Заграден двор

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Зад крепостните стени кипи живот. Търговия, обучение на гарнизона в бойни изкуства, любов, ядене и пиене. Дотук разгледахме, кажи-речи, всички аспекти от живота в една крепост. Но не споменахме нищо за удоволствията. Нито пък - за разврата. Кои са били всекидневните удоволствия на жителя на града зад крепостните стени? Ясно е, че мъжете и жените са имали различни приоритети и само сексът е сред малкото общи. Зад крепостните стени животът е бил далеч по-богат и пъстър, отколкото понякога си го представяме. Ежедневните удоволствия са зависели от времето (ранно или късно Средновековие), от социалния слой (занаятчии, търговци, войници, благородници) и от пола. По отношение на храната и пиенето има общи радости. Пазарните дни са се отличавали с разнообразие от хляб, месо, сирене, вино и бира. Мъжете ги търси по пиршества с приятели, често свързани с лов или военни победи; посещение на кръчми. Жените нагъват сладкарски и хлебни изделия (меденици, питки); правят събирания по празници с готвене и разменяне на рецепти. Забавленията и културата също са отчасти общи, като панаири, шествия, празнични литургии, улични музиканти и сказители. Мъжете обаче повече слушат певци с епически песни за герои, разкази за битки, акробати и жонгльори, докато жените пеят песни и играят танци на празници, особено около календара на църковните празници и сватбите. Игрите и спортът също са част от удоволствията зад крепостния зид. Мъжете уплътняват времето си с тренировки с оръжие, борба, надбягвания, турнири (за благородниците – рицарски състезания, за гражданите – стрелба с лък, хвърляне на камък, борби). Жените по-рядко се натоварват с физически игри, но танците и народните игри, за тях са били своеобразен спорт. Любовта и интимността е сферата, в която са ангажирани и едните, и другите. Макар, зевзеците да са измислили и на тях алтернатива. "Сексът е нещо толкова интимно, че струва ли си да го споделяш с друг" (според злите езици - английска поговорка). Мъже и жени флиртуват и се ухажват на пазара, срещат се по кьошетата по време на празници, спретват си тайни срещи зад стените или около кладенци. Сексът е универсално удоволствие, но придружено от социални ограничения, морал и риск (незаконни връзки, нежелани бременности). Мъжете по-често посещават проститутки (в някои градове имало специални квартали). При жените любовните връзки често са били по-тясно свързани с перспективата за брак и социална сигурност. Занаятите заемали повечето от деловото време на мъжете. Те се трудели в работилници, правели гилдийни срещи, обменяли новости по пазарите. Жените тъчали, предяли, украсявали дрехи. Събирали се на чешмата за раздумки и клюки или вършели общи работи в дворовете. За тях удоволствие е било както клюкарството, така и песните по време на женските дейности. Духовността и ритуалите най-често били общи: участие в литургии, празници, поклонения, палене на свещи и курбани. За мнозина това е не само религиозен, но и социален акт, който носел удоволствие.

Катедрален храм Свети Димитър - Видин    Телеграф капия    Варна    Велико Търново    Информация за Видин

