Дъга

Дъгата е интересно атмосферно явление, което се получава преди, след дъжд или по време на дъжд, което е най-рядко. Дължи се на преминаване на слънчевите лъчи през дъждовни капки, при което се получава дисперсия на светлината - разлагане на бялата слънчева светлина до нейните седем съставни цвята. Тяхната последователност е: червено - оранжево - жълто - зелено - синьо - тъмносиньо (наречено още индиго) - виолетово (лилаво). Цветовете, които съставят бялата светлина, са с различна дължина на вълната и в изброената поредица са подредени във възходящ ред - виолетовите са с най-малка дължина на вълната, съответно най-висока честота на трептене, а червените обратно, с най-ниска честота и най-голяма дължина на вълната. При намаляване на честотата на трептене под тази на червените се навлиза вече в инфрачервения спектър - топлинните лъчи, които са с по-дълги вълни от видимата светлина; също така при нарастване на честотата се навлиза в спектъра на ултравиолетовите лъчи, които пък са с по-къса вълна от тази на видимата светлина. Дължината на вълната на видимата светлина е от 460 до 760 нанометра; много лазери излъчват светлинни лъчи в този спектър, следователно излъчват видима светлина. Други лазери пък излъчват инфрачервени лъчи, каквито са диодните лазери, които намират приложение в козметичната дерматолгия и денталната медицина - например диодният лазер на италианския производител Dr. Smile има дължина на вълната от 980 нанометра.

Понякога в дъгата се виждат и розови цветове, но това обикновено се дължи на замърсявания в атмосферата и не се наблюдава при нормални условия. За да се наблюдава дъга, Слънцето трябва да огрява наблюдателя под кос ъгъл; най-ефектните дъги се виждат когато небето вече се изясни и облаците отидат като свод в небето надалеч, следвайки Слънцето - т.е. наблюдателят трябва да се намира в участък с безоблачно небе над него. Също така при добри атмосферни условия се наблюдава двойна дъга - над основния свод се вижда втори, който е по-блед и се характеризира с обратна последователност на цветовете спрямо първия. При издигане на Слънцето на 43 градуса над хоризонта дъга вече не се вижда; обикновено от земната повърхност се наблюдава само част от окръжността на дъгата, но при издигане (например от балон или самолет) е възможно да се види и цялата дъга - тогава тя е под формата на кръг. Ъгловият радиус на първичната дъга е 40 - 42 градуса, а на вторичната - 50 - 53 градуса. Много рядко може да се наблюдават дъги от по-висок порядък, а при силна лунна светлина се виждат лунни дъги. Освен при дъжд дъги се виждат и покрай фонтани и водопади, стига наблюдателят да се намира под определен ъгъл спрямо Слънцето.

Дъга над Мелнишките пирамиди

Дъжд    Пирин    Алпийски пейзаж    Връх Яловарника    Златни пясъци    Зъбни импланти    Информация за Златни пясъци

Роженският манастир    Курортни комплекси    Планински склон в Пирин    Палашица    Муратов връх

При увеличение добре се виждат седемте цвята на дъгата

С подходящ цветен филтър можете да подчертаете цветовете на дъгата - в случая е изпозлван син филтър