Мадарският конник

Мадарският конник е изсечен върху една скала в близост до село Мадара, което е отдалечено на около 9 километра от Шумен. Фигурата на конника се намира на височина 23 метра над земята, на 500 метра северно от Голямата пещера, върху най-изпъкналата част на скалния масив. Фигурата на конника е издялана почти в естествена големина. Той е гологлав, с падаща почти до раменете коса и къса брада. Погледът на конника е отправен напред, ръцете му са успоредни на коня. В дясната си ръка държи поводите на коня, а в лявата - вдигнат нагоре предмет, вероятно рог - сигнален или такъв за пиене на вино. Облечен е в дълга дреха, стигаща до коленете и препасана в кръста. Обут е в шалвари, краката му са прибрани към коня, обути са в обувки без токове и пъхнати в стреме. Стремето (през този период то все още не е познато в Европа) е прикрепено за седлото с тесен ремък. Седлото е от средноазиатски тип с високо правоъгълно облегало.

Конникът язди расов жребец от полутежка категория. Тялото на коня с главата и опашката е дълго около 2.70 метра, има къса грива и рунтава опашка. Главата му е обърната напред. Върху нея се наблюдава изкуствена вдлъбнатина, вероятно за поставяне на украшение. Ушите на коня са щръкнали, левият преден крак е повдигнат, а опашката е плетена. Непосредствено зад коня е изобразено куче от видимо добра порода, дълго около 1.30 метра и високо около 0.77 метра. То има дълга глава, дълги уши и вдигната нагоре опашка. Предните му крака са вдигнати, а езикът е изваден напред. Под коня е изобразен лъв в същата големина като кучето, който лъв се отличава с голяма глава, издължена шия, къса заострена муцуна и клепнали надолу дълги и широки уши. Опашката на лъва е дълга, тънка и извита нагоре, а тялото е обърнато наляво. Животното е набодено с копие, лежи неподвижно и е в предсмъртна агония. Копието на конника е късо, а над острието му се забелязва превързана плетеница, подобна на конската опашка, служила за знаме на прабългарите. Освен ясно видимите фигури на конника, кучето и лъва според много изследователи има и други фигури, които обаче се забелязват трудно поради силното ерозиране. Става въпрос за орел, който лети срещу коня, за змия, опасваща лъва и т.н. Повечето изследователи са единодушни - лъвът символизира държавата Византия, която в повечето случаи е търпяла поражения от българската армия по това време. Всичко това много оприличава мадарския конник на един паметник на персийското искуство от много по-ранна епоха - Бехистунският релеф от V век преди Новата ера, представляващ триумфа на цар Дарий над неговите противници. Разликата е в това че Дарий е представен като конник, движещ се над тълпи от покорени народи, а Мадарският конник - само над лъва.

Шумен    История на България    Градове и села в България    Зъбни импланти    История на Видин    Освобождението на България    Мадарските скали

Мадарската крепост    Село Мадара    Бегликташ    Скали    Рилски езера    Езеро Окото    Езеро Сълзата    Скален комплекс Бегликташ

Снимка на конника (а и на цялата скулптурна група) в едър план

Байкушевата мура    Пирин планина    Черно море    Село Мадара    www.dentalimplants.bg    www.ralev-dental.bg    www.markova.info

Изображението на мадарския конник е открито през 1872 година и оттогава досега е предмет на научни и псевдонаучни спорове, хипотези, теории на конспирацията и всевъзможни спекулации. Относно датирането на паметника няма големи различия при различните изследователи - те са почти единодушни, че фигурата е изсечена между VII и IX век от български скулптор и по поръчка на български владетел - кан Аспарух (681 - 699), кан Тервел (700 - 721) или кан Омуртаг (815 - 831). Относно съдържанието на фигурата съществуват няколко основни хипотези, първата от които е религиозна - конникът е върховният бог Тангра. Друга хипотеза свързва мадарския конник с астралните тенденции от българите, заимствани от различни цивилизации от древния Изток - според тази теория изображението е астрологичен хороскоп на българската държава в момента на нейното създаване. Според тези малко отвлечени схващания всяко изображение на скалата съответства на определено небесно тяло, а подреждането им отговаря на разположението на астралните тела в Слънчевата система в момента на създаването на Велика България на 23 август 165 година. До този извод различни автори стигат чрез прилагане на различни техники, повечето от които са в сферата на магиите и заклинанията - компютърен анализ на древния календар на българите и Именника на Българските владетели, в който се посчва като основател Авитохол в годината на змията Дилом. Трети тълкуват памтеника като обобщен образ на конник, свързан с митологичните представи на прабългарите, заимстван от раннобългарския епос.

Все пак най-широко застъпена е идеята за светския характер на сцената. Според тази идея конникът е български владетел, триумфиращ над неприятеля си. Съществуват различни предположения за това кой е владетелят - според едни това е кан Крум, според други - Тервел, според трети - кан Аспарух. Героят - конник е главен персонаж в епоса на много източни народи и води началото си от разпадането на родовото общество и създаването на образувания, подобни на държави. Епични представи за героя и неговите подвизи са се появили при прабългарите вероятно още през V - I век преди новата ера, когато те са населявали земите около Памир и Хиндукуш. В процеса на консолидиране на властта е трябвало да се намерят идеи, които да сплотяват народа и да укрепват устоите на властта - като такива са се явили разказите за герои и техни митични подвизи, които станали част от живота на владетеля, били съхранени в древни легенди и се предавали чрез устната реч. Съществена роля за това са изиграли контактите на прабългарите с различни ирански племена, които много често създавали и разпространявали изображение на конник - герой. Открити са различни сасанидски съдове, върху които също са изобразени конници, убиващи лъвове - много е вероятно тези сцени да са повлияли и прабългарите, при които физическата сила и умението да извоюваш победа в битка са били издигнати в култ. Според други автори пък подобни разсъждения са твърде хипотетични, тъй като в древността конници и лъвове са били изобразявани къде ли не и по какви ли не поводи - иранци, прабългари, гърци, римляни, хети, асирийци и келти - всички тези народи под една или друга форма са се възхищавали от силата на лъва и способността на човека да го побеждава (понакога). Много често такива сблъсъци са имали печален край за човека... Изобразяването на конник обаче се оказало удобно средство за символизиране на могъществото на владетеля. В много случаи при лов единствено владетелят е имал право да забие копието си в тялото на лъва (или каквото животно е обект на лова), като този ловен акт се считал за най-висше благородно удоволствие и царска привилегия. По какъв начин убийството се счита за благородно дело и царско удоволствие, е трудно да се обясни от философска гледна точка,но така или иначе и днес много хора изпитват чувство на удовлетворение от убийството на животни и дори са готови да похарчат доста пари за това... Така или иначе, ловният сюжет се е тълкувал като преходен акт към царската власт - подобна персонификация за войнска храброст представляват различни ловни сцени, открити в съкровищата на кан Кубрат от Малая Пересчепина и от Наги Сент Миклош. 

Не е случаен фактът че Мадарският конник е изсечен в най-главното и най-култово средище на езическа България. Оттук прабългарските войни са тръгвали на своите бойни походи. Тук са се извършвали и много религиозни ритуали и жертвоприношения, а вероятно са се взимали и доста политически решения от управляващите. Условно комплексът е разделен на три нива: на горното се намира стратегическото отбранително съоръжение (крепостта), на долното били разположени езически светилища, а между тях на междинно ниво се намира Мадарският конник.

Бъндеришки чукар    Пирин    Шумен    www.bg-tourinfo.com    www.ralev.bg    Лицево - челюстна хирургия    Паневритмия    Връх Кабул

Около Мадарския конник се откриват някои надписи на гръцки език, които са силно повредени, но определено се отнасят за някои исторически събития от времето на Първата Българска Държава. За най-достоверен е възприет прочитът на В. Бешевлиев, публикуван през 1954 година. Според този прочит първият надпис е от времето на кан Тервел и гласи:

................................................

......................при българите

................................................

  .........................при Тервел

отрязания император не

повярваха моите чичовци в

Солун и отидоха в

Кисииските (селища)

................негов един.............

чрез договор Тервел архонтът

на императора даде.................

..........5 хиляд..................

.........................(император)

рът с мене добре победи

Този надпис датира от 705 - 707 година. Съдържанието му е свързано със събития, случили се по това време - известно е, че тогава византийският император Юстиниан Втори си връща престола с помощта на кан Тервел.

Вторият надпис е силно повреден, но все пак са разчетени следните думи:

.................жълтици...............той даде.....................жълтици

архонт 2 г....................войници...........архонтът

.................гърците.................каквито ти давах, всяка

година ще даваме, понеже ми

помогна..................всяка година ще даваме и..................

архонта......................императорът...........................

и Крумесис архонта покани....................архонтът.............

като разпредели жълтиците......................................

започнаха...............................това езеро...............................

направи...........................архонт.................................

развалиха договорите.....................война..............мир?

тогава..........................име.....................

Третият надпис е най-повреден. Запазени са само отделни думи:

.................беше отхранен......................

................................

................................

развалиха и от бога

Омуртаг архонт

изпрати....................

....................помогни ми

Този надпис се свързва с помощта, която Омуртаг оказал на император Михаил Втори Балба срещу въстанието на Тома Славянина през 822 година.

С управлението на кан Тервел са свързани и някои други легенди - прочетете тук...

През 864 година България приема християнската религия. Този процес не преминава гладко, а е свързан с жестоки противоборства между различни обществени групи, довели до държавен преврат - както е известно, княз Борис сваля от престола своя син Владимир - Расате, ослепява го и го хвърля в затвора. Всичко това е съпроводено с разрушаване на различни религиозни символи - църкви, езически светилища на бог Тангра и всичко, свързано с двете религии. За щастие Мадарският конник не пострадал при тези процеси. Съществува легенда, според която цар Симеон (наследникът на княз Борис) като голям ценител на културата добре разбирал значението на Мадарския конник за идните поколения и се стремял по всякакъв начин да го опази от посегателства - въпреки че конникът няма нищо общо с християнската религия и си е чист езически символ. Поради това царят наредил на приближените си да пуснат сред населението слух, че това е изображение на Свети Георги Победоносец (по-късно символ на българската армия). Това спасило конника от разрушаване - едва ли някой е желаел да си навлече беля на главата, като разруши образа на християнския воин, символизиращ сила и агресия, нетипични за общо взето пацифистката християнска религия. Подобно светотатсво е всявало религиозен ужас в Средновековието - доколко обаче тази легенда отговаря на историческата истина и дали не е една чиста художествена измислица с националистически привкус, е трудно да се прецени обективно. Достоверните исторически източници за интересните времена, в които е живял цар Симеон, са крайно оскъдни. 