Кой разбира, тук се спира

След консумация, да се спи на пода. Чупи легла

Ясно е, че имало и малки радости от делника. Гледане на пътуващи артисти, дресьори на животни. Случвало се често, понеже пътуващите артисти често наминавали, водени от гладния стомах. При първа възможност, всички участвали в хороводни танци. Мъже и жени събирали билки, мъжете ловели риба край реката. Родовете се събирали зимно време около огъня със сказания и вино. Мъжете са търсили предимно сила, надмощие, приключения и удоволствия на маса, докато жените са намирали радост в социалните връзки, празниците, музиката, тъкането и семейството. Общи удоволствия били празниците, танците, храната, виното и, разбира се, интимността. „Развратът“ през Средновековието и ранно Ново време е имал различни оттенъци от днешното ни разбиране. Ежедневните удоволствия били различни според социалните групи. Благородниците (аристокрацията), правели турнири, ходели на лов, организирали пиршества, творели музика, поезия (трубадури, минезингери). Търсели любовни авантюри (включително извънбрачни). Жените плетяли дворцови интриги, омайвали с танци, пирсъствали на четения и слушания на романтични рицарски романи, отдавали се на бродерия и религиозни обреди. Мъже и жени общо участвали в пирове, любовни игри (куртоазна любов), поддържане на статус чрез показност. Занаятчиите и търговците (градското съсловие) имали други трепети. Мъжете обикаляли по кръчми, борби, стрелби, вземали участие в гилдийни празници, пътувания за търговия (което също било възможност за любовни приключения). Жените имали общи събирания за работа (перални, предене), празнични танци, сладкарство, участие в църковни и квартални празници. Посещавали пазари, участвали в народни празници и фестивали. Някой трябвало да ражда, отглежда и възпитава децата и в тия дейности жените били без конкуренция. Войниците и гарнизонът имали други игри. Мъжете тренирали с оръжие, играели хазарт (зарове, карти в по-късно време), облажвали се с проституция, груби пиршества, песни и скандали в кръчмите. Ако имало жени, свързани с войската – перачки, готвачки, обслужващ персонал - придавали социалност в лагера, били обект на ухажвания, участвали в празници и танци. Събирали се с мъжете на празненства след победи, слушали разкази за подвизи, играели танци. Свещениците и монасите, религиозният елит, четяли, преписвали книги, религиозни песнопения, пост и молитва. Но не липсвали и скрити „удоволствия“ (алкохол, понякога плътски грехове). Монахините прекарвали много време в молитви, ръкоделие, пеене, градинарство в манастирите. Всички участвали в богослужения и празнични литургии. Обикновените граждани и селяни зад крепостните стени, плебса, си организирали игри с животни (петли, кучета), били активни в пазарния живот, пръскали пари в хазарт, организирали силови игри, създавали или слушали музика. Жените си уплътнявали времето с пазаруване, работа в дома, празнични събирания, песни и хороводи. Жени и мъже участвали в общи обреди – сватби, кръщенета, народни празници (Кукери, Гергьовден, Еньовден и др.).

Еврейската синагога    Карта на уеб-проекта bg-tourinfo.com    Сливен    София    Стара планина

„Развратът“ едно време и днес има различно определение и нюанси. Средновековната представа за „Разврат“ била свързана повече с греховност пред Бога, а не толкова със социална „позорност“. Категориите са били религиозни – блуд, прелюбодеяние, содомия. За Църквата това бил смъртен грях, който можел да доведе до ада. За благородниците „разврат“ често е бил показ на власт и богатство – любовници, извънбрачни деца, оргии в някои дворове (например във Византия и по-късно във френския кралски двор). За простолюдието, развратът е бил по-скоро бедност и падение – живот в пиянство, проституция, изоставяне на семейството. Модерната представа е друга. Днес думата „разврат“ носи морална, социална и медицинска конотация – свързва се с безразборни сексуални контакти, болести, „падение на нравите“. Ако тогава развратът е бил грешен, но често търпян (особено за мъжете от висшите слоеве – те са можели да си позволят), докато женският разврат е бил строго наказван (понякога със смърт). Днес има повече равенство в осъждането и то идва повече от социалната норма, отколкото от религиозната догма. В миналото „развратът“ е бил религиозно обременено понятие, често използвано за контрол над поведението, особено на жените. За мъжете от елита, обаче е бил дори престиж – знак, че могат да си позволят „греховен“ живот.

Рилски езера    Родопи    Русе    Видински браншов указател    Седемте Рилски езера

