Дървена конструкция

Принципи на термодинамиката    Принципите и хуморът    Подпочвени води    Еврейски заговори    Крепост Калето

Дървена конструкция с неясно предназначение в крепостта Баба Вида в град Видин

Осмоъгълен инджекипляктор. Никой не би си правил труда да изработи това устройство, ако не е трябвало за нещо в тогавашния живот

Защитата на крепост не е еднократен акт. Построиш крепостна стена с кули и порти - и готово. Тече постоянно усъвършенстване на начините за защита. Изработвали се много устройства и оръжия, в началото - от дърво, впоследствие - от дърво и метал или само от метал. Практиката учела, но заедно с нея имало и умни глави, които изобретявали изпреварващо механизми и оръжия, които давали предимство на защитниците в случай на обсади и битки. Укреплението никога не е било „готово завинаги“. Самото изкуство на отбраната винаги се е развивало, и в него дървените механизми са играли съществена роля, особено в етапите, когато желязото било скъпо или ограничено като суровина. С какви дървени механизми се защитавали крепостите от нашественици? Или от други опасности, като природни катаклизми, например? Дървените механизми за защита от врагове, или поне - повечето от тях - били сравнително „прости“, но изключително ефективни. Катарактът (портова решетка, „порткул“) бил масивна дървена решетка, спускаща се вертикално пред крепостната порта. Обикновено обкована с метал, за да не може лесно да се подпали или разбие. Спускала се чрез въжета, макари и тежести. Бил респектираща преграда пред хора, каруци и други, които управата на крепостта не искала по една или друга причина, да допуска вътре. Двойни дървени порти и вътрешни капани. Между две врати, често се създавало пространство („убийствен коридор“), в което противникът можел да бъде заключен, докато отгоре защитниците сипят стрели, камъни, вряла вода или смола. Механизирани дървени мостове (подвижни мостове, предимно дървени). При ровове около крепостите, най-често се използвал подвижен дървен мост, който се вдига или прибира чрез система от лостове, противотежести и вериги. Окачени бойници (махиколи, машикули). В ранните исторически етапи много от тях били дървени издатъци върху греди, през които защитниците можели да хвърлят предмети или да стрелят вертикално надолу по обсаждащите крепостта. Дървени кули върху стените. Освен каменните, често имало и допълнителни дървени надстройки, които можели да се заменят, укрепват и променят според нуждата. Те давали предимство при стрелба отгоре. Устройства за търкаляне или хвърляне на камъни – по дървени релси и рампи от върха на стената защитниците спускали огромни камъни, които разбивали обсадните кули и тарани. „Скорпиони“ и арбалети на дървена конструкция. Макар, че често имали метални части, носещата конструкция и механиката били главно дървени. Те позволявали далекобойна стрелба. Дървени барикади и вътрешни врати – вътре в крепостта често имало „резервни“ огради и заграждения, които да забавят врага, ако той проникне вътре. Били измислени и някои дървени механизми срещу природни опасности. Освен срещу врагове, хората укрепвали и срещу стихии - те били вторият, най-голям враг на живота в крепостта. Дървени подпори и сводове били използвани в минни галерии под стените (за откриване или предотвратяване на подкопавания) или при укрепване на по-слаби участъци на стената. Водосливните устройства представлявали дървени канали, улуци и отводнителни тръби. Те отвеждали дъждовната вода от стените и кулите, за да не се подкопават основите. Дървени прегради и шлюзове били ползвани при крепости с ров или с достъп до река. Там често имало дървени шлюзове за контрол на водата. С тях можело да се наводни терена пред крепостта, при нужда. Противопожарни съоръжения съществували още в далечните векове. Макар стените да били каменни, вътрешните сгради често били дървени. Дървени резервоари и кофи, разпределени по кулите и дворовете, служели за бързо гасене на възникнал огън. За защита от земетресения, в някои райони се използвали дървени връзки и пояси, вградени в зидарията. Посредством тях, се омекотявали трусове и не позволявали разпукване на стените (такива примери има в Балканите и в Кавказ). Общото е, че дървото било материалът на „подвижните и променливите“ части от отбраната: врати, мостове, капани, надстройки, механизми. Камъкът давал постоянство, а дървото – гъвкавост и адаптация.

