Рилски езера

Планини в България    Връх Мальовица    Нашата рекламна програма    Рила планина    Скакавишки водопад    Хижа Скакавица    Паневритмия

Урдини езера    Язовир Карагьол    Връх Харамията    Хижа Рилски езера    Рибни езера    Дървото ела (abies)    Хижи в България    Сапарева баня

Подробна информация за Пирин планина    Върхове в България    Градове и села в България    Видеопроизводство    Зъболекар в Пловдив    Езера

Седемте Рилски езера са група ледникови езера, стъпаловидно разположени в голям циркус в планината Рила (България). Надморската им височина варира от 2095 м. до 2535 м. Оградени са от върховете Сух чал, Отовишки връх и Харамията. От горе надолу езерата носят следните имена: Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното и Седмото езеро. Водите на езерата се оттичат едно в друго и дават началото на р. Джерман. Седемте Рилски езера са един от най-известните туристически обекти в планината Рила, а и в цяла България - често се използват като национален символ в някои опити за реклама на страната като туристическа дестинация. Според нашия екип Рилските езера са един изключителен природен феномен, който си заслужава да бъде видян от всеки един българин, жител на Земята или на някоя друга планета. Езерата са седем на брой (поради което се говори и за Седемте Рилски Езера) - от горе на долу следват Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното и Долното езеро.

Сълзата (Горното езеро) е на височина 2535 м. Езерото е малко като размер - има площ 7 декара и едва 4.5 м. дълбочина. Окото е най-дълбокото езеро - 37.5 м. Площта му е 68 декара, а надморската му височина - 2440 м. Езерото Бъбрека има характерна форма (изглежда точно като бъбрек), разположено е на 2282 м. надморска височина, най-голямата му дълбочина е 28 м. Склоновете му са стръмни и скалисти.

Езерото Близнак е разположено на 2243 м. надморска височина, има площ от 91 декара и дълбочина до 27 м. Към средата си езерото се стеснява и през безводни години почти се разделя на две по-малки езера, откъдето произхожда и името му. Понякога е зарибявано с планинска пастърва. Близнакът е най-голямото по площ езеро от всички Седем Рилски езера; поради това се изисква около един час енергично ходене пеш, за да се заобиколи езерото. Ако тръгнете от старата хижа нагоре, се дръжте вдясно и ще достигнете плавен наклон, по който ще се изкачите към Бъбрека и ще имате чудесна възможност да снимате "Близнака"; ако завиете вляво покрай брега на езерото, ще имате възможност да изкачите връх "Харамията" - това отнема не повече от един час време.

Трилистниковото езеро е на височина 2216 м. и е с неправилна форма. На места бреговите му очертания се губят в разлети потоци; площта му е 26 декара, а максималната дълбочина - 6.5 м. Рибното езеро е разположено на височина 2184 м. и е най-плиткото (дълбочината му достига едва 2.5 м.). Площта на това езеро е 35 декара. Бреговете му са тревисти, а дъното тинесто, обрасло с тръстика. Седмото (Долно) езеро е на височина 2095 м. и събира водите на всички останали езера. Площта му е 59 декара, а дълбочината му - 11 м. Характеризира се с ниски и затревени брегове.

Общи снимки на езерата - от билото на Отовишки връх при ясно време се открива невероятна гледка към Седемте Рилски езера

Повече снимки и информация...    Върхове в България    Паневритмия    Планини в България    Рила    Езеро Окото    Езеро Сълзата    Язовир Карагьол

Как се достигат Седемте Рилски езера? Сравнително лесно. Възможен е дори преход за един ден от Пловдив или София. Нашият екип успя през един летен ден през 2007 година да осъществи следото: в 7.00 сутринта тръгнахме от Пловдив, стигнахме до Паничище, изкачихме се до езерата и Отовишки връх, върнахме се и се прибрахме благополучно в Пловдив около 23.30 часа. На другия ден отидохме на работа, но бяхме доста преуморени. Ако желаете да си починете, не правете като нас - около езерата има достатъчно възможности за преспиване. И така: тръгвате от Пловдив; с автомобил маршрутът е Пазарджик - Септември - Белово - Костенец (по стария път Пловдив - София), след което се отклонявате към Боровец, изкачвате се нагоре до курорта, спускате се до Самоков и продължавате в посока Дупница. Малко преди града, точно след като се премине планината Верила, се отклонете вляво към Сапарева баня. Следва едно доста стръмно изкачване (все пак Рила си е планина от алпийски тип!). Пътят от Сапарева баня до Паничище е в добро състояние; ремонтира се непрекъснато поради все по-усилената строителна дейност в региона. Донякъде настилката е асфалтова, по-нагоре пътят е почвен и през по-голямата част от годината рискувате да затънете в непроходима кал. Лятно време пътят е приятен за шофиране.

