Добрич

Напред по широкото поле окото долавя странно движение. От време на време из гънките на местността, по хълмовете и белите пътища профучава разезд, дигне се облак прах или се мернат групи войници, проблесне нож. Небето е ясно, чисто, без нито едно облаче. Батареите се готвят за бой. Изведнъж от двете страни на шосето три румънски дружини се дигнаха и стремително, в боен ред, се понесоха напред. Зад тях едновременно загърмя румънската артилерия. Снарядите падаха в нивите и дигаха облаци прах. Противниковите вериги се олюляваха из неравното поле, залагаха и откриваха огън. Ставаха и отново се клатеха, като пияни, взирайки се напред към нашите позиции, дето не се виждаше нищо, освен угари и стърнища. Стигнали хиляда крачки пред нашите позиции спряха се. Посрещна ги чест пушечен огън. Залегнаха. Стрелбата им будеше широкото ехо на степта. Схванал, че противникът се насочва главно по посока на шосето, полковник Габарев изпрати в този участък две картечници и 8-а рота от Приморския полк. В същото време и командирът на първа дружина от Приморския полк, майор Стойков, потегли в настъпление със своите три роти, за да съдействува на Първа дружина от 48 пехотен полк. Когато бойния ред се изравни с окопите на тази дружина, трите роти откриха огън по настъпващите противникови вериги и ги заставиха да се спрат. Боят растеше, набъбваше. Огънят и от двете страни се засилваше до нажежаване. През малките падинки можеше да се види, как противникът се организира. Откъм Ези бей, внезапно, като вихрушка, изскочи цял конен полк, който, в разгънат строй, потегли в тръс срещу нашите позиции, най-вече срещу фронта на 4 рота от 48 полк. Беше изпратеният в помощ на румъните Трети улански полк. Конната стена всеки миг приближаваше все по-близо. Трепет мина по позицията. Кавалерийската атака е винаги опасна и при слаб дух на защитата – катастрофална. Тук препускаше цял конен полк – идеше насам срещу плитките окопи и редки вериги – бавно, методично. На слънцето лъщяха саби; ездачите, приведени към гривите на конете, бързаха уверено ... Щом забеляза настъпването на конницата, ротата се приготви да я посрещне. Никой не трепна пред наближаващата вихрушка. Веригите забълваха ураганен огън. По-нетърпеливите войници скочиха прави в плитките окопи, за да стрелят по-свободно в конния строй. Уланите отначало не обръщаха внимание на този огън, още повече, че ни една картечница не се обаждаше. Но, когато под точния огън на противника почнаха да падат наоколо коне и войници, някои ескадрони измениха посоката полу-наляво, строят на конния полк се разкъса. Отделни конници и цели отделения, под дъжд от куршуми, се обърнаха. Останалите минаха в междината източно от веригата на 4 рота и изскочиха на гребена. Тук стана нещо необикновено. Напред се издигаше гъст облак прах, под който настъпваха 4 и 5 батареи от 5-о артилерийско отделение за да заемат тила на пехотната позиция. Русите, помислили, че това е конница, не се поколебаха и се спуснаха на две групи върху батареите. Преди да се хвърлят в сеч, няколко оръдия от 4 батарея, командвани от енергичния капитан Теодоси Даскалов откачиха и бързо дадоха изстрели с картечно действие. Моментът беше кратък и съдбоносен. Проницателният дух на батарейния командир схванаха, че трябва да се действува мълниеносно. Огън! викаше батарейния командир. Оръдията не стихваха. Руската конница, изненадана, се пръсна и върна назад, преследвана от артилерийски и пушечен огън. В полето, дето мина конницата, лежаха убити коне и войници. След сломяването на руската конна атака, 4 и 5 батареи заеха открити позиции от дветe страни на шосето и откриха огън по румънските вериги, вече наближили на 500 метра до нашитe окопи. Те не се увлякоха в двубой с румънскитe батареи, чийто огън не причиняваше никакви загуби. Изпратената от полковник Габарев 8 рота от Приморския полк и дветe картечници заеха позиции при шосето, като откриха огън по противника. Преднитe румънски вериги залегнаха и почнаха да се окопават, а заднитe се придвижваха постепенно и се вливаха в преднитe окопи. Положението на нашия ляв фланг ставаше по-критическо. Румънските вериги се натрупваха при дветe могили на левия фланг на 8 рота, а пред 3 рота от 48 полк бяха стигнали на 200 крачки. От тук гъститe противникови колони обстрелваха тила на нашата позиция и батареитe, които нямаха никакво прикритие. В тази борба паднаха ранени командирът на артилерийското отделение, майор Илиев, командира на 4 батарея, капитан Теодоси Даскалов, неговият заместник поручик Радев и много войници. Майор Илиев, макар и ранен, помоли командира на 3 рота от 48 полк да атакува напредналитe румънски части, за да могат батареитe да изпълнят по-ефикасно своята задача. От своя страна той съсредоточи огъня на батареитe по гъститe неприятелски вериги. Командирът на ротата, поручик Фиков, издебнал момента, когато румънските вериги, разколебани от жестокия артилерийски огън, намалиха огъня, даде команда: „Напред, на нож“. Ротата скочи от окопитe и се понесе напред с викове „ура“. Противникът не дочака удара и се пръсна назад, преследван от огъня на батареитe. 8 рота от Приморския полк в тоя момент се намираше в още по-тежко положение: до дветe могилки на левия й фланг румънитe хвърляха нови и нови сили. Нови вериги се вливаха в окопитe на противника – по пресмятането на командира на ротата, поручик Кирчев, не по-малко от две роти и повече. Ако те бяха се хвърлили в атака, ротата не би могла да ги отблъсне.

Ралев Дентал АД    Ела    Бор

Румънитe, обаче, рядко прибягвaxa до това крайно и рисковано средство – нашитe войници забелязаха това и то говореше много. Съседната 3 рота от 48 полк атакуваше вече с успех; поручик Кирчев реши да я последва. Заповяда взводоветe да се приближат с пропълзяване до противника за удар. Румънитe съсредоточиха тук силен картечен и артилерийски огън – от него паднаха много войници, в това число ротния командир и двама взводни командири. Но упоритото напредване на нашите вериги почна да разколебава противника. Огънят му почна да намалява. Ротата се хвърли на удар с нож. Противника изскочи от окопите и удари в бяг. Могилките бяха заети и укрепени. Настъплението на 36 Козлодуйски полк към Ези бей постигна същия резултат – румъните отстъпваха по цялата линия. Командирът на 6 Бдинска дивизия, генерал-майор Хр. Попов, който още от сутринта наблюдаваше боя от една могилка западно от град Добрич, за да облекчи положението на 8 и 48 полкове, заповяда на 36 Козлодуйски полк да изпрати една дружина с една батарея към Чакърча–Кара Синан. Дружината настъпи в момента, когато боя около Добрич бе в разгара си. Батареята зае позиция при могилката източно от Чакърча и откри флангов огън по румънските батареи източно от Ези бей, като привлече веднага техния огън върху себе си. Застрашени от фланговия огън на тази дружина и на батареята, румъните се дърпаха назад, преследвани от нашите до линията Ези бей–Осман факъ. Две дружини от 35 Врачански полк бяха насочени по шосето Добрич–Балчик, в помощ на десния фланг. В боя взе участие само една дружина от този полк, като прогони два ескадрона от 5 Каларашка бригада, опитали се да се промъкнат в нашия тил. Тоя ден, 5 септември, руско-румънските сили бяха разпръснати при Добрич. Те отстъпиха в североизточна посока. Генерал Аргиреско пристигна на бойното поле едва когато неговата 17 бригада бе започнала да отстъпва. Той се намери пред едно неудържимо положение, което не можеше да поправи. Затова заповяда отстъплението да продължи към Кара Омер. На другия ден нашите войски заемаха линията Кара Пелит–Средно Чамурли. Противникът бе изтикан от позициите му, но не и разбит. През нощта той, очевидно, бе събрал силитe си и се опита да настъпи към Добрич. Още в 8 часа сутринта големи противникови сили – три румънски бригади от 19 дивизия, 61 руска дивизия и Сърбо-хърватската дивизия на полковник Хаджич – се насочиха в боен ред срещу нашите тънки линии, подкрепени от силна артилерия и конница. Към 4 часа след пладне генерал Зайончковски събра пред Добрич 46 дружини, 17 батареи и 19 ескадрона. Това му даваше достатъчно основание да вярва в успеха си и да го чака спокойно. Настъплението започна по руски образец – с гъсти човешки вълни, които следваха една след друга. Тия вълни се разбиваха в честия и ловък огън на нашитe линии, но не трепваха. Все още бяха твърде далеч. В средния участък те стигнаха на около 500 крачки и вдясно на около 1000 крачки пред предните ни окопи. Зад тях пълзяxa силни поддръжки и непрестанно се вливаха в редоветe им. При обиколката на позициите генерал Кантарджиев схвана, че атаката на противника се насочва срещу средния участък, от двете страни на шосето Караелес–Добрич. Тъй като рускитe вериги при Девенската могила се бяха приближили твърде много до българските окопи и се очакваше всеки миг да извършат удар, той разпореди две роти от поддръжката на левия участък да се преместят зад средния, за да могат да контраатакуват веднага след атаката. Командирът на 2 бригада от 4 Преславска дивизия, полковник Габарев, който наблюдаваше боя от Девенската могила, също схвана, че тук се насочват най-много сили, затова реши да атакува напредналите руси. Той заповяда на командира на 2-о артилерийско отделение да подготви с огън пехотната атака. И наистина, батареитe веднага насочиха огъня си срещу противника, а началник-щаба на бригадата, подполковник Атанас Христов отиде при ротите от първа дружина на 48 полк, за да определи момента кога да се хвърлят в атака. Тоя момент не се забави и подполковникът даде знак на командира на 2 рота, поручик Ичеренски, който поведе първата полурота в атаки. Като един човек се дигнаха войниците от окопите и се понесоха към шосето. Още в първата минута на атаката паднаха 18 ранени и убити. Обаче веригата продължи вихрения си ход с непоколебима твърдост. След пет минути се дигна и другата полурота и с „ура“ се понесе напред от храбрия си командир, поручик Дишев, които не след дълго падна, начело на ротата си, пронизан от вражески куршум. Стрелбата на русите поотслабна. При вида на настъпващитe български редици, които наглед нищо не можеше да спре, дори най-убийствения огън, в редовете им премина тревожен трепет, след който, къде по-бърже, къде по-бавно, почнаха да отстъпват, като на места просто бягaха неудържимо, не можейки да издържат удара на нож. Беше вече тъмно и в тъмнината задните руски поддръжки, помислили, че българите са минали зад предните им вериги, откриха огън срещу отстъпващите, като ги взеха за българи. Този огън продължи около половин час.

