Двор в крепостта

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Дворът на една крепост никога не е бил безкрайно пространство. Напротив – той е бил строго ограничен, а в тези рамки е трябвало да се побере цял един свят. Вътре са живели и действали войници, управници, духовници, занаятчии, търговци, обикновени жители, деца и животни. Тук е имало място едновременно за пазарище, за събрания и за всекидневен живот. Как е изглеждал един обикновен ден зад крепостните стени? Очевидно това пространство е функционирало като умалена вселена – общество, събрано на тясно, където различни социални групи са били принудени да съжителстват в постоянна близост. Макар да е оградена от масивни каменни стени и защитни кули, крепостта не е била само военен обект. Тя е представлявала жив организъм – едновременно гарнизон, административен център, тържище, дом и място за молитва. Видинската крепост „Баба Вида“, издигната на самия бряг на Дунав, не е била просто отбранително съоръжение, а малък самостоятелен свят, в който строгата военна организация и обикновеният бит са били неразривно преплетени.

Избелване на зъби във Видин    Пародонтология    www.ralev-dental.bg    Ралев Дентал АД    Артикулатор и лицева дъга

Със своите дебели стени, двойна система от укрепления и вътрешен двор, тя е изпълнявала множество функции: защита на града, резиденция на управителя и убежище за населението в размирни времена. Още със зазоряването крепостта се събужда. С първите слънчеви лъчи над Дунава се чува смяната на караулите по стените и кулите. Нощните стражи предават постовете си на дневните. От височината над реката пазачите внимателно следят водния път – дали не се появяват подозрителни лодки или чужди кораби. Вътре, в двора, войниците вече са на крак. Те се подреждат за проверка, оглеждат оръжията си, а после започват тренировки – стрелба с лък, хвърляне на копие, упражнения с меч. Металният звън и глухите удари отекват между каменните стени. Паралелно с това животът на цивилните, които имат достъп до крепостта, постепенно се насочва към вътрешния пазар. Портите се отварят за селяните от околните села, които пристигат със стоки – зърно, зеленчуци, дърва, добитък. В двора се оформя търговска зона: сергии се подреждат, чуват се разговори, пазарлъци, животински гласове. Рибари носят улов от Дунав, други предлагат вино, сол, тъкани или местна продукция.

СМА пили, разширители, ендодонтски инструменти    СМА - пили    Контакт с екипа на Ралев Дентал АД    Онлайн магазин за дентални материали    Следдипломно обучение на Ралев Дентал

www.ralev-dental.com    Дентална практика в Пловдив    Зъболекар в Пловдив    Композити    Зъбни импланти

Пространството се изпълва с шум, детски смях и присъствието на кози, кокошки, а понякога и коне. Военните упражнения не са просто рутина – те поддържат бойната готовност и дисциплината, но са и своеобразно зрелище за хората в двора. Преди обед, в жилищната кула или близо до нея, започват административните дейности. Управителят – воевода, феодал или наместник – приема пратеници, разглежда оплаквания, разпределя запаси и издава разпореждания. Видин често е бил граничен град и затова управлението на крепостта е имало ключово значение. Недалеч, в малкия параклис, духовникът служи утринна литургия. Войници и граждани се събират за молитва, търсейки благословия и закрила. Вярата придава устойчивост и смисъл на живота зад стените, особено при постоянната заплаха от нападения. Докато това се случва, жените и децата вършат своята част от всекидневието – меси се хляб, хранят се животните, кърпят се дрехи. Децата тичат из двора, играят с дървени мечове и имитират войниците. Домашните животни са навсякъде и придават на крепостта облика на малко село, затворено между каменни стени. Обедното хранене е скромно, но споделено – хляб, бобена чорба, понякога месо. След това следобедът отново оживява. Ковачи поправят оръжия и доспехи, подковават коне. Дърводелци ремонтират каруци и мебели, каменоделци поддържат стените.

