Велико Търново

Велико Търново е една от старите столици на България - градът е бил столица по време на Второто Българско Царство, от 1186 до 1396 година.

"И като гледам този невероятен, невъзможен град, аз мисля, че пред мене стои видение, измама за очите." Иван Вазов за Велико Търново

Имплантология    Ралев Дентал АД    България    Зъболекар в Пловдив    Начална страница    Планини в България    Мура    Байкушевата мура    Зъбни импланти    Артикулатор и лицева дъга

Велико Търново се намира в Централна Северна България, разположен е в централен Предбалкан и е във водосборния басейн на река Янтра. През града преминават основни пътища, свързващи Западните Балкани с Черно море и Централна Европа с Близкия Изток. Климатът във Велико Търново е умерено континентален – летните температури са средно 21,8° С с абсолютен максимум 41,1° С, а средната януарска температура е 0,6° С с абсолютен минимум – 28,1° С. Преобладават западни, северозападни и североизточни ветрове, ориентирани по речните долини. Средната скорост на вятъра е около 1,3 м/сек. Средногодишните валежи са 680 мм. Снегозадържането е средногодишно 60 дни. Средната влажност е 49%. Най-ниската средна годишна температура е през 1991 – 9,34 градуса по целзий, а най-високата през 2002 – 11,73 градуса по целзий. Най-много валежи са паднали през 2005 г. – 1,056.0 мм; най-малко – през 1985 – 531.6 мм. Градът днес е 15-и по големина в България с население от 66 762 души по настоящ адрес и 70 759 души по постоянен адрес към 15 юни 2023 г. Велико Търново е един от четирите града в България с положителен естествен прираст от 2006 до 2014 г. Агломерацията Велико Търново – Горна Оряховица – Лясковец и още няколко по-малки населени места е с население от над 130 000 души. През града преминава голямата река Янтра. На километър южно от града, при гр. Дебелец, Дряновска река се влива в р. Белица (от басейна на Янтра). Протичат още няколко малки реки: Орлова река (в местността Картала), Светогорска и Ксилифорска. Край града са разположени езерата Света гора и Ксилифор. В града и край него са изградени над 50 водохранилища. Основен питеен източник е хидровъзел „Йовковци“, който снабдява с питейна вода повече от 25 населени места. На територията на общината има 18 микроязовира. Характерни за региона са карстовите изворни пещери. Подземните минерални води се използват за пиене и балнеолечение. При село Вонеща вода има термоминерални води.

Лицево - челюстна хирургия    Виж България    Църкви и манастири    Артикулатор и лицева дъга    Зъболекар в Пловдив    Зъболекари в България    Dental tourism    Орална хирургия    Пародонтология    Лекцията на д-р Хоо

Релефът на община Велико Търново е равнинно-хълмист и планински. Градът е разположен на 208 m средна надморска височина по склоновете на красивите проломи и меандри на р. Янтра. Той е естествено защитен от реката и скалните венци, които го ограждат. Велико Търново се разпростира върху няколко хълма, притискащи отляво и отдясно „лудата“ р. Янтра. Хълмовете Царевец, Трапезица и Момина крепост са били основните центрове на царе и боляри по време на Втората българска държава. В близост до Момина крепост (Къз хисар), се намират и хълмовете Кортеш и Дълбоки трап. Хълмът Света гора е бил духовен и книжовен център; на част от него днес е Ректоратът на Великотърновския университет. Северно от Трапезица се намира хълмът Гарга баир. На хълма Орловец е историческият квартал Варуша (изопачено от Вароша). Тук са разположени и кварталите Акация и Картала; най-високата точка е с надморска височина 241 м. Хълмът Трошана се намира южно от Света гора и западно от язовир Мотела, на него се изгражда Велико Търново хилс. Хълмовете, върху които е разположен градът, имат варовиков състав с прослойка от пясък, глина и сив мергел, натрупани като утайка от кредното море, заливало нашите земи преди милиони години. През 1981 г. скалният венец около града е обявен за Национален дендрариум „Втора българска държава“. Край Велико Търново са известни около 50 пещери и скални ниши. Формирани са във варовици от периодите юра и креда. Разположени са предимно около Арбанашкото бърдо и скалния венец в пролома Дервент. Почвеното разнообразие е голямо, като на север преобладават различните видове черноземи, а на юг – сивите горски почви. Черноземите са почви с високо и ефективно плодородие. Върху черноземите се отглеждат житни и фуражни култури, зърнени култури, зеленчуци. Сивите горски почви притежават по-малко хумус от черноземите и канелените горски почви, затова е необходимо да бъдат наторявани с органични и фосфорни торове. Регулярното напояване повишава плодородието им. Разпространени са също и рендзините – хумусно-карбонатни почви. Предпоставка за образуването им е наличието на карбонатни почвообразуващи скали. Те са богати на хумус, сухи и силно дренирани почви. Във Велико Търново се пресичат главни пътища, свързващи Източна със Западна България:(Варна – 222 km, София – 219 km, Пловдив – 226 km, Бургас – 216 km) и Централна Европа с Мала Азия: (Русе – 107 km, Капитан Андреево – 217 km). През Велико Търново минава европейски транспортен коридор №9. В съседния град Горна Оряховица (9 km) се намират Летище Горна Оряховица и най-голямата железопътна гара в Северна България. На изток и североизток градът граничи с Арбанашкото бърдо, на север – с местността Орловец, на запад – с местността Козлуджа, и на юг – с местността Дълга лъка.

Според Павел Серафимов (Спароток): "По време на проучванията си попаднах на нещо много интересно и на пръв поглед трудно обяснимо. Оказва се, че на територията на Гърция е имало повече селища с име сродно на Търново отколкото у нас. Изследвайки документи, летописи и карти, езиковедите Фаедон Малингудис и Макс Фасмер са успели да намерят по земите на южните ни съседи доста селища с български названия. Особен интерес представляват следните: (Тернова, Турново, Триново, Терново, Терово, Тюрново). В Гърция има и други подобни топоними чийто български характер не може да се оспори. Учените предполагат, че имената са оставени между VI-ти -VII-ми век когато предците ни заливат като море цяла старата Елада и основават хиляди селища там. Всъщност не се касае за никакво нашествие, а за завръщане в свои земи.