Пиршествата зад крепостните стени са били пищни спектакли, особено когато са давани от благородници или градски първенци. Менюто и напитките зависели от епохата, региона и статуса на домакина. Основни ястия били свързани с месо – символ на богатство и сила. Най-често, това било свинско и овче месо (печено на шиш, в големи фурни или варено в казани); дивеч (елен, сърна, диво прасе, заек, патици, гъски, лебеди при особено разкошни пирове); птици (кокошки, петли, пауни – понякога сервирани с перата си за показност). Рибата най-често била срещана при пости или в речни градове (Видин, Никопол, Русе). Сом, шаран, есетра. Супите и яхниите били месни или бобови, с много подправки. Различни питки и хлебчета (ръжени, пшенични – за богатите, ечемични – за бедните), били в изобилие на трапезата. Приготвяли се и пълнени хлебчета с месо или зеленчуци. Зеленчуците и гарнитурите включвали лук, чесън, праз, зеле, ряпа, боб, леща, нахут. От подправките най-предпочитани били копър, магданоз, чубрица, джоджен. Няма как да мине една софра и без сладкиши и плодове. То били медени питки, то били орехови десерти, сушени плодове (смокини, сливи, ябълки). Пресните плодове били според сезона – грозде, круши, дини, ябълки. Алкохолът на трапезата имал един доминант - виното. Основната благородническа напитка. В България и Балканите се леело предимно червено, често подсладено с мед или ароматизирано с подправки (канела, карамфил). Сервирало се е и разредено с вода (по византийски/гръцки обичай, понеже българското вино било много гъсто и силно за съседите, южно от нас). Бирата (пивото) била по-разпространена в Централна и Северна Европа, но известна и у нас (особено в градовете с немски и унгарски заселници). Медовината (медено вино) била популярна и в славянските земи, особено сред войници и по-бедни слоеве. Ракията / дестилати се появяват в по-късно време (XIV–XV в.). Тогава започва появата на първите дестилирани напитки. В Османския период, ракията става обичайна за трапезата. Обособили се няколко групи "пиячи" - феновете на ферментацията, феновете на дестилацията, както и феновете и на двете (печка "Перник", приема всичко).

Снимки от връх Дженгал и Централен Пирин    Частниците погребаха България    Рациария    Паметникът на Бдинци    Червена гордост

Мура    Пирин    Дженгал    Хотел Ровно    Езера в Пирин

Предпочитанията на мъжете и жените, естествено, били различни. Мъжете предпочитали по-тежките меса и дивеч, печени цели животни (глиган, овен). Обичали силното вино, особено, ако е в големи количества. Войниците и по-грубите среди се наливали с по-евтини напитки: медовина, с по-силни ферментирали питиета, а по-късно и с ракия. Жените често са получавали по-леки ястия – птици, риба, зеленчукови гарнитури. По-предпочитано е било сладкото вино или ароматизираното (с подправки и мед). Десертите и плодовете са били смятани за „женска слабост“. За разлика от мъжете, от тях се е очаквало да пият умерено – пияна жена се е възприемала като морално падение. Пиршеството имало социалнен аспект. То е било показ на богатство и щедрост. Колкото по-екзотични или изобилни са били ястията, толкова по-голям е бил престижът на домакина. Сервирането на цели животни (прасе, овен, паун) е имало театрална функция – удивление и разговорна тема. За жените пиршествата са били сцената на ухажването и социалните връзки, докато за мъжете – арена на „мъжественост“ и сила (кой ще пие повече, кой ще се похвали с лов или бой).

