Връх Вихрен

Снимки от Вихрен 1    Снимки от Вихрен 2    Снимки от Вихрен 3    Снимки от Вихрен 4    Кончето    Връх Кутело    Банско

Дженгал    Информация за зъбопротезната имплантология    Подробна информация за планината Пирин    Сиврия    Голям Полежан

Вихрен е вторият по височина връх в България - 2914 метра или само 11 метра по-нисък от връх Мусала. Вихрен е трети по височина на Балканския полуостров - Мусала е най-висок (2925 метра), а втори е връх Митикас в планината Олимп (Гърция) с неговите 2918 метра. Най-висок връх е в Пирин планина; Вихрен е разположен на Главното Пиринско Било между реките Бъндерица и Влахинска. На север и на юг тесни седловини го свързват със съседните върхове - Хвойнати връх и връх Кутело, който пък е трети по височина в страната. Седловините се наричат съответно Вихренски преслап (Кабата - свързва Вихрен и Хвойнати връх) и Премката (тя пък свързва Вихрен и Кутело). На североизток от Вихрен се спуска добре изграден скален ръб, който е наречен Джамджиев ръб, скалите по протежението му пък се наричат Джамджиеви скали.

Върхът е изграден от мрамор, склоновете му са изключително стръмни. Мраморите достигат доста ниско - в някои участъци дори до основата на върха при река Бъндерица. На около 2600 метра те отстъпват място на калциевосиликатни скали, а още по-надолу пък масивът се състои основно от гранит.

Откъдето и да се погледне, Вихрен има страховит и внушителен вид. От югозапад и североизток върхът има форма на трапец, а откъм югоизток и североизток изглежда като остър конус. Достъпен е главно от югоизток, откъм долината на река Бъндерица, където са построени хижа Бъндерица и хижа Вихрен. В североизточното му подножие се намират два циркуса - Големият и Малкият Казан. Откъм Казаните склоновете на връх Вихрен образуват стена с височина 400 метра (най-високата стена в България), по която стена са прекарани няколко алпийски катерачни тура. Към тях върхът се спуска със стръмна гола стена; около казаните се среща еделвайс. В последните години еделвайси се срещат изключително рядко, ние поне не успяхме да намерим такова цвете. През 1997 година обаче зелените площи около Казаните бяха буквално осеяни с еделвайси.

От върха се открива впечатляваща гледка към околните върхове, към Бъндеришките и Влахинските езера.

Снимки от Пирин 1    Снимки от Пирин 2    Снимки от Пирин 3    Снимки от Пирин 4    Снимки от Пирин 5    Байкушевата мура    Облаци

    Определено връх Вихрен е най-атрактивният или поне един от най-атрактивните туристически обекти в Пирин. Върхът си заслужава да се види  от всички хора по света, които се интересуват и обичат планините. Ние сме изкачвали върха при всякакви атмосферни условия - мъгла, дъжд, ясно време, силно променливи атмосферни условия, ясно време и т.н. Не сме имали щастието да изкачим Вихрен при зимни условия, но и това ще се случи един ден. Все пак е най-добре върхът да се изкачва през лятото, през периода началото на юли - края на септември, при стабилни атмосферни условия и голяма продължителност на деня. През месец юни понякога има отлични условия за високопланински туризъм, понякога обаче времето е силно променливо и вали дъжд, който прави изкачванията не особено приятни. Продължителността на деня е много висока - до 15 часа по нашите ширини, което е голямо улеснение за туризма във високопланински условия. Към края на септември продължителността на деня е вече около 12 часа, но има други благоприятни фактори - изключително добрата видимост и приятните температури. През октомври и ноември понякога атмосферните условия са отлични, видимостта е много добра и можете да виждате на разстояния от порядъка на 180 - 190 километра.

Рила    Пирин    Родопи    Върхове в България    Вихрен    Мусала    Отовишки връх    Витоша    Планини в България    Язовир Калин    Кончето

    Откъде е най-лесно изкачването на връх Вихрен? Класическият маршрут е и най-лесен, и най-сигурен; позволява еднодневно изкачване, съчетано с релаксиращи процедури в кръчмите на Банско след това. Маршрутът е следният: рано сутрин се тръгва с автомобил от Банско в посока хижа Вихрен. Разстоянието е около 18 километра и без автомобил няма как да се изкачите до върха за един ден и да се върнете обратно. Пътят е в добро състояние като за българско шосе на такава надморска височина. Ако все пак сравните този път с австрийско или швейцарско шосе в Алпите, разликата е очевидна - остри завои, тесен път, на който е трудно да се раминат две коли и, разбира се, дупки. Сравнено с индийските и пакистанските пътища в Памир, Хиндукуш и Хималаите обаче, шосето си е направо супер. Лек автомобил се изкачва без проблем до хижа Вихрен. Много често е налице проблем с паркирането - паркингът е строен преди доста години и не е в състояние да побере автомобилите на всички желаещи да изкачат върха. Добра идея е да оставите колата някъде по-надолу по пътя. Нещо интересно - при изкачване по пътя към хижа Вихрен на около 200 метра преди хижата вдясно е пътеката за Байкушевата мура. Паркирането там обикновено е лесно, тъй като има разклонение на пътя и до 6 - 7 автомобила паркират безпроблемно.