Мраморният първенец на Пирин - Вихрен    Карцином на кожата    Връх Безбог    Езера в Пирин    Връх Вихрен   

Русите бяха отблъснати. Едновременно с настъплението срещу средния участък, румъните се опитаха да настъпят срещу десния участък пред село Геленджик, дето развърнаха около три баталйона. Майор Стойков, началник на десния участък, като виждаше численото надмощие на противника, засили веригите с нови поддръжки и откри вихров огън срещу настъпващите неприятелски вериги, които стигнаха на 200 крачки до нашите позиции. Едновременно два неприятелски баталйона обхващаха Геленджик откъм изток. Затова майор Стойков изпрати последната си поддръжка да отбие този обхват, което тя не можа да постигне, Противникът напредваше. 5 рота от Приморския полк, от края на десния фланг, се хвърли в атака и успя да го задържи до време. Той настъпи с нови сили и след упорит бой из улиците на Геленджик, нашите войници бяха принудени да се оттеглят. Новата позиция минаваше по гребена югозападно от Геленджик. От редовните донесения на началника на десния участък полковник Габарев знаеше добре, че положението е критическо, но не можеше да му помогне поради липса на каквито и да са поддръжки. Но когато узна, че Геленджик е напуснат, той изтегли от предните линии на средния участък три роти и ги изпрати на майор Стойков, със заповед да атакува през нощта и заеме отново Геленджик. Командирът на 8 Приморски полк, подполковник Панайот Минков, началник на страничното прикритие, още сутринта напусна Айдън Чухе и в боен ред настъпи към Чаир Харман. Късно през нощта той продължи до гребена на два километра източно от Геленджик и изпрати към селото офицерски патрул. Узнал, че селото е заето от противника, той реши да използува нощта и мрака, за да го завладee. Начело с полковия командир 4 дружина на Приморския полк потегли в строй към селото Вътре, обаче, не се оказа никакъв противник – той беше отстъпил. Дружината продължи напредването си към Чаир Харман. Към десет часа вечерта, когато ставаха тия събития, генерал Зайончковски получи известие, че Тутракан е превзет от българите. Той дълго мисли какво да прави. Тутракан беше паднал, по-насам конницата на генерал Колев преследваше разбитите румънски части и почти завиваше в тил на армията му, изобщо положението му беше неудържимо. Оттеглянето се налагаше. Обаче някои наблюдения от вчерашния бой му даваха слабата надежда, че оттатък, у българите, не е съвсем благополучно. Българите нападаха бясно, с устрем, но това му се виждаше, че е повече от липса на поддръжки, отколкото от храброст. Той издаде заповед на частитe си да останат по местата си и на другия ден да продължат енергично атаката за завземането на Добрич. Същия ден сутринта на 6 септември, командира на 35 Врачански полк, подполковник Таслаков, като чу топовнитe изстрели към Добрич, реши да се придвижи към застрашения участък и се запъти към Малко Чамурли. Тук той забеляза големи пехотни групи да настъпват южно от Ези бей и с една дружина зае височината северно от Осман Факъ и със 7 рота – гребена южно от село Арабаджи. Тук тия части заеха изходни позиции и почнаха да се окопават. 36 пехотен полк едва на разсъмване на 7 септември зае гребена при Осман Факъ и започна да се окопава. Началникът на 6 дивизия, генерал Попов, предния ден, не оцени достатъчно донесенията, че при Насрадин и Кара Синан са били забелязани пехотни и конни неприятелски части и че от тази посока противникът може да настъпи, затова той даде на командира на бригадата, полковник Вапцаров, следната заповед: „Атакувайте неприятелския десен фланг на кота 122, с цел да бъде унищожен противникът“. Командирът на 35 Врачански полк, подполковник Таслаков, в изпълнение на тази заповед, настъпи от Арабаджи-Чакърча към кота 122 с цел да я овладее. Командирът на 36 полк, полковник Гладичев, насочи полка да атакува и заеме кота 262. Към тая височина той забеляза, че се насочва една неприятелска колона от около един пехотен полк с артилерия, от към Аджами Насредин, като се движеше на изток от дола. Едновременно други неприятелски части настъпваха от към Куру Насредин срещу левия фланг на полка. Рано към 8 часа двете батареи, придадени към полка, излязоха на открита позиция и откриха срещу настъпващите гъсти неприятелски вериги ураганен картечен огън. Селото Насредин бе обхванато от две страни. Сръбските части, които настъпваха от дола край Кара Синан. почнаха да се развръщат срещу десния фланг на Козлодуйци, който остана откъснат от врачанци. За да изпълни празнината, 4 дружина от Козлодуйския полк се спусна по дола пред селото Юклер Сърт, обаче тя попадна под кръстосания огън на противника и даде много жертви. Тогава трета дружина, в съзнание за опасността, се спусна към гребена на Юклер Сърт, който се оказа здраво зает от противника. Към 10 часа бойния ред на козлодуйци бе разкъсан на две – разделен от руски пехотни части. Батареите, останали много близо в тила, не можеха да окажат нужната помощ. Една неприятелска граната попадна в 5 батарея и унищожи цялата прислуга на едно оръдие. Снарядите на батареите бяха привършени. Раклите не можеха да подвозват нови. Козлодуйци почнаха да се огъват. Почти всички офицери и подофицери, както и множество войници от този храбър полк бяха убити или ранени. Ранен беше и командирът на полка, полковник Константин Гладичев, обаче не напусна войниците си. Остана да ръководи една от обходните групи на полка. По склоновете на Осман Факъ и Арабаджи се явиха многочислени неприятелски групи.

Адрес на нашата практика    Лицево-челюстна хирургия    Здравеопазване в България    Размерът е от значение - имплантатни размери    Зъболекар   

Есенното слънце изпепелява широкото добруджанско поле. В пожънатите ниви стърчат купи снопи, неприбрани или разпиляни край угарите. Тънък прах лежи над пътищата, задръстени с обозни коли и отделни войници. По височините на село Чакърча беше разположена първа и трета дружини от 35 Врачански полк. Втора и четвърта дружини са нейде на изток, към Добрич. Наблизо, южно от село Арабаджи, са настанени три батареи, които трябва да подпомогнат двете дружини на позицията. Противникът е заел селото Ези бей и цялото пространство от двете му страни, защитено с окопи и телени мрежи. Той е подпомогнат от множество полски и гаубични батареи. Вълнообразната местност около Ези бей е типично добруджанско плато, прорязано с едва забележими низини. Само един доста дълбок дол е корито на малка рекичка, която тече откъм Суйчук през Чакърча и Осман Факъ към Кара Синан. Тия села са разположени в четириъгълник и се виждат с просто око. Цялото плато е покрито, като шахматна дъска, с пресни угари. Тия хлебородни угари ще се напоят с човешка кръв – те стоят като неми зрители, мълчаливи и спокойни. Рано сутринта, противникът откри по окопите на Трета дружина честа артилерийска стрелба. Високото синьо небе заяхте буен картечен и пушечен огън. Няколко роти от първа дружина се опитаха да се промъкнат откъм Чакърча към южния край на Ези бей, за да се изравнят с позицията на седма рота. Вървяха открито из равното поле, не можеха да се прикриват в гънките на местността. Стрелбата на противника се пренесе върху тях, бърза, стихийна. Редиците редееха. Войниците вървяха упорито. Наоколо падаха гранати, шрапнели и фугаси. Пръстта изригваше на малки гейзери. Хората заобикаляха ямите, като че в тях имаше още някаква опасност. Дружинният командир, полковник Чолаков, падна тежко ранен; ранени са и повечето офицери и подофицери, но някаква свръхестествена смелост тласка всички към целта. Каква беше тя? Трябваше да се заеме открития фланг на 7 рота, отдето неприятелят можеше лесно да се промъкне и да бие нашите в тил. Противникът забеляза, че играта му е загубена и усили огъня. Врачанци изнемогваха. Нужна беше бърза помощ. Тя можеше да дойде само от 36 пехотен Козлодуйски полк, който водеше бой по височините на север от Осман Факъ към източния край на Кара Синан и затова между врачани и козлодуйци зееше голямо и опасно пространство: долът на рекичката. Противникът използува този отвор, за да атакува козлодуйци във фланг. Те се задържаха за малко и започнаха да се огъват към Осман Факъ и на югозапад от Арабаджи. Противникът мина в атака; той е вече много близо до трите батареи, които подпомагат врачанци. Настъпва най-лошото: батареите, за да се спасят, напускат позициите си и врачанци остават без артилерийска поддръжка. Сега ударът с още по-голяма сила се насочва срещу врачанци. Десния им фланг е още открит. Той забелязва, че настъпващите роти наближават и усили огъня. Най-после флангът на седма рота е достигнат, ротите се изравняват с нея и под град от гранати и куршуми започват да се окопават. Боят се води по целия фронт, който се губи в далечината. Някъде на запад се чуват силни артилерийски трясъци. По цялата линия, от морето до Дунава, добруджанското поле вреше в огън. Противникът не биваше да се допусне никъде да завземе макар и педя земя. Войниците чувствуваха това и се биеха отчаяно. Най-много страдат врачани, чийто десен фланг е открит. Тук неприятелят насочва гъсти редици с цел да атакува. Слънцето пече. По лицата тече пот. Артилерийската поддръжка не се обажда. – Патрони! Хей, дайте патрони! Господин поручик! – Няма ли патрони? – Има малко, ама се свършват! – Дорчо ей сега ще дойде! – успокояват се по-безгрижните. Неприятелят настъпваше. Той се вмъкна в празното място и започна да бие врачанци в тил. Намесиха се две роти пионери. Другите дружини са също с открити флангове. Пионерите, въоръжени със стари турски пушки без ножове, останаха без патрони и, изгубили по-голямата час от офицерите си, започнаха да отстъпват. Артилерията вече мълчи; тя се е отдръпнала назад. Положението на първа дружина става страшно: тя е атакувана едновременно откъм фронт и откъм десния фланг; останала е без офицери и подофицери, без патрони. Под силния натиск на противника тя отстъпва стотина крачки, без да престава да се бие. - Дръжте се, момчета! – вика заместника на ранения дружинен командир, капитан Тодоров, току-що приел командването на дружината, обхожда оределите редици в окопите и се мъчи да окуражи изнурените войници, да спре отстъплението. Няколко куршума го пронизват в двата крака и ръката. Дружината пак остана без началник. Командването прие поручик Дундеков. Тежък момент... Противникът, използувал празнините между роти и дружини, настъпва ожесточено. Артилерията му сипе огън и желязо, картечниците му косят, той бърза да използува изгодното си положение. Той трябва да бъде отхвърлен или поне задържан от двете непълни дружини, останали без команден състав, без артилерия и без патрони с напълно уязвими флангове и почти заобиколени в тил откъм село Арабаджи. Полето е покрито с трупове на убити войници и коне, с разхвърляно оръжие, паласки и патрони. Само някакво чудо може да спаси честта на героичната защита.

Имплантатна повърхност    Черно море    Имплантатни размери - характеристики    Eла    Cмърч   

Недалеч зад позициите, в малка падина, лежи тежко ранен конят Дорчо. Войниците от седма рота напразно го чакат. До него, клюмнал глава в последни тръпки, лежи и неговия коневод бай Мильо. Бедният Дорчо! Войниците го знаеха и обичаха. Минеха ли край него, подвикваха го с усмивка: – Дорчо! Дорчо! и го потупваха по задницата. Дорчо пръхтеше доволно, махаше уши и крадешком поглеждаше своя доброжелател. Не се отличаваше с нищо, беше обикновен селски кон – кротък и послушен. Черният му, лъскав никога косъм беше посивял от работа – на нивата със стопанина, на оран, впрегнат в колата със снопи, в диканята, към ливадите за сено или из прашния път на пазар в града. Безкраен труд! Тия добри добичета са дясна ръка на стопаните си, докато с време почнат да разбират думите им и да четат мислите им, всяко тяхно желание. - Ех, Дорчо, Дорчо! – закачаха го войниците. – И твоята не е лека, брат! Бяха минали добрите времена, когато почиваше цяла зима в топлия обор. Няколко пъти ходи в гората за дърва, затъва в сняг до колени. Беше тъй студено и страшно! Вълци виеха в заснеженото поле. Но и то не беше тежко. Тежко беше по оран! Впрягаха го в тежкия плуг с червеникавия Шарко, по-силен и по-здрав от него. Плугът забиваше в земята тежкия си лъскав палешник и трябваше и двамата да напрягат сили, за да го измъкнат от мазния чернозем. След една бразда идваше друга, трета и тъй безкрай. След оран малка почивка. Стопанинът пожъна и почна подвоза на тежките снопи, дойде и вършитба. Лятото се изниза, нивите се оголиха. Падна първата слана. Дорчо и Шарко бяха отведени в града. Те не знаеха, че ги викат на война. Ставаше нещо необикновено. Най-напред го отделиха от другаря му, дадоха му нов стопанин. Дорчо тръгна послушно с него. - Хайде, Дорчо, хайде, чоджум! – мърмореше обозния бай Мильо, като замахваше камшика, без да го бие. – Сега ще се конащисваме двама. Какво не идва до човека и до коня! Сложиха му тежък железен самар, окачиха от двете му страни малки сандъчета. Отпървом гърмежите го плашеха. Колкото повече приближаваше позициите, толкова повече те ставаха по-ясни, оглушителни и страшни. Той се дърпаше, опираше предни крака о сипея и цял трепереше. После свикна. Престана да се гърчи, да дърпа поводите от ръцете на бай Мильо. След това непрекъснатите трясъци бяха за него нещо обикновено. Пътя до веригите му стана привичен, можеше да го мине със затворени очи. Но днес Дорчо тръгна с тревожно вирнати уши. Напред ставаше нещо необикновено. Трясъците и гърма напомняха гръмотевици в бясна буря – такива бури често вилнееха в полето на родното му село. Като изкачи могилата, отдето се откриваше широката добруджанска равнина, той неволно затвори очи. Блясъци сред бял ден разсичаха небето, въздухът се тресеше от пукот, земята вреше като кипнал котел. Наоколо зафучаха, като оси, малки свирещи „животинки“. – Хайде, Дорчо, кураж! – подканяше го бай Мильо. – И ти си войник, братко, орден ще получиш, цяла торба зоб. Дорчо пръхтеше, крачеше тежко и поглеждаше в страни. Бай Мильо държеше здраво поводите, навеждаше се и се прикриваше край насипа. Изведнъж той като че се дръпна назад, притвори очи; присви се и като дърпаше поводите на Дорчо, смъкна се на земята, просна се, като за сън. Дорчо се дръпна уплашен, за да не стъпи върху него и задуши своя водач. Срещна две широко отворени, пълни с ужас очи. Не разбра какво стана, знаеше само, че трябва да чака. Трясъкът наоколо продължаваше, все тъй оглушителен и нетърпим. Той се пресичаше с човешки викове, които Дорчо разбираше и това го успокояваше. Изведнъж той почувствува в гърдите си мокрота и парлива болка. Същата резлива болка усети в главата. Опита се да се изтръгне от ръцете на своя водач, но не можа. Те бяха се вкопчили здраво в поводите. После се олюле, приклекна и се струполи на земята, под тежките сандъци. Опита се да стане и разбра, че е безполезно. Едното му копито беше изровило малка черна дупка. В тоя миг той видя пред себе си гърбовете на група войници. Те пълзяxa заднишком и залегнаха току пред него. - Я! Дорчо! – извика радостно един от тях. – Дорчо бе! Наш Дорчо! Сандъчетата бяха разтоварени набърже, Дорчо дочу, как стрелбата се засили. Понесе се дружно ура. – Горкия Дорчо. Платил си данъка – каза някой полугласно. – ? бай ти Мильо не виждаш – пресече го друг и се наведе над водача. – Убит. Над полето се виеше черен дим. Противникът напираше. Той напредваше крачка по крачка, като застилаше пътя си с трупове. На триста крачки до левия фланг на дружините, при наблюдателницата, стои полковия командир на врачанци. Сърцето му се къса при вида на разкъсаните линии на полка. Той няма нито един войник в поддръжка. При щаба има само една група отпускари, току-що дошли от отпуск. Дали тази малка група не би свършила добра работа в такъв критичен момент? Мисълта се превръща в действие; той отива при тях и с няколко бързи и силни думи ги повежда към една гола могилка над падината към Чакърча и Осман Факъ. Тя запазва фланга на Трета дружина. – Момчета! – каза полковият. – Виждате ли колко важна е тази могилка за нашето разположение? Ако я изпуснем, изгубена е цялата ни позиция. Ако я задържим, нашите другари са спасени и победата е спечелена. Разчитам на вас, момчета! – Ще се стараем, господин полковник! – извикаха войниците. Командата на тази малка група пое младшия подофицер Черешаров; той набързо организира групата и с личен пример, с прости, сърдечни думи насърчаваше другарите си: – Чухте какво каза командира. Ха сега. Дръжте се, другари! Началникът на телефонната команда, подпоручик Шивачев, е успял също да събере група войници, останали без началници, и с тях заема западния склон на дола – тъкмо срещу отпускарите. Левият фланг на Трета дружина се пази в тоя момент от тия две групички, които присрещат неприятеля с чест пушечен огън.

Лицево-челюстна хирургия - Друга патология    Зъбни импланти - успеваемост и трайност    Лицево-челюстна хирургия - История    Зъбни импланти - същност    Тетрациклини    Зъбни импланти - предимства и недостатъци   

Три пъти той се хвърля в атака и три пъти е отблъснат. Опита му да се яви в тил на Трета дружина пропадна. Флангът е вече заздравен. – Момчета, още малко! – окуражават се войниците. – Насмалко да изтървем пилето – шегува се някой. Боят продължава от зори, а сега е вече пладне. Слънцето пече гърбовете на войницитe, платнища и раници парят. Противникът, получил подкрепа, настъпва с нови сили. Сега той атакува десния фланг на врачанци. Там една рота козлодуйци командвана от капитан Календеров, отбива храбро атакитe му. Първа и Трета дружини, окуражени, отстояват на натиска. Те дори се подават напред. Противникът е спрян на 50–60 крачки пред пътя. Картечният му и артилерийски огън е много силен. Боят кипи. Ехото му се носи свободно в простора, без да срещне спънка. Командирът на Трета дружина, подпоручик Дудеков, е ранен. Мястото му заема подпоручик Димитров, едничкият уцелял офицер. Борбата е на живот и смърт. Противникът се готви да премине в атака. Везните на боя бавно се накланят в негова вреда. Двете батареи, които бяха се оттеглили, заеха позиция край дола срещу Чакърча и започнаха да го обстрелват. Врачанци се окуражиха. Те се изнесоха напред и посрещнаха колоните, които настъпваха към Осман Факъ. Когато тия колони достигнаха дола между Осман Факъ и Кара Синан, едната възви на запад по дола, а другата продължи на юг, към левия фланг на Трета дружина. В тоя миг Втора и Четвърта дружини и една батарея, изпратени през нощта към Добрич, поради лошото положение на врачанци, се бяха върнали. Батареята веднага откри огън; дружините също влязоха в боя, като буйна река, придошла след наводнение. Противникът видя, че положението му се влошава, затова засили натиска си. Той употребяваше отчаяни усилия, сипеше огън и желязо. Натискът му се засилваше. Решението му изглеждаше твърдо и окончателно. Врачанци са готови да го посрещнат лице с лице. Веришките се изнасят напред. Генерал Кантарджиев, който наблюдаваше боя пред фронта на 35 и 36 полкове, за да им помогне, изпрати двете батареи от 5 артилерийско отделение да излязат напред и заемат позиция на Девенската Могила, за да спрат напредването на противник срещу десния фланг на 6 дивизия. Под силен картечен огън батареите взеха позиция и откриха огън. Под прикритието на този огън 2 дружина от 53 полк настъпи към Ези бей. Положението ставаше критическо. Една заповед, предадена по телефона от генерал Тошев до командира на Конната дивизия генерал Колев, гласеше: „Незабавно настъпете към Добрич, за да атакувате във фланг и тил неприятелските руски части, които са се разгърнали и водят бой срещу левия фланг на 6 дивизия“. Генерал Колев получи тази телеграма по пътя за Добрич, защото той, по свой почин, беше предприел движение към изток. Колоните на Конната дивизия с придадените им пехотни части от 16 пехотен Ловчански полк, настъпиха по определените им пътища, за да се съберат на застрашения пункт. След обед тоя ден генерал Колев получи донесение, че противника е на два километра южно от Осман Факъ. Тогава той реши да насочи ловчанци към десния фланг на противника, а конната част да измести по на север, за да могат да се насочат в тила му. Командирът на Ловчанския полк, полковник Иванов, при пръв поглед в разположението на боя схвана, че една неприятелска бригада настъпва от Осман Факъ към левия фланг на врачанци и козлодуйци, при Арабаджи, и затова разгърна частите си и ги насочи да атакуват Кара Синан. Противникът забеляза това и обърна постепенно фронта срещу ловчанци. Ловчанци крачеха решително из царевиците в полето. Един взвод от Конната батарея с огъня си подпомагаше настъплението им. Моментът е наистина тържествен. Ловчанци настъпват неспирно. Музиката, по заповед на полковник Иванов, свиреше „Шуми Марица“. Войниците вървяxa напред въодушевени, като пееха „О добруджански край“. Към залез слънце бойния ред на ловчанци излезе на платото северно от Осман Факъ, отдето с пушечен и картечен огън преследваше противника, който вече отстъпваше към Кара Синан. Генерал Колев наблюдаваше боя. Забелязал колебанието на противника, той предупреди 2 конна бригада да се приготви за атака. Батареята на капитан Векилски, прикривана от един картечен ескадрон, настъпи в галоп в междината между конницата и пехотата и застана на открита позиция, отдето откри ураганен огън. Втори конен полк се понесе в атака към Кара Синан. Ескадронитe полетяха напред по равното добруджанско поле, където почна дълга и небивала сеч. Далече някъде зад противника се отеква мощно ура. Войниците се споглеждаха и недоумяваха. Вслушваше се и противникът, за него тоя звук беше зловещ и страшен, той носеше смърт и гибел. Ново ура, глухо, продължително. Неприятелят се огъна, огънят му отслабна. Из широката добруджанска степ се носеше като вихър храбрата конница на легендарния генерал Колев – тя помиташе всичко пред себе си. След миг по височинитe при Кара Синан не остана ни един неприятелски войник. Врагът отстъпваше панически. Врачанци при Ези бей задържаха противника и помогнаха за спечелване на победата. Противникът се дигна, като по даден знак, и се втурна стремглаво назад. Боят при Добрич беше спечелен.“

