Варна

Дошлите от север през 7 век Аспарухови българи постепенно се смесили с местните и заживели заедно, като изградили на територията на днешна Варна т. нар. „Аспарухов вал”. Той бил предназначен за предпазване от евентуални византийски десанти по море към българската столица Плиска. След покръстването през 864 г. по времето на цар Борис I, Варна става важен християнски център, начело на който стоял митрополит. След малко повече от век, Варна все пак е превзета от Византия през 970 г.; за кратко е освободена от цар Асен І през 1190г., но остава трайно в българската държава след окончателното освобождаване на земите от византийците, по времето на цар Калоян, на 24 март 1201 г. През 13-14 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци. През 1352 г. в града е основано първото чуждестранно търговско представителство – венецианско консулство. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица, като благодарност за помощта, която той му оказва за връщането на Видин в пределите на българската държава. Варна става столица на Иванко Тертер, син на Добротица. От 1372 до 1389 г. Варна е включена в Карвунското деспотство на Балик.Към края на 13-ти век, Варна се превръща във важно търговско пристанище. Кръстоносците водят една от последните си битки край стените на града. През 1393 г. Османската империя завладява Варна и я превръща в северния бастион на империята. През 1444 г. край Варна се разразява голяма битка. Тя е наричена и Битка на нациите, защото в нея вземат участие няколко европейски нации. Край града обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III, наречен Варненчик, и трансилванският войвода Януш Хунияди са в бран с войските на настъпващата Османска империя.Това е последният опит на християнска Европа да изхвърли османците от Балканите. В тази битка Османската империя побеждава. Векове по-късно, по време на Кримската война (1853-56 г.), британски военни части, съюзници на империята в противоборството и с Руската империя, ползват Варна за пристанище, след което султанът позволява на Обединеното кралство и на Франция (също съюзник по онова време) да продават стоки в цялата Османска империя. Така Варна отново се превръща във важен търговски център на границата на Европа и Черно море. През 1866 г. потегля първият влак по новопостроената железница от Варна до Русе, която осигурява директна сухопътна връзка между черноморието и Дунав. Варна е важно пристанище, но и корабостроителен пункт. На 27 юли 1878 г., след Руско-турската война, Варна е освободена от османско владичество. На 30 август 1886 г. в града отваря врати за миряните Катедралата „Свето Успение Богородично“. През 1920 г. във Варна е основан Икономическият университет. Той е едно от най-старите висши учебни заведения в сферата на икономиката и социалните науки на Балканите. Година по-късно градът става и първият официално признат български морски курорт. Варна се превръща в морската столица на България. След 9 септември 1944 г. във Варна се открива Медицински университет (1961 г.); провежда се 15-ата Шахматна Олимпиада (1962 г.); построен е Дворец на културата и спорта (1968 г.); Варна е два пъти домакин на Световното първенство по гимнастика. (1969/1987 г.), а през 1973 г. в Двореца на културата и спорта се провежда десетият Олимпийски конгрес.

Обаче съществува и един епизод, за който малцина искат да си спомнят днес. Откакто носи името Варна, градът е бил преименуван само веднъж. И това става на 20 декември 1949 г., когато съществуващият от векове пристанищен град набързо е прекръстен на град Сталин. Смяната на името прилича на блицкриг; извършва се само за няколко дни, като поводът е 70-ата годишнина на вожда на СССР Йосиф Висарионович Сталин. На 15 декември 1949 г. - три дни преди рождения ден на съветския диктатор - в няколко варненски завода са организирани събрания на индустриални работници, които настояват Градският народен съвет да преименува Варна. Същата вечер специална делегация пътува с влак за София, за да занесе нужните документи в тогавашния Централен комитет на Българската комунистическа партия. Решението е взето и обявяването на новото име става на 20 декември с голям митинг на площад „Независимост" в именувания за последно Варна. Новото име Сталин сменя Варна във всички официални документи и на публични места. Генералисимусът става и първият почетен граждани на града със собственото му име. Поне до днешна дата няма наличен документ на регионална или национална власт, с която това почетно жителство да е заличено. На входа на Морската градина изниква 6-метров гипсов монумент на мустакатия "Бащица", който гледа строго дошлите да се поразходят в парка. Жителите на града така и не свикват с новото име и продължават да наричат себе си варненци. За да не останат по-назад от вечния си съперник, достойният отговор на бургаските комунисти бил, Бургас да се преименува на Ленин. След като обсъжда предложението, Градският народен съвет решава да запознае официално с него Президиума на Народното събрание. Как са се развили събитията по-късно не е ясно, но е факт, че Бургас не е носил името на Ленин. След смяната на конюнктурата обаче, на 20 октомври 1956 г., след Априлския пленум на БКП, три години след смъртта на Сталин, комунистическата власт обръща палачинката и на града е върнато неговото истинско име Варна. В една тъмна нощ, монументът на диктатора в Морската градина тайно е съборен и изчезва. Естествено, деянието било извършено по държавно-партийна поръчка. Хора твърдят, че произведението на социалистическото изкуство е било изхвърлено във Варненското езеро. Според други, го погълнало морето. И досега паметникът не е намерен, пък и никой не го е търсил. За времето, когато градът е носил името на „Бащата на народите“, днес напомнят само надписи „Произведено в град Сталин“ върху стари чугунени капаци на канализацията по улиците. Но името на града не е монопол само на морската ни столица. Името Варна носят също градове в Сърбия, Русия, Азербайджан, Италия, САЩ, (в щатите Вашингтон, Илинойс, Ню Йорк), в Канада. Има парк Варна в Австралия, залив Варна на о-в Тасмания, полуостров Варна в Антарктида.