Според някои исторически извори, през VII - IX в., най-вероятно от името на крепостта Стринава, която се намира до Дряново градът се е наричал Стриново. В своите “Разни бележки” винаги, когато споменава града, П. Р. Славейков поставя и старото му име в скоби “Търново (Стриново)”. Според някои “Стринавос” е вариант на “Тринавос”. Царевград Търнов. С това име градът е известен в периода на Втора българска държава, когато е бил столица цели 207 години, в периода 1186 до 1393.

Байкушевата мура    Рекламна програма на сайта    Maxillofacial surgery    Зъб    Зъбни импланти    Сливен    Зъболекар в Пловдив    Базални импланти - информация    Онлайн магазин за дентални материали

Името Търново е разпространено на много места в Балканския полуостров и Европа и може да се отнася за Велико Търново, град, известен и със старото си официално име Търново до 1965 г.; Малко Търново, град край река Велека, разговорно наричан Търново, предимно преди 1912 година; Търново, село в община Битоля, Северна Македония; Търново, село в община Гостивар, пак там; Търново, село в община Крива паланка; в Гърция - Търнава, наричано и Търново, на гръцки Прасино, село в Преспа, Западна Македония; Търново, на гръцки Анкатото, бивше село в Преспа, Западна Македония; Тирнавос, град в Тесалия; в Турция - Търново, на турски Байрамлъ, село във Вилает Одрин; в Рeпублика Сръбска, Търново, община; Търново, град; Търново, село в община Мърконич, град; Търново, село в община Рогатица; Търново, село в община Шековичи; във Федерация Босна и Херцеговина - Търново, община; в Хърватия - Търново, село в община Генералски стол; в Словения - Търново, квартал на столицата Любляна; в Черна гора - Търново, село в община Бар. Разпространена теория у нас за произход на първоначалното име Търновград, е от старобългарското тръневъ, тръновъ, тоест „трънлив, трънен“, и градъ – „оградено място, крепост, твърдина“, откъдето след това се развиват по-късните форми на името на града. Според други учени, името на града идва от Тринавис, което означавало Три кораба (хълмовете, на които е разположен: Царевец, Трапезица и Момина крепост).

Периимплантит при базални импланти    Размерът е от значение - имплантатни размери    Циркониеви надстройки    Имплантатни размери

Безспорно десетината топонима, сродни на нашия Търново, са нещо заслужаващо вниманието ни. Това показва вековно присъствие на българоговорящо население в Тесалия, Ахея, Аркадия и т.н. Още по-интересно е обаче, че подобни български названия на населени места се срещат дори в Античността. Не просто в края на III-ти-IV-ти век, а много по-рано, някои са документирани още през VIII-ми век преди Христа. Едно от тях е селището Тарна. Който е добре запознат с Илиада, знае за меона Борoс от град Тарна. Неговият син идва да помогне на трояните, но бива убит от ахееца Идоменей. За повечето хора названието меони е неизвестно, поради тази причина е важно да се отбележи, че според Страбон те спадат към групата на тракийското племе мизи (наречени по-късно българи).

В самата област Мизия има област, а и град, носещ името Атарна. То е същото като Тарна, но в този случай е с протетично А. Подобни случаи на протетизъм има достатъчно. Тумна например е известна още като Атумна. Друг пример може да се даде с Рът, който става Артос, а от Литомира гърците правят Алитомира... (Malingoudis, 1981).

www.see-bulgaria.com    www.bg-tourinfo.com    Родопи    Витоша    www.bg-dentist.net    Дентален лекар в Пловдив    Мраморният първенец на Пирин - Вихрен    www.tourinfo-bg.net    www.ralev.ws

Тарна и Атарна са древни варианти на името на старата българска столица Търново, имената им са сродни също на Малко Търново, Трън и Търновци. Докато за намиращите се на гръцка територия Турново, Терново, Турнаво и т.н. няма проблем да бъдат признати за имена, чието обяснение идва от българския език, то за доста по-древните, то за връзката на Тарна и Атарна с речта ни, траколозите, лингвистите и историците мълчат. Подобно поведение е непонятно, защото освен названията на тези древни мизийски селища има и други данни, които могат да се използват. Летописецът Димитър Хоматиан споделя, че в дълбока древност дедите ни са носели името мизи и са обитавали земите край (Мизийския) Олимп (точно там където е Атарна). Михаил Аталиат, а и доста други стари автори също казват, че българите са били познати в миналото като мизи."

Търново (Търновград) за пръв път става българска столица през 1185 година. Това се случва след въстанието на Асен и Петър против Византийската империя, свалянето на византийското владичество и създаването на Второто българско царство. Въстанието на Асен и Петър, известно още като Асеновско въстание, е едно от решаващите събития в историята на Средновековна България. То се състояло през 1185 година. Братята Асен и Петър, заедно с други български знатни люде и бойци, организират въстание срещу византийското владичество в България. Въстанието започва в региона на Търново и се разпростира бързо в различни части на страната. То има значителна подкрепа от населението, недоволно от тежките данъци и деспотичното отношение на византийските власти. В резултат на въстанието, братята Асен и Петър са провъзгласени за царе на Второто българско царство. Асен приема името Петър IV (Асен) и става първият цар на новата държава, а Петър - княз. Така започва едно краткотрайно, но важно за българската история, второ царство. Въстанието на Асен и Петър е преломен момент в историята на българския народ и допринася за възстановяването на независимостта на България след византийското владичество. Изключително важна фигура за историята на Търново и Второто българско царство е Патриарх Евтимий. Той е български духовник и духовен водач, който играе ключова роля в събуждането на българското национално самосъзнание и в подкрепата на Въстанието на Асен и Петър през 1185 г. Евтимий е роден около 1325 г. и през 1375 г. става архиепископ на Търново. През същата 1375 г. той става и първият български патриарх, след възстановяването на автокефалията на Българската православна църква. Патриарх Евтимий е енергичен проповедник на идеята за освобождение на българския народ от византийското владичество. Той подкрепя и благославя въстанието на Асен и Петър срещу Византия. Неговото дело за събуждане на патриотичното чувство сред българите и за обединяването им около идеята за независима българска държава, е безценно. След падането на Второто българско царство през 1393 г., Патриарх Евтимий бива арестуван от османските власти и осъден на смърт. Той е обесен, но дори след смъртта си остава символ на националното съзнание и единение, и се почита като светец от българската православна църква. Търново остава столицата на България до падането на Второто българско царство под османска власт през 1396 година. През периода на Второто българско царство, който се простира от средата на 12 век до края на 14 век, Търново преживява значителен културен, икономически и архитектурен разцвет. Градът се разраства и развива в крепостен град, разположен на хълмовете Царевец, Трапезица, Света гора и Момина крепост (Девинград). Има и по-малко известни - Гарга баир, Орловец, Трошана. Издигнати са множество църкви, дворци и обсадни стени. Забележителни са обекти като хълмът Царевец, където се намират дворецът и административните сгради, както и Свети Великомъченическият храм, който е един от най-големите и красиви средновековни православни храмове в Балканите. Търново става център на образование, наука и изкуство. Възникват манастири като Св. Иван Рилски, които играят важна роля в развитието на българската писменост и култура. Градът става важен търговски център, където се развиват дребно предприемачество, търговия със селскостопански продукти, както и майсторски занаяти. В този период Търново е сърцето на българската държава и играе важна роля в политическата история на Балканите. Столицата постига своя пълен разцвет през 13 и началото на 14 век. Търново се смята за един от най-големите и красиви градове в средновековна Европа.

