Силистра

В края на IV век в Силистра се ражда Флавий Аеций – известен като "последният римлянин". Защо? Защо Флавий Аеций да е "последният римлянин"? Флавий Аеций, роден през 395 или 396 г. в Силистра, е римски военачалник от последните десетилетия на Западната Римска империя. "Последният римлянин" през целия си живот бил ключов защитник на Западната Римска империя от различни нашественици. Аеций оглавява имперската армия през 429 г., след като вестготите за първи път разграбват Рим. 25 години той неуморно и успешно отблъсква варварските набези над владенията на Западната Римска империя. Фактически е бил лидер на империята по време на император Валентиниан III. През 451 г. е била най-известната му победа над Атила в битката на Каталаунските поля. Въпреки многобройните военни успехи на Аеций, Император Валентиниан III, опасявайки се от авторитета и влиянието му, нарежда през 454 г. „последният римлянин“ да бъде умъртвен по време на аудиенция в двореца.

Зъболекар в Пловдив    Зъболекари в България    Dental tourism    Орална хирургия    Пародонтология    Лекцията на д-р Хоо

Силистра е най-източният български пристанищен град на река Дунав в Североизточна България. Силистра е и най-северният град в България, който има със съседката ни Румъния и сухоземна граница. Неговото пристанище е обособено като пътническо и в близкото минало е поддържало целогодишно редовната линия Силистра-Рени-Измаил-Силистра. Кейовата му стена е дълга 300 м. Пристанище Силистра разполага с площ от 17770 кв.м и има връзка с автотранспортната мрежа на страната. Градът е административен и стопански център на община Силистра и на област Силистра. Според последното скорошно преброяване, Силистра е 25-и по големина с население между 30 и 40 хил. жители. По данни на ГРАО към 15 март 2024 г., в града 33 570 души живеят по настоящ адрес и 40 374 души по постоянен адрес. Силистренска област, която заема площ от 2851,1 км? и има население 97 770 души, е една от 28-те области на България, като граничи с област Русе на запад, Република Румъния на север, област Добрич на изток, област Шумен на юг и област Разград на югозапад.Градът е разположен в Североизточна България, т.е., където всъщност е хълмистата Южна Добруджа. Намира се на 427 км от българската столица София, на 124 км от Русе, на 404 км от Пловдив, на 141 км от Варна, на 228 км от Бургас, на 116 км от Разград, на 112 км от Шумен, на 90 км от Добрич, на 15 км от Кълъраш, на 148 км от Кюстенджа и на 127 км от румънската столица Букурещ. През града минава Паневропейски транспортен коридор 7. Климатът в региона на Силистра се характеризира с умереноконтинентален характер и попада в крайдунавската климатична подобласт. Горещо лято, пролетта настъпва ранно и са характерни силни застудявания през зимата. Абсолютната минимална температура достига -32 °C, а максималната до 40,4 °C (измерена през 1927 година). Средногодишната температура на въздуха е 11,6 °C. През първата десетдневка на април започва устойчиво задържане на температурата на въздуха над 10 °C, което продължава до края на октомври – около 200 дни. Валежите в района са неравномерно разпределени и са недостатъчни, като най-големи количества падат през пролетните и ранните летни месеци, а най-малко – през зимата. Средногодишното им количество е 547 mm/m?, което е под средното за страната. Снежната покривка с дебелина 16 – 30 см се задържа 50 – 60 дни. Преобладаващи са югозападните ветрове. Средно 26 са мъгливите дни в годината. Част от селищата на Силистренския регион, са разположени по поречието на река Дунав. Водите на реката са годни за къпане, спорт и туризъм. Водоизточниците на селищата в региона идват от помпажни води от кладенци тип „Раней“. Регионът е прочут с кайсиевите си градини и с прочутата силискренска кайсиева ракия. Силистренска област включва няколко общини: Алфатар, Дулово, Кайнарджа, Силистра, Ситово, Тутракан.

Ако запитате кои са старите столици на страната, повечето българи с лекота посочват Плиска, Преслав, Търново. Малцина знаят, че изворите споменават и други, за които се говори малко, но за които все още се водят спорове, дали да се причислят към столиците на българската държава. Такъв един град, например е... Силистра. Била ли е някога Силистра столица на България, е спор, който се разгаря активно покрай законопроект, предвиждащ старите столици, с цел - съхраняване на културноисторическото наследство - да получат специален статут. Още в него се предвижда, тези градове да имат и свой празник, отбелязван в определен ден всяка година. Сред градовете, посочени като столици на България, във въпросния законопроект освен Плиска, Преслав и Търново, намират място Силистра, и Никопол. Някои прегръщат този факт, като свидетелство, което отговаря категорично на въпроса - била ли е Силистра столица на България. Някои археолози се противопоставят на включването на Силистра като столица на България и го отричат. Но, сигурни ли сме, че знаем коя е първата българска столица? Дали Силистра е била столица на България? Според археолозите от регионалния Исторически музей в града, Силистра възниква като резиденция на българския владетел по времето на хан Крум. Носел различно име – Дръстър – наследник на древния Дуросторум – една от най-старите крепости на територията на страната. Дръстър бил града с двореца на владетеля; който дворец според открити артефакти, бил наричан Мундарага. Дори по времето на цар Симеон Велики, по време на маджарското нашествие през 896-897 година, градът бил негово седалище и негова резиденция. Друг неоспорим факт сочи, че източната порта, както и северната крепостна стена на Дръстър, били изградени по подобие на тези в старите ни столици – обстоятелство, което се приема за поредно доказателство в полза на хипотезата, че някога Силистра била столица на България. Днес в Силистра още личат следите на средновековния град. Всичко това, заедно с откриването в града на голям обем летописно съдържание, археолозите от Силистра изтъкват като ярки и категорични доказателства, че Дръстър, т.е. днешна Силистра, е бил столица на България. Според тях, даже нещо повече – градът, по думите им, е бил и патриаршеска столица, културен и търговски център на България, както и религиозен център след покръстването. Векове наред страната ни е била под Византийско и Османско управление. Важно е, не само била ли е Силистра столица на България, а и какво се случва с града по време на дългото чуждо потисничество. Дръстър става средище на византийската тема Паристрион (Подунавието), когато България пада под властта на Византийската империя. През 1391 година Дръстър преминава в ръцете на Османската империя и това е краят на средновековния град. Той обаче съхранява в земите си артефакти от славното българско минало, останали от времето, в което е вероятно да е бил и столица на страната ни. Иначе как да си обясним доказаните факти, че по време на Първото българско царство, при хан Омуртаг в Дръстър е изграден Дунавският дворец на българските ханове, в който през 896 – 897 година се установява цар Симеон Велики. През 870 г. епископ Николай издига в града катедрална базилика, построена на лобното място на Емилиян Доростолски. През 927 година градът става резиденция на първия български патриарх Дамян и остава такава до 971 г. На пръстите на едната ръка се броят българските градове , които съперничат по богатство на историческо минало; такова, каквото има в повече от 1800-годишната си история Силистра. Първото писмено известие за града е от 106 г., когато е бил "яка крепост". Той е бил силна преграда срещу идващите от север врагове. Градът наследява римския Дуросторум (което значи "яка крепост"), основан от император Траян, където по негово нареждане на територията на днешния град е настанена една от елитните римски военни единици – ХІ Клавдиев легион. През 169 г., императорът философ Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град – муниципиум и става център на римската провинция Долна Мизия. Между ІІ и VІ век Дуросторум се превръща в главен фортпост на империята срещу варварите. През VI в. император Юстиниан I обновява стените на града и той продължава да се развива като един от големите градове – крепости в Източната Римска империя – Византия.Градът е сред първопроходците, ранните средища на разпространение на християнството. През 303 г. в него е посечен войникът Дасий и изгорен местният жител Емилиян; и двамата радетели за новата християнска вяра. Тук през 303 – 307 година постигат мъченическа смърт 12 светци, превърнали се във фундамент на християнството в българските земи. Обявени за светци, те оттогава фигурират в католическия календар. Тук през 390 г., е роден големият пълководец Флавий Аеций , разгромил страшилището на Рим – хунския вожд Атила. Градът е посещаван от императорите Диоклетиан и Валант. Наследникът на Рим – Византия, възстановява разрушения за пореден път град през VI век по времето на император Юстиниан и го именува Доростол . До 600 г. Доростол е епископски център. Българите го наричат Дръстър и след приемането на християнската вяра той става главният религиозен център в страната. През VII век, при императорите Ираклий и Фока градът е укрепен допълнително. Дуросторум преживява външните нашествия, макар част от населението да емигрира на юг от Стара планина. Друга част от жителите на града обаче оцелява и след втората половина на VII в. градът е включен в пределите на Българската държава, създадена от Аспарух. Следват дълги години и векове, в които Доростол/Дръстър не един път е превземан от Византия и възвръщан на България отново. В края на Х век Източните Балкани са опустошени от войни между България, Византия и Киевска Рус, като Доростол е завладян, разрушен и повторно съграден от Йоан Цимисхий. Названието му е променено на Теодорополис в чест на Теодор Стратилат и между ХІ и ХІІ век градът е административен център на Византийското Подунавие. Пръв стратег на района с център Дръстър, става Леон Саракинопул. През 1032 или 1036 печенегите опустошават и разрушават Дръстър и селищата в района на днешните Цар Асен, Скала и Одърци. През 1074 г. в него избухва въстание срещу византийците, ръководено от Нестор. Проучвания показват, че до края на ХI в. присъствието на византийски гарнизон, администрация и майстори занаятчии, не е променило съществено етническата картина, а още по-малко културното равнище на това смесено население. През Второто българско царство, градът връща старото си име и е митрополитска резиденция и столица на Теодор Светослав и Иванко Тертер. През XIII-XIV век градът е важна крепост на българско царство . През 1388 г. е завладян от влашкия войвода Мирча Стари, а от 1413 г. попада в пределите и става владение на Османската империя. Днес Археологическият резерват Дуросторум - Дръстър - Силистра, е с граници, които заемат 90% процента от територията на сегашния град Силистра. В града може да се види патриаршеската базилика на патриарх Дамян и е намерена част от популярната колона на хан Омуртаг.