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

За разлика от металите, дървото е възобновим ресурс. Дървообработката, като че ли, е по-малко енергоемка от обработката на метали. Недостатъци на дървото, са неговата мекота в сравнение с металите и това, че гори, за разлика от тях. Какви предимства и недостатъци има ползването на само дървени или на само метални инструменти? Как се преодоляват тези слаби страни? Всъщност през цялото Средновековие и по-рано, се наблюдава именно тази динамика: дървото е достъпно, възобновимо и лесно за обработка, докато металите дават издръжливост и „сила“, но са по-редки, скъпи и енергоемки. Само дървените инструменти имат някои предимства, в сравнение с металните. Те се радват на по-голяма достъпност – почти навсякъде има дървесина. Тя е лесна за добиване - не се налага да се копаят тунели и мини, или да се обработват тонове руда, за да се добият килограми метал. Възобновим източник, дърветата растат отново, стига да има гора. Лесна е обработката им – с каменни или по-късно, метални сечива, може сравнително лесно да се оформи почти всичко. Дървото има специфична лекота – дървените оръжия и инструменти са по-леки и лесни за носене. Дървените лодки са по-леки от металните и могат да поемат повече полезен товар, при един и същ обем. Дървените изделия винаги са по-евтини. По тази причина са по-достъпни за масово въоръжаване. Например при копия, дръжки на оръжия, щитове, дървото е незаменимо. Недостатъци на дървените оръжия и други инструменти, е това, че изделията имат мека структура – изтъпяват се, износват се, чупят се при по-голямо напрежение и рядко може да се ползват повторно, за многократна употреба (оръжията). Уязвими са от огън. Това е особено голям проблем в бойни условия. Имат вродена чувствителност и уязвимост към влага и вредители. Изгниват, изкривяват се, червясват. Ограничена е силата им – трудно се изработва режещ ръб или пробивен връх от дърво. Преодоляването на слабите страни на дървенията, е път към нейното ползване отново и отново. От инструмент за еднократно ползване, дървото може да се превърне в оръдие за многократна употреба. Това става посредством обковаване с метал (железни върхове, обшивка, пирони). За повишаване дълговечността и многократно ползване, дървото се импрегнира с масла, катран, смоли (за защита от влага и гниене). Използват се твърди дървета (дъб, ясен, габър). Прилага се и естествен отбор - комбинират се дървени и метални части – дървената част за лекота, металната за сила.

Принцип на работа    Принцип на солидарността    Принцип на субсидиарността    Принципен като Гюро Михайлов    Принципи на Нютон

Дървена конструкция с чисто декоративна функция - резбован таван

Функционалността често върви ръка за ръка с естетиката. В случая - прави тавана красив, но и носи усещане за топлина

Само металните инструменти имат някои очевидни предимства. Те притежават нещо, което за дървото е неприсъщо. Това са здравина и твърдост – издържат на голямо натоварване. Имат режещи свойства. Техните остри ръбове и върхове за ефективно сечене и пробиване, не могат да се постигнат и от най-твърдото дърво. Металите са устойчиви на огън. Не могат да изгорят (макар и да омекват при висока температура). Имат много по-висока дълготрайност. Но само, ако се поддържат правилно, служат много дълго. Металите не са лишени и от недостатъци. Металните предмети са по-тежки, което понякога е неудобство. Металът е рядък, и по тази причина - скъп. Рудодобивът и топенето му, изискват много труд и енергия. Металите са податливи на корозия. Желязото, особено, ръждясва бързо. Т.нар. благородни метали - злато, сребро, платина - са ценни и по причина на това, че не корозират и след векове. Металите имат сложна обработка. Пътят от рудата, до готовото изделие, е много дълъг. Ковашки огньове, ковачници, рудници, въглища. Това не е по силите на всяко селище. Преодоляването на слабите им страни, се постига посредством изграждане на леки кухи конструкции, или в комбинация с дърво - за дръжки и за олекотяване. Подлагат се на закаляване и легиране (например стомана) за по-висока устойчивост. Металът иска поддръжка – смазване с масла, почистване от ръжда. Поради това, се ограничава употребата на метал, само за „важните“ части (острие, връх, обков), а останалото, се прави от дърво.