    След това започва изкачването на върха. Пътят е стръмен, денивелацията е голяма - за късо разстояние се изкачвате с около 1000 метра надморска височина. За начинаещия турист преходът понякога може да представлява проблем, особено ако туристът не е физически добре трениран. От хижа Вихрен до връх Вихрен пътят е 3 - 3.5 часа при летни условия. Отначало се върви през клекове и на места пътеката е тясна - има опасност да си издерете краката в ниския клек. На едно място пътеката се разклонява наляво и надясно; ако искате да достигнете върха максимално бързо, тръгнете по лявото разклонение. Вдясно пътеката води към Казаните.

Връх Кутело    Църна могила    Дуниното куче    Шамбала    Сиврия    Върхове в Пирин    Дженгал    Електронен магазин    Връх Джангал

Върхът се нарича Вихрен официално от 1942 година. Тогава той е преименуван със заповед, публикувана в Държавен вестник. Заповедта е издадена от Комисията по Наименованията с народностно и обществено значение към Министерството на Народното Просвещение. През годините това име успява да се наложи и придобива широко разпространение, а старото име на върха (Елтепе) започва да се забравя. В действителност обаче Вихрен произхожда от Елтепе - ел (йел) означава вятър на турски, а тепе - връх, хълм. Това название е свързано с представата на туристите и местното население за вихрите и ветровете, които брулят непрекъснато върха, а тази представа напълно отговаря на истината. Според братята Димитър и Константин Молерови обаче името Елтепе има съвсем различен произход - имало е две доста буйни моми, които са се изявявали като войводи в Пирин. Едната се казвала Тодора, а другата - Ела. Съответно едната владеела Тодорин връх, а другата - Елин връх или Елтепе. К. Хаджирадонов пък разказва за легенда за една красива езерна нимфа, около която се навъртал елен; бог Перун убил елена от ревност и поради това върхът се казва Елин връх. Според Тантилов пък Ел е старо название на цифрата 10 - следователно връх Вихрен е десети връх в една дълга редица от високи върхове, първият от които е връх Албутин. Според други автори пък Елтепе означава божи връх - Ел на староарабски и староеврейски означава бог, а най-високите върхове се приемат като най-близки до бога и следвателно са божи въхове. Такъв е случаят с най-високият връх в Рила - връх Мусала. Според някои легенди на връх Елтепе имало забит метален стълб с топка отгоре, за който стълб Ной е завързвал лодката си. Поради това и в миналото хора, изкачили връх Вихрен, са се смятали за половин хаджии.

Много високи върхове в различни планини в България носят името на свети Илия. В християнските вярвания този светец винаги се свърза с огън - при смъртта си се възнася на небето в огнена колесница. Затова той е покровител на гръмотевиците, разхожда се с тази колесница по небето и търси някаква ламя с цел да я убие, по която ламя упорито хвърля огнени стрели - светкавици и мълнии. Когато пък има светкавици без гръм, това са огнени издихания от ноздрите на конете, които теглят колесницата. Светкавици без гръм има много рядко, при много висока облачност, но това очевидно не е проблем за конете на свети Илия. Славянският бог Перун е бог на гръмотевиците и култът към него както много други вярвания по естествен път преминава в култ към свети Илия. Поради това и понякога връх Вихрен се свързва със свети Илия, още повече че в разложкия диалект понякога е се изговаря като и - а какво да кажем за пловдивския диалект??? Така че е напълно възможно и Вихрен да е наречен на името на свети Илия. 

Вихрен през зимата

Върхове в Пирин    Дженгал    Връх Шипка    Информация за Джамджиевия ръб    Влахинска река    Вихренски преслап    Казаните    България

Снимка на връх Вихрен, заснет от връх Бански Суходол

Снимка на връх Вихрен, заснет от връх Разложки суходол

Д-р Венцеслав Ралев на връх Вихрен през 2007 година

Отляво надясно - д-р Александар Лазаревски, д-р Венцеслав Ралев и д-р Салиф Ариф на връх Вихрен през 2014 година 

Д-р Салиф Ариф уверено се е запътил към връх Вихрен през един слънчев есенен ден 

При ясно време и особено при ниски температури от връх Вихрен се открива чудесен изглед към Рила и Родопите

Връх Вихрен, сниман от Главното Пиринско Било - между връх Разложки Суходол и връх Каменитица 

Изглед от връх Вихрен    Банско    Информация за Хвойнати връх    Бъндеришки езера    България    Влахинска река

Д-р Александар Лазаревски на път за връх Вихрен 

www.dentalimplants.bg    Влахини езера    Влахинска река