Дженгал

Връх Дженгал

Връх Дженгал е висок 2730 метра, точно колкото връх Мальовица. Намира се в планината Пирин, част е от Полежанското странично било. Ако не обичате да спите по хижи и заслони, връх Дженгал ще бъде изключително труден за изкачване от вас. Поради голямата отдалеченост на върха от населени места и автомобилни пътища подстъпите към върха изискват доста дълги преходи и ще се изморите сериозно преди да атакувате върха. Ако обаче преспите на заслон "Тевно езеро", изкачването на върха ще бъде технически много лесно. Така например в далечната 1997 година, точно след въвеждането на Валутния борд в България, група студенти от Медицинския Университет в Пловдив успя да изкачи върха за около час от заслона; през 2004 година, в зората на цифровата фотография, д-р Евелина Маркова и д-р Венцеслав Ралев изкачиха връх Дженгал с тежък десетчасов преход от хижа Безбог. През лятото на 2010 година един еднодневен тиймбилдинг на Ралев Дентал АД включваше изкачване на върха от Банско през хижа Демяница (или хижа Даяница, както я кръстиха някои членове на екипа), което продължи ни повече, ни по-малко от дванадесет часа. Въпросният тиймбилдинг завърши в механата на хотел "Хаджи Георги" в Банско, където бяха изпити около 14 бири, но това е друга тема...

Това са трите основни маршрута за изкачване на върха. Съществува и четвърти маршрут - през Поповото езеро в подножието на върха се тръгва право нагоре, но този маршрут е доста труден и в много случаи включва катерене по скали, което не е препоръчително за начинаещи туристи. Изобщо връх Дженгал е един от най-трудните върхове за изкачване в България.

Откъдето и да погледнете върха, той е величествен и страховит. Наблюдаван от запад, той прилича на трион, а отражението му във Валявишките и най-ниско разположеното от Превалските езера са едни от най-запомнящите се изображения от Пирин. Наблюдаван от хълмовете над селата Обидим и Кермен, той изглежда като един величествен и страховит зъбер, върху който изпъкват една голяма и няколко по-малки тераси - денудационни повърхнини. Върхът е изграден изцяло от гранит, а склоновете му са много стръмни. Покрити са с клек, треви и хвойна, а на много места преставляват отвеси, които се спускат към циркусите около върха - Валявишки от запад, Поповоезерен от север, североизток и изток и Кралевдворски - от югоизток и юг.

Пирин    Планини в България     Байкушевата мура    Славянка    Али ботуш    Смърч    Върхове в Пирин

Подробна информация за планината Пирин    Джангал    Самодивски връх    Връх Сиврия    Джинджирица

Класическият маршрут за катерене на връх Дженгал започва от хижа Безбог. Тръгвате в посока Поповото езеро; малко преди езерото се отклонява жълта маркировка вдясно и започва стръмно изкачване в посока Дженгал порта. Преминавате портата и оттук нататък маркировка вече няма. Всъщност има, но ще ви отведе до хижа Демяница. За върха е необходимо да се отклоните вляво и да вървите сред камъни и морени до началото на южния ръб на върха. Не се изкушавайте да скъсявате пътя и да започвате изкачване преди да сте достигнали пътеката от Тевното езеро към върха - ще достигнете до стръмни склонове, които е невъзможно да се преодолеят без алпийска техника и ще трябва да се върнете обратно. Всичко това се вижда чудесно на снимката горе - вървиш и достигаш до отвесна скална стена, след което се връщаш обратно и се спускаш по-надолу в търсене на по-удобен път. Накрая все пак се достига до подножието на южния ръб на върха, след което започва същинското изкачване. То отнема около 45 - 55 минути и ако следвате пътеката, е лесно. Ако се отклоните вляво, ще попаднете в трудни морени и ще се наложи доста да се изпотите, преди да достигнете Дженгала. Все пак пътеката е добре маркирана с каменни пирамидки и не е трудно да се проследи.

Вторият маршрут е много приятен. Височината на Тевното езеро е около 2500 метра, което налага за изкачване на връх Дженгал да преминете денивелация само от 230 метра. Изкачвате връх Момин двор (2625 метра) и по добре утъпкана пътека превземате Дженгала за отрицателно време. Проблемът е че трябва да спите на заслона, което за много хора е не особено приятно изживяване. За други пък е един хубав купон... Заслонът на Тевното езеро се достига за около шест часа от хижа "Вихрен" и за около 3.5 часа от хижа "Каменица".