Град Пловдив    Имплантология    Ралев Дентал АД    България    Зъболекар в Пловдив    Начална страница

Силистра минава през вековете със своята история, неразривно свързана с река Дунав. Няма как едно или друго историческо събитие, личност, стопанско предприемачество, по един или друг начин да не са свързани с географското местоположение на града, където Дунав играе главната роля. Историята на корабоплаването по реката, е част и от историята на Силистра. За много търговски и пътнически маршрути по втората по дължина река в Европа, Силистра е начална или крайна точка. А историята на измерванията на нивото на река Дунав в България, е в прякя зависимост с развитието на корабоплаването по реката и потребността от осигуряване на безопасно и ефективно плаване, разминаване, акостиране. През османското владичество,е имало измервания на водното ниво на Дунав като граница на Османската империя, които са били ограничени и инцидентни. Постепенно, с нарастването на ролята на реката за търговия и транспорт, се полагат грижи за подобряване на навигационните условия. След Освобождението страната развива собствена инфраструктура за наблюдение на водното ниво на Дунав. Постепенно са изградени водомерни станции, помагащи на корабоплаването и за улеснение на търговските дейности. През 20-те и 30-те години на миналия век в България започва по-систематично измерване водното ниво на Дунав. Водомерните станции са модернизирани, като данните се събират и анализират доста по-ефективно. По време на социализма, по-възрастните българи си спомнят как в домовете бяха задължителни т.н. радиоточки. Това представляваха едни най-обикновени високоговорители в пластмасови даваха възможност на комунистическите управници да стигат с пропагандата си и до тези наши съграждани с по-ниски доходи, които не можеха да си позволят собствено радио. Задължителен Шаблон №3 в предаванията по единствения тогава канал на родното радио, беше Бюлетинът за нивото на река Дунав, излъчван точно след новините в 15 часа всеки ден следобед в продължение не на години, а на десетки години. Най-вероятно няма друга рубрика от появата на българско радиоизлъчване в страната, която да се е излъчвала в ефир цели 67 години! Бюлетинът стартира през 1949 година, като едно от малките задължения на страната ни (по Дунавската конвенция), които комунистическите власти сключват със западни страни и спазват в течение на 67 години. По тази конвенция, същите процедури спазват всичките 10 държави, през които реката преминава. На 6 юни 2016 година обаче прозвучава последният бюлетин. Милиони българи знаят наизуст стандартните изрази на български, руски и френски, звучали не по-малко от 24500 поредни дни – колкото цял човешки живот! „Иси Софиа“ (с ударение на а), „Передаьом сведения аб уравни реки Дуная“ (не е спазена граматиката, а изговорът), „Комарно – саншанжман“ (без изменение) и т.н. Измерването на нивото на река Дунав в Европа започва през 19 век. Първата страна, която започва систематично да измерва нивото в помощ на корабоплаването, е Австрийската империя. През 1828 година Австрия въвежда първата система за наблюдение, която цели да подпомогне безопасността и ефективността на корабоплаването по Дунав. Тези наблюдения са част от по-голямата цел да се подобряват навигационните условия по реката и се улесни търговията и транспорта в региона. Измерванията на нивото на река Дунав и предаването им на капитаните на кораби, са претърпели значително развитие от 19-ти век до наши дни. Ето какви технически способи са били ползвани през различните периоди: 19-ти век: физически маркери и скали; изграждане на водомерни станции по бреговете на реката, които представлявали специални измервателни съоръжения (скали) за отчитане на водното ниво. Тези скали трябвало да бъдат ясно видими от преминаващите кораби; писмени отчети - специализирани служители наблюдавали и записвали нивото на реката в определени интервали. Данните се съобщавали устно или писмено на капитаните на корабите при преминаване през пристанища или важни навигационни точки. Механични уреди като пилони и шамандури играли важна роля в подпомагането на навигацията по река Дунав. Тези уреди са предназначени да осигуряват визуална информация за водното ниво, дълбочината на канала и безопасните маршрути за плаване. Ефективността на тези уреди обаче варира в зависимост от условията и начините на ползване. Пилоните, в професионалното общуване били известни още като водомерни стълбове, представляват вертикални структури, разположени по бреговете на реката. Те обикновено били маркирани с измервателни скали, които показват нивото на водата. Капитаните на кораби можели да ги видят и ползват за оценка на дълбочината и за навигация. Шамандурите представляват плаващи навигационни знаци, които маркират безопасни маршрути, опасности като плитчини и скали, както и навигационни канали. Те са оборудвани с визуални и понякога звукови сигнали, които помагат на корабите да се ориентират. Пилоните имат предимство, че предоставят ясна и лесно видима информация за нивото на водата, не изискват сложна поддръжка и са относително устойчиви на атмосферни условия. В същото време те са ограничени до места, където са инсталирани, което може да не покрива всички критични точки на реката и може да са трудни за разчитане при лоша видимост или през нощта. Шамандурите, за сметка на това, са гъвкави и лесни за позициониране на стратегически места в реката, и могат да бъдат оборудвани със светлини за нощна навигация. Но и те не са лишени от недостатъци - изискват редовна поддръжка и проверка, за да се гарантира, че са на правилното място и функционират правилно; могат да бъдат изместени или повредени от силни течения, ледоход или корабен трафик. Въпреки ползването на пилони и шамандури, постоянно възникват множество случаи на заседнали кораби в пясъчния мел. Това може да се дължи на няколко фактора: Реките като Дунав са динамични системи с променливи водни нива и течения, които могат да променят дълбочината на канала и местоположението на пясъчни отлагания. Механичните уреди предоставят информация само на местата, където са инсталирани, което не винаги е достатъчно за цялостната навигационна картина. Визуалните уреди могат да бъдат трудни за разчитане при лоша видимост или екстремни условия. 20-ти век: телеграф и телефон - с развитието на телеграфа и телефона данните за водното ниво започнали да се предават бързо и ефективно до пристанищните власти и директно до капитаните на корабите; радио комуникации - през втората половина на 20-ти век радио комуникациите значително улесняват предаването на информация за водното ниво, особено при спешни случаи или при резки промени в нивото на реката; в съвременността: чрез автоматизирани водомерни станции - днес по поречието на Дунав са разположени автоматизирани водомерни станции, които постоянно измерват нивото на реката и предават данните в реално време към централизирани системи за управление; интернет и мобилни приложения - данните от водомерните станции, се публикуват онлайн и са достъпни чрез специализирани уебсайтове и мобилни приложения. Капитаните на корабите могат да получават актуална информация за нивото на реката в реално време; AIS (Automatic Identification System) - корабите, оборудвани с AIS, могат да получават и изпращат данни за своето местоположение, скорост и курс, като също така могат да получават информация за водното ниво и други навигационни данни в реално време. Техническите средства за предаване на информация за нивото на река Дунав са се развили значително, преминавайки от физически маркери и мануални отчети, до модерни автоматизирани системи и дигитални комуникации, които осигуряват точна и навременна информация за безопасното корабоплаване.

