Връх Дженгал е висок 2730 метра, точно колкото връх Мальовица. Намира се в планината Пирин, част е от Полежанското странично било. Ако не обичате да спите по хижи и заслони, връх Дженгал ще бъде изключително труден за изкачване от вас. Поради голямата отдалеченост на върха от населени места и автомобилни пътища подстъпите към върха изискват доста дълги преходи и ще се изморите сериозно преди да атакувате върха. Ако обаче преспите на заслон "Тевно езеро", изкачването на върха ще бъде технически много лесно. Така например в далечната 1997 година, точно след въвеждането на Валутния борд в България, група студенти от Медицинския Университет в Пловдив успя да изкачи върха за около час от заслона; през 2004 година, в зората на цифровата фотография, д-р Евелина Маркова и д-р Венцеслав Ралев изкачиха връх Дженгал с тежък десетчасов преход от хижа Безбог. През лятото на 2010 година един еднодневен тиймбилдинг на Ралев Дентал АД включваше изкачване на върха от Банско през хижа Демяница (или хижа Даяница, както я кръстиха някои членове на екипа), което продължи ни повече, ни по-малко от дванадесет часа. Въпросният тиймбилдинг завърши в механата на хотел "Хаджи Георги" в Банско, където бяха изпити около 14 бири, но това е друга тема...
Това са трите основни маршрута за изкачване на върха. Съществува и четвърти маршрут - през Поповото езеро в подножието на върха се тръгва право нагоре, но този маршрут е доста труден и в много случаи включва катерене по скали, което не е препоръчително за начинаещи туристи. Изобщо връх Дженгал е един от най-трудните върхове за изкачване в България.
Откъдето и да погледнете върха, той е величествен и страховит. Наблюдаван от запад, той прилича на трион, а отражението му във Валявишките и най-ниско разположеното от Превалските езера са едни от най-запомнящите се изображения от Пирин. Наблюдаван от хълмовете над селата Обидим и Кермен, той изглежда като един величествен и страховит зъбер, върху който изпъкват една голяма и няколко по-малки тераси - денудационни повърхнини. Върхът е изграден изцяло от гранит, а склоновете му са много стръмни. Покрити са с клек, треви и хвойна, а на много места преставляват отвеси, които се спускат към циркусите около върха - Валявишки от запад, Поповоезерен от север, североизток и изток и Кралевдворски - от югоизток и юг.
Пирин Планини в България Байкушевата мура Славянка Али ботуш Смърч Върхове в Пирин
Класическият маршрут за катерене на връх Дженгал започва от хижа Безбог. Тръгвате в посока Поповото езеро; малко преди езерото се отклонява жълта маркировка вдясно и започва стръмно изкачване в посока Дженгал порта. Преминавате портата и оттук нататък маркировка вече няма. Всъщност има, но ще ви отведе до хижа Демяница. За върха е необходимо да се отклоните вляво и да вървите сред камъни и морени до началото на южния ръб на върха. Не се изкушавайте да скъсявате пътя и да започвате изкачване преди да сте достигнали пътеката от Тевното езеро към върха - ще достигнете до стръмни склонове, които е невъзможно да се преодолеят без алпийска техника и ще трябва да се върнете обратно. Всичко това се вижда чудесно на снимката горе - вървиш и достигаш до отвесна скална стена, след което се връщаш обратно и се спускаш по-надолу в търсене на по-удобен път. Накрая все пак се достига до подножието на южния ръб на върха, след което започва същинското изкачване. То отнема около 45 - 55 минути и ако следвате пътеката, е лесно. Ако се отклоните вляво, ще попаднете в трудни морени и ще се наложи доста да се изпотите, преди да достигнете Дженгала. Все пак пътеката е добре маркирана с каменни пирамидки и не е трудно да се проследи.
Вторият маршрут е много приятен. Височината на Тевното езеро е около 2500 метра, което налага за изкачване на връх Дженгал да преминете денивелация само от 230 метра. Изкачвате връх Момин двор (2625 метра) и по добре утъпкана пътека превземате Дженгала за отрицателно време. Проблемът е че трябва да спите на заслона, което за много хора е не особено приятно изживяване. За други пък е един хубав купон... Заслонът на Тевното езеро се достига за около шест часа от хижа "Вихрен" и за около 3.5 часа от хижа "Каменица".
