволят. Някои крепости били изграждани с вътрешни защитни зони, наричани цитадели или донжони, които осигурявали временно убежище. Това давало време за организиране на евакуацията или за преговори. Крепостта на Алхамбра в Гранада разполагала с вътрешни укрепления, осигуряващи защита на елита и гарнизона. Били разработени и тайни водни маршрути. В редки случаи защитниците използвали подводни тунели или лодки, скрити в рова, за да се евакуират незабелязано. По време на обсадите в Нидерландия през 80-годишната война (1568–1648 г.), водни маршрути често били използвани за скрита евакуация. Забавяне на врага за осигуряване на време, била честа тактика на защитниците. При липса на тайни изходи, защитниците можели да създадат временни барикади или да разрушат мостовете над рова, за да забавят настъпващите сили. Това осигурявало време за евакуация през алтернативни маршрути. По време на обсадата на Родос (1522 г.), рицарите разрушавали мостове и барикадирали проходи, за да забавят османските войски. Водните ровове са били мощен елемент от отбраната, но също така са създавали риск за евакуацията на защитниците. За да се справят с този проблем, строителите и командирите разчитали на тайни изходи, подвижни мостове и географски особености. Най-ефективните крепости били тези, които комбинирали тези мерки, за да осигурят безопасност дори в случай на пробив.

Видински браншов указател    Видинска епархия - история и интересни факти    история на Видин

Връх Безбог    Черно море    Бъндеришки езера

Връх Безбог    Черно море    Бъндеришки езера

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.