Избелване на зъби    www.ralev-dental.eu    www.ralev-dental.net    www.ralev.biz    www.ralev.ws

По бойниците войници патрулират и наблюдават околността, като си предават сигнали с рогове или знамена. За търговците това е време за сделки, за децата – за игри в сянката на кулите. В случай на опасност този ритъм може да се прекъсне мигновено. Пазарът се разтуря, животните се прибират, войниците се строяват. Един рог или камбанен удар са достатъчни, за да преобразят двора от шумно тържище в бойна позиция. Затова всеки ден протича между спокойната обичайност и готовността за тревога. При залез портите се затварят. В двора се палят огньове, около които войниците вечерят и разказват истории. Стражите заемат нощните си постове, взирайки се в тъмнината над реката. Хората се прибират при семействата си, животните намират покой в оборите, духовникът служи вечерня. Детският шум стихва, заменен от далечен лай, дрънчене на вериги и тихото течение на Дунав. Дворът на „Баба Вида“ е бил не просто пространство от камък, а сцена на цялостен обществен живот. Тук войската е пазела реда, управникът – властта и правосъдието, духовникът – вярата, а обикновените хора – бита и надеждите си. Крепостта е функционирала като град в умален мащаб – ограничен, но самодостатъчен. Същият този двор е бил и пазар. Още в ранни зори портите се открехват и започват да пристигат търговци и селяни. Коли със зърно, бурета с вино, кошници с плодове, риба и зеленчуци изпълват пространството.

Всеки заема място, разполага стоката си и пазарът бързо се превръща в глъчка от гласове, животни и миризми. До обед търговията е най-оживена, след което за кратко затихва, а следобед отново набира сила, докато управителските хора купуват за гарнизона. При залез сергиите се прибират, животните се извеждат, портите се затварят и дворът отново придобива строг военен облик. Денят на управителя на крепостта също е далеч от образа на безгрижен живот. Той започва призори с доклади от стражите, преглед на запасите, вземане на решения за доставки и отбрана. Следват срещи с жители, търговци и пратеници, съдебни решения и политически преценки. Обедът често е работен, а следобедът – изпълнен с проверки, преговори и военни въпроси. Вечерта носи кратко затишие, но тревогите остават – за сигурността, лоялността и бъдещето на общността. Детството зад стените също е оформяно от тези условия. Момчетата отрано се ориентират към воинския път – помагат, наблюдават тренировките, играят на войници. Момичетата се учат на домакинство – готвене, шиене, грижа за дома. Те растат заедно, но светът ги подготвя за различни роли. И двата пътя са трудни и еднакво необходими за съществуването на крепостта. Така „Баба Вида“ не е била просто отбранително съоръжение, а жив, дишащ организъм – общност, в която всеки ден е бил баланс между война и мир, между ред и обикновен човешки живот, събран в рамките на каменните стени.

www.see-bulgaria.com    Виж България    www.tourinfo-bg.com    Зъб    Първична стабилност на базалните импланти

Всички тези пространства – селски двор, градски двор, крепостен двор, царски двор, мегдан и площад – принадлежат към една и съща урбанистична логика. Те са отворени или полуотворени ядра на човешко съжителство, около които се организира социалният, икономическият, политическият и символният живот на хорските общности. Приликите им са фундаментални, но разликите произтичат от мащаба на властта, степента на контрол, социалната йерархия и функцията, която всяко пространство изпълнява. Кои са техните общи характеристики, какво ги обединява? Всички тези пространства, са центрове – физически и символни. Около тях се групират сгради, дейности и хора. Те служат като ориентир в пространството и в социалния ред. Това са места за срещи и общуване, производство, търговия и размяна, обявяване на решения и новини, празници, ритуали и събрания. Независимо дали става дума за селски мегдан или царски двор, човекът е в центъра, а не сградата. В различна степен, те имат публичност. Всички са сцена на видимост. Хората се виждат помежду си, властта се показва, нормите се демонстрират и затвърждават. Но освен публични, те са и пространства на ред и контрол. Във всички случаи това са места, където се регулира поведението, налагат се правила, осъществява се наблюдение – от общността или от властта. Какво ги разделя? В селския двор статутът на пространството е частен, полуотворен. В градския двор - полупубличен. В крепостния двор - контролиран, в царския двор - силно ограничен. Мегданът е публичен, а площадът - често и представителен. Разликата не е само физическа, а и социална – кой има право да бъде там и при какви условия. Функционален фокус на селския двор е битът и стопанството, семейната икономика, животни, работа, оцеляване. Градският двор има жилищна функция, извършва се занаятчийска или търговска дейност, общуване между съседи. В крепостния двор се поддържа военна готовност, административното управление; той е и убежище при опасност. Царският двор е демонстрация на власт,церемониал и представителност, управление на елитно ниво. И най-префинена и висока степен на интриги и заговори, естествено. Мегданът служи за събиране на общността, за пазар, празници, съд, решения. Той е „гласът на селото“.