Първият в годините на българското Възраждане православен храм в Силистра, Катедрален храм "Св. Св. Първоапостоли Петър и Павел", е част от Доростолската митрополия, която е сред първите древно просияли епархии по днешните български земи. Силистренската църква е една от над 50-те в Доростолска епархия и е неин катедрален дом. Храмът е построен след Кримската война от майстори, принадлежащи към една от водещите в българските земи през Възраждането, Дряновска архитектурна школа и е бил готов в навечерието на Никулден през 1862 година. Навръх празника на св. Николай Чудотворец на 6 декември с.г. в новата църква поп Христо Аврамов извършва богослужение на български език Изографисаните стенописи в храма, са дело на известния български художник живописец, професор Кожухаров. При посещението си в България през 2001 г., тогавашният Папа на Римо-католическата църква Йоан Павел II, дари на Силистра част от мощите на Св. Дасий Доростолски (кости от дясното рамо). Те са положени в мраморна мощехранилница, кутия-саркофаг, съхранявана и до днес в катедралния митрополитски храм. Това са единствените открити досега автентични мощи на светец-мъченик от ранно християнски времена, чието име се знае. С решение на Светия синод на Българска православна църква, през 2016 г. в Силистра е проведен първият Събор в памет на доростолските мъченици, който се чества всяка година в третата неделя след Петдесетница, като почит към св. Дасий Доростолски, чиито мощи папа Йоан Павел II дари на България. Катедрален храм Св.св.първоапостоли Петър и Павел в Силистра е обявен за паметник на културата.

Връх Безбог    Рекламна програма на сайта    Езера в Пирин    Връх Вихрен    Научете повече - базални импланти    Подробна информация за Пирин планина    Избелване на зъби

Югоизточно от Силистра, по руслото на река Суха, южно с. Голеш, Силистренско, започва колония от скални монашески обители. Тя включва 7 манастира с множество църкви, крипти, килии и параклиси сред девствено красива природа. Манастирите са съхранили своя оригинален интериор и екстериор от късната античност (ІV-VІ век). Смята се, че засега, това са доказано най-ранните скални манастири по българските земи. В епохата на Първото българско царство, т.е. през ІХ-Х век, монашеският живот в тях бил възстановен. Заедно с това, в началото на Х век, южно от Дръстър, по сухоречието Канагьол (древната река Дристра) възникнала втора голяма колония монашеска обител. Най-интересни и големи са манастирите около река Алфатар, село Васил Левски, селата Цар Асен, Руйно и Върбино, Силистренско. Според великолепно съхранен паметник от края на ІХ век от Цар Асен, началото на монашеския живот се свързва с Манасий инок, за който съществуват предположения, че е един от учениците на Свети Методий, съвременник и съратник на Свети Наум, Свети Климент и Свети Константин Преславски. Колониите скални манастири в Силистренско са напуснати при нашествията на печенегите в средата на ХІ век. Обитателите им се оттеглят на юг и запад, където слагат началото на нови монашески колонии по река Провадийска, река Бели, река Черни и река Русенски Лом. До село Кайнарджа има едно историческо място, където е подписан Мирът след Първата руско-турска кримска война от 1774 г. В близост до село Стрелково, се намира светилището на тракийския бог Залмоксис, смятан за баща на Дионисий, древногръцкия бог на виното. Тази древна традиция, да се чества виното, българите празнуват на всеки 14 февруари, заедно с православния светец Трифон и католическия Валентин. Вино, жени, любов и богове... Как да не си спомним Орфей, който е бил първо тракийски бог, после грък, с неговите музика и песни, които възкресяват мъртвите...В Алфатар, е живяла Красивата Албена. Българският фолклор е уникален...

Информация за Вихрен    www.see-bulgaria.net    www.tourinfo-bg.com    Планини в България    Мура    Байкушевата мура    Зъбни импланти    Артикулатор и лицева дъга    www.see-bulgaria.com    www.bg-tourinfo.com    Родопи

След османското завоюване през 1388 г., градът е силно укрепен и се превръща в столица на Силистренския вилает. Той включвал североизточната част на днешна България, както и територии от други 4 съвременни държави: Северна Добруджа от Румъния, а също региони от Украйна и Молдова – Буджак (Южна Бесарабия до Бендери) и Едисан (Южно Приднестровие от Одеса до Балта), което на практика означава, почти целия владян от османците черноморски бряг между Истанбул и Кримското ханство, включително всички брегови градове между Варна и Очаков. За център на управлението била избрана Силистра – най-важната османска крепост на Дунав и процъфтяващ под османското управление град. Българските градове Силистра, Русчук (Русе), Шумен и Варна образували силен крепостен четириъгълник. През Руско-турската война от 1828 - 1829 г. градът е превзет от Русия и остава под нейна окупация до 1833 г. Руснаците започват строеж на църква, която остава недовършена, както и на нови укрепления, които обаче разрушават при оттеглянето си през 1833 г. Според свидетелства на американски мисионери, посетили Силистра през 1858 г., градът имал 20 хиляди жители и бил ограден с висока 4,5 до 6 м и оборудвана с артилерия крепостна стена и ров. През 1877 г. той бил обсаден от руснаците и им бил отстъпен. След края на Руско-турската война от 1877-78 г., населението на Силистренския край запазва смесения си характер, но е имало изселническа вълна на местни турци през периода 1889 – 1891 г. След неуспешната за България Междусъюзническа война, Силистра е отстъпена на Румъния. Запазени писмени свидетелства, сочат, че под името Окръг Дуростор, областта представлявала един от най-занемарените в Кралство Румъния райони, а населението живеело в постоянен страх. Регистрирани били многобройни нападения, опити за самоуправство и побои от страна на румънски колонисти над жители на окръга. През 1924 г. в Силистра били арестувани няколко български гимназисти по обвинение за разпространяване на комунистическа литература, след което последвало затваряне на българската гимназия в града.

