Славянка
Славянка е гранична планина между България и Гърция, част от Пиринската група на Рило - Родопския масив. До 1955 година планината е носила името Алиботуш. В северна посока планината се отграничава от Пирин чрез Парилската седловина, а на изток, юг и югозапад граничи с планините Стъргач, Шарлия и Сенгелска планина (Гърция). Славянка планина е дълга около 20 километра, широка е около 10 - 12 километра. Простира се в посока запад - изток и е бедро на антиклинала, изградено от мрамор, по-малко от кристалинни скали и гранит. Развити са карстови форми, в подножието на Славянка се срещат голям брой карстови извори. Билото на планината е заоблено, но склоновете се спускат доста стръмно, особено към долината на река Струма. Най-висок е Гоцев връх (Алиботуш) - 2212 метра, точно колкото е максималната дълбочина на Черно море. Северната, по-голяма част на Славянка, се отличава с извънредно богата и разнообразна флора - черен бор, черна мура и т.н. Южната част на планината, която е на гръцка територия, е един обрулен баир. Няма кой знае каква растителност, а само стръмни склонове и камънаци.
Пирин Смърч Бор Алиботуш Била и хребети в Пирин
Планини в България Беласица Родопи Стара планина Роженският манастир
Как може човек да се изкачи на Славянка? Ако не знаете пътя, планината се достига изключително трудно. Отправната точка е град Мелник, Сандански или Петрич. Във всички случаи е добре да бъдете с кола, защото районът е твърде отдалечен и общественият транспорт се движи подобно на Халеевата комета - не с нейната скорост, а с честотата на преминаване. Добър вариант е да се преспи в град Мелник, като вечерта можете да изконсумирате доста червено вино, но трябва да се внимава с ранното ставане на другия ден. Добре е да тръгнете около 08.00 - 08.30 часа, за да имате време и да се застраховате против лоши метеорологични условия. От град Мелник тръгвате за Сандански; след около 3 километра завивате вляво към село Виногради. От Виногради до Хърсово има седемкилометров асфалтов път, който силно наподобява лунен пейзаж. С лека кола можете да се движите с не повече от 20 километра в час, ако не желаете да си разбиете окачването. С джип можете да карате спокойно с 30 - 35 километра. От Хърсово се достига до село Враня (нищо общо с резиденцията на Симеон Сакскобурготски и с поделението на МВР). От Враня нататък пътят е по-поносим, защото все пак се движите по централния път Гоце Делчев - Петрич. Това обаче е за кратко - в село Катунци се отклонявате вдясно на нещо като кръгово движение в посока село Яново и Петрово. Яново е много малко село, след него пристигате в село Петрово. Последното е малко по-голямо, има добре поддържан ВЕЦ. Продължавате в посока Голешево и точно преди последното село трябва да се отклоните вдясно по черен път. Пътят е обозначен с табели, има някои описания за резервата "Алиботуш". По този черен път можете да се движите доста трудно с лек автомобил, тъй като пътят е изровен на много места и като нищо можете да разбиете шарнир или носач. За джипове изкачването не представлява проблем. За ездитни животни (коне, магарета, камили, якове, дракони и грифони) пътеката към връх Алиботуш също не би трябвало да представлява препятствие.
Въпросният черен път се изкачва до малък заслон. Оттам нагоре вече е невъзможно да се изкачите с кола. Необходимо е да се продължи нагоре пеш. Има пътека, която за около час и половина ще ви изведе до Гоцев връх, висок 2212 метра. Върхът е тояно на границата с Гърция, която граница не е обозначена по никакъв начин освен с някакъв тригонометричен камък и малко гръцко знаме, нарисувано с блажна боя. В последните няколко години блажната боя се изтри и сега остана само камъкът.