Площадът е гражданско пространство за политически и обществени прояви и символ на града. Дворовете са затворени или оградени – ориентирани навътре. Мегданът и площадът са отворени – ориентирани навън. Това отразява интровертност (двор) срещу екстровертност (площад), защита срещу представителност. Всеки има собствена власт и символика. Селският двор олицетворява семейството; градският двор - общността, занаята; крепостният двор - сигурността; царският двор - легитимната власт; мегданът - общата воля; площадът - гражданството. Колкото по-нагоре по йерархията, толкова по-символично натоварено става пространството. Исторически, тези пространства не се изключват, а се наслагват: мегданът е „площадът“ на селото; крепостният двор е „градът в миниатюра“; царският двор е концентрирана държава; модерният площад е наследник на всички тях. Те показват как личното става общностно, общностното става държавно, държавното става публично и символно. Селският двор, градският двор, крепостният двор, царският двор, мегданът и площадът са различни проявления на една и съща човешка нужда – да се организира животът в пространство, което е едновременно функционално, социално и символно. Разликите между тях не са просто архитектурни. Те отразяват структурата на властта, степента на социална сложност, начина, по който обществото разбира себе си. В този смисъл те са не просто част от урбанистиката, а огледала на цивилизацията.

Първична стабилност на имплантите с награпавена повърхност    Периимплантит при базални импланти    Протезиране върху базални импланти    Успеваемост при базалните импланти    Имплантатни размери - характеристики

Има кралски двор, има селски двор, но има и църковен и манастирски двор. Ако църквата е храмът на вярата, то каква роля са изпълнявали църковните и манастирските дворове? Какви ритуали, какви събития са се случвали там? Чии кости почиват в църковните дворове? Църковният и манастирският двор са пространства с богослужебна, социална, символна и мемориална функция в християнската традиция. Според православния контекст на Балканите и в България, църковният и манастирският двор са пространството между земното и сакралното. Дворът е „праг“ между светското и свещеното. Ако храмът е сакралното ядро, мястото, където небесното се въплъщава в земна архитектура, то църковният и манастирският двор, са лиминални пространства – преходни зони между профанното ежедневие и светостта на олтара. Те не са просто „около“ храма; те са част от богословската и социалната система на християнската общност. В традиционното православно мислене светът не е рязко разделен на „свято“ и „несвято“, а по-скоро градуиран. Домът със селото; дворът с притвора; наосът с олтара. Църковният двор е първата стъпка към освещаването, мястото, където вярващият започва да се настройва духовно – чрез тишина, символи, памет и общност. Още от ранното християнство (IV–VI в.) църковните комплекси включват ограден двор – не само за защита, но и като знак за „отделеност от света“. В средновековните манастири дворът често е затворен (клаустрален), ясно структуриран, организиран около храма като център. В българската традиция, особено през Възраждането, църковният двор е обществен център, често по-важен от мегдана. Там се пресичат сакралното, образователното, социалното, мемориалното. Какви ритуали и богослужебни действия, се извършват в двора? Оттук започват литийни шествия и процесии. Църковният двор е естественото пространство за литии (обикаляне на храма), празнични шествия на Великден, Богоявление, храмов празник, молебени за дъжд, здраве, избавление от бедствия. Тези действия имат апотропейна функция – да „оградят“ света със святост, като дворът става арена на сакрално движение. Дворът е мястото за водосвети и освещаване на пространството. В двора се извършват голям и малък водосвет, освещаване на знамена, икони, училища, благославяне на ново строителство. Тук дворът функционира като сакрален „открит олтар“. Дворът е територия за социални и общностни функции. Църковният двор е място на събиране, но не в профанния смисъл: тук хората не „просто се срещат“, а се събират като общност пред Бога. Исторически в двора са се случвали селски съвети и общи решения, четене на царски или султански ферман, клетви и помирения, училищни занятия (особено при килийните училища). В манастирските дворове се приемат поклонници, се раздава храна (агапи), се осъществява благотворителност.