Крайдунавският парк на Силистра, познат най-вече като Дунавската градина, предлага чудесни спокойни места за разходки и релаксация, покрай брега на плавателната и широка река Дунав. Паркът изпълва голяма част от града и е обект на непрестанно възхищение и вдъхновение за туристи, фотографи, художници, оператори, семейства. Мястото е осигурено с добре поддържана вело-алея, със спретнати детски площадки, с разхлаждащ през лятото главен фонтан, който се намира още в самото начало на парка и представлява над 100-годишен шадраван „Звездообразният“, известен в тоя край като „Небесният шадраван“. На територията на Дунавската градина са и част от руините на някогашните яки крепости. Дунавската градина е райско място за разходки; изключително красиво и спиращо дъха кътче, особено когато настъпват залезите на фона на бавно преминаващите кораби. Многото дъбови дървета не скриват отличната гледка към реката. Дунавската градина е създадена от местните хора. За първи път тя е спомената през 1870 г. от вестник "Дунав". В парка гъмжи от разнообразни дървесни видове; иглолистни и широколистни дървета си поделят териториите на градината и изглеждат наистина зашеметяващо. Някои дървесни видове са уникални по рода си и са отбелязани с табелки. Струпване на кестени, образува форма, справедливо наречена "Тунелът". През летните жеги паркът е чудесно място за отмора, спасявайки посетителя от слънцето, със своя прохладен вятър, идващ от поречието на плавателната река Дунав. В източния край на парка се намира модерният хотел "Дръстър", с басейн, в който хората обичат да се разхлаждат. В близост до парка е и Cenral Park Shopping Center; едно посещавано за пазаруване и развлечения място в Силистра. Дунавската градина привлича малките деца с 3 детски площадки, фонтанче с жабчета, бронзови пеликани, но очарованието й е в развалините на старите крепости, извиващи се като двугърби камили край брега. Кой е най-старият обществен парк у нас? Дълги години за такъв се приемала Дондуковата градина в Пловдив, строена през 1878 година. Днес силистренци с право се гордеят, че именно тяхната Дунавска градина печели в този спор, тъй като е открита препечатка във вестник за нея от 1870 година. Казино, духов оркестър и баня са били сред първите атракции, определящи облика й. При казиното е имало специална площадка, на която свири духовият оркестър. Някога до казиното била построена и баня. Останките съществували до 1958 г. В градината се намира и едно от най-старите дървета у нас - дъб, засаден в далечната 1910 година. Построен е и първият в крайдунавския град фонтан, наречен „Звездообразният“. Първите писмени сведения за строежа на градината с казино в Силистра са от 1870 година, в публикации във вестник „Турция“ и в русенския вестник „Дунав“. Според Милка Енчева, която поне 25 години полага грижи за Дунавския парк, като част от градската администрация: "Най-напред започват да правят казиното, оформя се градината, била е затворена с вход – така е Виена, Братислава, Париж, и постепенно се обогатява растителността." Строителството започнало с идея да се заличат разрушенията след Кримската война. Засадени са различни цветя, сред които и рози, доставени от румънския град Тимишоара. Но, всъщност, озеленяването на Силистра започва преди построяването на Дунавската градина, още през 1866 година. "По нареждане на Мидхад паша започва да се строи тъй нареченото шосе покрай Дунава, връзката между Силистра и Русе. И докато шосето се затрупвало с камък, по образец на Париж и за да може през зимата да се очертае пътят, се засаждат дълговечни дървета и веднага с това Мидхад паша издава заповед, че който посегне, получава големи глоби, наказания за отсичане на дърво." Архивите разказват, че след Освобождението, през 1908 година е бил назначен агроном, който да се грижи само за силистренския парк. От 60 дка, десетилетия по-късно паркът е вече над 200 дка. Силистра става един от градовете с традиции в "килимарството на цветя." Градът печели златен медал на фестивал в Бургас, показвайки майсторлък в оформянето на цветни алеи. Силистренската градина е най-голямата по площ у нас покрай брега на Дунав. В началото покрай градината границите са били терени за зеленчукопроизводство, разсадник и сметище. След Дунавската градина, Силистра се сдобива с още два парка за разходки, като единият съществува и днес – в двора на областната болница. През 70-те години на миналия век, крайбрежната ивица е включена в архитектурно-археологическия резерват “Дуросторум – Дръстър - Силистра”, а в началото на 90-те, паркът е обявен за паметник на градинското парково изкуство.

Зъбни импланти    СМА пили, разширители, ендодонтски инструменти    Бор    Подробна информация за Пирин планина    Върхове в Пирин    Езера в Пирин    Базални импланти    Зъболекар    Композити

Меджидитабия е добре запазена османска отбранителна изцяло каменна крепост, ползвана по време на Кримската война и Руско-турската война от 1877-78 г. и разположена на един от най-красивите хълмове южно от Силистра. Тя е последната оцеляла османска крепост, след безчетните руско-турски войни. Вътре в нея е оформен малък музей. Крепостта днес е една историческа атракция, до която се стига след дълга разходка и продължително изкачване по многобройни, каменни стълби. Намира се южно от Силистра. Построена е през 1841 – 1853 г. Строена е от принудително доведени 300 българи - майстори, които след това са заточени в Анадола, за да не издадат тайните й. По същата причина в Цариград е бил обесен комендантът на строежа Али паша, повикан там, уж за да получи своята награда. Издигната е с високи стени и е осигурена с уникални подземни тунели, които стигат от хълма до ключови места чак до другия край на града. Меджидитабия, или Форт Абдул Меджиди, днес е най-запазената част от фортификационната турска система, която е изиграла важна роля в руско-турските войни от 1853 - 1856 г. и 1877- 1878 г. Нейното построяване се наложило поради необходимостта от допълнително укрепване на крайдунавските градове, когато реката се утвърждава като естествена граница на Османската империя. Идеята за построяването на тази система от военни укрепления дава известният пруски военен инженер Хелмут фон Молтке (който по-късно става началник-щаб на немската армия), посетил града през 1837 г. Останали са за историята негови бележки: „Въпреки, че местността е неблагоприятна във фортификационно отношение, стратегическото значение на Силистра е толкова по-важно… Силистра може да се превърне в добро укрепление, когато се създадат четири самостоятелни укрепления…“ И действително, Меджиди Tабия е част от укрепения четириъгълник: Русчук – Силистра – Варна –Шумен. Тя е една от седемте крепости-фортове, построени по плановете на инженер Хелмут фон Молтке и под прякото ръководство на полковник Крах, разположени в полукръг около централната турска крепост и отбранявали Силистра по време на Кримската война. За строежа й били събрани принудително около 300 българи. Баш майсторите били събрани от Дряновско, а каменоделците били докарани от района. Любопитен факт е, че по време на строителството на форта, са издигнати и първите монолитни възрожденски храмове в Силистренско – в Алфатар (1846 г.) и Калипетрово (1847 г.). През 1854 година, по време на Кримската война, крепостта, която има формата на шестоъгълник и достига до 8 метра височина, издържа едномесечна руска обсада. Намиращият се плътно до нея ров, е служил за препятствие и за маскировка. През 1847 г. фортификационната крепост е посетена от султан Абдул Меджид, на чието име е наречена – Меджидитабия. Крепостта е била завършена по времето на областния управител Саид паша в навечерието на Кримската война. Край Меджидитабия (всъщност имало не е една, а две крепости – Меджидитабия и Арабтабия – на двата хълма над града), станала впоследствие част от отбранителния четириъгълник на османската империя, са се сражавали не един и два предводители, през многото руско-турски войни от края на ХVIII и първата половина на ХIХ век. В сраженията около Меджидитабия участва и руският писател Лев Толстой. В реставрираната крепост днес са подредени експонати на отделите "Археология" и "Национално-освободителни борби" на Етнографския музей в Силистра. В посетителската част на крепостта зрителят ще види добре запазени коридори, тунели, бункероподобни зали и скрити ниши, а в обособена част на помещенията и в двора са изложени интересни архивни и оръжейни експонати. Обектът е поддържан много добре.