Тежък преход е изкачването на връх Дженгал от Банско през хижа "Демяница". За такова начинание е необходимо да тръгнете рано сутрин, около шест часа, и да поемете по пътя за хижа "Вихрен". Ако сте с кола, ще спестите доста време, тъй като асфалтовият път се изкачва доста нагоре. Преминавате покрай някаква почивна станция в местността Тодорова орница, след което се отклонявате вляво по черен път за хижа "Демяница". Пътят на места е доста лош и за леки коли е труден за изкачване. Джипове и ГАЗ 66 (т. нар. виетнамка) обаче се изкачват безпроблемно до самата хижа. Дори ентусиасти с VW Golf 2 са се изкачвали на километър - два от хижата. Ако обаче щадите окачването на автомобила си, ще трябва да повървите доста пеш... Маркировката е синя, разклонут е добре обозначен и няма начин да се объркате. От въпросния разклон до хижа "Демяница" се върви около 2 часа. Пие се кафе, изяждат се по две вафли "Боровец" на човек и се продължава нагоре. Има разклонение за Василашки езера и х. Вихрен (зелена маркировка); след това маркировката е жълта + синя. Синята е за Винарска порта и х. Каменица; жълтата е за х. Безбог и се отделя от синята малко под Валявишките езера. Отклонението е вляво и също е добре обозначено. Следва плавно изкачване към въпросните Валявишки езера, които са доста красиви и си заслужава да се видят. След това се отклонявате вдясно и се изкачвате отново в посока пътеката за Тевното езеро. Не се изкушавайте да скъсявате пътя - ще стигнете до стръмни морени (както направихме ние) и ще се забавите с убийствено изкачване по тях. Така постепенно ще достигнете върха след около 1.30 - 1.45 часа след отклоняване от жълтата маркировка за х. Безбог. След Валявишките езера ще достигнете Самодивските езера, които са доста по-малки. Преминете между тях - пътят е най-удобен и достига до пътеката за върха от Тевното езеро. След това нещата са лесни - въпросната пътека води право на върха и се отдавате изцяло на удоволствието от гледката горе...
Възможно е изкачване на връх Дженгал от Поповото езеро (Папаз гьол). Маркирана пътека няма, движите се изцяло по усет и на ваша отговорност. Заобикалят се скали, отвесни стени, стръмни скатове и морени и след около 2 часа се достига върха. Спускали сме се по този маршрут от върха към Поповото езеро, което ни струваше доста синини и охлузвания. Маршрутът в никой случай не се препоръчва за начинаещи туристи или за такива със слаба физическа подготовка, много често ще се наложи да се катерите по скали в стил free climbing. Ако обаче сте достатъчно упорити, върхът ще бъде ваш. Какво повече е необходимо на един запален турист? Разбира се, студена бира след края на прехода!
www.ralev-dental.bg www.dentalimplants.bg www.ralev-dental.com
Информация за зъбопротезната имплантология Подробна информация за планината Пирин
Върхът Дженгал се намира между Валявишките езера и Поповото езеро - както вече беше отбелязано в хода на настоящото изложение. Върхът е гранитен, цялото му било е насечено, проядено, изрязани са чудновати скали и зъбери. От връх Джано на главното било на север между Поповото езеро и Кременските езера се отделя друго гранитно разклонение, наричано Дженгалица или Джангалица, а също така и Дженгал или Джангал (по описание на Г. Георгиев и карта на Пирин). Следователно възниква въпросът какво могат да означават думите дженгал или джaнгал, към които е прибавена и наставката -ица. Произходът на името на връх Дженгал е неясен и до ден днешен е източник на схоластични средновековни спорове между филолозите. Според някои автори той може да се свърже с персийската дума чангал, която означава кука. Все пак, върхът не прилича много на кука и това си остават само литературни предположения и градски легенди. В някои български диалекти под Дженгал се има предвид висок, слаб човек, поради което е възможно върхът да носи името си точно по тази причина, тъй като е висок и стръмен. В други диалекти от други региони на страната с думата дженгал се обозначава овца - според някои овца, която кърми агне, а според други овца, която е слаба и недохранена. Много автори са на мнението че в околността на връх Джангал в миналото са се отглеждали много на брой овце, от което произлиза и името на върха. Самата дума Дженгал във въпросните български диалекти е заемка от турски и албански - на тези езици чангал и зангал означава овца, от която агнето е отбито и се дои за мляко. От своя страна тези думи водят до производното джангър - караница, свада, шумна ситуация.
Някои автори свързват името Дженгал с овца, която е останала без агне. На такива овце при стриженето на вълната са оставяни кичур от вълна на хълбока. Точно на такъв кичур прилича върхът, когато е гледан от запад - поради това и носи името Дженгал.
Според една легенда за Пирин бог Перун имал хубава сестра, която живеела в Самодивските градини покрай Поповото езеро - от тук и името Самодивски езера. Момата белела платно и го простирала върху връх Момин Двор - от тук произхожда и името на върха. В съседния циркус живеел бог Бес, който решил да грабне хубавицата. Нейният брат Дженгал (по-малък брат на бог Перун) разбрал намеренията на бог Бес, събрал злите духове и с тяхна помощ го затрупал с камъни на връх Безбог - поради това и върхът носи това име, а на него има огромна купчина камъни. Тази купчина камъни може да се види и днес, под нея вероятно лежи тракийският бог... Бог Перун е славянски, а бог Бес - тракийски, но все пак двата народа дълго време са живели заедно на територията на днешна България, така че е напълно нормално да има смесени легенди - т.е. такива, в които се включват божества от различни митологии.