Подпочвени води    Стара планина    Скритата Бълария    Избелване на зъби    Град Пловдив    Композити    Размерът е от значение - имплантатни размери    Зъболекар

Търново пази тайните и разказва легенди и за Балдуин Фландърски, един от предводителите на Четвъртия кръстоносен поход, по-късно избран за император Константинополски и пръв владетел на Латинската империя, който в крайна сметка е пленен от българския цар Калоян и умира във Велико Търново. Германският вестник "Ди Велт" по повод 850 години от рождението на Балдуин разказва следната история: „В ролята си на граф Фландърски и Хенегауски той е можел да води удобен живот в своя дворец. Няколко успешни завоевателни похода компенсирали изгубените наследства, а производството на сукно, в което били специализирани градовете наоколо, му обещавало не просто сигурни, а направо блестящи доходи. Но Балдуин се отказва от всичко това заради една идея: Ерусалим да бъде освободен от мюсюлманите, превзели града през 1187 под водачеството на Саладин“. От статията научаваме, че кръстоносците нямали достатъчно пари, поради което приели предложения от Венеция по-евтин транспорт по море. Срещу това обаче Венецианската република поискала 85 000 сребърника и половината от бъдещата териториална плячка на кръстоносците. Те първо превзели и отстъпили на Венеция християнския град Задар, но понеже това не било достатъчно, решили да превземат и Константинопол, раздиран към този момент от междуособици. Речено-сторено: превзели града и брутално го разграбили, но и това не им било достатъчно. Възникнала идеята за Латинска империя, която да наследи Византийската. След известни спорове кой да бъде новият император венецианците успели да се наложат: тъй като Бонифаций, най-силният кандидат, им се струвал твърде амбициозен, те заложили на Балдуин, който през май 1204 година бил коронясан в Константинопол. „Така Балдуин се сдобива с грандиозна титла, но властта му се оказва ограничена. Защото неговите рицари искат имоти, а за целта тепърва трябва да се превземат нови земи", пише по-нататък "Ди Велт" и разказва: "При това Балдуин трябва да се разправя не само с венецианците и гърците, но и с Бонифаций, който не желае да преглътне поражението си в битката за императорската титла. Балдуин прави опит да го удовлетвори чрез превземането на Тесалоники (Солун), но това води до въстание на траките, което поддържа и българският цар. Неговите леки конници подмамват в капан край Адрианопол (Одрин) тежко бронираните рицари на Балдуин, а това лишава новата империя от най-добрите ? войни. Балдуин е пленен, а за да го лишат изцяло от власт, победителите отнемат и светлика на очите му. След това го интернират в Търново, където и днес може да се види т.нар. Балдуинова кула. Тъкмо там той умира няколко месеца по-късно. Империята му криво-ляво оцелява до 1261 година, но накрая е превзета от гърците“, пише „Ди Велт“. Редица източници цитират написаното от един очевидец и участник в битката край Адрианопол - френския рицар Жофроа дьо Вилардуен. Според него рицарите успешно атакували града, но тогава пристигнал българският цар със своите войски. След първия кратък сблъсък Калоян приложил хитроумна тактика: подмамил рицарите да тръгнат да преследват едно малочислено подразделение и ги вкарал в капан, където ги очаквала многочислената му армия. За Балдуин Фландърски се носят най-различни легенди. Например твърдението, което тръгва от Търновград, столица на Втората българска държава, че Балдуин е бил затворен в кула на стените на крепостта. Същото предание твърди още, че Балдуин е бил ослепен с нажежен шиш не поради друго, а защото отхвърлил ухажванията на българската царица. Тя веднага го обвинила в опит за изнасилване и наредила да го хвърлят от т.нар. "лобна скала" в пропастта, на дъното на която тече река Янтра (древното име на реката е Етър. Името “Етър” идва от гетите и звучи като Атрюс. Най-ранно сведение за него има у Херодот при изброяването на притоците на Истрос (Дунав). След това названието се среща чак през римската епоха у Плиний Стари във формата Ieterus, а у Анонимният географ от Равена и у Йорданес – като Iatrus.). В книгата си „Легенди за Търновското царство“, Живка Радева пресъздава романтично легендата за Балдуин: "Легендата започва с щастливите дни за българите по време на управлението на младия цар Иваница, наричан от гърците Калоян заради мъжката си хубост. Не една и две битки спечелил храбрият владетел, който покорявал вражеските крепости и разбивал чуждите войски. Много войници успял да плени българският предводител, но веднъж, в Търново, с преклонена глава бил доведен не кого да е, а самият император Балдуин от Фландрия – прочут войн и достoен противник. Цар Калоян уважавал смелостта на своите противници и заповядал да се отнасят към пленника почтително. Балдуин бил затворен в една от крепостните кули, под зоркото наблюдение на пазачи. Всеки ден младият мъж стоял опрян до прозореца на дебелите зидове на кулата, с ръце на гърдите, загледан в необятното, търсещ с поглед своите земи. Често го виждала българската царица, щом погледнела към кулата, а сърцето й ставало все по-неспокойно с всеки следващ ден. Цар Калоян бил зает с държавни дела и непрестанни борби на военното поле с гърци, маджари, латинци. Тъжна била царицата, самотни били и дните, и нощите й, затова погледът й от ден на ден все повече бягал към затворника в кулата, повеждайки със себе си и мислите й. А образът на Балдуин бил толкова различен, толкова примамлив. Косите на рицаря били златни като слънцето, тежки къдри падали по широките му рамене. Лицето било бяло като пълна луна, а очите сини, горди и тъжни. Наред с тази красота той изглеждал толкова юначен и мъжествен, че сърцето на младата царица се увлякло с луда страст по него. Веднъж въвели рицаря в царската зала и погледът му срещнал този на Калояновата царица. Само за секунда се погледнали двамата, но сърцето на българката било изпепелено. Не намирала покой ни денем, ни нощем, плачела от мъка и проклинала съдбата си. Скована била душата й от страх и любов, а безумни мисли бушували в неспокойния й ум. Един ден царицата се решила на непростима постъпка в името на любовта си. Решила да погази съпружеската си и царска клетва и да предложи свободата на рицаря, заедно със сърцето си. Изчакала царицата нощта да бъде най-тъмна, когато луна не хвърляла издайна светлина към кулата, преоблякла се в дрехите на прислужницата си и тръгнала към Балдуин. Пазачите я пуснали, мислейки я за прислужницата, която носи храна на пленника. Развълнувана, трепереща и задъхана царицата заговорила на рицаря за своята любов, за решението си да му дари свободата и да тръгнат заедно далече, към неговите земи. “Дай ръка си, дай десница силна, Търново да напуснем в този час!” Балдуин я гледал смаян, не вярвал на очите си. След като царицата замлъкнала в очакване, надежда и копнеж да чуе думите на своя любим, той отговорил студено, кратко и категорично, че не я обича, не иска да избяга с нея, а сърцето му е отчаяно, затворено за любовта й, за още битки и измени. На свой ред замълчала царицата. Сякаш се вкаменила от срам и отчаяние. Гледала своя любим, а очите й се променяли от обидата, правещи път на омразата, яда и отмъщението в душата й. С разбито сърце тя напуснала кулата, решена да отмъсти за погубеното си достойнство и царска чест. И тъй като добре познавала буйния нрав на своя съпруг, измислила какво точно да му каже, за да излее цялата си луда ревност върху рицаря. Коварната царица паднала в нозете на Калояна и горко заридала, разказвайки за срамните предложения на пленника и за обясненията му в любов. Бясна ярост запулсирала в главата на царя – пак предателство, пак коварство. Извикал верните си стражи и заповядал да убият Балдуин. На сутринта над Царевец се понесла мълвата за смъртта на рицаря от Фландрия. Тайнственост обгръщала тази смърт, а търновци мълчали и поклащали глави. Незнайно откъде и как се понесла мълвата за невярната българска царица…появила се и песен... “О, безумна, ти царице млада, срам за целий български народ…”