Седемте Рилски езера е възможно да бъдат достигнати и от страната на Рилския манастир. Изкачвате се по една доста стръмна пътека за около 2.5 - 3 часа в посока вр. Мальовица; след това не се спускате в посока х. Мальовица, а тръгвате за Урдини езера и само след 1.5 или 2 часа сте на хребета над Сълзата. Оттам вече се спускате покрай всички седем езера и преспивате в която хижа пожелаете - Скакавица, Седемте Рилски езера и т.н. От х. Иван Вазов преходът е лесен - отнема не повече от час и половина, проблемът е обаче трудният достъп към самата хижа Вазов, особено при зимни условия. Много атрактивен и приятен преход е следният: х. Скакавица - Седемте Рилски езера - Отовишки връх - вр. Мальовица - х. Мальовица. Преходът е възможно да се извърши дори и само за един ден с отправна точка София или Пловдив, но е необходим един член на групата, който да се жертва за останалите. Идеята е следната: тръгва се с автомобил, ван или бус и се достига до Паничище. Групата слиза на Паничище и поема към х. Скакавица, а жертвата закрва автомобила до ЦПШ по маршрута Паничище - Сапарева баня - Самоков - Говедарци - ЦПШ. Според нашите изчисления групата ще бъде на ЦПШ след 8 - 8.5 часа при летни условия, добро време и средна физическа подготовка. Маршрутът е подходящ за тиймбилдинги, а също и ако посрещате гости от чужбина, които обичат планините - по този начин за кратко време им показвате най-интересната част от Рила. Без да подценяваме всичко останало в Рила, разбира се.

Водата от Седемте Рилски езера се оттича в р. Джерман. Тя е ляв приток на р. Струма, дълга е 47.8 км. В горното течение склоновете на реката са стръмни и силно залесени. В средното течение от няколко деситилетия насам се наблюдават усилени ерозионни процеси. От Сапарева баня надолу долината на реката се разширява и постепенно преминава в Дупнишкото поле. Притоци на р. Джерман са р. Отовица, р. Бистрица, р. Гюбрена и др. Площта на водосборния басейн на реката е 767 квадратни километра. Средният годишен отток при гр. Дупница е около 4.5 кубични метра в секунда.

На снимките по-долу са заснети Седемте Рилски езера по протежение на маршрута от Паничище през х. "Скаквица" до "Бъбрека" и впоследствие до Отовишки връх. Надяваме се целият фотоматериал да е от полза за посетителите на www.bg-tourinfo.com. Първоначално пътят преминава през гори и поляни и по нищо не се отличава от планинските преходи където и да било в умерените географски ширини на височина над 1500 - 2000 м. Иглолистни гори се редуват с открити пространства, обрасли с клек, папрати и различни видове храсталаци. С напредване на височината откритите поляни стават все повече и се откриват гледки към околните върхове. От най-високия хребет може да се види и язовир Калин - което си е грешка. Вижда се язовир Карагьол, а язовир Калин се скрива зад хребета, който се спуска от връх Калин. В началото, когато стартирахме разработката на този уеб-проект, смятахме че язовирът в подножието на връх Калин е язовир Калин; впоследствие, когато посетихме и язовир Калин, разбрахме кой воден басейн как се нарича.