Силистра преживява бурни събития в историята си от края на последната руско-турска война през 1878 г. до установяването на комунистическата диктатура през 1944 г., включително откъсване от българските земи и последващо връщане след дълги години румънско управление. За жалост загубата на български земи започва още от така нареченото Освобождение в 1878 г. Българската нова история помни две „кръвопускания“ от тялото на майка България, заради загубите на Северна и Южна Добруджа. И двете територии са загубени с активното участие на Русия срещу България. Русия никога не е желаела и не може да желае националната независимост на балканските народи, защото това би означавало сама да създава прегради в пътя си към Цариград и Дарданелите, заради които са водени толкова руско-турски войни. Русия винаги е сеяла вражда между балканските народи, за да пожъне осъществени завоевателните си стремежи на Балканите. Никога Руската империя не е освобождавала никого. Само е завоювала нови територии и влияние и е подчинявала поробените народи, често с помощта на геноцид срещу им. Още с прелиминарния протокол от Сан Стефано, когато българските земи и население се оказват не освободени, а окупирани от Руския окупационен корпус, начело с граф Николай Игнатиев, руският цар Николай II, (наречен Освободител не заради руско-турската война от 1877-8 г., а заради премахнатото крепостно право в Русия през 1861 г.) щедро започва да раздава изконни български земи на други държави. Така например той подарява цялото българско Поморавие на Сърбия за скромното й участие във войната, а Северна Добруджа дава на Румъния уж като компенсация заради участието й във войната с Османската империя, но всъщност, в замяна на окупираната от него Бесарабия. На Берлинския конгрес това е потвърдено също и от Великите сили. Една империя завладява територии под управлението на друга империя и започва произволно разпореждане с тях (чети: започва пълен произвол в разпореждането с тях). През 1912 г. в Първата Балканска война, България на практика почти сама побеждава Османската империя. Вместо това да доведе до освобождаване на Македония, Одринска Тракия и Беломорието от турската власт, Фердинанд прави груба грешка да нападне доскорошните съюзници, като в резултат губим тези земи след Междусъюзническата война. Освободен е само Пиринския край. През Първата Световна война България се включва едва в 1915, но на страната на Централните сили, която се оказва губещата страна. Това води до национална катастрофа, в резултат на която губим не само Македония, Беломорието и Източна Тракия, но и Южна Добруджа. На 7 септември 1940 г. в румънския град Крайова се подписва договор, по силата на който в територията на Царство България е върната Южна Добруджа. Това е единствената придобивка за възстановяване на български земи, между двете световни войни. Запазването на Южна Добруджа в българските предели след Втората световна война. За разлика от Вардарска и Егейска Македония, и Западна Тракия. Според Сан-Стефанските протоколи, Северна Добруджа, населена основно с етнически българи, е включена в рамките на Кралство Румъния. Това е „компенсацията“, която Руският цар дава на румънския крал, заради присъединяването от него на Бесарабия, която до тогава била в пределите на Румъния, към руската империя. И след Сан Стефано, и по време на обсъждането на Берлинския договор, румънското общество и политици протестирали срещу това решение, понеже в Бесарабия, за разлика от Северна Добруджа, живеело компактно румънско население. В Северна Добруджа инфраструктурата била крайно неразвита и доколкото съществували съобщения, те били с бившите османски територии - т.е. с тогавашните и сегашни земи на България. Румънските политици си дали ясна сметка, че румънската държава трябва да инвестира огромни усилия за колонизацията на новите земи. Там българите съставлявали повече от половината от общото население, като след тях се нареждали турците, татарите и известен брой германци. Румънското население било незначително малцинство. Даже Указът на румънския крал за присъединяването на Северна Добруджа към Румъния, бил написан на български и турски език. Пред великите сили се излагал и още един факт - чрез включването на доказано български земи и население в румънските предели, ще се създадат пречки за установяването на приятелски отношения между двете страни. Тук е мястото да се постави резонният въпрос – за какво „Освобождение“ от страна на Русия може да говорим; още повече, че когато започва поредната от множество руско-турси войни през 1877-78 г., руските войски тръгват към Цариград както през Румъния, така и през Грузия. Какво българско освобождение да дойде от Грузия? Посредством Берлинския договор, последвал санстефанските уговорки между двете воюващи империи, България е намалена за сметка на своите съседи и преди 1912 г. (единствено като се изключи Съединението поради специфичните условия), на Балканите не съществуват условия за промяна на границите. До Балканските войни, отношенията между Румъния и България не стават приятелски, но не са и враждебни. За това спомогнала и ориентацията на българските власти за решаване на македонския и тракийския въпрос, като Северна Добруджа била плод само на спорадични коментари от страна на родните власти. Кризата в Балканския съюз след военната победа над Турция през Балканската война, дала възможност на Румъния да извлече много ползи за себе си. Докато българската войска се сражавала срещу бившите си съюзници, румънската (под благосклонния поглед на великите сили), навлиза в българските предели и достига почти до София. В резултат, през 1913 г. и Южна Добруджа (включая Силистра) е присъединена към Румъния, макар в Северна Добруджа румънският елемент дори след дългогодишната колонизация не е достигнал преобладаващо мнозинство, а в Южна Добруджа никъде не са регистрирани компактни маси румънци. Ньойският договор от 27 ноември 1919 г. узаконява оставането на цяла Добруджа в рамките на кралство Румъния. След Първата световна война България е в окаяно състояние и не може да постигне ревизия на мирните договори. За разлика от своите съседи, снабдени от силите на Антантата с модерни за времето си оръжия, България е фактически лишена от тежко въоръжение. Армията не е годна за военни действия. Страната ни е изпаднала в международна изолация поради формиралата се между двете световни войни Малка (или Балканска) Антанта, в която са всички български съседи, и която се стреми да гарантира статуквото. При тези условия българските правителства се стремят да преодолеят изолацията, без обаче да влизат в договорености, които да означават отказ от идеята за национално обединение. Умерената политика води до постигането на определени успехи върху дипломатическата маса. Реален резултат е първата ревизия на Ньойския договор - Солунското споразумение от 31 юли 1938г., според което отпадат военните ограничения спрямо България. Действията на българската дипломация през периода 1938-1940 г. очевидно блестящи. Те се отличават със спокойствие и в същото време с твърдост по отношение на позициите спрямо въпроса с Южна Добруджа. България не отстъпва нито на сантиметър. Решаваща за съдбата на Южна Добруджа е 1940 г. Тогава съседните ни държави, освен Гърция, както и великите сили, са съгласни, че за запазване на българския неутралитет трябва да се направят отстъпки и то по отношение на територията, която всички приемат за безспорно българска - Южна Добруджа. За спечелване на германската подкрепа, допринася успешното разиграване на "руската карта". Претенциите на Русия за доминация в България, предложенията за пакт за взаимопомощ и неимоверното увеличаване на руското влияние при евентуално получаване на Южна Добруджа с руско посредничество, притесняват Германия. Третият Райх и СССР виждат в своя пакт за ненападение от 1938 г., само временна мярка преди неизбежен сблъсък. Тези германски опасения, се подхранват успешно от българските официални власти, които шантажират Германия, но с оглед на обстоятелствата, желаят получаването на Южна Добруджа именно чрез съдействието на Райха. Хитлер разбира последствията за своята сигурност при установяване на руско "влияние" в България и в множество разговори, включително в личен между него и министър-председателя Богдан Филов той дава гаранции за връщането на Южна Добруджа на България. Въпреки своето нежелание, Румъния е принудена да отстъпи - тя е под изключително германско влияние. Постигната е договорка за започване на българо-румънски преговори на 19 август 1940 г. в Крайова. Двете страни не отстъпват исканията си. Основен проблем е, желанието на Румъния да запази Балчик със съответен коридор край морския бряг, както и Силистра. Спорове възникват и относно сроковете за опразване на Северна и Южна Добруджа съответно от българското население и от румънските колонисти. Румъния поставя и твърде високи финансови изисквания за обезщетения на румънските колонисти. В същото време не се предлага нищо по отношение на живеещите в Северна Добруджа българи, върху земята, преди това отнета от коренното българско население. Преговорите фактически прекъсват. Заради стагнацията Богдан Филов и външният министър Попов предлагат окупация на Южна Добруджа. Цар Борис III отклонява предложенията им и се обръща към Рим и Берлин. От там следват две телеграми до Букурещ, в които румънското правителство е обвинено в неспазване на договореностите и саботиране на преговорите. По това време режимът на Карол II е загубил всичките си поддръжници в румънското общество. Това дава повод на новия министър-председател генерал Йон Антонеску да поиска абдикация на краля в полза на неговия малолетен син Михай. На 6 септември 1940 г. Карол II подписва абдикацията си. След приложения германски и италиански натиск, на 7 септември 1940 г. в Крайова е подписан Крайовският договор, по силата на който Южна Добруджа се връща на България. Предвидена била размяна на равен брой румънски колонисти от Южна и на българи от Северна Добруджа. Към тази размяна трябвало да се пристъпи в срок от три месеца. Българската държава се задължавала да изплати 1 милиард леи обезщетение за румънската собственост в Южна Добруджа. А българските "преселци" от Северна Добруджа можело да вземат със себе си само това, което могат да носят, но не и злато. Несправедливите от финансова гледна точка условия, нямали такова голямо значение за нашите сънародници, при положение, че България си върнала Южна Добруджа. На 21 септември добруджанското население посреща възторжено българската войска във възстановените български земи.