Пазвантоглу    връх Калин    Смърч    Автофериботен терминал    Бор

Хапване, пийване, разврат! Прекрасно, но за това трябвало и пари. И тяхното най-важно качество - количеството. Кой имал право да сече пари в древните крепости - феодалите от крепостите или царят (князът)? Как са регулирали паричната маса в обръщение? Монети от какви метали са били сечени и как са се съотнасяли помежду си по стойност? Все интересни въпроси, на които си струва да потърсим отговорите. Правото да сече пари било строго регулирано и зависело от структурата на държавното управление, но най-често основният монетосекач бил царят (князът, кралят, императорът). В някои случаи феодалите, епископите и по-големите градове също можели да получат това право, но то обикновено било дарено от върховния владетел. Кой е имал право да сече монети? Най-напред и напълно естествено, това бил царят (князът, кралят, императорът). Сеченето на монети било символ на суверенитет. В повечето държави само владетелят имал официално право да издава монети със своя лик или знак. В някои случаи царят е можел да дава право на определени градове или феодали да секат монети, но винаги под негов контрол. Феодалите (графове, херцози, боляри, деспоти) също сечали монети (макар и не навсякъде). В някои феодални държави (като Свещената Римска империя, Франция и дори България през определени периоди) големите владетели получавали привилегия да секат пари. Те обаче рядко имали пълна автономия – монетите често трябвало да бъдат по образец на царските или да съдържат името на владетеля на държавата. В други случаи местни владетели фалшифицирали или пренебрегвали официалния монетен ред. Градовете и епископите често имали същата привилегия. Някои богати търговски центрове (Венеция, Дубровник, Новгород) получавали право да секат свои монети. Църквата (епископства, манастири), и тя понякога имала монетни дворове. Как е била регулирана паричната маса в обръщение? Съществувал е контрол върху сеченето. Монетните дворове работели само с разрешение на владетеля. В някои случаи владетелят нареждал претопяване и презасичане на старите монети (дебазиране – намаляване на съдържанието на благородни метали). В отделни периоди монетите били периодично изтегляни от обращение и заменяни с нови. Чрез данъци и такси, като властите събирали данъци в злато или сребро, което после можело да бъде върнато в обръщение като монети. Владетелят можел да определя официален курс между различните монети. Чрез контрол върху съдържанието на метали. Понякога монетите били разреждани с по-евтини метали – така владетелите „печелели“, но това често водело до обезценяване и инфлация. Понякога монети били намалявани по тегло, за да се произведат повече. Какви метали са използвани и как са се съотнасяли по стойност? Златните монети са били най-ценни, използвани са за големи търговски сделки и международна търговия. Примери: византийският солид (номизма), флоринът (Италия), дукати, перпери (в България и Византия). В Западна Европа по-рядко се секли златни монети преди XIII век – основно византийски и арабски монети циркулирали там. Сребърните монети били основната разменна валута за ежедневна търговия. Примери: сребърни гроши, денари, динарии, грошове, тетрадрахми. Сребърните валути били основни в Европа през Средновековието (например чешкият грош, западноевропейските денари). Медните и бронзови монети били по-евтини, използвали ги за дребни разплащания. Примери: фолиси (Византия), полушки, аспри. Често били обезценени или заменяни с книжни пари при по-късните икономически системи. Как различните монети се съотнасяли по стойност? 1 златна монета = 10-20 сребърни монети (гроша/денара) = 100-200 бронзови. Стойността зависела от съдържанието на благородния метал, което можело да бъде намалявано (дебазиране). При търговия често се използвали везни, за да се проверява реалното съдържание на сребро или злато. Правото да сече монети било важен политически инструмент, използван предимно от царе и князе. Паричната маса се контролирала чрез регулации, а стойността на монетите зависела от съдържанието им на благородни метали. Средновековните икономики разчитали на златни, сребърни и медни монети, като стойността им можела да се променя в зависимост от политическите и икономически условия.

Църкви и манастири    Мусала    Нощен Видин    Запуснати сгради, плачещи за основен ремонт от години    Отовишки връх

Да се върнем на крепостта. В случая, ако разгледаме Видинската крепост Баба Вида, нейната площ е пренебрежимо малка на фона на огромното влияние, което хората вътре са имали върху земите наоколо. Хората вътре зад стените, са живели при възможно най-добри условия; раждали са се деца, от малки - облечени, нахранени, образовани и подготвени да ръководят. Как корелира това с човешкия социален постулат, че всички хора са равни? Даже пред закона, власт имащият има многобройни предимства пред този, който не разполага с власт. Видинската крепост Баба Вида е отличен пример за това как малка група хора, живеещи зад дебели стени, могат да контролират големи територии и множество поданици. Това също така показва една от най-старите и най-устойчиви социални структури в човешката история – йерархичното общество, при което властта е концентрирана в ръцете на малцина, а останалите служат като поданици, работници или войници. Корелацията между йерархията и идеята за равенство. Всъщност тук дебатът е за историческия реализъм срещу философския идеал. Въпреки че съвременните демократични общества се основават на принципа, че „всички хора са равни“, реалността често доказва обратното. Още от древността, социалното положение се предава по наследство – децата на владетелите в крепостите, като Баба Вида, са израствали в среда, която ги е подготвяла за управление. Това е осигурявало образование, сигурност, влияние, което обикновеният селянин не е имал. – Дори днес, в демократичните общества, неформалните йерархии не изчезват – децата на богати и влиятелни семейства имат достъп до по-добро образование, здравеопазване и социални контакти, което им дава предимство пред останалите. Властта винаги дава предимства. Дори в съвременната демокрация, човек с власт разполага с механизми да се защитава и да влияе на законите, които регулират всички останали. В миналото това било очевидно – владетелите в крепостите определяли законите, а поданиците им нямали думата. Днес разликата е, че на теория законите важат за всички, но на практика достъпът до правосъдие, информация и ресурси е неравномерен. Йерархията като естествена структура. Историята показва, че хората естествено създават йерархии. Дори при напълно равни условия, с времето определени индивиди или групи започват да натрупват повече влияние и ресурси, което ги поставя в по-висока позиция. Крепостите като Баба Вида символизират тази тенденция – малка група елит управлява големи маси от хора, които зависят от тях. Какво означава това за съвременния свят? Ако се върнем към въпроса за равенството, става ясно, че формалното равенство (законово, политическо) не премахва реалните социални и икономически неравенства. Демокрацията е опит да се минимизират тези различия, но йерархичните структури, които са били в основата на общества като това във Видин, все още съществуват под различна форма. Въпросът не е дали неравенството съществува, а как се управлява – дали води до деспотизъм, или създава възможности за мобилност и справедливост. Но като че ли трябва да преглътнем като незаобиколима даденост към днешна дата, че „Децата на нашите началници, станаха началници на нашите деца“. Няма рима, ама е вярно. (По оня виц, дето началникът и подчиненият играли на игра думи в рима. В един момент подчиненият не можел да измисли нищо и казал: - Шефе, спах с жена ти. Оня отвърнал: - В това няма рима. – Абе няма рима, ама е вярно.

