Връх Църна могила се намира в планината Пирин и е висок 2682 метра. Вижда се идеално от средата на карстовия ръб Кончето, откъдето е направена и горната снимка. В следобедните часове стръмният скалист западен склон на Църна Могила се огрява от Слънцето и се получават ефектни снимки - има скален ръб, който дава контраст между двата склона и осигурява преливане на зони със сянка и пряко слънчево осветление. Официално за връх Църна могила се приема една кота далеч ниско надолу по протежение на рида - въпросната кота е висока 1976 метра и е разположена малко над Бъндеришка поляна. Проблемът е че най-високата точка от рида Църна Могила е един доста атрактивен и привлекателен връх, поради което сред туристическата общност в страната е станало общоприето именно този връх да се нарича Църна могила - а и все пак е доста по-висок от истинската Църна Могила! Заедно с рида Котешки чал и Средонос това се смята за едно от най-екстремните места в Пирин - нещо твърде преувеличено според нашия екип, тъй като при преминаването на целия рид открай до край не видяхме нито едно чак толкова екстремно място.
Все пак, достигането и изкачването на връх Църна могила не е съвсем лесна работа. Единият, по-трудният начин е да изкачите връх Кутело и от там да осъществите траверс към рида, след което да се спуснете към Бъндеришка поляна. Нещо подобно направихме ние - само че трябва да тръгнете рано, тъй като преходът е доста дълъг и като нищо ще замръкнете насред гората. Отнема около 10 - 11 часа; както вече стана въпрос, експтремни места няма, като изключим спускането от връх Кутело. Там на теория има пътека, но на практика има само каменни купчинки, които я маркират и се губи лесно. Доста често ще се наложи да се изкачвате обратно, защото изведнъж се озовавате на една отвесна скала, от която спускане няма. Има ужасно много сипеи, особено в по-ниската част. Ако се отклоните вляво, ще се озовете в циркуса Църна Могила, от който не знаем да има изход; затова се дръжте повече вдясно, за да преминете успешно един скален ръб и да започнете да се изкачвате към връх Църна Могила. На едно място има стари стоманени клинове и мрежи, които вероятно са останки от противолавинна установка - твърде вероятно, защото в района на Палашица и съседния рид Църна Могила често падат лавини през зимата. След началото на изкачването трябва да заобиколите една висока скална стена, почти отвесна, откъдето намерите, и внезапно се появява добре утъпкана пътека. След около 15 минути пътеката изчезва, но все пак е нещо... След като изгубите пътеката, тръгнетеправо нагоре и ще достигнете най-високата точка на рида - гледката си заслужава! Следва плавно спускане надолу по рида, докато достигнете горната станция на лифта. След това започенете да се спускате по хода на лифта, който е в процес на демонтаж (така е на теория, всъщност е оставен да ръждясва). Постепенно се навлиза в гора, която става все по-гъста. Ако разполагате с GPS, можете да следвате пътека - но без такова устройство няма как да следвате пътеката, защото тя на практика е обрасла с клекове - районът е много малко посещаван и няма кой да утъпква пътеката. За около час и половина - два от най-високата точка на рида ще стигнете до база Академика, след която спускането до Бъндеришка поляна става вече по асфалтов път.
Има и доста по-лесен начин за достигане до връх Църна Могила, но този начин не е толкова атрактивен и със сигурност изисква GPS. От база Академика трябва да тръгнете нагоре по пътеката под лифта и да достигнете до горната станция. След това само за 15 - 20 минути ще достигнете върха и може да се спуснете обратно по същия маршрут. В годините, когато е работел лифтът, е било много лесно да се изкачи Църна Могила при зимни условия; сега обаче това далеч не е така.
Лифтът от Бъндеришка поляна до Църна Могила за последно е работил през 2002 година. От тогава е в процес на демонтаж - официално, а реално не се прави нищо. Лифтът е строен в началото на 80-те години на ХХ век, като идейният проект за него е изгтовен от професор Иван Стайков - ректор на ВИФ "Георги Димитров" и личен приятел на известния Иван Славков, който пък е зет на Тодор Живков. Идеята на този лифт е била да транспортира хора до база Академика, освен това да служи за изкачване на състезатели по ски до връх Църна Могила. След това те се придвижвали по хоризонталната пътека до голямо снежно натрупване под връх Бански Суходол, където тренирали през месеците май и юни. В някои години с по-обилни валежи това натрупване достигало дори до 300 метра. Там са се провеждали тренировките на националния отбор по ски през този период от време. След това е решено да се просече и писта - нещо логично, така или иначе вече е похарчена конвертируема валута за лифт, поне да се използва и през активния сезон! В средата на 80-те години пистата е просечена; не е било разрешено да се използва от обикновените скиори, тъй като пистата е изключително рискова. В един участък е широка едва 5 метра, а освен това съществува лавинна опасност от двете страни. Случвали са се инциденти и са загивали хора, поради което пистата е изоставена. В момента се използва от ентусиасти - фрийрайдъри, но изкачването без лифт при зимни условия си е доста трудоемка задача.