Лицево-челюстна хирургия - Основни теоретични въпроси    Лицево-челюстна хирургия - Обезболяване и медикаментозна терапия    Сулфонамиди    Лицево-челюстна хирургия - Различни области

На 11 февруари 1211 г. в Търново, по настояване на цар Борил, се свиква антибогомилски църковен събор. На него присъстват всички висши духовници и столични боляри. Ръководи го царят, който води и разпита на доведените богомили. Целта на събора е публичното разобличаване и общественото отрицание на идеите и на основните постулати на богомилското учение. Проклятията и суровите наказания на богомилските ръководители трябва да бъдат назидание за техните многочислени последователи. Богомилските ръководители Петър Кападокийски, Лука и Матей Родоболски са низвергнати от обществото, осъдени на тежки телесни наказания и заточени. Последователите им в страната са подложени на преследване. По нареждане на българския владетел решенията на събора са записани в т. нар. "Синодик на цар Борил". Основата му е преводът на един византийски антиеретичен синодик от 10 век, към който са прибавени решенията на антибогомилския събор в Търново. Документът съдържа разнообразна и конкретна информация както за богомилските вярвания и ритуали, така и за духовната атмосфера в българското средновековно общество. Направените по-късно добавки към него документират важни събития от българската история през 13 и 14 век. Последователно добавяните славословения за българските царе, царици и патриарси разкриват механизма за поддържане на историческата приемственост в българската вътрешна политика. Документът е многократно преписван и разпространяван в България и в съседни страни. Синодикът на цар Борил е един от най-интересните извори, с разнообразна и точна информация за историята на Второто българско царство. В Бориловия Синодик е записана анатема срещу "богоомразната богомилска ерес, чийто началник тогава (при цар Петър I) бил сквернейшият поп Богомил заедно със своите ученици". В същият исторически паметник са запазени имената на най-видните му последователи и активни проповедници: Михаил, Тодор, Добри, Стефан, Василий, Петър. Други данни за тях не са известни.

Цар Ивайло е едно от уникалните български явления в европейска история, както и богомилството. Селски цар, вожд на въстание, който се оженва за законната търновска царица Мария. Нееднократен победител над татарите и над византийците, накрая принуден да потърси помощ от тях и да намери там смъртта си. Византийските историци го наричат с най-обидни и презрителни имена, но не могат да премълчат успехите му, заплашващи и целостта на империята. За тях той е Лихана, Бърдоква (зеленчук, зеле, маруля), прозвища, напомнящи за низшия му произход. Предполага се, че е роден някъде около Провадия, където спечелва и първите си победи над татарите през 1277 г. Свинар, който започва да говори на хората, че ще извърши ”нещо голямо” и че е ”призван от Бога” да спаси страната от татарите. Това ”божествено откровение” е първото важно условие за успеха на Ивайло. През 1277 г. той организира дружини от съмишленици и след няколко сражения прогонва татарите отвъд Дунава. Тези успехи правят народния водач твърде популярен и към него се присъединяват много селяни, дори и боляри. Част от болярите обаче се затварят в крепостите, което дава повод на Ивайло да ги наказва с отнемане на имуществото им. Макар въстанието да е насочено срещу татарската хегемония, разрастването му скоро влиза в конфликт с царската власт. Константин Тих тръгва срещу Ивайло, но войската му бива разбита и самият той загива. Войниците преминават на страната на Ивайло и той се насочва към столицата Търново без съпротива. В същото време византийският император, който следи внимателно събитията в България и затова дори се премества в Одрин, решава да постави на търновския престол своето протеже Иван Асен ІІІ – синът на цар Мицо Асен (1256-1257). Оженват го за императорската дъщеря и към Търново тръгва пратеничество с цел да убедят царицата Мария да отстъпи престола. Овдовялата търновската царица Мария и болярският съвет са изправени пред важен избор. И тогава неочаквано за византийския император и за европейските дворове царицата праща при Ивайло делегация, чрез която му предлага ръката си и престола. През 1278 г. селският вожд влиза в Търново и приема короната на българските царе, като се оженва за Мария със споразумението, че ще гарантира правата на нейния син Михаил върху престола. Междувременно татарите отново нахлуват в Добруджа и Ивайло през 1278 г. предприема поход срещу тях, като успява да ги прогони. Обстановката обаче се усложнява, защото в България навлизат византийски войски, които водят Иван Асен ІІІ, за да го поставят на трона. Ивайло е принуден да води война на два фронта. Воеводите му проявяват изключителен героизъм срещу ромеите, но византийците приближават Търново, като пускат слуха, че Ивайло е убит в битка с татарите. Това сломява съпротивата на столицата и Иван Асен ІІІ (1279-1280) е обявен за цар. След като си осигурява тила откъм татарите, през пролетта на 1279 г. Ивайло насочва своите действия за възвръщане на статуквото в Търново. В столицата избухва заговор, който избира за цар видния болярин Георги І Тертер (1280-1292), Иван Асен ІІІ избягва, като задига царското съкровище. Ивайло е отблъснат от войските на Георги Тертер. Сред привържениците му избухват противоречия и той е принуден също да напусне страната и да поиска помощ от Златната орда на хан Ногай. При татарския хан идва и Иван Асен ІІІ с тайното предложение на императора хан Ногай да реши съдбата на българския селски цар. При един пир по заповед на хана Ивайло е прободен с меч в гърлото. Славата на Ивайло като ”добър и справедлив цар”, селски вожд и защитник от татарите остава в народната памет за векове. Не случайно след неговата смърт още през 1294 г. в Тракия се явява някой си Лъжеивайло, за който византийския историк Георги Пахимер пише: ”Само името Лихана беше достатъчно, хората му да спечелят победа, където и да се явят. Така за кратко време се събраха несметно число войници”. Краят на селската война в България и на цар Ивайло е трагичен. Но този трагизъм се дължи на невъзможността през ХІІІ век да се реализират политическите и социални идеали на селяните и на техния вожд.