Принцип    Какво означава принцип    Принцип на Хайзенберг    Принцип на относителността    Принцип на пропорционалността

Екстирпация на лимфен възел    Отстраняване на лимфен възел    Метастатичен лимфен възел    Възпален лимфен възел    Заболявания на лимфните възли

Комбинираните решения: дърво и метал, се доказват като исторически най-успешният вариант. Копия и алебарди имат дървени дръжки, но метални върхове. Мечовете и ножовете са с метални остриета, но имат дървени дръжки. Щитовете представляват дървени плоскости с метален обков и умбон (централна „шапка“). Обсадните машини са изготвени от дървена конструкция (лека и бърза за строеж), в която са вградени метални скоби за здравина. Врати и катаракти се изготвят от масивно дърво (за гъвкавост и дебелина), като се имплантират метални ленти срещу подпалване и разбиване. Дървото дава масовост, гъвкавост и възобновимост. Металът дава издръжливост, режеща сила и престиж. Комбинацията е исторически най-ефективна – именно тя е в основата на повечето оръжия и защитни механизми. Интересното тук е, че човечеството възприема тези оптимални вариации и като естетически издържани и красиви. Излиза, че естествената ефективност върви ръка за ръка с естетиката, стила и красотата. Неочакван, но вероятно, верен извод.

Групи лимфни възли    Строеж на лимфен възел    Устройство на лимфен възел    Тимус    Лимфна дисекция

Исторически има доста примери за оръжия и инструменти, които съзнателно са оставали изцяло дървени, дори когато металът вече е бил широко използван. Причините обикновено са: лекота, еластичност, достъпност или особеното предназначение на предмета. Бойните тояги (боздугани без метален обков, жезли, булава в по-ранни варианти), представляват тежки гладки или набраздени дървени тояги, използвани още в античността. Някои култури ги използвали до късно, без да добавят метал, защото дървото било достатъчно за оглушаване или чупене на кости. Дългите копия (особено за пехотата), са оцелели именно, защото в много случаи дръжката е била изцяло дървена, а понякога и върхът – за упражнение или за масови формации (като „пики“ за спиране на кавалерия). Лъковете са класически пример: цялото оръжие е дървено (понякога със сухожилия и рог за подсилване). Метал не е нужен, дори би влошил еластичността. Стрелите (в голямата си част) – дръжката е винаги дървена; само върхът може да е метален или костен, но често се е използвал и просто заострен дървен връх, обгорен за твърдост. Практическите учебни оръжия, като тренировъчни мечове (боккен в Япония, или дървени спаринг мечове в Европа), копия за упражнение, арбалетни болтове, били с дървени върхове, за да не нараняват сериозно трениращите се. Някои защитни средства и съоръжения, като щитове, в основата си винаги от дърво (дъб, липа), понякога без метален обков. Лекотата и възможността да поема удар, без да се пречупи, били важни. Палисади и заграждения се правели изцяло дървени, защото после може бързо да се изграждат и поправят. Подвижни обсадни кули и тарани са в основата си дървени. Металът е добавян само за обков, но не изцяло. Инструменти и всекидневни предмети, като дръжки на оръжия и инструменти били изцяло дървени, защото омекотяват удара и са по-удобни за ръката. Лопати и мотики (в ранните си варианти), дори след появата на метални остриета за земеделие, се използвали често изцяло в дървени варианти. Кофи, корита, цеви за вода и храна, били от дърво, понеже дървото не ръждясва и е по-лесно за изработка. И до днес бъклици се правят от дърво, за да запазят по-добре вкуса на течността вътре, отколкото това прави металът. Временни мостове и укрепления били изцяло дървени, защото металът би утежнил и забавил строежа. Причините толкова много изделия да останат дървени, са еластичността - дървото пружинира (важно за лъкове, дръжки, копия); лекотата – дървено оръжие е по-лесно за боравене часове наред; икономичността – с малко труд и материал, може да се направи масово; достатъчност – за определени функции (удар, блокиране, стрелба), дървото е напълно достатъчно.

Лицево-челюстна хирургия - Основни теоретични въпроси    Лицево-челюстна хирургия - Травми    Лицево-челюстна хирургия - Възпалителни процеси    Лицево-челюстна хирургия - Заболявания на ставите    Лимфен възел