Повече снимки и информация...    Зъбни импланти    Пещера "Магурата"    Рила    България    Язовир Калин    Паневритмия    Язовир Карагьол

Седемте Рилски езера в една линия    Урдини езера    Сапарева баня    Върхове в България    Информация за Пирин    Снимки на езера

Информация за Рила планина    Имплантологичният портал на България    Снимки на езера    Езера    Заслонът на Тевното Езеро    Дългото езеро

Седемте Рилски езера е трудно да се опишат само с няколко страници текст и около 700 снимки. Все пак се надяваме да сме полезни с нещо и да събудим вашия интерес да ги посетите. Заслужава си! Ако отделите няколко дни, ще можете да обходите целия район и да видите всичко. За три дни с леки преходи е възможно да се види всяко едно от езерата, Отовишки връх, връх Харамията, Скакавишки водопад и още много други природни забележителности.

Планини в България    Зъбни импланти    Черно море    Рилски езера    България    Избелване на зъби    Имплантологичен портал    Зъб    Кариес

Мальовица    Видин    Ендодонтия    Хотели    Зъболекар в Пловдив    Синус лифтинг    Лицево - челюстна хирургия    Зъболекари във Видин

Според много еколози и природозащитници през последните години Рилските езера са претърпели много промени, най-вече в резултат на повишената посещаемост поради построения лифт. Според публикация във вестник Капитал - броят от 24 - 30.08.2013 нещо подобно не се случва за първи път по света - така например сто години след откриването на град Мачу Пикчу в Перу властите са въвели много строги мерки по отношение на посетителите, които са нанесли до момента много и непоправими екологични щети на региона. Земята е силно ерозирала, на места има свлачища, екосистемата в планината е застрашена. Ограниченията са наложени след дългогодишен натиск от страна на организацията ЮНЕСКО, която предупреждава че скоро мястото ще бъде на практика унищожено. На тези концепции се противопоставят местните власти и туристическите агенции, които настояват до града да се построи магистрала - нещо, от което на еколозите буквално им настръхват косите. Нещо подобно се случи наскоро в Банско, където възникна конфликт между местното население и природозащитни организации - местните хора настояват все още за строеж на още една кабинкова линия, от която обаче екологичните последици биха били доста сериозни. В крайна сметка Перуанското министерство на културата се вслушало в гласа на природозащитниците и ограничило достъпа до Мачу Пикчу.

Тази история се е случила на 11 470 километра от София, но се повтаря с много по-бързи темпове и на много по-близко разстояние, и то на място, което според българското законодателство е с най-висока степен на защита - Националният парк "Рила". От 2009 година е построен лифт от хижа "Пионерска" до хижа "Седемте Рилски езера", който лифт е трън в очите на еколозите, тъй като превозва до 2000 души всяка събота и неделя по груби изчисления. По усреднени данни на дирекцията на Национален парк "Рила" до 2009 година езерата са посещавани от около 1000 души месечно, предимно през летните месеци. Освен това там никога не е имало постоянно население - като изключим някои ентусиасти от Бялото Братство, които почти през цялото лято са на палатки около хижите. Изграждането на лифта е било съпроводено от протести от страна на екозащитниците, които са се съмнявали в неговата законност. Според еколозите са нарушени Законът за устройство на територията, Законът за опазване на околната среда и Законът за собствеността. През 2009 година е образувано досъдебно производство срещу длъжностни лица, участвали в реализацията на проекта, което производство е прекратено през 2013 година поради липса на доказателства. Независимо дали има закононарушения или не, посещаемостта на езерата е нарастнала много и екологичните поразии са видими с просто око - заблатяване на езерата, купища опаковки от вафли "Боровец", чашки от кафе и шишета от минерална вода, търкалящи се покрай пътеките.

