В планината Пирин са описани 35 циркуса; според други източници циркусите са дори 45. Някои циркуси са с много малко размери - диаметърът им е едва няколко десетки метра. Други са впечатляващи - например Бъндеришкият циркус има диаметър от 4.5 километра и в него се съдържат над 15 езера. Разбира се, далеч не всеки циркус крие езеро - при някои езерата са временни и пресъхват през лятото, а при други никога не се образуват езера. При последния тип циркуси дъното е постлано от ситни каменни късове, по които се ходи много трудно - те са се образували поради ерозивното действие на ледниковите маси върху скалите на склона на циркуса, от които се окъртват камъни с различен размер, които бързо се спускат надолу към дъното.
Типичен циркус - вдлъбнатина с форма на кресло, в която е разположено езеро. От най-ниската част на креслото изтича река.
Информация за планината Пирин Национален парк Пирин Бъндеришки циркус Демянишки циркус Рекламна агенция в Пловдив
Башлийски циркус Циркус Башмандра Зъбни импланти Кози Д-р Венцеслав Ралев Бъндеришките езера Бъндеришки чукар
В Пирин типични ледникови форми са развити предимно в северните части от дейността на обширно фирново поле върху гранитните скали - известно е че в Северен Пирин релефът е типично алпийски, там са най-красивите части на планината и съответно тази част се посещава най-много от туристи. Фирновото поле е моделирало многобройни циркуси и карлинги. Снежната граница е била на надморска височина 2200 метра за северните и 2300 – 2350 метра за южните склонове. Съвременният ледников релеф е моделиран от вюрмски ледник. В Среден Пирин ледниковият релеф е развит основно върху гранитни скали. От този факт следва изводът, че Среден Пирин е бил най-много издигнат и дълбоко денудиран, като денудацията преди плейстоцена е достигала от 200 до 600 м дебелина в средната част. Тя е разрушила и отнесла метаморфната покривка на Централен Пирин. Тъй като старомиоценската повърхнина в Пирин е развита във височинния пояс от 2200 до 2500 м, а самата повърхнина е моделирана както върху мрамори, така и върху гранити, се приема, че метаморфната покривка в Среден Пирин е била денудирана още преди стария миоцен, навярно през горния палеоген. Горноплиоценският релеф е бил също по-висок в Среден Пирин. Широката му площ е благоприятствала образуването на обширно фирново поле, което е моделирало множество циркуси и карлинги и силно е понижило горноплиоценското било на Среден Пирин.
Циркусите в Пирин са 45, локализирани са основно в северната част на планината. Поделят се на два основни типа – с класическа форма и етажирани. Етажирано разположени са Влахинският, Бъндеришкият и Валявишкият циркуси. Особеното при тях е трогоподобната, а не типичната креслоподобна форма. Горните им етажи са по-широки. Предполага се, че те са формирани през Риската ледникова епоха, а по-тесните долни етажи – през Вюрма. Бъндеришкия циркус е най-сложен, съставен от няколко съединени циркуса с обща трогова долина.
От циркусите с класическа креслоподобна форма по-известни са Кутело, Бански Суходол, Баюви дупки, Казана. Формирани са предимно от мрамори. В някои циркусни дъна (такъв е известният циркус Казана) се наблюдават карстови форми - понори и губилища, с малки и големи отвори. По-големи циркуси в Северен Пирин са Василашкият, Типицкият, Полежанският и Кременският. Характерни циркусни тераси личат и в Чаирския циркус.
Типични карлинги в Пирин са върховете Дженгал, Вихрен, Бъндеришки чукар, Голям и Малък Полежан. Морфоложки представители на троговите долини са реките Дамяница, Бъндерица, Влахинска. В тях се разкриват и характерните за глациалния релеф ригели и трогови рамене (най-отчетливи в долините на реките Демяница и Бъндерица), както и Мутонирани скали.
Циркусът под скалния ръб Стражите
Десилишкият циркус
Газейският циркус с Газейското езеро в него
Десилишки циркус, в дъното на заден план - връх Безбог
Дългото езеро - намира се в Бъндеришкия циркус и е едно от най-големите езера по площ в Пирин планина. Най-голямо е Поповото езеро