Папиломи    Зъбни импланти    Сливен    Лицево - челюстна хирургия    Виж България    Църкви и манастири    Артикулатор и лицева дъга

Колцина са тези, които знаят, че историята на Силистра е свързана и с първите стъпки на българската авиация? За това пишат в книгата си „Любопитна Силистра“ покойният кореспондент на Българското национално радио Любен Антонов и бившият кореспондент на БТА Енчо Енчев, по данни от Националния политехнически музей. Тук в началото на 20-и век работи първият български авиоконструктор поручик Хараламби Джамджиев, който е останал в историята ни като основоположник на българската авиационна наука; първият българин, който изобретява летателна машина. В гарнизонната работилница на местно погранично военно поделение, той създава по свои чертежи първия български орнитоптер - механична птица с еластични криле. Орнитоптерът, създаден от Джамджиев, прави малки параболи над силистренското село Поп Кралево. Елиптичните криле с разпереност 1,05 м. и обща дължина 1,25 м. се движат нагоре, надолу и назад, благодарение на силна спирална пружина. За засилване се ползва наклонена дъсчена платформа и велосипеден триколесник с верига, педали и кормило. "Птицата" на Джамджиев (а защо не, както е модерно днес да се наричат безпилотните апарати - дронът) достига височина 22 м и далечина на прелитането до 200 м. При един особено продължителен полет на 8 март 1902 година, тя прелита и се разбива в близкото румънско село Есекьой. Малко след това изобретателят Джамджиев конструира друг орнитоптер, който е с парен двигател, но при тестовете избухва в пламъци. Джамджиев стига до извода, че летателните апарати с неподвижно крило са бъдещето на авиацията. Джамджиев заминава за Париж, за да патентова изобретението си, но тамошният наш дипломат го обявява за луд. При връщането си в България, Джамджиев е арестуван. Наред с огромния си принос към развитието на родната авиомеханика, Харалампи Джамджиев оставя в наследство и две авиационни теории – рикошетно-параболичната, която обяснява птичето летене, и теорията за хидро-аеродинамичния вакуум. Голяма част от неговите конструктивни проекти са реализирани години след смъртта му. През 1985 г., на първия в България преглед на летателни апарати в Пловдив, своя конструкция на самолет показва Илия Мирчев, жител на най-голямото по население българско село Айдемир, разположено на 2 км южно от река Дунав и на 6 км западно от центъра на Силистра. Градът има своя принос и в историята на българската авиация и космонавтика. През 1979 г., местният завод "Оргтехника" изпълнява важни поръчки за програмата "Интеркосмос"; а елктронният калкулатор „Елка“, е част от оборудването по време на полета на първия български космонавт Георги Иванов.

Информация за Башлийски езера    Бъндеришки езера    Планини в България    Истината за базалните импланти    Рила    Зъболекар в Пловдив    Връх Вихрен    Базални импланти - обективен анализ    Диоден лазер

България е благословена с магнетична природа, с уникални природни ресурси, великолепни резервати, влажни зони, много от които с международно значение. Един такъв фантастичен природен резерват, е разположен на 18 км западно от Силистра и на 1 км от брега на река Дунав. Релефът около Силистра е равнинен, с надморска височина до 200 м., но суходолията, ориентирани към р. Дунав, му придават хълмист характер. Успоредно на Дунавския бряг, се среща типична льосова гърбица. В резултат на отдалечаването на Дунавския бряг от високия откос на междудолинните ридове, се е образувала и крайдунавската плодородна низина - Балтата край с. Айдемир. В югозападната част на тази низина е разположено езерото Сребърна, подхранвано от няколко карстови извора. То е с дълбочина до 2,3 м. Обрасло е с растителност, идеално място за гнездене на редки птици. Като Световен биосферен резерват за птици (ОВМ), езерото е защитена територия от 40-те години на миналия век, а също и съгласно Рамсарската конвенция (международно споразумение, сключено на 2 февруари 1971 г. в иранския град Рамсар. Официалното ? название е Конвенция за влажните зони с международно значение и по-специално като местообитание на водолюбиви птици. Биосферният природен резерват "Сребърна", дом на множество редки и защитени видове птици, като къдроглав пеликан и малки корморани; част от световното културно и природно наследство; включен в световния фонд на природните паметници на ЮНЕСКО. Непосредствено до западния бряг на едноименното езеро, е село Сребърна. Езерото заема широка карстова падина, оградена от изток, запад и юг с голи хълмисти възвишения; то е доста плитко - 3 м дълбочина в максимума. Езерото е уникално по рода си със свободно плаващите по повърхността му тръстикови острови, които при движенията си променят шарката, образувана от водните и растителни петна, които са важна спирка за мигриращите птици. Резерватът Сребърна е едно райско място, което всяка година привлича туристи от цял свят и продължава да е толкова желано място за снимки и разходки от местните хора. Негови основни обитатели са красивите и царствени пеликани, В природонаучния музей, разположен на територията на резервата, са изложени препарирани животни, типични за района. В резервата е забранено да се хвърлят отпадъци, (което е ненужно да се казва на възпитаните интелигентни хора, но за другите трябва да се спомене изрично под страх от сурови санкции); да се пали огън и да се извършват всякакви дейности, които по някакъв начин застрашават или вредят на природата. В зоната на резервата хората преминават единствено по специално обозначени пътеки. Замръзналото езерно огледало през зимата, представлява изключително вдъхновяваща гледка, която силно контрастира с ярко жълтите тръстики. Гнездовата колония на къдроглавия пеликан, е перлата на резервата. За периода 1950 - 1980 г. броят на птиците в колонията варира от 29 до 127 двойки. Видовият състав в резервата се определя до голяма степен от неговото биогеографско местоположение. Броят на установените в резервата и неговите околности видове птици, е 223. Заедно с румънските общини на север от границата, има обединени усилия за развитие на туризма в Добруджа.