Седемте Рилски езера    Отовишки връх    www.tourinfo-bg.com    www.tourinfo-bg.net    Стоматолог в Пловдив    Връх Вихрен – трети по височина на Балканите    Избелване на зъби    Размерът е от значение - имплантатни размери    Батак    България    www.bg-tourinfo.com    Зъболекар

www.see-bulgaria.info    www.ralev-dental.com    www.see-bulgaria.com    www.tourinfo-bg.com    www.bg-tourinfo.info    Зъбни импланти    www.bg-tourinfo.net    Дентални импланти    Травми на зъбите    www.bg-tourinfo.eu

Варна е изключително важна туристическа дестинация за България на Черно море поради множеството си атракции, богатото културно наследство и разнообразните възможности за отдих. Регионът предлага множество красиви плажове със златен пясък и чисти води; добра инфраструктура - шезлонги, чадъри, водни спортове и др., които се грижат за комфорта на туристите, наслаждаващи се на морския бряг. Идеално място за любители на слънцето и морето. Варна предлага разнообразие от хотели, курорти, апартаменти и частни квартири, според различните предпочитания и бюджети на туристите. В града и околностите му се намират информационни центрове, където туристите получават информация за забележителностите, събитията, транспортните връзки и други полезни съвети. Различни агенции и организации предлагат екскурзии и туристически маршрути, за изследване на красотите и историята на региона. Варна е известна с богатото си историческо наследство. Тук може да се посетят множество музеи, археологически разкопки и паметници, сред които Римския термален комплекс, Катедралния храм "Успение Пресвета Богородица" и Двореца на културата и спорта. Градът предлага множество музеи, галерии, театри, киносалони. Ресторантите и кафенетата във Варна предлагат богат асортимент от местни и международни кулинарни специалитети за всякакви вкусове. Разнообразие от нощни клубове и барове осигуряват жива атмосфера през нощта. Посрещането на туристи е улеснено от разнообразна инфраструктура - транспорт, настаняване, развлечения, информация и др. Това утвърждава града като важен туристически център на Черно море и в България като цяло. Варненският морски градски парк е един от най-големите в Европа и предлага уникална комбинация от природа, рекреация и културни събития. В него се намира и Зоопаркът на Варна, където могат да се видят животни от различни региони. Градът е домакин на множество събития и фестивали през цялата година. Най-известният е "Златната ябълка" – международен филмов фестивал, който привлича кинофили от цял свят. Туристите могат да се занимават с разнообразни спортни дейности край морето: плажен волейбол, водни спортове, кайак, сърфинг и др. Делфинариумът във Варна, известен с официалното име "Долфинариум - Варна", е един от най-популярните туристически атракции в града. Той се намира в Морския градски парк. Главните атракции в Делфинариума са, разбира се, делфините. Те се представят в специални впечатляващи шоу програми, които включват възхитителни акробатични изяви и демонстрации на тяхната интелигентност и възможности; музика и светлинни ефекти. Освен делфини, в Делфинариума могат да се видят морски котки, тюленчета и пингвини. Предлагат се не само забавления, но и образователни програми. Тук посетителите могат да научат повече за живота на морските създания, тяхната екология и как можем да ги опазим. Делфинариумът често е предмет на публични дискусии и критики поради етични и екологични въпроси, свързани с улова и държането на делфини в плен.

В близост до Варна има няколко популярни курорта на Черно море, които привличат много туристи през летните месеци.

Всеки от тези курорти има уникален характер и предлага разнообразни възможности за почивка и забавления. Изборът зависи от предпочитанията на посетителите - дали предпочитат шумния нощен живот на Златни пясъци, спокойствието на Св. Св. Константин и Елена, семейната атмосфера на Албена или лукса и релакса на Ривиера.

• Камен бряг (Stone Forest). Този природен феномен се намира в близост до курорта Камчия и представлява скални образувания, наподобяващи дървесни стволове. Това е един от най-известните геоложки обекти в региона;
• Побитите камъни (Pobiti Kamani). Природни каменни стълбове, сред най-големите и загадъчни природни образувания в България;
• Ботаническа градина Евксиноград. Една от най-големите ботанически градини на Балканите, разположена близо до Варна. Тя предлага разнообразие от растения от различни части на света;
• Аладжа манастир. На 17 км от Варна. Един от най-популярните манастири в региона. Манастирът е издълбан в скалите и предлага изключително красиви гледки към морето;
• Катедрален храм "Успение Пресвета Богородица" във Варна. Този исторически и културен паметник е най-голямата църква в България и един от символите на града. Важна архитектурна и религиозна забележителност;
• Археологически музей – Варна. Притежава най-богатата колекция от антични исторически ценности в България, включително златни съкровища от некрополи в региона;
• Дворец на културата и спорта. Културен комплекс за провеждане на различни събития, включително концерти, изложби, спортни мероприятия;
• Древноримски термален комплекс. Разкопките на този важен археологически обект, разказват за древната история на региона;
• Варненският халколитен некропол е най-известен със своите богати археологически находки и уникални златни съкровища. Тук са разкрити едни от най-важните археологически находки в България и Европа, които дават информация за древния живот и култура на населението в региона по време на халколита (енеолита) – период в историята, предхождащ бронзовата епоха. Състои се от няколко гробни могили. Най-известната и значима от тях, е наричана "Голямото копие". Отличава се с огромен размер и съдържание на богатства. В "Голямото копие" и в други могили са открити уникални златни предмети – обеци, гривни, колани, диадеми и други украшения. Съкровищата са изработени с изключително майсторство и свидетелстват за високото ниво на технически и художествени умения на древните обитатели. Златните украшения и предмети с богати декорации и символики, изобразяващи животни, растения и абстрактни форми, дават представа за религиозните и културни практики на хората през халколита. Носят символично значение и предоставят информация за социалните и идентитетни аспекти на тогавашното общество.