На Балканите (и конкретно в българските земи), има достатъчно примери за оръжия, защитни съоръжения и военни практики, в които дървото е било основен материал и често съзнателно предпочитано пред метала. Копията с дървен връх били често най-ползвани при по-бедните слоеве или при масово въоръжаване на селски опълчения. Върхът се заострял и обгарял за твърдост. Такива копия са използвани и в Първото, и във Второто българско царство. Лъкове – класическо оръжие на прабългарите. Известният съставен лък, се правел от дърво, рог и сухожилия, без метал. Лек, издръжлив и далекобоен, той бил стратегическо предимство. Стрелите – дори когато върхът бил метален, дръжката винаги била дървена. При масови битки, често се ползвали и по-прости варианти – заострени дървени стрели, изстрелвани от лък или арбалет. Прагове (тояги, боздугани), особено в селските бунтове и опълченията, тежки дървени тояги били ефективни и лесни за изработка. Българските народни предания пазят образа на „железен, но и дървен боздуган“. Учебните оръжия, по време на подготовка (например за боравене с меч или сабя), се използвали дървени копия на истинските оръжия – безопасни, но реалистични. Палисадите, които били дървени огради и стени, намирали широко приложение, особено в ранното Средновековие и при временно укрепяване на лагери. Много български крепости имали първоначално дървени огради, преди да се издигнат каменни стени. Дървени наблюдателни кули – срещат се по Дунав и в Родопите, ползвани за бързо изграждане и сигнализация. Подвижни капаци (махиколи от дърво) били преобладаващи в ранните български крепости (например Плиска, Преслав). Издадените навън дървени бойници позволявали да се сипва вряла вода, камъни или стрели върху врага. Катарактите (решетки за портите) – първоначално били чисто дървени, по-късно обковани с метал. Мостове над ровове, са правени почти изцяло от дърво, защото трябвало да са подвижни и бързо ремонтирани. Обсадни кули и тарани (когато българите сами обсаждали крепости) – дървото било единственият вариант за строеж, металът се използвал само за обков. Природни и практични решения, като заграждения от заострени колове, били използвани както срещу вражеска конница, така и срещу диви животни. Имало ги около селища и лагери. Шлюзове и дървени канали – в Преслав и Плиска археолозите са откривали следи от водоотводни и отбранителни съоръжения, изградени от дърво. В българската военна традиция дървото остава основен материал за масовото въоръжаване на обикновените войници и опълченци; в подвижните и сменяеми елементи на крепостната защита; за обсадните и отбранителни съоръжения, които се изграждат на място. Металът винаги бил „допълнителен“, за подсилване и издръжливост, но никога не изместил дървото.

Тетрациклини    Лицево-челюстна хирургия - Друга патология    Лицево-челюстна хирургия - история    Лицево-челюстна хирургия - Обезболяване и медикаментозна терапия    Лицево-челюстна хирургия - Различни области

Дали от дърво, от метал, или от комбинация между двата материала, добре обмислените и направени, функционални изделия, винаги се възприемат от човек като стилни и красиви. Защо се получава така? Как предмети, които са създадени единствено, за да бъдат удобни и практични, изведнъж в човешките възприятия минават за стилни, красиви и с класа? Откъде-накъде? Красотата си е красота, удобството - удобство. Това са различни неща, не е ли така? Според проведени изследвания, причината е дълбоко човешка и има няколко нива – психологическо, естетическо и практическо. Функционалността се възприема като красота. Когато едно изделие е обмислено така, че да върши работата си без излишни усложнения, то внушава усещане за хармония и ред. Човекът инстинктивно цени рационалността – когато всяка част има смисъл и място, изделието изглежда "правилно", дори красиво. Материалите носят символика. Дървото е топло, органично, естествено – свързва ни с природата и създава уют. Металът е здрав, издръжлив, точен – носи усещане за стабилност и съвременност. Комбинацията между двете, съчетава топлината на живота и студената рационалност на изкуственото, което балансира възприятията. Когато в изделието личи труд, прецизност и умение, човек усеща, че пред него има нещо "завършено". Тази завършеност се възприема като стил и красота. Удовлетвореност от майсторството. Съществуват универсално верни пропорции и човешкото им възприятие. Много добре направени изделия, дори и без претенции за художественост, често следват естествени пропорции (златно сечение, симетрия, ритъм). Човешкото око ги намира за приятни, защото съответстват на вградените ни естетически инстинкти. Задейства се и емоционалната страна. Предмет, който е удобен, здрав и създава усещане за надеждност, предизвиква у човека позитивни емоции. А когато дадено нещо ни кара да се чувстваме добре, ние го определяме като красиво. С други думи – красотата на тези изделия не идва само от външния вид, а от хармонията между функция, материал и майсторство.

Линкозамиди    Принципи на приложение на антибиотичната терапия    Рифампицини    Синергистини    Сулфонамиди

Зъбни импланти - практическа полза    Зъбни импланти - същност    Зъболекар    Аминоглюкозиди    Бета - лактамни антибиотици

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Зъбни импланти - кой има право да ги поставя?    Зъбни импланти - показания и противопоказания    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи