Каменишко странично било

Каменишкото странично било понякога се нарича Каменишко било или Каменишки рид. Това е най-голямото и внушително от всички странични била в Пирин. Отделя се от Главното Пиринско Било при връх Кралев двор. В началото се насочва на югозапад, като в тази област по него се разполагат върховете Малка Каменица, Каменица и кота 2689 метра. След това билото прави дъга на югоизток, а след това на югозапад и достига до връх Яловарника. След това билото завива на югозапад и запад и включва връх Зъбът и гребена Куклите. След това достига до връх Голена и завива на северозапад към местността Солището. На това място посоката на Каменишкото странично било рязко се променя - то завива на югозапад и юг и достига връх Кельо. Следва нов завой на югоизток, при което ридът постепенно се снижава. Тук се разполага Стефанов връх и местностите Белите камъни, Горно Лопово, Демирхан, Кукла и Арнаутското. Накрая ридът достига долината на река Пиринска Бистрица при село Пирин. Дължината му в неговата алпийска част, от връх Кралев двор до Стефанов връх, е 10.1 километра, а общата дължина до село Пирин е 26.5 километра.

От Каменишкото странично билос се спускат много по-малки странични била и разклонения. При кота 2769 метра на запад се отделя Беговишкият рид; от връх Каменица на югоизток се отделя друг рид, който разделя циркусите Демрикапийски и Дупката. От връх Яловарника се отделя също малък рид, който разделя долините на Средната и Третата река. От връх Голена на югоизток се отделя също рид, който е граница между циркусите на долините на Средната и Крайната река. В участъка от връх Кельо до село Пирин на запад и югозапад се спускат около 10 по-малки рида, които се явяват граници между водосборните басейни на реките Санданска Бистрица, Лешничка, Склавска, Мелнишка, Пиринска Бистрица и много техни притоци.

Местността Куклата е разположена върху Каменишкия страничен рид, на североизток от село Пирин, недалеч от местността Арнаутското. На 04.09.1903 година, по време на Илинденско - Преображенското въстание, тук се води тежка битка между турската армия и македонска чета от 26 души, водена от войводите Спиро Петров и Костадин Настев. В битката загиват 6 четници и войводата Спиро Петров. След приключване на мунициите възстанниците се изтеглят, за да предотвратят обграждането си от многочисления противник. Според много източници войводата остава до последно, като се самоубива с последния останал куршум. Поради това мястото е известно и като Спиров гроб.

България    Подробно за Пирин планина    Кариес    Пловдивски художник    Шамбала    Каменишки циркус

Теодосиеви Караули    Връх Кельо    Корнишки циркус