В известен период от време Силистра разполагала с уникалните 4 вида транспорт - воден, въздушен, железопътен и сухопътен, като историята на Летище Силистра започва на 27 ноември 1970 г., когато е извършен първият пътнически полет със съветски тип самолет Ил-14, чийто командир е бил Жельо Касъров. До Крайдунавска Добруджа първите пътнически полети са стартирали още през 1968 г. с 8 пътници на борда от малката писта в близост до с. Калипетрово; със самолет Ан-14 "Пчьолка". Тези полети били ползвани за превоз на пътници от Силистра до летище Варна, а оттам чрез полетите от Варна, можело да се стигне до София. По ирония на съдбата близо 25 години по-късно, със същия маломестен самолет са и последните полети, вкл. от София до Силистра. Макар и с малко места, самолетът имал и стюардеса. Имало и пътувания, когато прелетът бил първо до летището в Лудогорието - обслужващо Търговище, Разград и Шумен, а след това отново излитане и полет до столицата. Помнят се и години, когато от Силистра до София и обратно съществували по 4 полета на ден, със самолети тип Ан-24 или Як-40. Полетът в едната посока бил обикновено, за по-малко от час. За първите полети от летище Силистра, за близо две години, бил избран самолет Ил-1, който превозвал 32 пътници. През 1973 г. той излиза от експлоатация, а и пътникопотокът нараснал. Тогава Ил-1 е заменен с турбовитловия Ан-24, който можел да превозва до 48 пътници (бел. - според други източници - 44). Билетите до столицата стрували 14,60 лв. През 1980 г. Летище "Силистра" започва да изпълнява карго полети, свързана с лятната олимпиада в Москва. Те се осъществявали със самолети Ан-12 с полезен товар от 12 тона и с Ил-76, с 40 тона полезен товар. През първите години дейността се развивала много успешно и се достига до 3 200 тона износ. Впоследствие износът започва да намалява и е прекратен. В следващите години останала дейността за превоз на пътници, като билетите до София стрували 22,00 лв. През 1974 г., след откриването на жп гарата в Силистра, стойността на билетите за самолетен превоз и жп превоз са с няколко лева разлика. През цялото време на експлоатация на летището, пътникопотокът е обслужван с два полета – по един сутрин и вечер. През 1983 г. започва строителство на нова приемна сграда, която е завършена през 1993 г., но така и не е ползвана поради структурни промени в СО "БГА-Балкан". Тогава са прекратени полетите с авиокомпания Балкан. Започва обслужване на пътници с авиокомпания "Хемус - ЕР", които се изпълняват до 1995 г., когато за последно са преустановени пътническите полети от и до летище Силистра. Следващите години са време на трудности. През тях се обслужват само санитарни полети и полети на учебния център, до закриването на летището на 1 юни 2000 г. С решение на Министерския съвет, собствеността на летище Силистра е прехвърлена на Областната администрация в Силистра, която не успява да го възстанови за летателна дейност и летището е приватизирано. Летище "Силистра" е в землището на село Полковник Ламбриново; от категорията "малки летища". Обслужвало пътнически и товарни самолети, както и самолети на селскостопанската авиация. Има и военна част, за съхраняване на бойни самолети. Пистата му е дълга 2.5 км. Закрито е със заповед на министъра на транспорта от 6 декември 1999 г. Прехвърлено е за управление на областната управа в Силистра, която не успява да го върне към живот и през 2005 г. го продава на цената на два апартамента. Приватизацията е извършена по време на кабинета "Сакскобургготски". В днешно време, на летище Силистра се очаква да "кацне" огромна фотоволтаична централа. Преди повече от 10 години американската компания AES имала планове да строи фотоволтаична централа "Св. Георги" с обща инсталирана мощност 80 MW. Плановете били да се построи фотоволтаичен парк в землището на село Полковник Ламбриново. Той трябвало да е най-големият в Европа, като стойността на проекта се оценявала тогава на 400 млн. долара. Първоначалният лиценз, издаден през февруари 2010 г., бил за 64 MW, но още през септември, тогавашния ДКЕВР дава разрешение мощността да бъде увеличена до 80 MW. Впоследствие обаче дружеството се отказло от плановете си. Новината, че летището в Силистра ще се превърне във фотоволтаичен парк, излиза още в началото на 2022 г., когато бизнесменът Явор Георгиев подава инвестиционно намерение в общината и е задействал процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Дни по-късно обаче, тогавашният министър на транспорта и съобщенията категорично възразява срещу изграждането на фотоволтаична централа на територията бившето летище. В писмо до кмета на общината, министърът заявява, че политиката на ведомството му в областта на гражданското въздухоплаване е насочена към възстановяване и последващо развитие на регионалните малки летища. В днешни дни, нов играч влиза в състезанието за "най-голям соларен парк в България". Базираната в Лондон Rezolv Energy, планира да изгради и управлява край Силистра огромен соларен парк в България. Компанията купила готовия проект за Централа за слънчева енергия „Св. Георги“ с мощност 229 MW, от местната компания YGY Industries, собственост на Явор Георгиев; който проект би трябвало да е най-големият в страната. Георгиев е известен като най-големият производител на белен слънчоглед у нас. Rezolv Energy е обявила намерения да изгради и управлява огромна фотоволтаична електроцентрала на 12 км от Силистра. Плановете са на мястото на старото летище край село Поручик Ламбриново, да бъдат инсталирани слънчеви панели с обща мощност 229 MW. Така Летище Силистра ще се превърне в най-големия соларен парк в България. Централата „Св. Георги“ се очаква да бъде построена върху 165 хектара. Проектът предвижда монтиране на близо 400 000 слънчеви панела със средно годишно производство на електроенергия до 313 гигаватчаса (Gwh). За сравнение, най-голямата досега действаща ФЕЦ у нас - "Верила", е с мощност 123 мегавата. Според главния оперативен директор на дружеството Алистър Хамънд, слънчевата енергия от централата ще съставлява почти 13% от общия инсталиран капацитет на България за година, като прогнозите сочат, че близо 6GW слънчева енергия ще бъде генерирана до 2030 г. Централата ще бъде свързана към главната електропреносна мрежа 110 kV, чрез две независими свързващи линии с обща дължина около 6 километра. Електричеството ще се продава на търговски и индустриални потребители чрез дългосрочни договори за закупуване на електроенергия (PPA). Проектът се очаква да създаде голям брой (приблизително 500) нови работни места на пълен работен ден във фазата на строителство. „Свети Георги“ ще помогне на България да изпълни целите си за възобновяема енергия и ще допринесе за енергийната ни независимост. От решаващо значение е за индустриални и търговски потребители в цялата страна – те ще ползват високо конкурентна чиста енергия без субсидии на стабилни цени.

Зъбни импланти - показания и противопоказания    Лицево-челюстна хирургия - Травми    Рифампицини    Лицево-челюстна хирургия - Тумори    Първична стабилност на базалните импланти    Лицево-челюстна хирургия - Заболявания на ставите    Аминоглюкозиди

(18+) Силистренският регион е столицата на най-прочутата кайсиева ракия у нас. „Досега мислех, че на Земята вирее един сорт кайсия, каквато аз отглеждам в моята хасиенда в Испания. Сега видях, че този чуден плод има десетки разновидности, кой от кой по–ароматни." Това признава фронтменът на групата „Юрая Хийп" Кен Хенсли, който дошъл да пее на Джулая в Тутракан и останал в града за Празника на кайсията, организиран за пореден път тук. Кайсиевият дестилат е един от най-търсените дестилати в света. Първата обработка, която се извършва в дестилерията, е прекарването на кайсиите през пасир-машина, която отделя костилките от плодовото месо. След това, изчистеното от костилки плодово месо се пасира на плодово пюре (каша). Плодовата каша, в зависимост от температурата си, преминава през охлаждащ топлообменник за понижаване на температурата или постъпва директно в танкер за ферментация. Ферментацията стартира спонтанно с помощта на диви дрожди и трае около седмица. Процесът се води посредством водно охлаждане в неръждаеми ферментатори. Дестилатите се извличат на 75% алкохол; следва период на узряване и стабилизиране на дестилата в неръждаеми съдове и на тъмно. След няколко месеца престой, егализираният дестилат е готов за експорт или за разреждане с омекотена вода, за производство на мека и пивка Кайсиева ракия. (18+)

Следдипломно обучение на Ралев Дентал    Aсептика и антисептика    Периимплантит при базални импланти    Лицево-челюстна хирургия - Възпалителни процеси    Подпочвени води    Maxillofacial surgery    Зъб    www.see-bulgaria.com    Стоматологична клиника в Пловдив

Началото на силистренското театрално летоброене датира от 1872 г. с представлението "Многострадална Геновева", плод на творческата работа на създаденото малко преди това в Силистра Театрално дружество. Паметна за силистренския театър е и 1942 г., когато той е обявен за държавен и професионален театър. В афиша му са записани няколкостотин постановки (заглавия). През 1997 г. театърът приема статут на репертоарен театър със смесено финансиране - държавно и общинско. В "Сава Доброплодни" единствени в България извършиха eксперимент, обединявайки Драматичния и Кукления театър чрез общо административно ръководство. По-късно в града отново има два държавни театъра: Драматичен и Куклен театър. Впоследствие Кукленият театър в Силистра се преобразува в Драматично-куклен театър. До 2009 г. Община Силистра провежда всяка година Международен куклено-театрален фестивал за деца „Ян Бибиян“ и Международна театрална лаборатория „Ян Бибиян“, посрещнати с голям интерес от театралната общественост, театрите и децата. През 2011 г., Драматичният куклен театър представя кукления спектакъл за възрастни „Сцени от Декамерон“ в рамките на Международния фестивал „Дни на дунавските градове“ - Гюргево, 2011 г. Театърът гостува с този спектакъл на театъра в град Гюргево. През 2015 г. Театър „Българската армия” гостува на Драматичен куклен театър Силистра с пиесата на Анатолий Крим – „Завещанието на целомъдрения женкар“. През 2017 г., Драматичният куклен театър е номиниран за годишната награда „Прокултура – 2017“ за работата си с подрастващите. Сградата на Драматичен театър „Сава Доброплодни” е емблематична за културния и обществения живот в Силистра.