Дворът е и място на памет и смърт. Чии кости почиват в църковните дворове? Църковният двор традиционно е гробище, но не за всички. Там се погребват свещеници и монаси, ктитори (дарители), видни обществени личности, понякога цели поколения на селото (в по-ранни периоди). Погребението в църковен двор означава близост до молитвата, участие в непрестанното литургично време, надежда за по-бързо „възкресение“ чрез духовна памет. Манастирските гробища са още по-строго символни – там лежат хора, отрекли се от света, но останали в неговия център чрез молитва. Костниците и вторичното погребение са част от много манастири. В тях съществуват костници, което е знак за осъзнаване на преходността, богословието на Възкресението, паметта като духовен дълг. В символичен контекст, църковният двор е градина – образ на изгубения и обещания рай; некропол – памет за смъртта; сцена – за ритуал и общност; граница – между временното и вечното. Дърветата, каменните кръстове, пейките, чешмите не са случайни – те създават богословски пейзаж, в който човекът се движи телесно и духовно. Манастирският двор представлява усилен образ на църковния. Манастирският двор е по-затворен, по-съзерцателен. Той е място за вътрешна тишина, за послушание и труд, за духовна борба. Той е „умален свят“, в който храмът е сърцето, дворът е дишането, килиите са органите. Дворът днес е донякъде забравено, но ключово пространство. В съвременността често възприемаме църковния двор едва ли не, като паркинг, място за бързо преминаване, фон. Исторически и духовно обаче той е място на преход, място на памет, място на общност, място, където живите и мъртвите съжителстват в молитва. Ако храмът е „домът на Бога“, то църковният и манастирският двор са дворът на човека пред Бога – мястото, където земното още не е изоставено, но вече е докоснато от вечността.

Размерът е от значение - имплантатни размери    Зъбни импланти    Зъбни импланти - история    Зъбни импланти - кой има право да ги поставя?    Зъбни импланти - показания и противопоказания