Лицево-челюстна хирургия - Възпалителни процеси    Зъбни импланти - показания и противопоказания    Лицево-челюстна хирургия - Травми    Рифампицини    Лицево-челюстна хирургия - Тумори

Търново престава да е столица на Второто българско царство след завоюването му от османската империя. Градът пада под османска власт през юли 1393 година след продължителна обсада. След падането на Търново, властта в града и в страната бива предадена на османските военни и административни органи. Така завършва периодът на Второто българско царство. Това е бедствен момент за българския народ и българското културно наследство, тъй като множество ценни исторически документи и паметници са били унищожени. По време на падането на Второто българско царство през 1393 г., столица на Османската империя е била Бурса. Половин век по-късно, през 1453 г. Бурса бива заменена като столица от Константинопол (днешен Истанбул). Така Константинопол става новата столица на Османската империя. Търново продължава да бъде важен център на османската провинция Румелия, но повечето от символичните и административни функции на столицата биват прехвърлени към новопровъзгласената столица на Османската империя. Търново отново е столица - този път на Княжество България, през периода 1878-1879 г. На 10 февруари 1879 г. е открито Учредителното събрание в Търново Учредителното събрание е първото Народно събрание на младата българска държава. То се провежда от 10 февруари 1879 г. до 16 април 1879 г. Създадено е на основание на Берлинския договор между Великите сили и Османската империя.В него участват 229 български народни представители. Задачата им е да съставят и приемат основния закон на Княжество България, който по-късно е получава наименованието Търновска конституция. Председател на Учредителното събрание е Екзарх Антим I. Оформят се и работят две политически групи, които поставят основата на първите политическите партии – либерална партия и консервативна партия. Събранието обсъжда и приема с изменения проекта за основен закон. По време на заседанията се водят сериозни спорове за характера на основния закон и най-вече за съотношението между правата на гражданите и държавния глава. За да подчертае стремежа на българския народ към действителна независимост, събранието обсъжда не Органически устав, а Конституция. Търновската конституция е приета на 16 април 1879 г. Подписана е от всички народни представители. Определя държавното устройство, правата и свободите на българските граждани в новата държава Княжество България. Новата конституция утвърждава принципа на разделение на властта – държавен глава (княз), законодателна (Обикновено и Велико народно събрание), изпълнителна (Министерски съвет) и съдебна (съд). Наред с демократичните права на гражданите, Търновската конституция предоставя на държавния глава значителна власт и контрол. Първото Велико народно събрание избира за държавен глава княз Александър Батенберг, а през 1908 г. на хълма Царевец княз Фердинанд тържествено провъзгласява независимостта на Царство България и става цар Фердинанд І Български.Търновската конституция е в сила до 1947 г. След нейното приемане, Учредителното събрание се саморазпуска. Освен гласуването на конституцията, по време на Учредителното събрание се взема решение за преместване на столицата на България от Търново в София. Тъй като Пловдив е извън пределите на Княжеството, кандидатурата на града автоматически отпада. Предложението е внесено от Марин Дринов. Разликата в гласовете в полза на преместването на столицата е само един глас, който всъщност се оказва решаващ. Нещо подобно се е случило в Америка, когато 13 американски щата създават Съединените американски щати. Английският става официален език на новата държава, като в негова полза има само един глас в повече. Конкурент на английския, е бил немският език. Какво ли щеше да се случи, ако по време на Втората световна война Германия и САЩ говореха на един и същ език (лирическо отклонение)?

Първична стабилност на базалните импланти    Лицево-челюстна хирургия - Заболявания на ставите    Аминоглюкозиди