На 10 април 1979 г., в 20 ч. и 34 мин. московско време, е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб Союз-33 с международен екипаж: командир на полета руснакът Николай Рукавишников, първият граждански командир на полет и българинът космонавт-изследовател Георги Иванов. Месеци преди старта, през същата значима за българската космонавтика 1979 година, силистренският завод „Оргтехника“ изпълнява важни поръчки за програмата Интеркосмос - в Звездното градче е изпратен комплект от печатни платки за космическа електронна апаратура, произведени по специална технология. За подготвящите се български космонавти е изработен и специален програмиран джобен електронен калкулатор "Елка 245". Силистренският завод „Оргтехника“ е създаден през 1964 година. На практика производството било организирано в помещенията, строени още през 1935 г., върху терените на седалището на славния 31-и Силистренски пехотен полк. Дълги години „Оргтехника“ е единствен в България и един от малкото в Източна Европа производители на електронни калкулатори и средства за копиране и размножаване. Началото на Оргтехника е с монетоброячни машини, спиртографи, електро фотокопировъчни апарати - силистренска разработка, а след това идва ред на първата електронно-изчислителна машина Елка 6521. В началото на 80-те години започва производството на микропроцесорни системи и електронно – регистриращи касови апарати. Близо три десетилетия, фирмата е производител и износител основно на военна продукция - електронни изделия за нуждите на социалистическите страни от Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и главно, на СССР, както и за армиите от бившия „Варшавски договор“. Изработвали се апарати за военноморския флот на СССР - изчислителни и навигационни апарати, тип компютри, както и компютри специално за съветските подводници. Сред най-известните продукти на завода, който бил считан за флагман на българската електронна техника, били калкулаторите "Елка 22" и "Елка 25"; по онова време позиционирани сред водещите модели в своя клас в света. След 1967 г. е ерата Елка 25 (без принтер), както и на модели с печатащо устройство от водещия клас Сейко. Джобните калкулатори са сред гордостта на Силистра, защото в Европа първите такива калкулатори са произведени първо тук. Първата партида от 400 броя, е изнесена в Швейцария още през 1972-1973 г. По-сложен вариант, снабден с програма, е летял в Космоса с първия български космонавт Георги Иванов, върнал се и продължил да работи. След 1990 г. в Украйна са продадени над 80 000 касови апарати с наши принтери по лиценз.

Витоша    Стара планина    Скритата Бълария    Слезка    Костен мозък    Лицево-челюстна хирургия - Различни области

Най-старият известен панаир в Силистра е от периода около 1861 година и е свързан с религиозните празници. През 1897 г. Окръжният съвет на Силистра, приема решение за откриване на годишен панаир в града, който да започва на 10 септември. Местните хора не приемат първоначалната дата, но въпреки това градът става център на две изложения с конкурсен характер - по скотовъдство и по земеделие. В периода до Балканските войни има откъслечни сведения за провеждане на панаир в Силистра, но се допуска, че се е провеждал около Кръстовден, макар да не се е провеждал всяка година. След връщането на Южна Добруджа към България, се възстановява и панаирната традиция. На 14 септември 1941 г. е открит тържествено първият след 1912 г. панаир в Силистра, който продължава 8 дни. В бр. 35 от 12 септември 1941 г. на в. "Подем", панаирът е отразен по следния начин: "Стотици търговци и хиляди стопани от Силистренско, Тутраканско, Аккадънларско (Дуловско), Куртбунарско (Тервелско) и др. ще се стичат край Силистра, за да обменят своите произведения, да купуват стоки, да се покажат постиженията на българското земеделие, скотовъдство, занаятчийство и индустрия". След 1944 г. панаирът отново има прекъсвания. Възстановен е на 8 септември 1953 г. и трае 5 дни. До 1962 г. има по-скоро показен характер, съобразен с политическата ситуация и се урежда в чест на 9 септември (годишнината от комунистическия преврат през 1944 г.). В периода до 1972 г. панаирът постепенно променя облика си и опитва да се възстанови в традиционния си вариант. От 1953 до 1972 г. панаирът се провеждал на различни места в града, най-често на площада, където днес е Автогарата и стигал до парка, където е пазарът за животни (т. нар. "Хайван пазар"). Панаир е организиран и на територията на Кооперативния пазар и пред "Зърнени храни", но местата са били неподходящи като площ. Впоследствие панаирът бил… забранен. По-късно - и забравен. Така продължило до началото на 90-те години на ХХ век. Междувременно Силистра се сдобива по административно решение с празник на града – определена е датата 14-ти септември - Кръстовден. Есенните празници на Силистра по традиция продължават до 1 октомври - датата на възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България преди 70 години.

Тонзили    Премахване на лимфен възел    Сливици    Лицево-челюстна хирургия - Основни теоретични въпроси    Лицево-челюстна хирургия - Обезболяване и медикаментозна терапия    Сулфонамиди

Силистра е един от първите градове в България, в който се слага началото на музейното дело. Първият музей е създаден на 18 ноември 1898 г. Заслугата за създаване на първия музей в Силистра и в Добруджа принадлежи на учителите от Държавното педагогическо училище в града. С протокол № 9 от 18 ноември 1898 г. учителският съвет на училището приел решение за изграждане на музей. Уставът му бил утвърден на 11 януари 1899 г. от тогавашния министър на народното просвещение Иван Вазов. Музеят бил настанен в една от училищните стаи. В него експонирали монети и други археологически находки, намерени в Силистра, предавани доброволно от ученици, учители и граждани. Съхранявани били и добруджански народни носии, стари книги, ръкописи и други. Пръв отговорник на музея станал учителят по история Тодор Икономов, родом от град Оряхово, завършил Висшето училище в София (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Експозицията на друг един музей, на Етнографския музей в Силистра, била подредена в сградата на бивш турски конак, известен като конака на Ибрахим паша, понеже е строен при неговото управление. Строежът започнал към 40-те години на 19 век и завършил около Кримската война през 1853-1856 г. След Освобождението сградата продължила да изпълнява административни функции и в нея се настанило Силистренското околийско управление; била и център на местната административна власт до 1913 г., когато след руски натиск, Южна Добруджа е предадена под властта на Румъния. Първата и втората румънска окупации на Южна Добруджа (1913-1916 г. и 1919-1940 г.) слагат край на всякакви културно-просветни прояви на българското население, в това число и на музейното дело в Силистра. Голяма част от археологическите находки в града, експонирани до този момент на открито, са плячкосани от оттеглящите се румънски войски. Присъединяването на Южна Добруджа отново към България по силата на Крайовския договор през 1940 г., създава условия за подем в културния живот и възраждане на музея като институция. Още когато се установява българската власт, се лансира идеята за откриване на музей в Силистра. Тази идея на будни местни общественици, предимно учители, адвокати и изявени читалищни дейци, се осъществява на 19 октомври 1941 г., когато те създават в Силистра Историко-етнографски музей. Тогава е приет и устав на музея. Учителят Жечко Русев започва работа в него на обществени начала. През 1961 г. тогавашната власт решава сградата да бъде преотстъпена за т.н. Народен музей - Силистра. Реставрацията и консервацията на сградата за Етнографски музей започва през 1965 г. Експозицията е открита през 1967 г. и била третата за времето си специализирана етнографска експозиция след Националния етнографски музей в София, и Народния етнографски музей в Пловдив. Сградата й е утвърдена като паметник на културата, съгласно утвърден списък, в който под номер 63 било записано: конак, сега Етнографски музей. Експозицията е разположена на площ от 300 кв.м в 10 стаи; представя бита, поминъка, материалната и духовна култура на населението от Силистренски регион от средата на XIX век до 40-те години на XX в. Във фонда на отдела се съхраняват над шест хиляди движими културни ценности; основно предмети от селския и градски бит, занаятчийски инструменти, обреден реквизит, музикални инструменти от територията на Силистренски етнографски регион в посочения период. Изложбената част е разположена на площ от 300 кв.м. Тя се състои от артефакти от бита и културата на хората от Добруджанския край и Силистра от средата на ХIХ век до началото на ХХ век. Основният фонд на музея съхранява около 50 000 броя културно-исторически ценности.

Курс по хирургия в Румъния    Папиломи    Конгрес в Рим