По богословска логика, пространствена организация и социална функция, ролята и символиката на църковния или манастирския двор в православието и католицизма, както и дворовете и околохрамовите пространства в ислямската традиция, са с големи смислови разлики. Защо изобщо има „двор“? И в трите традиции дворът възниква от една базисна необходимост: сакралното пространство не започва внезапно, а се достига чрез преход. Дворът изпълнява универсални функции: маркира отделянето от всекидневието; подготвя тялото и ума за ритуал; организира движението на вярващите; служи като социален и ритуален буфер. Разликите идват от различното разбиране за Бога, общността и посредничеството. Православието мисли света като постепенно освещаван. Затова дворът е част от сакралното, но все още достъпен за всички. Той не е „неутрален“, а осветен чрез присъствието на храма и молитвата. В него се изпълняват литии, процесии, водосвети; погребения и панихиди; социални събирания под духовен контрол; памет за мъртвите (гробища в двора). Смъртта е интегрирана в сакралното пространство. Живи и мъртви съжителстват около храма. Дворът е място на среща между времената. Католическата традиция е, от двор към площад. Има отчетлива богословска и институционална разлика. Католицизмът развива по-ясно централизиран култ, институционална дистанция между клир и миряни. В резултат сакралното се концентрира вътре в храма; дворът постепенно губи богослужебна тежест. Архитектурната трансформация в Западна Европа: ранните църкви имат оградени дворове; през Средновековието и Ренесанса те се превръщат в площади (piazza). Например, площадът пред катедралата „Св. Петър“ в Рим е монументален, но не гробищен; той е сцена за масови събития, не за погребения. Погребенията, гробищата се изнасят извън храма и града; църковният двор престава да бъде некропол. Смъртта се администрира, а не се съзерцава ежедневно. В ислямската традиция дворът е като ритуална необходимост. В исляма няма посредник между човека и Бога; молитвата изисква ритуална чистота; пространството не е сакрално по същия начин, както в християнството. Следователно дворът не е „осветен“, а функционално подготвен. Сахн е дворът на джамията. Централният двор (sahn) е задължителен елемент в големите джамии; съдържа фонтан за омовение; организира потока от вярващи. Той е отворен, ясен, геометрично подчинен. Гробищата не са в двора на джамията; погребенията се извършват отделно; изключение правят мавзолеи на владетели или светци (в някои региони). Смъртта е извън ежедневния молитвен цикъл. Налице е дълбока символна разлика.

Българският туристически информационен мегасайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

В Православието дворът е място на търпеливо очакване – между живота и Възкресението. При Католицизма дворът (площадът) е място на демонстрация – на власт, ред, универсалност. В Исляма дворът е място на подготовка – за правилно извършване на молитвата. Трите начина да мислиш границата. Сравнението показва три различни културни логики: Православието обитава границата; Католицизмът оформя центъра; Ислямът организира движението. Именно затова православният църковен двор остава най-близък до селския мегдан и до гробището, докато католическият площад става градска сцена, а ислямският двор – ритуална машина за чистота и ред. В урбанизираната градска среда, дворовете в междублоковите пространства или в кооперациите от затворен тип имат ли ясно дефинирана функция? Къде играят децата, ако в близост има хора, които не обичат шум, други не обичат друго... Случайни пространства ли са тези дворове? Това е една от най-съществените кризи на съвременния град: кризата на междинното пространство. Междублоковите и кооперативните дворове не са „площи“, а социално-пространствени системи, но често изглеждат „случайни“, въпреки че първоначално не са замислени така. Според проектната (първоначална) логика, дворовете имат различна замислена функция. Социалистическите междублокови пространства са проектирани като полуобщи дворове; места за детска игра; зелени „възглавници“ между сградите; пространство за неформално общуване. В теоретичната рамка те не са случайни – те са колективен двор, аналог на селския мегдан. В кооперации от „затворен тип“, дворът е буфер между частното и външния град; елемент от пазарната стойност; пространство за „контролиран комфорт“. Функцията е по-скоро имиджова, отколкото социална. Къде е проблемът? В размиването на функциите. Наблюдава се тотална липса на яснота за собственост и право на ползване. В повечето междублокови пространства не е ясно „чий е дворът“; не е ясно „кой решава“; не е ясно „кой носи отговорност“. Това води до парализа на използването. В един и същи двор съжителстват работещи от вкъщи; възрастни хора, търсещи тишина; родители с малки деца; хора с различна културна чувствителност към шум, ред, споделяне. Дворът се превръща в арена на скрит конфликт, а не в място за общност. Къде играят децата? Исторически, на селския двор и мегдан; в църковният двор; в училищния двор. Всички тези пространства са били социално легитимирани за шум; ясно „разрешени“ за детско присъствие. Днес в съвременния град, детският шум е изтласкан; детето е „гост“ в общото пространство; играта се капсулира в специализирани площадки. Така децата или се затварят вкъщи; или превземат „непредназначени“ пространства (паркинги, входове, рампи). Това е симптом, не проблем сам по себе си.

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Зъбни импланти - практическа полза    Зъбни импланти - същност Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи