Връх Баюви дупки е висок 2820 метра и се намира в планината Пирин. Сравнително трудно достъпен - дори може да се каже че за начинаещи туристи е един от най-недостъпните върхове в България. Връх Баюви Дупки е изграден основно от мрамори, склоновете са сухи (никъде няма водоизточници) и изключително стръмни. На запад се спускат към долината на Влахина река, а на изток - към циркус със същото име, който циркус е описан по-долу по-подробно. Възможно е върхът да бъде достигнат само по два пътя - от хижа Вихрен през Кончето и от хижа Яворов по пътя за хижа Вихрен. Туристи, които не обичат Кончето, нямат голям избор - могат да изкачат върха само откъм хижа "Яворов", но за щастие нашият екип не се причислява към тези туристи. Повечето от нас са буквално влюбени в "Кончето". Източните склонове на върха са много стръмни и недостъпни, а западните се спускат сравнително плавно към долината на Влахина река. В близост до върха е разположен най-високият алпийски заслон в България - Заслон "Кончето", който е много близо до скалния ръб със същото име. Връх "Баюви дупки" е част от мощния скален карстов ръб "Мраморното било", който започва от връх "Бански суходол" и завършва на връх "Разложки суходол". Според нас въпросният ръб започва от връх "Кутело" и преминава през Кончето, но все пак с Уикипедия не е хубаво да се спори, тъй като грешната информация бързо бива изтривана и замествана с вярна. Връх Баюви дупки е разположен върху Главното Пиринско било, което преминава през цялата планина Пирин - за повече информация относно билата и хребетите в Пирин прочетете тук... Точно при връх Баюви дупки се отделя билото на Котешки чал - едно наистина екстремно било.
Откъде произхожда името "Баюви дупки"? На слизане от върха през месец август 2012 година един служител на БДЖ, очевидно опитен планинар, разясни този въпрос на администратора на www.bg-tourinfo.com - д-р Венцеслав Ралев. Името на върха произхожда от големия брой дупки, които се срещат около него. Все пак районът е карстов и дори за учениците от шести клас е ясно че там се срещат много пещери, ходове, тунели, скални цепнатини и изобщо форми, които водата е издълбала в неустойчивия варовик. При карстовите форми на релефа мраморът е инфилтриран с участъци от варовик, който е доста по-разтворим и резултатът е видим. През периода 1985 - 2002 година районът около връх "Баюви дупки" е проучен от пещерняци и на дупките са поставени номера.
Всъщност връх Баюви Дупки и местността около него с подлежащия циркус имат много имена. Върхът се нарича още Разложка Каменица, Баюва Дупка, Разложки Каменитец и Каменитица - макар че с последното име в съвременната туристическа литература се обозначава съседният връх. Повече информация за връх Каменитица прочетете тук... Старо име на върха, което вече се използва много рядко, е Мехомийска Каменица. Прави впечатление че повечето имена на този връх произхождат от корен за камък - очевидно каменната грамада на върха е внушавала такива асоциации на всички туристи, хайдути и географи, които някога са измисляли имената на връх Баюви Дупки.
www.ralev-dental.com www.bg-dentist.com www.ralev-dental.bg Бай Илия www.bg-tourinfo.info www.bg-dentist.info www.ralev-dental.eu
Главно Пиринско било
Подробна информация за Пирин
планина
Била и хребети в Пирин
Връх Вихрен
Смях
Д-р Файез
Бански суходол
www.dentalimplants.bg
Художник от град Пловдив Зъболекар в Пловдив Пирин планина Градове в България Центрофуга Своге Информация за Бански Суходол
www.omegadentagroup.com www.maxillofacial.bg www.endodontia.bg www.caries.bg www.oralsurgery.bg www.parodont.bg www.isadent.net
Зъбни импланти Църна могила www.bg-tourinfo.com www.sliven-dental.info www.ralev.name www.drlazarevski.com www.salifarif.com
Освен връх, с името Баюви Дупки се обозначава и един циркус. Това е един от най-големите и дълбоки циркуси в Пирин - разположен е точно под връх Баюви дупки и на снимката горе се вижда само една част от него. На въпросната снимка се вижда ридът Средонос, който разделя циркуса Баюви Дупки на две части - югоизточна и северозападна. От югоизток циркусът Баюви Дупки е ограден от мощния Котешки рид, а от югозапад - от още по-мощното Главно Пиринско било, което се вижда дори от Космоса. От североизток пък циркусът се огражда от рида, който се отделя от връх Разложки Суходол - това също е интересно било, то се извива рязко право на север и образува скалните ръбове Стъпалата. Само че откъм циркуса не се виждат никакви Стъпала, а само гористи склонове - няма ги стръмните скали, които се виждат от обратната страна откъм хижа Яворов. От своя страна този циркус се дели на още две части, по-голямата от които е югоизточната. Тя се разполага точно под Котешки рид, като успоредно на него се спуска ридът Средонос, който я загражда от северозапад и така се формира въпросната част на циркуса Баюви дупки. По въздушна линия дължината на тази част от циркуса е 3.5 километра, а ширината - 1.6 километра. От своя страна от Котешки рид се спуска къс скален рид, който разделя долината на още две част, които се събират в местността Баюва дупка. От толкова много Баюви Дупки един начинаеш турист като нищо оже да получи главоболие, но местните хора си знаят за какво става въпрос. От своя страна местноста Баюва Дупка се нарича още Парева поляна и се разполага в най-севроизточната част на циркуса; тя е едно широко, безводно пространство, силно обрасло с клек. Почти не се посещава от туристи - от една страна, защото няма нещо особено, което да се види там, а от друга, защото попада в пределите на резервата Баюви Дупки - Джинджирица. Поради това екосистемата в циркуса е запазена отлично, срещат се гори от бяла и черна мура, много редки видове, а също и десетки пещери. Много от тях все още не са описани подробно.
В литературата се водят понякога спорове откъде точно идва името Баюви Дупки. За дупките произходът е ясен - поради това че районът е карстов, дупките са под път и над път. Защо точно Баюви? Според Тантилов произходът на това име се свързва със старобългарското бай - голям, богат, велик. В този смисъл името Баюви Дупки би трябвало да означава Големи Дупки, а също и място, богато на дупки. На много места в туристическата литература е описана легенда, според която млад хайдутин се укривал в пещерите в района, за да не бъде заловен от турските власти. Неговата сестра периодично му носела храна, при което казвала на хората че отива при баю си, който се криел в дупките - от там местността и най-високият връх били наречени Баюви Дупки. Само че на местния диалект думата баю или байо не се употребява в смисъл на по-голям брат, а се казва бачю - поради това тази версия за произхода на името на местността едва ли е достоверна.
В долната част на циркуса Баюви дупки се намира Парева поляна, за която стана въпрос по-горе. Нейното име е свързано с човек от Разлог с фамилното име Парев, който човек загинал тук през 1934 година при бране на еделвайси. Поради това най-южният край на въпросната поляна се нарича още Парев гроб, а върху черна мура в края на поляната някой е издълбал кръст, който да напомня за зловещата случка.
Подножието на връх Баюви дупки. Склоновете на върха са стръмни и на практика непроходими без използване на алпийски способи
Изглед от връх Баюви дупки към Главното Пиринско било в неговата най-северна част. Първият връх е Каменитица
Купчината камъни на връх Баюви дупки
Връх Баюви дупки, вляво - връх Вихрен