Стара планина    Екстирпация на лимфен възел    Тимус    Възпален лимфен възел   

Папиломи    Слезка    Костен мозък    Тонзили    Премахване на лимфен възел   

Ето и статията от сайта „Българска история“: „Подполковникът говори тихо. Тоя човек е преживял страшните колебания в тридневните борби тук, при Добрич. И сега погледът му уморено се губи по черното поле, а на лицето му се чете споменът за нещо страшно, може би най-страшното от онова, което е ставало тук: -Падналите бяха много…толкова много, че за да се приберат от гробарите, до всеки убит войник се забиваше пушката му. И от хилядите изправени пушки степта замяза на лозе. Това беше най-страшното…“ Антон Страшимиров. Още не е утихнала артилерийската канонада над щурмуваната Тутраканска крепост, когато на изток, в самото сърце на Южна Добруджа, се решава едно друго сражение, друга епопея. Днес забравена от многo, битката при Добрич изправя българските войници пред тежки предизвикателства, а от нейният изход зависи цялото по-нататъшното развитие на новия Добруджански фронт. Преди да преминем към нея обаче, трябва да Ви разкажем за първите дни на септември 1916 година, написали още една важна страница в летописа на българската военна история. На 1-ви септември България обявява война на Румъния, която дни преди това се включва в Първата световна война на страната на Антантата. На границата е разположена Трета българска армия, под командването на генерал от пехотата Стефан Тошев, чиято цел е да настъпи в Южна Добруджа и да отблъсне противника на север. Още в първите дни, румънските гранични отряди са разбити, а Конната дивизия на генерал Иван Колев превзема Куртбунар (дн. Тервел). На 3-ти септември българската кавалерия разгромява вражески части при селата Кочмар и Карапелит, взимайки стотици в плен. Основните сили на Трета армия се подготвят да атакуват Тутраканската позиция, чиито щурм започва в ранното утро на 5-ти септември. Източно от тях са разположени войските на Варненския укрепен пункт, под командването на генерал-майор Тодор Кантарджиев. Тяхната задача е да не допускат вражеското настъпление от Добрич, както и защитата на морския бряг край Варна. В първите дни разузнавателните им отряди освобождават редица села и се установяват на 10 км от Добрич. Бързите успехи на българската армия , особено при Кочмар и Карапелит, обезкуражават румънския гарнизон в града, който го напуска още вечерта на 3-ти септември. Отстъпилата от Добрич 19-та пехотна румънска дивизия е предадена в подчинение на 47-и руски корпус, под командването на генерал Андрей Зайончковский. На следващия ден войските на генерал Кантарджиев са възторжено посрещнати от местното население. Скоро става ясно, че в района на жп гарата се намират телата на 53 граждани, зверски убити от румънските власти. Стотици са арестувани и отвлечени на север. Необходимостта да се задържи Добрич е голяма, тъй като градът е важен възел на телеграфни съобщения, както и изходен пункт на шосетата за Варна, Силистра, Балчик, Меджидие и Черна вода. През него минава железопътна линия, свързваща най-важните градове на Северна и Южна Добруджа. Местността около града е хълмиста, като на север започва Добруджанската равнина. Тя е напълно открита и подходяща за маневри на големи войскови единици. Добрич е обиколен от пояс обикновени редути и стрелкови окопи. Голяма част от тях са заринати и не дават добро закритие, тъй като са пригодени за стрелба от коляно. Позицията, която малобройните български войници трябва да заемат, се намира на 2-4 км северно от града. Отбранителната линия е във формата на дъга, като изпъкнатата част е насочена към противника. През нощта на 4 срещу 5 септември, войниците заемат стрелковите окопи, като цяла нощ се занимават с тяхното укрепване. На следващия ден, около 6 часа, противникът открива артилерийски огън по българските части, които все още се окопават. Високо над позицията се виждат сиви кълба от експлозии. Завързва се пушечен и картечен двубой. Румънските войски, с неколкократно числено превъзходство, настъпват срещу окопите. Срещу тях се намират едва 9 роти, както и 2 скорострелни батареи, които още не са пристигнали на позицията. Скоро в града започват да се връщат много ранени войници. „Много са! Повече от нас са! Папляч! Но момчетата не искат да знаят! Все на месо бият. Полето покрихме с леш. Ще ги избием всички“ - неизвестен войник от 8-ми Приморски полк. В най-големия разгар на боя, всред пушечния и картечен огън, изведнъж прозвучава сигналът на настъпващата руска кавалерия. На левия фланг на позицията се появява 3-ти Смоленски улански полк, в състав от шест ескадрона, който скоро се понася в атака. В окопите на българските войски цари тишина.

Размерът е от значение - имплантатни размери    Клек    Дентална практика в Пловдив   

Единствено се долавят отделните команди на офицерите: „Здраво по местата си, момчета! Мерник 1000, в гърдите на коня, залпове, огън по конницата!“ По настъпващите кавалеристи е открит пушечен и картечен огън. След няколко залпа, строят на противника е разреден, а почти половината от конниците са убити или ранени. Два ескадрона отстъпват назад. На земята са повалени много, а други са все още влачени от конете си, които препускат объркани в различни посоки. Няколко по-буйни, които не могат да бъдат удържани в устрема си, прескачат българските окопи, повличайки ездачите със себе си. В същото време по шосето се движат батареите на майор Илиев, препускащи за позицията. Един от атакуващите ескадрони, начело с полковник Калмиков, се понася към артилерийското отделение. Забелязал това, командирът на батареите разгръща оръдията и открива огън. Почти целият ескадрон е унищожен. Няколко конници, все още влачени от конете си, достигат позицията на оръдията, където са убити от артилеристите. Оцелелите от атаката са покосявани от единична стрелба. Полковник Калмиков пада, тежко ранен в хълбоците, зад един от стрелковите окопи.Впоследствие руският офицер е откаран в болница във Варна, където умира от раните си. Забавянето на батареите, както и атаката на руската кавалерия, дава възможност на румънската пехота да се приближи до българските позиции. След интензивна стрелба, цялата верига скача от окопите си и с вик „ура“ се хвърля на нож. „Ротата, като даде няколко залпа по противника, започна да настъпва пълзешком. В това време, противникът откри убийствен артилерийски и картечен огън по нас. Поручикът, с револвер в ръка, вървеше пред ротата, но, ето, че няколко куршума го повалиха на земята! При падането ни каза: „Напред юнаци! На нож!“. С няколко мили войнишки погледа и „довиждане“, оставихме поручика там, облян в кърви. Командването на ротата пое подпоручик Бояджиев, но и той падна ранен. Паднаха взводните подофицери на 1. и 2. взводове.“ - редник Б. К. Астарджиян. Разколебани, румънските войници се обръщат и отстъпват, оставяйки много ранени и убити. Само пред сектора на 8-ма рота от 8-ми Приморски полк има около 400 трупа. През вечерта са изпратени усилени патрули напред. Останалите войски остават на главните позиции, където се занимават с укрепване на отбранителните съоръжения. Цяла нощ санитарни части и доброволци от града обикалят полесражението, прибирайки ранените. Сутринта на 6 септември показва покъртителна картина пред фронта на позицията. Полето е покрито с телата на убити вражески войници и коне. Между тях лежат в агония все още живи, но тежко ранени. От посоката на настъплението се виждат следи от локви кръв, а по цялата шир са разхвърляни откъснати човешки тела, крайници и раздробени черепи. Миризмата на отминалата касапница се разпространява и в скоро време привлича гарвани, които кръжат над бойното поле. Нестроеви долни чинове събират купчините изоставено вражеско оръжие, боеприпаси и облекло. Поради липса на достатъчно обмундироване, много войници са длъжни да носят руски и румънски униформи, както и ботуши на убитите. През целия ден върви усилено окопаване и разпределение на войските по цялата позиция. Пристигат подкрепления, които заемат своите отбранителни рубежи. Привечер, в района около село Езибей(дн. Паскалево), се появява вражеска артилерия, която скоро открива огън. В същото време руски войски, в състав от 6 дружини, се понасят фронтално. Поради приликите между българското и руското обмундироване, сивият цвят на униформите им, както и бойният вик „ура“, добре познат на нашите войници, първоначално внася заблуждение в окопите. Впоследствие срещу настъпващата пехота е открит огън, който я кара да залегне и да започне да се окопава. На българските войници е заповядано да контраатакуват и скоро защитниците, с гръмко ура, се понасят в щикова атака. Част от вражеските войски отстъпват назад, повличайки и подкрепленията със себе си. Някои войници се задържат на позициите си, където са унищожени. По това време, в крайния десен участък на позицията, се водят боеве при село Геленджик (дн. Победа) срещу няколко руско-румънски дружини. Издадена е заповед селото на всяка цена да бъде отнето от противника. След извършена нощна атака от три страни, като се водят схватки по улиците на селото, врагът е отблъснат. В боевете е ранен полковник Константин Минков- командир на 8-ми пехотен Приморски полк, който по-късно почива от раните си в София.