В българските диалекти тези две думи се срещат твърде често: дженгал означава „мършав добитък“, „овца със звънче“, (с. Цалалица, Пловдивско), „умряло шиле“ (Копривщица), джангал - „овца, която се дои, а нейното агне е отлъчено, продадено или заклано“ (Карлово, Маломир, Ямболско), „остригана овца с кичур вълна на гърба, на която е отнето агнето“ (с. Войника, Ямболско). Джангал означава още и „висок, слаб човек“, джангалица — „висока жена“ (Малко Търново и село Ковачево, Пазарджишко). Същите думи освен с начално дж са записани и с начално ч: чангал — „дойна овца, на която агнето е умряло или взето; овца, която блее продължително“ (Хасковско, Чирпанско, Първомайско, Свиленградско); чангал — „висок, слаб човек“. Очертават се две основни значения:
Висок, слаб, мършав - за човек, добитък, животно, овца
Дойна овца, чието агне е отнето
Поради пълното покритие в звуково отношение на пиринските названия Дженгал, Дженгалица, Джангал, Джангалица с диалектните думи дженгал, джангал, джангалица не е трудно да се види и връзката между географския ареал на върха и разклонението с посочените значения. Възможни са две обяснения:
Върхът Дженгал е наречен с думата дженгал поради това, че е висок, стръмен и в преносен смисъл слаб, мършав, т.е. прояден, насечен със скали и зъбери, сякаш се виждат ребрата му
Планинското разклонение Дженгал, Джангал, Дженгалица, Джангалица е нарече но със същите думи поради това, че по самото него и в неговите поли се намират стръмни планински пасища (ливади), по които някога са пасели хиляди дойни овце (джангали) след отлъчването на агнетата им.
Второто обяснение се подкрепя от един много важен паралел, който недвусмислено го доказва: в землището на село Анево (Карловско, точно до град Сопот) има местност, наричана Джангала, за която местен човек е дал следното обяснение — „стръмна поляна, представляваща пасище за дойни овце“, т. е. за овце - джангали. Самите думи дженгал, джангал са заемки от диалекти на турски език - значителна част от названията на другите пирински върхове и местности са от турски произход. Турската дума cangal (чангал - дойна овца без агне) е заета и в албанския език: zangall „овца, коза без агне или яре, която се дои за мляко“. В турските думи джангал, чангал се крие коренът джанг-чанг, от който са образувани заетите в български език думи джангър и чангър - звън, шум, трясък, викове, караница. Овцата няколко дни след отнемането на агнето блее продължително, т. е. вдига шум, затова е наречени джангал или чангал. Това се доказва и от паралелните думи в други регионални български диалекти; така нампример в град Перущица думата джангал се употребява в смисъл на лош човек, който обича да се кара и да се бие. В град Батак се среща думата чангале - тя означава много деца на едно място, които вдигат шум и гълчава. Никоя модераторка от форума на БГ-мама до момента не е основала детски център под такава търговска марка, което определено представлява пропуск в българската предприемаческа екосистема!
Изобщо, названията на пиринските географски и туристически обекти Дженгал, Дженгалица, Джангал, Джангалица имат твърде интересна езикова съдба и означават висок връх, високо плато. Също така чрез значението „дойна овца без агне“ се стига до „планинска поляна - пасище за овце“ в подножието на върха или по билото на разклонението и неговите поли. С други думи, названието на овцете - джангали се пренася върху поляните - пасища, а от тях - върху самия връх и цялото планинско разклонение. Но това далеч не е всичко! В други езици и диалекти съществуват и още значения на думата джангал, които допълнително усложняват езиковия анализ на името на върха. Такива са:
джангал означава ниви или баир в някои остарели версии на румънския език
чангал - някой, който има големи крака - от циганската дума чангало, която означава крак
на родопски диалект има специфичен глагол - джангам, който означава говоря глупости, нелепости и безсмислици - Стойчев, 1970
съществува и турска дума със сходно звучене - canga, означава голям нож
има и още една турска дума с подобен фонетичен - çongalak, която пък означава дъбов пън
чангал пък означава най-красивото дърво в гората на бански диалект - Пухалев, Керемедчиева, Генева - Пухалева, 2008
в района около град Солун на местен гръцки диалект думата ченгал означава дърво в мандра с няколко куки, на които се закачат разни неща - Стойчев, 1965
Е, след всички тези обширни езикови анализи авторите на сайта просто не се наемат да дадат адекватно обяснение какво означава името на връх Дженгал или Джангал!
Върхове в Пирин Електронен магазин
Връх Дженгал се крие зад скалната пирамида на връх Момин двор
Връх Дженгал е вдясно и е силно изкривен от обектива, добре се вижда Главното Пиринско било с връх Джано по средата
Подробна информация за планината Пирин Връх Сиврия Джинджирица
Същата снимка, но с леко изместен кадър