За лифта до Рилските езера има строително разрешение от 1998 година, както и оценка за въздействие върху околната среда, изготвена от МОСВ през 1995 година. Изграждането на лифта е временно прекратено през 2001 година и е подновено през 2005 - седем години след откриване на стротелната площадка през 1998. Откакто той съществува, Рилските езера са посещавани от 120 - 140 000 души годишно, като данните отново са предоставени от дирекция "Национален парк - Рила". От МОСВ и въпросната дирекция твърдят, че въпреки тази висока посещаемост опасност за екосистемите на езерата няма, дори се била увличила популацията от дива коза - нещо, твърде странно на фона на тълпите хора, които обикалят региона. Според различни еколози и биолози обаче заблатяването на трите долни езера е видимо и с просто око - поради промяна в качеството на водата, предизвикана от повишеното количество органични вещества и биогенни елементи. До 2010 година в езеро "Сълзата" не са открити т.нар. потопени висши растения, докато в преиода 2010 - 2012 те заемат 10 - 12 % от площта му - нещата са наистина сериозни! Според експерти по хидробиология подобна еволюция би се наблюдавала при нормални условия след стотици, дори хиляди години. Езеро "Сълзата" е било доскоро и единственото езеро, в което е регистриран реликтният вид  Copepoda Arctodiaptomus niethameri - яркочервено дребно ракообразно с диаметър около 1 мм. През 2010 година за съжаление то вече е изчезнало... Най-вероятно същата съдба ще сполети и друг реликтен вид - Daphnia obtusa. Това се дължи на взаимната свързаност на организмите в природата - изчезването на един вид води до тежки нарушения в екосистемата, тъй като този вид служи за храна на други и в същото време подтиска развитието на трети видове. Растителността около пътеките към Рилските езера загива, ерозията напредва, унищожават се обитанията на птици, увреждат се естествено и местообитанията на бозайниците. Тълпите изравят пътеките, пръст, прах и органични отпадъци се свличат към езерата, които освен всичко са станали и по-плитки през последните 5 - 6 години. Според еколозите е необходимо да се ограничи броят хора, посещаващи езерата, и особено достъпът на автомобили. През последните години се наблюдават много джипове - таксита, които доста допринасят за ерозията на почвата. Препоръчва се и да се поставят контейнери и тоалетни, засилване на контрола върху спазването на забраните за къмпингуване, палене на огън и излизане от установените маршрути. Може да се инвестира и в пречиствателни системи на двете хижи на езерата, каквито пречиствателни системи в момента липсват. Нито една от тези инициативи не фигурира в плановете на парковите дирекции, като изключим печатането на брошури и разписването на заповеди, чието спазване няма кой да контролира - все мерки от козметичен характер, типични за едно държавно учреждение. Тъжното е че вече се говори за спасяване на Рилските езера вместо за повишаване на туристическата култура на посетителите. "Питам се какво правят съвременните хора, като се намерят пред някой чист планински извор - изведнъж потопяват вътре калните си обуща, за да ги измият..." - това с думи на Петър Дънов, казани през 1927, но валидни и днес, осемдесет и шест години по-късно. Днес този модел на поведение е максимално улеснен, а промяната към разумно използване на природните ресурси си остава неясно пожелание от гланцираните брошурки, поставени на касата пред лифта. Дори много често сме откривали такива брошури, разхвърляни безразборно по тревата от туристи без никакво съзнание и с никакво отношение към природната среда. В случая инициативата на паркова агенция "Рила" да се отпечатат брошури се явява като антиекологична мярка...

През 1997 година, точно в годината на най-лошо финансово състояние на държавата, започва да се говори за строежа на лифт. Държавата предоставя 17 декара от парк "Рила" на община Сапарева баня за изграждането на лифт. Условието на строежа е местната власт да не преотстъпва собствеността си. Проектът е представен през 2003 година от тогавашния кмет Цветан Динев и е на стойност 3 милиона лева. Със строежа се заема новоучредената фирма "Атомик инвест", в която общината има миноритарен дял от 24 %. Всичко трябва да е готово до август 2004 година. Малко преди това инвеститорите се смянят - дяловете на бившите акционери от Атомик Инвест са изкупени от "Рила спорт" АД, зад която стои офшорната Рилстоун Трейдинг Бизнес Корпорейшън, за която упорито се говори че е свързана с брата на тогавашния финансов министър Милен Велчев - Георги Велчев. Нямаме информация доколко това е така, тъй като акциоенерната структура на офшорните компании е нещо крайно оплетено и максимално усложнено. Независимо от самоличността им, новите инвеститори започват да инициират друг, по-мащабен проект в близост - "Супер Паничище", от който проект еколозите започват да сънуват кошмари и да редят черни проклятия. Шефът на "Рила Спорт" Славейко Стайков и кметът на Сапарева баня Сашо Иванов представят проекта през 2008 година, а към момента той е блокиран. Роля за това има Световната Финансова Криза, която започна точно през 2008 година и бързо охлади ентусиазма на много строителни предприемачи - бързо утихна и медийният шум около проекта "Супер Боровец", който проект също стана причина за конфликт с еколозите. Води се един философски спор, който според нас е до голяма степен безпредметен - според инвеститорите в подобни проекти всеки има право да стигне до планината и да се разхожда сред природата, да не говорим за големия ръст в заетостта и многото работни места, които се създават за населението в региони с традиционно висока безработица - можете да видите на този линк как понякога се стига до големи икономически дисбаланси. От друга страна, екозащитниците безспорно са прави относно голямата вреда, която се нанася на планината от повишения брой хора, които я посещават. Благодарение на лифтове и асфалтови пътища в планините попадат хора, на които при нормални условия и през ум не им минава да се занимават с туризъм - хора, които пушат, хвърлят найлонови пликове, пластмасови бутилки и какво ли още не, което се рециклира за десетки години. Не случайно много туристи твърдят че "Лошотията свършва там, където свършва асфалтът". Ние не бихме могли да взимаме отношение в такива спорове, тъй като и двете страни си имат свои разумни аргументи - достатъчно е да има ефективен контрол за всичк нарушители и не би трябвало да има какъвто и да е проблем по отношение на екологията. Съответните образователни кампании също биха били от голяма полза за превенцията на всякакви екологични поразии.