RSS - емисия    България в RSS - формат    Байкушевата мура    Язовир Калин   

Новината за падането на Тутраканската крепост на 6 септември бързо се разпространява, което и променя ситуацията на Добруджанския фронт. Двудневните атаки на съглашенските войски при Добрич завъшват с неуспех. Генерал Зайончковский получава заповед да превземе града на всяка цена. Решителното настъпление е назначено за 7 септември – последният и най-критичен ден от сраженията при Добрич. „В глъбината сме между Малко и Голямо Чамурлий. Тук е била връзката на козлодуйци вляво с врачанци вдясно. От северозапад са напирали две сборни руски дивизии, които били попълнени с пленени австрийски сърби. По глъбнатината срещу връзката между двата наши полка са хвърляни вълна след вълна руси, за да пробият. –Много свят погълна туй парче земя, – слезе подполковникът от коня си. Отседнахме и ние. –Нямахме вече свободни части, та хвърлихме тук шепата си пионери. Загинаха и те. Биха се вярно, биха се строго, без ура… и загинаха до един.“ Антон Страшимиров. Ранното утро на 7-ми септември 1916 година. Настъпва седмият ден от освобождението на Южна Добруджа. Осигурявайки тила на Трета българска армия, чийто основни сили току що са превзели Тутраканската крепост, Конната дивизия на генерал Иван Колев се приготвя да потегли към село Бей бунар (дн. Средище, Силистренско). От събраните сведения е известно, че в района се намира руска кавалерийска дивизия. Изведнъж от юго-изток отеква силна артилерийска стрелба, която скоро се превръща в непрекъснат грохот. Тътенът на оръдията идва от Добричките позиции, където от два дни се водят боеве. След осигурена телефонна връзка получават следното съобщение: „Противникът настъпва с превъзходни сили, пехота и артилерия, положението е много сериозно, имаме много загуби“ - подполковник Рачев, началник щаб на Варненския подвижен резерв. Отбили досега успешно атаките на руско-румънските части, бойците при Добрич имат спешна нужда от подкрепления. Българското командване е изправено пред тежко решение, а времето за това бързо изтича. Още през нощта на 6-ти срещу 7-ми септември се водят патрулки схватки, а предните постове пленяват руски войници, търсещи места за артилерийски наблюдатели и телефонна връзка. От разузнаването става ясно, че в района на село Езибей са се концентрирани големи количества войски. В предстоящия бой ще вземат участие 61-ва руска и 1-ва Сръбска доброволческа дивизия, както и различни румънски пехотни части. Планът на генерал Андрей Зайончковский е да извърши демонстративно настъпление срещу позициите на Варненския укрепен пункт, а основният удар да бъде насочен срещу левия фланг на отбранителната линия. Там се намират 35-ти Врачански и 36-ти Козлодуйски полк, както и няколко батареи от 2-ри артилерийски полк. Отбраняващите войскови съединения са в непълен състав. Две дружини от 35-ти полк (2-а и 4-а) и едно артилерийско отделение са прехвърлени през нощта на изток към шосето за Балчик, очаквайки евентуална атака на противника. 36-ти полк разполага само с 2,5 дружини. Охраняваната от тях позиция представлява вълнообразна местност от пасбищни ниви. Най-характерен е дълбокият дол, пресичащ бойния район, по който е възможно скрито предвижване на войници и артилерия. Наоколо са разположени множество гребени, като особено голямо значение има кота 122, намираща се северо-източно от село Арабаджи (дн. Возарци). Цялата местност е пуста, без дървета, което прави ориентировката трудна. В 6 часа руската артилерия открива огън по цялата дължина на фронта. Скоро гъсти пехотни вериги се понасят към позициите на малобройните защитници. В това време 3-та дружина от 35-ти полк е заела стратегически важната кота 122. Задачата на 1-ва дружина, ръководена от подполковник Димитър Чолаков, е да се окопае вдясно от нея. Заемайки позицията си, дружината попада под артилерийския удар на шест руски батареи. Командирът е тежко ранен от парчета граната, а почти целият офицерски състав изваден от строя. Много войници падат покосени, ранените изостават и са принудени да отстъпят към превързочния пункт в тила. Подполковник Чолаков е изнесен от бойното поле, като по-късно умира от раните си. Въпреки понесените загуби, оцелелите роти заемат позициите си, където откриват стрелба срещу настъпващите седем бойни линии от вражеска пехота. За да се облекчи положението, заповядано е на 36-ти полк да настъпи и да удари във фланг настъпващия противник. Изненадваща обаче се оказва атаката на 1-ва Сръбска доброволческа дивизия. В нейните редици се бият войници и офицери от славянски произход- сърби, словенци, чехи, хървати, изявили желание да се сражават на страната на Антантата. За броени минути полкът е разстрелян с близък картечен, пехотен, както и масиран артилерийски огън.

Dental tourism    Орална хирургия    Пародонтология    Лекцията на д-р Хоо   

Загубите са тежки, а войниците отстъпват в безпорядък. Ранен е командирът на полка, полковник Константин Гладичев. Осъзнавайки численото превъзходство на противника, както и сериозността на положението, подполковник Таслаков, командир на 35-ти полк, изпраща следната телеграма: „Всички офицери да държат здраво в ръцете си хората, твърдо да се държат на позицията и да спасят честта на полка и армията. При наближаването на противника, да се срещне с адски огън, особено с картечниците, с бомби и ножа. Разпоредено е Конната дивизия да настъпи във фланг, 2-а и 4-а дружини да дойдат и подкрепят полка. Втори път заповядвам – твърдо на местата си и там всеки да сложи костите си!“ Руските пехотни вериги се показват на левия фланг на 3-а дружина. За да се противопостави на обхода им, подполковник Таслаков изпраща две зле въоръжени пионерни роти. Те разполагат с малко патрони, а щикове за пушките нямат. Тяхната задача е да запълнят междината между 35-ти и 36-ти полк. След като изразходват боеприпасите и остават почти без командири, пионерите са принудени да отстъпят назад към село Чакърча. Положението на 1-ва дружина е също тежко. Настъпващите срещу нея руски пехотни вериги се усилват, а техните картечници обстрелват надлъж цялата позиция. След раняването на подполковник Чолаков, командването поема капитан Тодоров. Докато обхожда позицията, за да ободри войниците и да предаде заповедта, вражески куршуми уцелват и строшават краката и едната ръка на офицера. Старши в дружината става поручик Георги Дундеков, който по-късно също ще бъде ранен. Патроните са на привършване, а всички опити за попълването им остават безуспешни: хората и конете, носещи боеприпасите, биват убивани или ранявани. Войниците са принудени да отстъпят на съседния гребен, откъдето продължават да водят стрелба. Останали без патрони и прислужници, двете картечници на дружината са изоставени. Настъплението на руските и сръбски части продължава. Техните вериги обхващат и двата фланга на отбраняващите се български войници. Останал без никаква поддръжка, подполковник Таслаков събира част от отстъпилите пионери, както и група отпускари, които още не са се върнали по частите си. Събраните бойци веднага са хвърлени в боя, за да спрат обхождащите руски вериги. Останали без никакви резерви, в окопите се бият ординарци, шивачи, готвачи, войници от обоза. Заповядано е на леко ранените да бъдат връщани от лазаретите към позицията. Поручик Дундеков пада ранен, а командването на 1-ва дружина е поверено на подпоручик, който също ще бъде изкаран от строя. На много места войниците, останали без офицери, са длъжни да се командват сами. В 13 часа пристигат двете дружини на 35-ти полк, разположени преди това на шосето за Балчик, заедно с артилерийските отделения. 2-ра дружина е изпратена да подкрепи 36-ти полк. Нейният командир по-късно ще разкаже: „Командирът на полка, полковник Гладичев, намерих ранен, с адютанта си, седнал, уклюмнал глава и унесен на един хълм. Като му се представих и запитах какво назначение ще ми даде, той бавно, с полуотворени очи, протегна ръка към пръснатия си и в безредно бързо отстъпване полк, като тихо и провлачено каза: – На, ето вижте, какво можете да направите?„ - полковник o.з. Г. Малчев. С пристигането на подкрепленията, положението за известно време се затвърдява, но въпреки това, изтощените войници се бият на предела на силите си. Дълго време българските позиции са подлагани на масиран артилерийски огън, чиито снаряди повдигат облаци от пръст, камъни и човешки тела. Силите на врага обаче постепенно се изчерпват, а атаките им отслабват. В решителния момент, в сражението се включва Конната дивизия и придадените към нея две дружини от 16-ти Ловчански полк. След като узнава за критичното положение при Добрич, без да дочака заповед от Щаба на армията, генерал Колев насочва дивизията към града, като оставя слабо прикритие срещу руската кавалерийска дивизия. След извършен 6-часов марш, флангът на сърбо-хърватската дивизия е атакуван при село Голямо Чамурлий(дн. Смолница). Двете дружини от 16-ти полк, под звуците на националния химн „Шуми Марица“, откриват стрелба срещу цял сръбски полк при село Осман Факъ (дн. Козлодуйци). Паниката във вражеските окопи скоро се разнася по цялата позиция, след което започва общо отстъпление на север. С настъпването на вечерта, преследването на противника приключва,а войските се укрепват на сегашните си позиции. Стрелбата по цялата бойна линия спира. Добрич е спасен. В резултат на тридневните боеве, българските загуби са 1053 убити и 2324 ранени.