Язовир "Карагьол"    Умиращият воин    Пещера Магурата    Видин - Север    Мальовица

Йерархията поставя въпроса и за лоялността - лоялност пред прайда, или лоялност пред закона? Сложна дилема. Една от най-дълбоките дилеми в човешкото общество – лоялност към прайда (род, семейство, общност) или лоялност към закона (държава, принципи, институции). Как възниква тази дилема? Лоялността към прайда (първичната общност). Тази лоялност е най-древната. Още от първобитните времена хората са се организирали в малки групи (семейства, племена, кланове), в които оцеляването зависело от взаимната защита. В по-късни времена това се проявява в семейни династии, феодални владения, военни братства – всички те държат на „своите“ повече, отколкото на общи, абстрактни принципи. Дори днес тази тенденция е жива – често хората се доверяват повече на своите близки, етническа група или приятели, отколкото на законите на държавата. Лоялността към закона (институции, държавност, принципи). Държавите, особено модерните, са изградени на идеята, че законът стои над личните връзки. Това е основата на правовата държава – независимо дали някой е роднина, приятел или съюзник, ако наруши закона, трябва да понесе последствията. Това обаче често влиза в конфликт с първичната човешка природа – хората инстинктивно защитават „своите“. В исторически план големите цивилизации, които се опитват да наложат върховенството на закона (Римската империя, Османската империя, съвременните държави), винаги са се сблъсквали с тази дилема. Какво е по-устойчиво? В авторитарни общества лоялността към лидера или управляващата класа често замества и двете – прайда и закона. В демократични общества законът трябва да бъде по-силен от личните връзки, но това не винаги работи. Корупцията, клиентелизмът и клановите връзки често поставят лоялността към „своите“ над институциите. В исторически стабилните общества обикновено има баланс – хората усещат държавата като „свой прайд“ (национална идентичност, гражданско чувство). Как се решава тази дилема? В общества, където законите са справедливи и ефективни, хората по-лесно приемат, че трябва да бъдат лоялни към тях, а не към роднински или приятелски връзки. В общества, където законът е неработещ, корумпиран или несправедлив, хората се връщат към първичната си лоялност – семейството, клана, етноса. Някои култури (например в Древен Рим, Китай, Османската империя) са се опитвали да балансират двете, като позволяват известна степен на семейна и групова лоялност, но само ако не подкопава държавата. Тази дилема никога не изчезва напълно. Историята показва, че най-успешните общества намират начин да хармонизират прайда и закона, така че хората да усещат държавата и обществото като естествено продължение на своята общност, а не като външна сила, която им е наложена.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Язовир Калин    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи    www.ralev-dental.eu