Хълмовете на Велико Търново

• Сърцето на държавата; на този център на Асеневци, Тертеровци и Шишмановци, са прочутите, величествени хълмове Царевец и Трапезица. Самото название говори за ролята на Царевец и построената върху него цитадела. Тук се е издигал владетелският дворец с неговите царски покои, тронна зала и дворцова църква. Хълмът е увенчан от патриаршеския храм „Св. Възнесение Господне“. Царевец е населяван от III хил. пр.Хр. През бронзовата и желязната епоха хълмът е обитаван от траки. Някои учени смятат, че през V в. там е построен Зикидева, най-големият град на византийската провинция Долна Мизия. Българско селище на Царевец има още през IX в., но главната си роля хълмът добива през XII в., когато Търновград става столица на българската държава. Тогава започва и изграждането на мощна крепостна система с кули и три порти. Външната стена на крепостта е била дълга 1100 м, дебела до 3,40 м и висока над 10 м.
• Трапезица е кварталът-крепост на столичния Търновград, разположен северозападно от Царевец. От три страни е опасан от плавните меандри на река Етър (Янтра). Естествено защитен от високия скален венец, хълмът Трапезица имал здрави крепостни стени, които следват неговите извивки. За името Трапезица се предполага, че идва от думата “трапеза” или произхожда от “трапец”, каквато е формата на платото. Но най-вероятният произход е от трапезитите – воини, охраняващи проходи и първи заселници на хълма в средните векове. „Пре славният град Трапезица“ с неговите църкви и манастири се споменава в средновековни български и византийски жития на Св. Йоан Рилски, сред които и това написано от Св. Патриарх Евтимий, в „Приложно житие на Гавраил Лесновски“ и редица приписки върху възрожденски книги.
• Хълм Света гора. През Второто българско царство е бил духовно и книжовно средище в средновековния Търновград. Хълмът бил културният и просветен център на старата столица, а също така и на целия европейски югоизток. Нарича се Света гора, защото през средновековието тук се намирали няколко манастира, между които и манастирът „Св. Богородица Одигитрия“, в който Евтимий Търновски преместил книжовната си школа от манастира „Св. Троица“. Хълмът Света гора представлява четиристенна пирамида срещу центъра на града и свършва с едно от най-живописните места на Велико Търново — парк „Асеновци“. Вторият ръб на хълма е срещу гората, третият — срещу с. Малък чифлик, а четвъртият — срещу моста в кв. Света гора. От течащите води на хълма Света гора, които описал Григорий Цамблак, днес не са останали никакви извори. През първите десетилетия на XX в. само един поток (т. нар. Тъмен поток) се спускал и вливал в Янтра до гара Велико Търново.Най-долната част на равнината около потока се наричала Бедянка, защото през XIX в. жените идвали тук да белят платна. До манастира „Св. Богородица Одигитрия“ имало кладенче, наричано Безкаменното кладенче. Пътят, който вървял успоредно с Тъмния поток, наричали „винарския път“, защото от него през реката се излизало направо в лозята на местността Мармарлия. При този път се намирало Трескавото кладенче. От него вземали вода, за да се лекуват болните от треска. Хълмът Света гора се мие от три страни от р. Янтра, която тук също образувала вирове: единия — под моста към Света гора, а другия — „бояджийския вир“ — между двата тунела по жп линията.Тук майсторите бояджии през XIX в. изпирали боядисаните платна и прежди. Днес на хълма Света гора се намира Великотърновският университет.
• Хълмът „Момина крепост“ (”Девинград“, “Зикидева“ (“Zikideva“), "Къз хисар"). Античната и късноантична крепост Момина крепост се намира на 2.3 км източно по права линия от центъра на град Велико Търново и на 0.65 км източно от хълма “Царевец” на десния, източен бряг на река Янтра. До нея се стига най- лесно от с. Шереметя. Хълмът “Момина крепост” е силно издължен в посока северозапад- югоизток. Има отвесни скални склонове от запад и югозапад, стръмни от изток, стръмни и отвесни от североизток и север. От югозапад и запад е ограничен от река Янтра, а от север и североизток- от река Ксилифор, а от изток- от суходолие по което на времето е текъл поток. Най- достъпен е от югоизток по билото на масива. Реално възвишението е част от Арбанашкото плато. Най- високата точка на Момина крепост се издига на 217 m над нивото на река Янтра. Хълмът е дълъг около 1800 m и най- широк при билото около 390 м. Той се развива заедно с Царевец през V-VIв., като ранновизантийска крепост. Намерени са са следи от крепостни съоръжения, големи постройки. В подножието на западния склон през XIV в. е създаден квартал на средновековния Търновград, който вероятно възниква като "разширение на долния град". Жилищата показват, че тук е битувало бедното население извън крепостните стени на столицата Търновград.
• Гарга баир се намира близо до хълма Трапезица, до Велико Търново. Навремето, западно от хълма е имало кланица, поради което над него са се виели ята гарги, от където произлиза и името му. В югозападната част на Гарга баир през 19 век е съществувало турско укрепление (табия) с квадратна форма.
• Местността Трошана се намира южно от крепостта Царевец, над скалния венец от източната страна на пролома Устето. Легенда разказва, че тези земи били царски. Царят ги дарил на болярина Трошан, който съградил там голям чифлик. Боляринът съградил в новите земи и манастир "Свети Марко" посветен на митрополит Марко Преславски, който пренесъл мощите на Св.Петка от Епиват в Търново. По късно, през 80-те години на XIV век, патриарх Евтимий в "Житието на св. Петка Търновска" описва как цар Иван Асен II след преговори със завладелите Цариград франки "веднага изпрати там с голяма почест всеосвещенния Марко, митрополита на Преслав Велики, та да пренесе тялото на преподобната от Епиват в славния град Търнов. А онзи отиде, уреди всичко за прославата, тържествено взе свещените мощи и с усърдие се върна в земята си, прославяйки Бога и преподобната. И когато, прочее, премина франкските владения и стигна до своята страна, всички околни се стичаха със свещи, с кадила, с благовонни масла и изпращаха ковчега на преподобната към славния царствуващ град Търнов. Щом благочестивият цар Иван Асен се научи, излезе от града с майка си царица Елена, със своята царица Ана и с всичките си велможи. С тях беше и всечестният патриарх кир Василие с целия църковен клир и неизброимо множество хора." Царят много харесал манастира и го надарил богато. В манастирския храм всичко заблестяло от злато, сребро и скъпоценни камъни. В палатите на болярина Трошан през лятото идвало царското семейство. Царят ходел в манастира и оставял безценни дарове. Но настанали тежки времена. Турските завоеватели наближили Търново. Монасите събрали всичко ценно и го скрили в подземията, при манастирското съкровище. Чифликът и манастирът били на скрито място в усоето, но завеователите чули тревожните манастирски камбани и лесно ги открили Чифликът и манастирът бил разрушени и опожарен от турците, а монасите били избити. Пред манастирския храм, като последен страж, гологлав останал само игумена. Когато първият турчин връхлетял с изваден ятаган да го посече, от купола на камбанарията върху друговереца ударил гръм и той паднал мъртъв на земята. Турската орда занемяла от изненада и с уплашени викове се разбягали из двора. Късно вечерта игуменът с окъсано расо, безброй рани и обгорена брада се добрал до съседното село Присово, където хората го посрещнали като светец и се погрижили за него. Обрасъл с храсталак големият и красив чифлик на болярина Трошан, времето съборило зидовете и чардаците на манастира, храмът рухнал. Само българите от село Присово не забравили святото си манастирче. Местността и до ден днешен наричат „Стого Марка”, а много мъже в селото носят името Марко. Останал е и споменът, че само по кладенчето, което блика в корените на голям дъб, израсъл до църковния олтар човек може да открие къде е била светинята. Разкопки там не са правени заради особеността на обекта. Смята се, че едно от търновските съкровища все още лежи в манастирската земя." (по книгата на Живка Радева "Легенди за Търновското царство").

Има десетки природни и исторически забележителности около Велико Търново, които си заслужава да бъдат видяни и проучени от любознателния пътник.

• На 21 км от града се намират Хотнишкият водопад „Кая Бунар“ и Хотнишката екопътека. Хотнишкият водопад е един от на-красивите водопади в България. Лесно достъпен с кола, разположен на “два етажа“. За да видите втория водопад, трябва да се изкачите по каменни стълби, вляво от първия. Минава се през няколко дървени мостчета, от които ще видите още един по-малък водопад с тюркоазен цвят и живописна гледка;
• Арбанаси е едно от най-живописните стари селища в страната, с неповторима възрожденска архитектура от 16-17-ти век. Във времето са успели да се съхранят 144 къщи, 5 църкви и 2 манастира;
• Гарга баир – Люлката на любовта. Люлката с романтично име, е на изхода на Велико Търново, в посока Арбанаси, на едва 1,5 км от центъра на града. Красивите панорамни гледки към старата столица, Стара планина и меандрите на р. Янтра, са спиращи дъха. Преходът е кратък, отнема 20-30 минути;
• Владишкият мост е почти на изхода на Търново, в посока Арбнаси. Смята се за е един от най-старите мостове в града, на почти 250 години. Под него минава река Янтра, а от него може да съзерцавате Царевец и Светлинното шоу. Мостът е и място за романтични срещи. Не забравяйте да вземете катинар, който - в знак на любовта ви - да заключите там;
• Археологически резерват „Никополис ад Иструм“. Античният град Никополис ад Иструм се намира в близост до село Никюп. Обявен е за паметник на културата. Основан е от римския император Траян след победите му над даките през 106 г. Състои се от мрежа от улици, множество сгради, двукорабна базилика и други обществени сгради. Богатите архитектури и скулптури показват сходство с тези, от градовете в Мала Азия, Ефес (Турция) и други. За жалост е бил разрушен от нашествията през 6-ти век;
• Емен – Еменски каньон; разстояние от Велико Търново: 26 км. В Емен се намира първата изградена екопътека в България, а именно „Негованската екопътека“. Името означава „къса река с близък извор“. Има обособени места за пикник, подходящите месеци за посещение са между май и октомври, като се води средно труден маршрут. Подгответе си вода и удобни обувки, защото е хлъзгава. Живописният пролом е обяван за природна забележителност. Изминава се за около час в едната посока, като на места се върви в приятна и прохладна горичка, а на места - по ръба на 50 метровите скали, откъдето се наблюдават извивките на река Негованка. Екопътеката Негованка започва с дървено мостче и завършва при язовир Негованка. По пътя се вижда красивият „Еменски водопад“, известен още като „Момин скок“. А преди изкачването към скалите се намира „Еменската пещера“, в която може да се влезе, но не е поддържана и е превзета от прилепи;
• Язовир Негованка. До язовира може да се стигне както с кола, така и пеш, ако извървите Негованската екопътека, започваща от Емен. Идеален за кратка разходка и бягство от жегите, тъй като има доста дървета. По моста не се минава, заключен е и преминаването по него е забранено, както и къпането във водата. Но пък може да слезете до водите и се насладите на природата, която го заобикаля. Ако продължите по пътечката през гората, след 15 минути ще стигнете до водопад Момин скок;
• Водопад Момин скок (Еменски Водопад). Намира се в края на Негованската екопътека, която започва в края на село Емен (Еменският каньон). Водопадът носи името си от легенда за три моми, предпочели смъртта, скачайки заедно от скалите на водопада, за да не попаднат в ръцете на гонещите ги османци, които искали да ги затворят в харем;
• Зараповски водопад – Вишовград. Зараповският водопад е висок 15 метра, намира се на пътя между Велико Търново и село Вишовград. На 10 минути с кола от Еменския каньон. Лесна, приятна и кратка разходка;
• Риболовен комплекс „Айтите“. Ако идвате от Павликени, в посока язовир Стамблийски, минавате покрай красива каменна ограда в дясно от пътя. Комплекс “Айтите“ е създаден за любителите на риболова - два водоема, детски кът, ресторант, каменни беседки и пейки край водата;
• Язовир Александър Стамболийски. Още един красив язовир недалеч от Велико Търново. Подходящ е за любителите на джет, ветроходна лодка, водно колело, водни ски. Един от първите големи язовири в страната. До него, в красива горичка има бунгала; мястото е известно и сред любителите на риболова. В близост има крепост с красива гледка към язовира – крепост „Пиретинезиум“;
• Преображенски манастир „Преображение Господне” и колелото на живота. Известен е със стенописа “Колелото на живота“, дело на Захарий Зограф. Това е един от най-посещаваните манастири в България и четвърти по големина. От него се открива вдъхновяваща панорамна гледка към Арбанашкото плато и се вижда Патриаршеският манастир „Света Троица“, който е на 6 км от Велико Търново;
• Водопад Картала се намира по пътека между Велико Търново и Преображенския манастир. Висок е около 10 метра; за да стигнете до него, ще трябва да повървите около 40 минути;
• Град Елена. Регионът около Елена е известен като Еленски Балкан и е много красив. Освен с богата история и прелестна природа, град Елена е известен и с вкусотиите, които ще откриете - еленски бут, домашно сирене и различни видове домашни сладка, кисели млека, айряни, сирене и кашкавал. Има много легенди около град Елена; най-известната е за влюбените младожеци Елена и Самуил. Момъкът бил родом от Твърдица. Докато прибирали булката към Твърдица, били нападнати и младоженците били убити, заедно със сватбарите. Както се твърди, нападателите искали да откраднат младото момиче. Тя се противила и затова убили и нея. Според друга легенда, от нейното село не са искали да я дават и да бъде снаха в Твърдица и убили сватбарите от ревност. Смята се, че покосените от мъка родители на Елена, основали селото в нейна чест - на мястото, където била убита;
• Язовир Йовковци, на 5 километра от град Елена. Покарайте лодка, подходящ е също за риболов. Много красиво; идеалното място за почивка и зареждане сред природата или пикник;
• Българският Стоунхендж в село Раювци (Мемориален комплекс „Вълчан войвода“). До язовир Йовковци е мемориалният комплекс „Вълчан войвода“; войвода, преживял множество вои?ни и се е борил до последно за свободна България. До паметника на Вълчан войвода е Раювският кромлех, познат още като “Българският Стоунхендж“. Кромлехите представляват големи каменни блокове, наредени в кръг (смята се, че датират от 8-6 в. пр. Хр.) и са били използвани за тайни ритуали от траките. Всеки един от камъните е обработен и има надпис със специално символично послание; оттук има прекрасни гледки към язовир Йовковци и Еленския Балкан;
• Мостът на Колю Фичето в Дряново (Гърбавият мост). Ако посещавате Дряново, отбийте се непременно до Гърбавия мост над река Дряновска, дело на Колю Фичето. Построен е по молба на местното население, тъй като предните паянтови мостове не издържали дълго на буйната река. Мостът е поредното издържливо творение на прочутия възрожденски архитект и строител;
• Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“. Манастирът се намира на около 6 км от Дряново, по пътя за Габрово. Основан е през 12 век, по времето на цар Калоян. Разрушаван и възстановяван няколко пъти, последно - през 19 век; камбанарията през 1925 г.;
• Дряновският водопад се намира по поречието на р. Андъка. Пътеката за водопада започва от манастира, по добре маркираната “Дряновска екопътека“ в посока към пещерата Бачо Киро. Водопадът е до пещерата, височината му е около 5 метра. През пролетта след снеготопенето и разлистването на дърветата, е особено красив и пълноводен. По стълбите, които минават до него, ще стигнете до Пейката на любовта, с прекрасен изглед към платото;
• Пещерата “Бачо Киро“. На 300 метра южно от Дряновския манастир, до водопада е входът на пещерата Бачо Киро и красивите ? карстови образования. Тя е първата пещера в страната, устроена за посещения от туристи. През цялата година поддържа температура от 13 градуса. В пещерата са открити едни от най-старите следи от Хомо сапиенс в Европа;
• Екопътека Виа Ферата, Дряново. В района на манастира е изградена друга екопътека – Виа Ферата (Пътят на желязото). Началото на маршрута ? започва пред портите на манастира, по стълбище. Продължава по брега на Дряновска река до водопада Сини вир. По каменна стълба стигате до ръба на каменния венец на Дряновска река. Откриват се пленяващи гледка към Дряновската река и Андъка. Екопътеката продължава по платото Стринава, където се намират останки от крепост Градът.

Слезка    Костен мозък    Тонзили    Премахване на лимфен възел    Сливици

Велико Търново е обявен за историческа и духовна столица на България. Химнът на града е Шишмановата песен, посветена на последния български цар от Второто българско царство. Гербът на Търново изобразява фигура с три лъва. За знамето на града е използван лилав цвят, защото при разкопките в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ са открити дрехи на владетели в лилав цвят. Съществуват още ключ и огърлица на Велико Търново. Колю Фичето, Ангел Попов, Васил Карагьозов, Стефан Стамболов, Моско Москов, Александър Добринов, Михаил Кефалов, Михаил Сарафов, Никола Хаджиславчев, Борис Денев, Васил Берон, Венета Рашева - Ботева, Виктория Винарова, Георги Манев, Евгения Кисимова, Патриарх Евтимий, Йордан Йорданов - Инджето, Никола Златарски, Панайот Ангелов, Хаджи Николи... стотици и дори хиляди са прочутите българи, свързани по един или друг начин със старопрестолния Търновград. През 1984 година в града на царете и болярите започва масово производство на телевизори, като са произведени общо близо 2 000 000 цветни и черно-бели телевизора "Велико Търново" - изключително качествен транзисторен с интегрални схеми, а не лампов телевизор, произвеждан от Респром от 1984 до 1988 година. Велико Търново е дом и за няколко висши училища: Национален военен университет "Васил Левски", най-голямото и най-старото висше военно училище в България и Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий", който е вторият университет по големина в България, и е наследник на просветните и културни традиции на знаменитата търновска книжовна школа от ХІV век. Също така на територията на общината има 22 детски заведения, 13 основни училища, 4 средни училища, 3 профилирани гимназии, 5 държавни професионални гимназии в направление – туризъм, икономика, лека промишленост, електроника, строителство, 1 частна профилирана гимназия, 2 специални (помощни) училища. В културния календар на Велико Търново е традиционен Аудио визуалният спектакъл "Звук и светлина", уникално триизмерно светлинно лазерно шоу на хълма Царевец, което привилича хиляди туристи - гости на града от страната и чужбина. „Звук и светлина“ се излъчва целогодишно, независимо от метеорологичните условия и може да бъде наблюдаван безплатно на националните празници и на празниците на града. Във всеки друг ден спектакълът се излъчва срещу заплащане.

България    Градове в България    Лицево - челюстна хирургия    Град Видин - крепостта Баба Вида

Болярският град, както е известен Велико Търново в страната, предлага интересни факти, които показват различен ракурс към търновци днес:

• Значима част от хората, населяващи Триъгълника, не знаят, че живеят в квартал Колю Фичето;
• Най-популярната facebook група на великотърновци се казва „Дивотия до шия“;
• Във Велико Търново има само три посоки – нагоре, надолу и по стълбите;
• Имало е идея Велико Търново да се обедини с близките градове Горна Оряховица и Лясковец. Новообразуваният град щял да носи името … Търголяс. (или Велики Горни Лясковец);
• Великотърновският универститет „Свети Свети Кирил и Методий“ първоначално щял да се казва Държавен универститет „Патриарх Евтимий“. Отказали се заради абревиатурата;
• Въпреки че търновци са известни като говорещи книжовен български език, във Велико Търново може да се чуят и много не съвсем правилни изрази: „Отивам на София“, „Качвам се у рейса“, „Ай да варим“ (Хайде да тръгваме), „Ила тукъ да тъ удира“ и много други подобни;
• Във Велико Търново маркировката и знаците са потресаващи. През 2023 година катаджии пишат акт на нарушаване на пътната маркировка на главния булевард „България“, когато такава маркировка липсва от години. По правило на почти всички кръстовища има само по един знак, който указва предимството. Идващите от всички други страни трябва да го открият и да се ориентират само по формата му;
• В Търново няма дискотеки без чалга.

Курс по хирургия в Румъния    Папиломи    Конгрес в Рим