Дентална медицина    Хвойна    Имплантати Superline    Мура   

Maxillofacial surgery    Зъб    Зъбни импланти    Сливен Лицево - челюстна хирургия   

Макар и дълго време премълчавана поради политически причини, днес битката при Добрич несъмнено може да бъде наречена епопея. Освен от огромно стратегическо значение за освобождението на Добруджа, тя олицетворява изпълнения войнски и граждански дълг към Отечеството. Тук веднъж и завинаги е разбито опасението, че българският войник ще откаже да се бие срещу руснаците, които едва 40 години преди това са посрещани като освободители. Особено важна роля в сражението имат обикновените жители на града, превърнали се от свидетели в преки участници. Освен оказвайки помощ в болниците, с напредването на боя, мнозина потеглят към позицията, за да помогнат с изнасянето на ранените. Много стигат до самата отбранителна линия, носейки храна, патрони, гранати и вода за войниците. Някои заемат местата на убитите и ранените в окопите. През цялата нощ на 6-ти срещу 7-ми септември, заедно със санитари, те се занимават с разчистването на бойното поле, издирвайки оцелели. Често се чуват раздирателни викове: „Тука човек умира бе, няма ли кой да дойде да го спасява!“ От време на време прозвучават отделни пушечни изстрели: „Тука, тука ранен войник стреля, за спасение!“ В спомените си, капитан Иван Калайджиев от 53-ти пехотен полк пише: „Тук видяхме жени, които в разгара на боя, когато смъртта витаеше над полесражението и немилостиво размахваше отровната си коса, да носят патрони на бойната линия. Други носеха с бакъри вода, за да утолят жаждата на отчаяно сражаващите се юнаци. Видяхме жена, която сне забрадката от главата си и превърза ранената ръка на един войник. Видяхме 10-12 годишни деца да носят вода в окопите и да наливат в манерките на войниците. От тези малки герои има ранени, които наред с войниците сега са на лечение в Добричките болници.“ Боят при Добрич е запомнен в литературните произведения на автори като Йордан Йовков, Антон Страшимиров, Владимир Бобошевски. Писателят Никола Агънски взема лично участие в сражението като батареен командир. Под псевдонима Капитан Енгезки, след войната ще посвети голяма част от творчеството си на тези събития. Вдъхновен от подвизите на българската войска, Иван Вазов пише стихотворението „На руските войни“. В разказа си „Апотеоз“, като военен кореспондент, Антон Страшимиров записва думите на подпоручик, описващи готовността към самопожертва пред олтара на Отечеството - от обикновения гражданин до последния войник, отстоял позициите при Добрич: „Народна воля- воля Божия - мълви замислено усмихнат запасен подпоручик. - Тук нашите хора се биха с пълна душа. Бихме се като народ, който чувствува свободата си и мре за нея. И само тъй победихме.“

Метастатичен лимфен възел    Заболявания на лимфните възли    Лицево-челюстна хирургия - Вродени малформации    Щастие   

След Освобождението на България и установяването на нейните граници от Берлинския договор, оттогава през годините те неведнъж са били изменяни в резултат на различни външни фактори. В началото на ХХ в. на Балканския полуостров, а и в европейски и световен мащаб светът преживява събития, които неминуемо оставят запомнящи се следи върху държавите – били те малки или големи, победителки или загубили. Областта Добруджа е територия, ценена и оспорвана от две съседки – България и Румъния. Населявана е както от румънци, така и от българи, и е естествено желана придобивка и за двете страни. Безспорно обаче, българите в областта са мнозинство, което исторически предопределя правотата на българските желания. Географското разположение по бреговете на Черно море и фактът, че е пресичана от река. Дунав, правят от Добруджа стратегическа територия. В същото време, нейните земи са изключително плодородни и са гарантиран източник на селскостопанска продукция. Санстефанските протоколи за подялба на владенията между двете империи предвиждат земите на Северна Добруджа, да останат в Кралство Румъния. Те се явяват като компенсация от руския цар към румънския крал за това, че покрай поредната руско-турска война за проливите и Босфора, Русия е присъединила към себе си Южна Бесарабия. (Никаква връзка няма с мантрите за асвабадителите и Царя-асвабадител, който, между другото е наречен Освободител, не защото е "освободил" българите, а крепостните немити руснаци от крепостничеството през 1861 г.). Впоследствие това е и една от клаузите, които убийственият за България Берлински договор запазва. Румъния даже не предявява никакви претенции за тези територии; това е компенсация, която Кралство Румъния дори не пожелава сама. По онова време Северна Добруджа е слабо заселена с румънци и е с неразвита инфраструктура. Придобивката е прах в очите на румънския крал,която е неравностойна на отнетите територии. Въпреки това новосъздадените малки държави от Балканския полуостров, нямат право на мнение пред Великите сили. Берлинският договор се подпва с тази клауза и статуквото не се променя близо 30 години. До Балканските войни, между двете страни няма и намек за оспорване на граници и територии. По време на Междусъюзническата война, Румъния, без никой да й е обявил война, се намесва в конфликта с неоправдани искания, като настоява България да се откаже от Южна Добруджа, търсейки компенсации с оглед бързите й победи в Източна Тракия през есента на същата година. След като това не става, на 29 април се провежда конференция в Санкт Петербург, на която румънският крал Карол настоява за териториални компенсации поради страха от увеличаващите се територии на България. Под ръководството на руския външен министър Сазонов, се правят корекции на българо-румънската граница, като България под руски (на асвабадителите) натиск, предава на Румъния Силистра. Но след като един път номерът минава, това се услажда на румънския крал и той смята, че придобивките са недостатъчно и иска целият район и цяла Добруджа да бъде тяхна. Поради сложни баланси и взаимоотношения между Великите сили, тези техни претенции за по-сериозни териториални размествания са отхвърлени. След като не може по дипломатически начин да вземе това, което смята че й се полага (по-евтиният начин), Румъния грабва оръжието (по-скъпият начин) и се намесва в Междусъюзническата война. На 28 юни 1913 година, румънската армия, подкрепяна от Франция, преминава границата в Добруджа. След няколко дни, на 1 юли тя скъсва двустранните дипломатически връзки с България. Румънските войски настъпват към вътрешността на страната. Под надвисналата заплаха за трона, на 4 юли цар Фердинанд се обръща към румънския крал Карол с молба да прекрати нахлуването и предлага териториални отстъпки в замяна на искания мир. За да опази каквото може от България, Фердинанд обещава, че териториалните претенции на Букурещ ще бъдат задоволени. На следващия ден – 5 юли, външният министър на царя Никола Генадиев, уведомява официално румънския министър-председател Майореску, че България отстъпва Южна Добруджа. В отговор Румъния иска от българите да спрат бойните действия срещу сърби и гърци. На 22 юли 1913 година, между България, бившите й съюзници и Румъния е сключен мирен договор, който удовлетворява етнически и исторически неоправдани претенции на Румъния към Южна Добруджа. Това се случва при все, че в Северна Добруджа румънският елемент, въпреки дългогодишната колонизация, още не е достигнал преобладаващо мнозинство, а броят на регистрираните компактни маси румънци в Южна Добруджа, е нищожен. Не минава много време. Добруджа отново е обект на преговори. След избухване на Първата световна война на 24 август 1915 година, царският министър на външните работи Радославов, подписва с германския посланик Михаелес тайна конвенция, според която ако Румъния нападне България, Турция или някой от другите съюзници, Германия е съгласна България да си върне част от загубените територии. (Кой се явява освободител?) В крайна сметка, Румъния се намесва на страната на Антантата, срещу която България воюва. На 7 май 1917 година, в Букурещ е подписан договор, според който земите на юг от линията Черна вода – Кюстенджа са предадени на България. Над Северна Добруджа е установен кондоминиум – територията е управлявана съвместно от Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Турция и България). На 24 септември 1918 година, Берлинският протокол за кратко време установява българския суверенитет над цяла Добруджа. След определени обстоятелства обаче, в края на ноември месец земите са върнати на Румъния. С Ньойския договор, ратифициран на 15 февруари 1920 г., цяла Добруджа е предадена на Румъния. Тя управлява тази територия до 1940 година и я заселва с десетки хиляди арумъни и румънци, а голяма част от българското население е репресирано, прогонено или асимилирано. В началото на Втората световна война, през 1940 година, Румъния се оказва в международна изолация, което я принуждава да започне преговори с България. Между участничките във войната, се заражда конфликт относно границата, която трябва да се установи в Добруджа. Българското правителство се обръща с писмо до Хитлер, в което подчертава колко важно е за германската политика на изток България да получи Южна Добруджа чрез посредничеството на Германия. Като краен резултат от натиска, Румъния се съгласява да подпише Крайовската спогодба на 7 септември 1940 година, с която Южна Добруджа е върната на България и фактически е възстановена границата, определена от Берлинския договор от 1878 г. (Човек да се обърка кой е освободител, а кой - не). След подписването на Крайовския договор, румънците за 48 часа гонят от Северна Добруджа по-голямата част от българското население, изявило националното си самосъзнание, като конфискуват и имотите му. Връщането на Южна Добруджа се счита за един от върховете на българската дипломация и в частност на действията на цар Борис III. Това става в условията на една бушуваща Втора световна война, в която България успява по мирен път да си върне изконна територия, без да се пролее нито капка кръв. Днес населението там е предимно българско, на второ място е турското население, срещат се още гагаузи и кримски татари.

Базални импланти - обективен анализ    Диоден лазер    www.bg-dentist.net    Дентален лекар в Пловдив   

Ситуация    Градове в България    www.ralev-dental.com    Програма за реклама в сайта    Дентална клиника в Пловдив   

В навечерието на Втората световна война в Южна Добруджа има само 4 български училища – в Силистра, Добрич, Балчик и Каварна, които се издържат от българското население. В тях се учат едва 3100 ученици на които преподават 182 учители.

Информация за дървото бор    Снимки от Пирин    Снимки от връх Дженгал и Централен Пирин    Родопи   

text

Научете повече - базални импланти    Подробна информация за Пирин планина    Град Пловдив    Композити   

Сливици    Родопи    Витоша    Лицево-челюстна хирургия - Възпалителни процеси    Зъбни импланти - показания и противопоказания    Лицево-челюстна хирургия - Травми   