Тежък преход е изкачването на връх Дженгал от Банско през хижа "Демяница". За такова начинание е необходимо да тръгнете рано сутрин, около шест часа, и да поемете по пътя за хижа "Вихрен". Ако сте с кола, ще спестите доста време, тъй като асфалтовият път се изкачва доста нагоре. Преминавате покрай някаква почивна станция в местността Тодорова орница, след което се отклонявате вляво по черен път за хижа "Демяница". Пътят на места е доста лош и за леки коли е труден за изкачване. Джипове и ГАЗ 66 (т. нар. виетнамка) обаче се изкачват безпроблемно до самата хижа. Дори ентусиасти с VW Golf 2 са се изкачвали на километър - два от хижата. Ако обаче щадите окачването на автомобила си, ще трябва да повървите доста пеш... Маркировката е синя, разклонут е добре обозначен и няма начин да се объркате. От въпросния разклон до хижа "Демяница" се върви около 2 часа. Пие се кафе, изяждат се по две вафли "Боровец" на човек и се продължава нагоре. Има разклонение за Василашки езера и х. Вихрен (зелена маркировка); след това маркировката е жълта + синя. Синята е за Винарска порта и х. Каменица; жълтата е за х. Безбог и се отделя от синята малко под Валявишките езера. Отклонението е вляво и също е добре обозначено. Следва плавно изкачване към въпросните Валявишки езера, които са доста красиви и си заслужава да се видят. След това се отклонявате вдясно и се изкачвате отново в посока пътеката за Тевното езеро. Не се изкушавайте да скъсявате пътя - ще стигнете до стръмни морени (както направихме ние) и ще се забавите с убийствено изкачване по тях. Така постепенно ще достигнете върха след около 1.30 - 1.45 часа след отклоняване от жълтата маркировка за х. Безбог. След Валявишките езера ще достигнете Самодивските езера, които са доста по-малки. Преминете между тях - пътят е най-удобен и достига до пътеката за върха от Тевното езеро. След това нещата са лесни - въпросната пътека води право на върха и се отдавате изцяло на удоволствието от гледката горе...

Възможно е изкачване на връх Дженгал от Поповото езеро (Папаз гьол). Маркирана пътека няма, движите се изцяло по усет и на ваша отговорност. Заобикалят се скали, отвесни стени, стръмни скатове и морени и след около 2 часа се достига върха. Спускали сме се по този маршрут от върха към Поповото езеро, което ни струваше доста синини и охлузвания. Маршрутът в никой случай не се препоръчва за начинаещи туристи или за такива със слаба физическа подготовка, много често ще се наложи да се катерите по скали в стил free climbing. Ако обаче сте достатъчно упорити, върхът ще бъде ваш. Какво повече е необходимо на един запален турист?

Произходът на името на връх Дженгал е неясен. Според някои автори той може да се свърже с персийската дума чангал, която означава кука. Все пак, върхът не прилича много на кука и това си остават само литературни предположения. В някои български диалекти под Дженгал се има предвид висок, слаб човек, поради което е възможно върхът да носи името си точно по тази причина, тъй като е висок и стръмен. В други диалекти от други региони на страната с думата дженгал се обозначава овца - според някои овца, която кърми агне, а според други овца, която е слаба и недохранена. Много автори са на мнението че в околността на връх Джангал в миналото са се отглеждали много на брой овце, от което произлиза и името на върха. Самата дума Дженгал във въпросните български диалекти е заемка от турски и албански - на тези езици чангал и зангал означава овца, от която агнето е отбито и се дои за мляко. От своя страна тези думи водят до производното джангър - караница, свада, шумна ситуация.

Някои автори свързват името Дженгал с овца, която е останала без агне. На такива овце при стриженето на вълната са оставяни кичур от вълна на хълбока, за да бъдат разпознавани и остригвани напълно. Точно на такъв кичур прилича върхът, когато е гледан от запад - поради това и носи името Дженгал.

Според една легенда за Пирин бог Перун имал хубава сестра, която живеела в Самодивските градини покрай Поповото езеро - от тук и името Самодивски езера. Момата белела платно и го простирала върху връх Момин Двор - от тук произхожда и името на върха. В съседния циркус живеел бог Бес, който решил да грабне хубавицата. Нейният брат Дженгал (по-малък брат на бог Перун) разбрал намеренията на бог Бес, събрал злите духове и с тяхна помощ го затрупал с камъни на връх Безбог - поради това и върхът носи това име, а на него има огромна купчина камъни. Тази купчина камъни може да се види и днес, под нея вероятно лежи тракийският бог...

www.ralev-dental.bg    www.dentalimplants.bg    www.ralev-dental.com    Върхове в Пирин    Електронен магазин

Информация за зъбопротезната имплантология    Подробна информация за планината Пирин