Още през 1980-те години са изказвани мнения че пистата трябва да се разшири и обезопаси. Правени са някои опити в тази насока, поставени са противолавинни заграждения, които обаче оцеляват само една година. Дори и в днешно време се чуват гласове за пускане на лифта отново в експлоатация, но така и не се предприемат стъпки в тази насока. Вероятно в бъдеще лифтът ще бъде демонтиран напълно и каквото може да се използва, ще бъде инсталирано на други писти в Банско. Дължината на съоръжението е 2413 метра, денивелацията - 881 метра, а капацитетът - 250 души на час. Съоръжението е двуседалково, произведено е от френската фирма Poma. Скоростта на движение е доста висока - 2.3 метра в секунда, което значи че качването и слизането от лифта не са лесна задача за начинаещи скиори. От долната до горната станция лифтът пътува за 16.5 минути. Дължината на пистата е 4700 метра - повече отколкото най-дългата писта на курорта Пампорово, тази от кулата на Снежанка до Малина. Цялата писта има южно изложение, но сняг се задържа много, вероятно поради значителната надморска височина.
Изглед от връх Кутело към Църна Могила. Върхът се вижда като на длан, тъй като е с 300 метра по-нисък, но като разстояние е много близо до Кутело
Изглед от връх Палашица към Църна Могила. Палашица е удобно място за оглед и планиране на атаката на върха. В някои участъци се проследява пътека, но в други пътеката изчезва напълно и трябва да се катерите по усет. Единственият проблем е скалата вляво на кадъра - няма как да се изкачите свободно по нея, тъй като е стръмна. При атака откъм връх Кутело е необходимо да се заобиколи отдясно - ако се отклоните вляво, много бързо ще се откажете, защото се стига до отвесна стена. Обртаната страна на хребета на снимката е въпросната отвесна стена. При поглед от Кончето тя се вижда като на длан.
Въпросната непреодолима скала. Просто отбийте вдясно, ако се спускате от Кутело. От скалата на края на рида Църна Могила се спуска мощен ръб, който се вижда вляво; малко по-надолу от кадъра обаче този ръб изтънява и се преминава безпроблемно. След това - газ нагоре през клековете в дясната част на кадъра и въпреки че е пак доста стръмно, ще се изкачите безпроблемно. Самият хребет няма тесни части, подобни на Кончето и Котешки чал, по него се преминава много лесно и приятно и се стига до най-високата част. След това - плавно спускане към горната станция на лифта. Би било интересно при зимни условия да пуснат лифта само за изкачване на туристи, но това едва ли ще се случи, още повече че официално лифтът е в процес на демонтаж.
Поглед от Палашица - спокойно можете да си планирате атаката на върха, както вече стана въпрос. Най-високата точка от хребета Църна Могила се обозначава като връх Църна Могила - надморска височина от 2682 метра. Повече информация за върховете в България можете да получите от тази секция на нашия сайт. Нашият екип е амбициозен и упорит (а много често - тъп и упорит), поради което в секцията за върхове в България сме описали вече значителен брой върхове. Амбицията ни е да опишем всеки един връх в страната, тъй като върховете са ни страст и освен това обичаме да снимаме пейзажи; от всеки един връх в най-общия случай може да се направи толкова впечаляваща пейзажна снимка, каквато трудно може да се направи от друга позиция. Това се дължи на факта че върхът се издига високо е небето и от него се вижда доста надалеч. Според дъгата на земната повърхност от връх с височина 2000 метра се вижда на разстояние 150 километра - толкова е отдалечен хоризонтът.
Снимка по време на залез - добре се вижда свързващият скален гребен между рида Църна Могила и връх Кутело 1. Над този гребен най-вляво на кадъра се вижда пък връх Кутело 2; почти в средата на кадъра е връх Баюви дупки, от който започва Котешкият рид. Последният върви успоредно на рида Църна Могила, но е доста по-екстремно място и се преминава значително по-трудно.
Пирин Върхове в България Дуниното куче Баюви дупки Зъбни импланти Връх Вихрен Муратов връх Поточе в Пирин Кост
Църна Могила и Котешки рид, снимани от връх Тодорка
Поглед към връх Църна Могила от връх Кутело - също добра възможност да си планирате прехода
Циркусът Църна Могила - дъното му е покрито с натрошени камънаци, някои от тях доста ситни
Обзорна снимка на циркуса Църна Могила, връх Църна Могила, Котешки рид, Дуниното куче и връх Баюви дупки - той се вижда най-вляво на кадъра