В новите условия на глобални пазари, е интересна историята на „Калиакра” АД. Пример за това, как изискванията за икономическа целесъобразност и рентабилност, както и нeизпълнeни eкoлoгични изиcквaния нa Eвpoпeйcкия cъюз, зa чиeтo cпaзвaнe ca нeoбxoдими гoлeми инвecтиции, се сблъскват с инерцията от стария начин на производствени отношения и мислене. Мястото в Добрич, където се произвеждали растителни хранителни масла (рафинирани, наливни, бутилирани), мастни киселини, шрот, маргарини, халварин и фритюрна мазнина. Заводът бил основен производител на олио и имал над 10% от българския пазар. Годишно фабриката преработвала 100 хил. тона слънчогледово семе и вливала така желани приходи в хазната на града. Тази приказка продължава до 2002 г. След това мултинационалната компания “Bunge Limited” поглъща предишния собственик "Сереол" и става притежател на бранда. “Bunge Limited” е световен лидер в бранша. Като седалище се посочва адрес в Ню Йорк, САЩ, а европейският офис е в Женева. От този момент вече не се пуска на пазара продукция с пълния капацитет на завода от 100 хил. тона, а той започва да пласира по 40-45 хил. тона. През март 2007 г. се разпространява съобщение, че собственикът на маргарините “Калиакра” и “Рама” - “Юниливър”, възнамерява да мести производството им от Добрич в Плоещ, Румъния. Стотици хора, останали без работа, настояват за обезщетение от поне 12 заплати, но получават само по 6 с уговорка, че ще напуснат доброволно. Добрич застава зад уволнените и призовава към бойкот на олио “Калиакра”. Скандалът в Добрич стига и до българските евродепутати в Брюксел. През април 2007 г., медийните заглавия скандализират с новината: концернът Bunge Limited спира производството на олиото с марка „Калиакра”, както и на дейността на добричката рафинерия "Kaлиакра" АД. "Бунге" замразява производствените мощности и предлага на персонала два варианта – хората да бъдат освободени по взаимно съгласие и да бъдат компенсирани с по шест заплати, или да бъдат съкратени и да получат две заплати обезщетение. Работниците в маслодобивния завод в Добрич обаче искат „европейски обезщетения” на стойност 24 заплати. Започват стачка. Правят жива верига на портала на фабриката и спират камиони, натоварени с бутилки олио и с изкупено ечемично зърно. Закриването на фабриката се случва, когато цената на нерафинираното олио и на крайния продукт стабилно расте, заради засиления износ за западните пазари, където суровината се използва за биодизел. Всъщност, закриването става належащо заради лошите икономически и финансови резултати на дружеството през последните години. В началото на месец юли 2007 г. американският собственик на завода за олио напуска България заради силната конкуренция, сивата икономика и остарялото оборудване. „Бунге” обявява, че не може да изпълни изискванията на Европа за екология, влезли като задължителни, след като България става членка на съюза. Според компанията-собственик, заводът в Добрич е прекалено голям лукс и вместо да се инвестира в обновяването му, може направо да се построи нов. Изделията на „Калиакра” започват да се правят в Унгария, тъй като американският собственик настоява, че там има по-добри условия и заводът е по-модерен от този в Добрич. „Бунге” уточняват, че през последните 4 години са инвестирали 5 милиона долара в качеството на продуктите, но заради опасността, България да не влезе в Евросъюза, инвестицията ставала прекалено рискова. "Бунге" информира, че ще запази у нас само складовете си за зърно и ще продължи продажбата на олио у нас. Директорът на "Бунге" за България Цветан Илиев, излиза публично със становище, че у нас 130 вида олио си правят огромна конкуренция. Изтъква, че такъв наситен с производители пазар няма дори в Русия. През юли 2007 г. в Женева работници в "Калиакра" запознават Управителния комитет на Европейския съвет на работещите в "Бунге" с материалите и началото на кампанията „Не купувайте олио Калиакра", организирана от КНСБ. Започват преговори за обезщетенията на 180 уволнени работници. През 2010 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) назначава секторен анализ, заради повишението на цените на олиото. През 2013 г., КЗК излиза със становище, че „Калиакра" и две компании от контролиращата я група Bunge, както и петте им основни дистрибутора в страната, са правели системни нарушения. Контролният орган стига до този извод, след проточило се близо 3 години разследване. Проучването на КЗК установило, че договорите между "Калиакра", "Бунге Зрт" - Унгария, и "Бунге Румъния Срл" и дистрибуторите им "Гама-Ник-Митев-2004", "Теодоро Бабаров-Клио комерс", "Д и Д комерс енд диливъри", "Лъки 2003", "Вучко 2-Братя Вучкови и сие" са напълно идентични и съдържат механизъм, който позволява на доставчиците да определят цените за препродажба. За играене по правилата на уговорката, дистрибуторите получават стимули под формата на отстъпки, а в случай на неспазване, е трябвало да прекратят договорите и да се лишат от отстъпките. Източници твърдят, че по последна информация в Добрич работел единствено търговският отдел на „Калиакра” АД, който изкупувал зърно за Румъния. На 09.09.2020 г. излиза съобщение, че "Oливa" кyпyвa cтapия зaвoд нa "Kaлиaкpa" в Дoбpич cpeщy 3.8 милиoнa лeвa. Лидepът нa пaзapa нa pacтитeлни мacлa y нac, "Oливa" AД, става нoвият coбcтвeник нa eдин oт cтapитe зaвoди зa пpepaбoткa нa cлънчoглeд в cтpaнaтa. Koмпaниятa e кyпилa oт "Kaлиaкpa" AД фaбpикaтa й в Дoбpич в cдeлкa зa 2,3 милиoнa дoлapa или зa нaд 3,8 милиoнa лeвa, cтaвa яcнo oт cъoбщeниe нa aдвoкaтcкoтo дpyжecтвo "Toкyшeв и cъдpyжници", цитиpaнo oт caйтoвeтe СЕЕ Lеgаl Маttеrѕ и ЅееNеwѕ. "Aктивитe, кoитo ca oбeкт нa cдeлкaтa, включвaт oкoлo 140 000 квaдpaтни мeтpa зeмя и нaд 85 oтдeлни cгpaди и cклaдoвe. Toвa paзшиpeниe cтpyвa нa "Oливa" AД нaд 2,3 милиoнa дoлapa", cтaвa яcнo oт cъoбщeниeтo нa "Toкyшeв и cъдpyжници". Рeгиoнaлни мeдии твърдят, че плaнoвeтe нa дpyжecтвoтo включвaт възoбнoвявaнe нa пpoизвoдcтвoтo в зaвoдa. B пyбликaции ce пocoчвa, чe дoкaтo бaзaтa e paбoтeлa, тя e пpepaбoтвaлa пo 100 000 тoнa cлънчoглeдoвo ceмe нa гoдинa. Meждyвpeмeннo се съобщава още и това, чe мacлa "Oливa" плaниpa дa yдвoи пpoизвoдcтвoтo и щe yвeличи изнoca c инвecтиция oт нaд 175 милиoнa лeвa. Според инфopмaция, 35 милиoнa eвpo oт тъpгoвcкoтo финaнcиpaнe щe бъдaт ocигypeни oт Чepнoмopcкaтa бaнкa зa тъpгoвия и paзвитиe (ЧБTP), a ocтaнaлaтa чacт щe бъдe пpeдocтaвeнa oт гpyпa мeждyнapoдни бaнки c вoдeщ мeниджъp ВNР Раrіbаѕ Ѕuіѕѕе. Наш послеслов. В демократично общество с пазарна икономика, частната собственост е свещена и неприкосновена. Решаващата дума за съдбата на едно частно дружество, чиито активи не са под запрещение, имат собствениците и акционерите; не назначените служители, техни синдикати или общински власти на територията на чиято община е предприятието. В бизнеса често има ситуации, в които не всяка страна е удовлетворена, но правилата трябва да се спазват. Противното само ще влоши общата картина за всички.

Хвойна    Имплантати Superline    Мура    Адрес на нашата практика    Размерът е от значение - имплантатни размери   

Сагата с шистовия газ в България отново ни връща към вековните зависимости, в които България е все в положението на васал спрямо Русия и бившия СССР. Благодарение на активната дезинформационна кампания на Русия и нейните български проксита, в страната беше преобладаващо схващането, че "шистовият газ убива. Само руският - не." Тази активна дезинформационна кампания беше не само в България, но и в цяла Европа, като допусна водещи европейски страни като Германия, Австрия, Италия - да не говорим за България - да са напълно зависими от руския държавен монополист "Газпром", който използваше монополното си положение, за да провежда държавната политика на Русия по отношение на ЕС и Запада като цяло. Интересно развитие получи тази тема и в Добричко. Знае се, че Добруджанската земя по същество е в ръцете на единици монополни крупни земевладелци и арендатори. Техните интереси и интересите на страната са две съвършено различни неща. В Добруджа бяха прогнозирани и имаше свидетелства на крупни залежи от шистов газ, които можеше да доведат до диверсифициране на източниците, от които страната получава газ и това щеше да доведе до чувствително снижаване цените му. Освен това, евентуалният добив щеше да осигури средства за страната от продажби, докато до този момент България е нетен купувач на 100%. Щяха да бъдат осигурени работни места; да се създаде съпътстваща инфраструктура; различни други ползи. Житницата на България беше напусната от собствениците на завода за олио "Калиакра", които преместиха производството в Румъния, не заради шистовия газ. Като цяло, не само България, но и цяла Европа проспаха шистовата революция и вместо производител и износител, останаха в ролята на потребител, харчейки за газ средства, спечелени от други източници. Което е един икономически абсурд. Резервите от шистов газ може да осигурят България за столетие. Страната ни има потенциал да се превърне в регионален износител на газ за Централна и Югоизточна Европа, според енергийния експерт Мартин Владимиров. От съобщение на сайта на Върховния Административен Съд от 5 юли 2022 г., става ясно, че ВАС отменя забраната за проучване и добив на газ в Добруджа. Според магистратите, РИОСВ няма фактически основания да откаже на инвеститора "Русгеоком БГ". Върховният административен съд потвърждава решението на Административен съд - Варна от януари тази година, с което е отменен отказа на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) за проучване и добив на природен газ на територията на област Добрич. Предмет на съдебния спор е инвестиционно предложение от "Русгеоком БГ" ЕООД за "Разработване и усвояване на находище "Спасово" с площ 219 кв. км в блок "Добрич", включващо четири участъка: "Рогозина", "Чернооково", "Калина" и "Рогозина изток" за проучване и добив на природен газ. "Върховните магистрати от касационната инстанция приемат, че Решението за оценка на околната среда на РИОСВ е незаконосъобразно и първоинстанционният съд правилно го е отменил. В него няма изведени фактически основания за издаването му. Не са посочени и конкретни факти и доказателства, които се вземат предвид, не са посочени и какви са становищата на страните и участниците по отношение на тези факти. РИОС не е обсъдил и фактите, доказателствата и становищата на страните." "Поради тези нарушения върховните магистрати приемат, че решението на Варненския административен съд правилно и следва да бъде оставено в сила", заключава ВАС. През 2018 г., РИОСВ - Варна "отхвърли доклада за оценката за въздействие на околната среда (ОВОС), след като компанията заяви намерението си да добива газ в региона. Причината е опасността от замърсяване на води, които се използват за питейни нужди. Това решение беше взето след масови протести срещу добива на газ не само в региона, а и в Североизточна България". "Реално "Русгеоком" получи правото да проучва блок "Добрич" с решение на Министерския съвет от април 2009 г. След това компанията поиска 35-годишна концесия за разработване и експлоатация на находище "Спасово" в този блок, включващо четири участъка - "Рогозина", "Чернооково", "Калина" и "Рогозина изток". Фактите показват, че така или иначе, до ден днешен, в България не се добива газ от собствени находища, а се внася от други страни. Вода гази, жаден ходи.