Повече снимки и информация...    Рила    Пирин    Планини в България    Мадарският конник    Бегликташ    Язовир Калин    Паневритмия

Информация за Рила    Снимка на Седемте Рилски езера в една линия    Язовир Карагьол    Урдини езера    Сапарева баня    Река Искър

Рилските езера са мястото, което привлякло вниманието на българския духовен учител Петър Дънов. Според него мястото е наситено с духовна енергия и е подходящо не само за духовни, но и за физически упражнения. Висшият космически ритъм, завещан ни от Дънов, лекува и хармонизира с природата - според атеисти като нас подобни концепции са отживелица отпреди няколко хилядолетия, но ефектът от физическите упражнения и животът сред природата е безспорен от медицинска гледна точка. На всеки 19 август сред магическата природа на Седемте Рилски езера хиляди хора в бели дрехи под звука на цигулки започват да танцуват известния комплекс от физически упражнения (или танц?), който е въведен от Петър Дънов и носи името паневритмия. Тази музикална гимнастика е създадена преди около 80 години от учителя Дънов, но е популярна на пет континента, има известни прилики с йога и тай-чи и е проучена обширно от Людмила Червенкова в нейната докторска дисертация към НСА. Повече информация за паневритмията прочетете тук... За основа на паневритмията Петър Дънов използва много стъпки и движения от различни български хора, които свързва, проверява и модифицира докато не получава пълна хармония на движенията според неговите представи. Все пак представите на учителя Дънов за хармония са актуални и днес и неговата гимнастика се практикува по цял свят, което ни навежда на мисълта - дали пък наистина няма нещо свръхестествено в паневритмията?

В социалната мрежа Facebook преди време се появи една легенда за Седемте Рилски езера. Легендата е следната: преди хиляди години, когато на планетата Земя още не се били появили съвременните хора, в планината Рила живеели мъж и жена великани. Те се обичали безумно и боготворяли красотата и уюта на своя дом. Домът им бил толкова привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че нямало как да не очарова всяко едно живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целия свят. Но за нещастие един ден злите сили преминали покрай техния дом. Като видяли, че съществува такова красиво място, завидели на семейното им щастие, ядосали се и решили да унищожат всичко и да заличат любовта им завинаги. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Сташни земетресения започали да тресат земята... Мъжът великан защитавал яростно всяко стръкче тревичка, всяко малко поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Това обаче само увеличило тяхната огромна злоба и жестокост - те били твърдо решени да свършат пъкленото си дело докрай. В поредната тежка битка младият великан паднал убит. Доволни от постижението си, злите сили си тръгали, оставяйки след себе си разчупени скали, опропастени долини и една съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че нейните сълзит се леели безспир и се стичали по хребетите право в долините. Леели се и се събирали в тях... образували се бистри езера, чистотата на които поразявала всеки. Преди езерото Бъбрека планинските водачи показват огромна скала, намираща се в посока към езерото Сълзата, на която са изобразени мъж и жена в огромни размери. Според легендата това са фигурите на двамата влюбени, които ще останат да пазят вечно своят красив дом.