Снимка на Мадарските скали

Паневритмия    Информация за Рила    Връх Кабул

Съществува една малко зловеща легенда за Мадарския конник. В нея едва ли има и 10 % историческа истина, но народният гений обича да създава зловещи истории за страсти, несподелена любов, страдания и самоубийства. Става въпрос за следното: след много битки кан Омуртаг решил да издигне памтеник на българския войн. Разпратил глашатаи из цялата страна да разнесат волята му: върху почти отвесна стометрова скала да бъде изсечен образът на конник - победител в естествен размер. Такава задача била много трудна и дълго време никой не се решавал - страхували се от неуспеха. Но ето че един ден се явил млад мъж с руса коса и сини очи, който поискал здрав чук, длето и скеле и заявил, че ще започне работа. Речено - сторено - качил се на скелето и старателно започнал да изсича скалния берелеф. На втория ден забелязал, че работата му следи красива девойка. Неочаквана топлина заляла тялото на майстора и той изпитал непознато усещане; една мисъл като остър нож прорязала сърцето му: ами ако на следващия ден девойката не дойде? Но тя не само дошла, но му донесла и храна, погледите им се срещнали и искрата на любовта пламнала между тях. Искрата размекнала камъка и чукът запял в ръката на скулптора - вече нямало съмнение, че го е сполетяло вдъхновение и че резултатът ще бъде успешен! За няколко дни момъкът завършил берелефа и с наведена глава си тръгнал - не пожелал награда за труда си. Същата вечер пристигнал канът и смаян огледал конника - наредил на стражата да догони майстора и да го доведе, за да го възнаградят богато - толкова бил доволен! Издирили младежа, който отказал всякакви награди; пожелал единствено да се ожени за момичето, което го вдъхновило да сътвори конника. "Да бъде!" - казал канът, без да подозира че това е неговата собствена дъщеря...

Канската дума тежала на мястото си и същата вечер вдигнали сватба. Леело се вино, пеели се песни, виели се хора. Единствено канът не бил в настроение - нямало е любимата му дъщеря, която трябвало да отиде в славянско село да живее с мъжа на живота си. В такива моменти винаги се намират злобни съветници, които да кажат нещо ужасно с користни цели. Явил се пред канът великият боил и му казал: "Ти изпълни обещанието си пред хората. Позволи ми сега да изпратя верни хора, които да доведат дъщеря ти и да донесат главата на майстора." Канът кимнал и веднага няколко конника се втурнали да доведат младите. Канската дъщеря отново била при своите, но в мислите си тя вече пътувала към царството на мъртвите, където я очаквал любимият човек. Нейното решение било твърдо - вечерта тя се изкачила на билото над скалата и се хвърлила в пропастта. Горските нимфи поели тялото й, скалата от ужас се разцепила, а конникът изпуснал копието си, смаян от силата на любовта. Поради това и днес се вижда пукнатина, която преминава точно зад гърба на конника...  

Село Мадара, снимано от скалите

Връх Кабул

До средата на XIX век Мадарският конник е бил слабо известен. Сред местното население се разпространявали различни легенди - според една от тях латински цар ходел на лов в околността и паднал от скалите, след което в негова чест бил изсечен конникът. Много хора смятали конника изображение отново на Свети Георги, поради което през пролетта се събирали да празнуват около конника. Най-ранното споменаване на берелефа е от арменския пътешественик Хугас Инджежиян през 1792 и 1809 година - според него скулптурният ансамбъл датира от девети век. През 1872 година конникът е описан отново от унгарския пътешественик Феликс Каниц. Той обиколил надлъж и нашир България и оставил доста описания на различни археологически обекти и забележителности. Феликс Каниц не успял да се изкачи до конника, а го гледал през далекоглед и взел древногръцките букви за латински - поради това според него Мадарският конник е изсечен през късноантичната епоха. След това Константин Иречек по време на свое изследователско пътуване отново описва конника - това се е случило през 1885 година, една година преди Съединението на България и според Иречек конникът има тракийски произход. Най-после, през 1895 година, Карел Шкорпил дава вярно предположение - конникът е български. Чешкият изследовател построил скеле, високо 25 метра и подробно изследвал Мадарския конник. Неговото мнение било подкрепено от различни други историци и археолози - Б. Филов, А. Протич, Г. Кацаров. Г. Фехер обявява че конникът изобразява кан Крум, а кан Омуртаг е поръчал изсичането. През 1905 година отново е издигнато скеле - вече по поръчка на народния музей, след което е направена гипсова отливка.