Клек    Дентална практика в Пловдив    Имплантатна повърхност    Черно море    Имплантатни размери - характеристики   

Има няколко природни перли, които красят Добричкия край и които си струва не само да зърнете, но и да отделите достатъчно време, за да им се насладите напълно. Близостта на резерват „Балтата“ до курорта Албена, предлага уникални възможности за релакс и туризъм. Резерватът, разположен по долината на река Батовска, заема площ от 203 хектара. Горите на резервата са от чисти ясенови и смесени насаждения със средна възраст над 60 години. В района има над 260 вида висши растения. Сред тях 28 вида са защитени. Сред дървесните видове са бяла топола, полски клен, черна елша и др. От тревните видове са характерни див зюмбюл, очиболец, медицинска ружа, блатно кокиче и др. На територията на Балтата споделят един хабитат 36 вида бозайници, 15 вида земноводни и 16 вида риби. Над 180 вида птици са установени в района, сред които ръждива чапла, зеленоглава патица, сив жерав, черният и белият щъркел, кресливият орел, кълвачите и др. Сред 16-е вида риби, четири са включени в червената книга на България с категория „Защитени видове“. Това са атерината, бодливка, обикновеният щипок и шаранът. Най-висока численост от останалите видове риби, има бабуката. Заливът Болата е разположен от северната страна на нос Калиакра. От 2013 г. това приказно място на каварненското крайбрежие, е пълноправен член в клуба на „Най-красивите заливи на света“. Това е не само плаж, но и единственият резерват в България, който включва акватория, морска площ и същевременно обхваща околните скали и малката река. Тясна клисура, врязана в брега - това е Болата. На мястото, където рекичката се влива в морето, се е образувало устие на лагуна. От двете страни са разположени скални масиви с издълбани в тях пещери. На Болата могат се наблюдават земеродни рибарчета, воден бик, чапли, гмурци и потапници. Оттук минава Виа Понтика – един от основните въздушни коридориа за миграция на прелетните птици. В пещерите на Болата са открити останки от антични селища. Стръмна пътека на север ще ви изкачи до върха на скалната стена, откъдето се открива спиращ дъха великолепен изглед към цялата клисура. Живописният бряг на село Тюленово е до град Шабла, на 30 км от ГКПП Дуранкулак и на 80 км от Варна. Мястото е с уникален бряг и пещери, чист въздух, прозрачна морска вода и неповторима природа. Идеалното място за пълноценна почивка, морски риболов и подводен туризъм. През 1942 г. селото става Тюленово и получава това име, заради наличието на стада тюлени от вида „монах“. Легенди разказват, че през 30-те години на миналия век, румънската кралица Мария получила като подарък двойка тюлени. Първоначално живеели в заградена територия край бреговете, където бил нейният дворец в Балчик. По-късно тя ги пуснала, те се адаптирали и създали поколения, обитавайки подводните пещери на Тюленово. Тюлените за жалост вече ги няма, но за сметка на това има множество делфини. Бреговете тук са оцветени в червени цветове; стръмни са и се спускат поне 20-30 метра надолу до морето. Има невероятни подводни пещери, като най-дълбоки дупки са издълбани от природата в местностите Мартина, Самотника и Самотната канара. Любителите на риболова, екстремните спортове, скалното катерене и подводното гмуркане тук са на щастливото си място. Каньонът на Суха река и околностите му са природна и археологическа забележителност, както за Добричка област, така и за цяла Южна Добруджа. Това място притежава високи скалисти брегове и красиви варовикови скални венци; по-големи и по-малки горски масиви. Всеки посетител, тръгвайки на североизток от Добрич, може да види дълбокия и широк дол на пресушената река, край която са се приютили разнообразни видове растения и животни. Днес е трудно да се повярва в това, но в древността, Суха река е била най-големият източник на сладка вода във вътрешноконтинентална Добруджа и е била плавателна. Каньонът пази останки от древни култури и цивилизации. В българския участък на Суха река, се срещат 132 вида птици, от които 98 гнездят тук, а другите са прелетни. 32 вида пернати имат неблагоприятен природозащитен статус в България и в Европа. Край селата Габер, Огняново и Капитан Димитрово съществуват множество малки пещери. 31 пещери са картотекирани на територията на община Крушари и всички се намират в землищата на селата по поречието на Суха река. В община Крушари, на километър и половина от село Александрия, се намира местността Текето. Светилището, наречено „Текето”, е придобило двойствен религиозен характер. До Руско-турската война от 1877-78 г., то е чисто мюсюлманско светилище, посещавано и тачено от т. нар. алиани, които са по-известни като къзълбаши. Името на местността идва от двуобредното светилище Мустафа Канаат – Св. Илия, почитано както от мюсюлмани, така и от християни. Наричано още Дървеното теке, преданието твърди, че тук са идвали на поклонение хора от цяла Добруджа и Лудогорието, за да молят светеца за прошка и благоденствие. Легендата твърди още, че тук е имало християнски манастир. Днес манастирът е възстановен до старото аязмо и местността е все така свещена. Районът притежава уникални пещери, които са обявени за археологически паметници. Това са Скален манастир „Гяур евлери” (Невернишки жилища), Пещерна колония „Кара кая” (Черна скала) и Пещерна колония „Балабан кая” (Голяма скала). „Гяур евлери” е един от най-ранните скални манастири не само по българските земи, но и на територията на Европа. Археологическият резерват “Яйлата”, е на километър разстояние южно от село Камен бряг и на 18 км от Каварна. Представлява приморска тераса с площ 300 декара, отделена от морето с 50-60 метрови скални масиви. Местността обхваща сравнително голяма площ от бреговата ивица; започва северно от Камен бряг и достига на юг до ваканционно селище „Русалка”, а също и морската ивица, с широчина 500 метра по протежение на брега. Тук се намира пещерен „град” от 101 „жилища”, заселени още през V хилядолетие пр.Хр. Три некропола (фамилни гробници) от III – V век, са издълбани в скалите. В северната част на „Голямата Яйла” има малка ранновизантийска крепост, изградена в края на V век. От античността са съхранени още светилище, жертвени камъни, винарни, четири вкопани гробници и други. През Средновековието пещерите са ползвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях личат прабългарски знаци – руни, кръстове. Растителният и животинския свят в местността е много разнообразен. Тук гнездят и преминават за зимуване към бреговете на Африка, над 178 вида птици по миграционния път Виа Понтика – вторият по “натовареност” въздушен коридор в Европа. В Оброчище е намерило място едно от няколкото запазени алевийски тюрбета (гробници) от 16 век в България. Смята се, че в него се намира гробът на бекташкия водач Ак Язълъ баба. Текето представлява интересна седмоъгълна сграда с правоъгълно преддверие, изградена от квадрова зидария от местен варовик. Отвътре е украсено със стенописи, рисувани вероятно в края на 19-ти век и началото на 20-ти век, които през 1972 година са обявени за паметник на културата от местно значение. Днес от обширния някога религиозен комплекс, са запазени само две, изолирани една от друга монументални сгради с еднакво планово решение и градеж, но с различна големина – тюрбето, или гробницата на светеца, и имаретът – мястото, където дервишите извършвали обреди и посрещали гостите на текето. На Атанасовден ден, в православния храм са се извършвали обреди за здраве и след това се отивало в манастира на Ак Язълъ баба, където заедно – вярващите християни и мюсюлмани, оставяли своя вещ или преспивали в района на гробницата на светеца. Те вярвали, че този оброк ще запази здравето на здравите и ще изцери болките на болните. Местността Зеленка е поредно природно бижу на Северното Черноморие, което е разположено на около 10 км северно от Каварна и на 4 км от село Българево. Погледнат отгоре, заливът на Зеленка наподобява зелено петно, което е дало името на плажа и на местността. Плажната ивица е дълга, но мястото не е посещавано от много хора и може да се каже, че то е едно от малкото останали девствени морски кътчета. До каменистия плаж води черен път. Гледката от стръмните варовикови скали е величествена – простор и море, докъдето стига поглед, наслада за сетивата и почивка за ума. Близо до мястото, където пътят слиза на плажната ивица, се намират кей за рибарски лодки, както и малки рибарски хижи. За любителите на гмуркането, заливът е чудесно място. Близо до Шабла и на 3 км от ГКПП Дуранкулак, се намира Археологическият парк „Дуранкулашко езеро“. Той е известен с намереното тук първо обработено злато в света от каменно-медната епоха и с най-старата каменна архитектура в континентална Европа. Там е разкрит най-големият и напълно проучен в света, праисторически некропол от неолита и енеолита, който функционирал непрекъснато повече от хилядолетие и половина (5300 – 3800 г. пр. Хр.). Паркът е сравняван с Троя и това не е случайно. На около 3 км от Шабла пък, се намира Защитената зона „Шабленски езерен комплекс“, която обединява двете естествени крайбрежни езера в Шабла и Езерец, свързани помежду си с изкуствен канал. В зоната е включена и Шабленската тузла с лечебна кал. Тя се отделя от Черно море чрез 30-50-метрова зона с пясъчни дюни. Тук има растения, които рядко могат да се видят на други места. Те имат особено значение за птичата фауна. На територията на защитената зона гнездят 260 вида птици, 70 от които са включени в Червената книга на България. Комплексът е изключително важен за червеногушата гъска – почти цялата й световна популация зимува в Дуранкулашкото и Шабленското езеро. Предмет на опазване в защитената зона, са червеногушият гмуркач, ушатият гмурец, обикновеният буревестник, розовият пеликан и мн. др. През есенно-зимния период се наблюдават световно застрашени видове. Защитената местност е от голямо значение и за опазването на видрата. Орлова могила е защитена местност в Добричка община. Това уникално кътче крие в пазвите си находища на красивия и ароматен божур. В местността са запазени и остатъци от горска степна растителност, близка до характерната за Добруджа в миналото. Голяма част от видовете в тази екосистема, са редки или застрашени. В далечното минало Добруджа е била една безкрайна лесостеп. За да освободят така нужните им земи за обработка и пасища обаче, хората започват да изсичат горите. Така, в продължение на столетия, Добруджа постепенно променя облика си, като селскостопанските площи постепенно изместват горите и тревните екосистеми. Това продължително антропологично влияние прави опазването на все още съхранените екосистеми на естествената растителност, една от основните задачи на добруджанци.

Имплантатни размери    Зъболекар    Eла    Cмърч    Дентална медицина   

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Папиломи    Конгрес в Рим