Видин - кафене в градската градина

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Венцеслав Ралев

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Какво мислят за Видин чужденците, които са минавали през него, специално са го посещавали и са му обръщали внимание? Видин се споменава в съчинението на италианския историограф Флавио Биондо „история на Римската империя в три декади”, писано между 1438 и 1453 г. „На Дунав има два града, наричани Никопол и Видин”. В творбата си личи неговата информираност за балканските земи и за състоянието на османските владения. Видин е споменат във връзка с българо-унгарските отношения през втората половина на XIV в. Градът намира място и в труда по география на гръка Георгиос Манос „Кратко географско изложение за Гърция и Европейска Турция от Г. А. М., гръцки гражданин, илюстрирана една карта от М. Перо”. Според един откъс от подробен регистър на Видинската лива, с опис на Видин от 1542 г. се дават сведения за наименованието на 14 български махали, 13 от които носят имената на духовниците в тях: „Поп Иван”, „Поп Петър протопоп”, „Поп Никола”, „Поп Иван”, „Поп Средко”, „Поп Джоре”, „Поп Игнат”, „Поп Иван Никола”, „Поп Петко”, Доп Пене”, „Поп Стоян”,,другият поп Стоян”,, Поп Илия и поп Джорка”; четиринайстата носи името „Света Марина”. В края на XVII и началото на XVIII в. са регистрирани четири махали: „Вятърна”, „Пантелей”, „Бояр”,, Поп Никола”. През XVIII в. са: „Пейова”, „Калиновци”, освен тях „Хаджи Нестор”, „Ралчо”, „Яне махала”, „Беневци”, „Дороситей”. Има интересно, добре написано със сочен и точен език, изследване на Атанаска Стамболийска: „Видин през погледа на чужденеца, края на XIV-XIX век“. В него авторът привежда редица свидетелства за това, как чужденците са видели дунавската столица, без украсяване; с коректно цитиране. Нека повдигнем и ние завесата, за да се видим отстрани. Или не да се видим, а да видим Видин. Пътеписите са незаменим източник на информация за историята на дадено селище и събитие, описание на религиозни обреди, народни традиции и вярвания. Пътеписците са преки наблюдатели и участници в събитията. Те изграждат живописно описание, в което роля имат чувствата и емоциите на наблюдателя, неговото отношение към местното население, нагласата му за новото и различното, усетът му да надникне в този „чужд” свят и да се опита да го разбере. Съпоставени и разгледани паралелно с другите исторически извори, пътеписите изграждат ця­лостно картина на отминалите векове. Съчетават в себе си наблюдателността на чужденеца и усещането за българина през погледа на „другия”.

www.ralev-dental.bg    www.bg-dentist.com    www.dentalimplants.bg

информация за Башлийски езера    Връх Безбог    Черно море

Обликът на Видин през XV—XIX в. през очите и перото на руски, чешки, унгарски, румънски, арменски, английски, френски, немски пътешественици, които преминават през него. За историческото минало на града повечето от тях черпят информация от по- стари съчинения и дават общи бележки за архитектурния и градоустройствен план на Видин. Отделят внимание на обектите, които посещават и на хората, които срещат по време на краткия си престой. Често пъти правят паралел между „чуждия“ свят и този, от който идват. Всеки от тях съобразно своите виждания, образование, нагласа, страната от която идва и отношенията й с Османската империя пречупва видяното през гледната си точка. Чудесна възможност да се съпоставят разказите и впечатленията на пътеписците, които идват отвън и на тези, които живеят в империята и са част от ислямския свят. Любопитен е начинът, по който османските пътеписци - Евлия Челеби и Мустафа бен Абдуллах, (известен като Кятиб Челеби Хаджъ Халифе), предават облика на Видин. Като част от османското общество, те добре познавали живота в него - административната структура, нравите и обичаите. Но като пред­ставители на столичния град, животът в османската провинция оставал встрани от тях. Двамата османски представители предават сведенията за града по-различен начин. Османският енциклопедист Кятиб Челеби дава общи сведения за града, посочва мястото му в административно-териториалното деление на империята. Евлия Челеби е по-наблюдателен и по-обстоен. Като типичен представител на ислямския свят, той обръща голямо внимание на облика на мюсюлманския град: джамии, медресета, наименования на мюсюлмански махали; посочва титлите на длъжностните лица, показва значимото в града, дело на управляващите, възхвалява османския начин на живот, откроява добродетелите на мюсюлманското население. По-различен поглед не би могъл и да има, но неговото етническо оцветено описание, естествено ни представя османската гледна точка. Във Видин всеки търси и вижда това, което го интересува. Османският пътешественик го възхвалява, търговският представител обръща внимание на търговската дейност в града, военните дават подробни описания на крепостта. Град, видян от различни гледни точки.

Планини в България    Подробна информация за Пирин планина    Езера в Пирин

Всеки със своя труд допринася за изграждането на облика на града; историята на Видин. Въз основа на тяхната информация се разглежда градоустройството, архитектурата, култовите и обществени сгради, ежедневието и започналият процес на възприемане на европейските тенденции, стремежът да се разчупи затвореният мюсюлмански свят, следвайки естествения ход на еволюцията. Още с приближаването си към даден град, пътешественикът първом споменава името му. В това отношение Видин не прави изключение. Името на града е възприето и записано по-различен начин от отделните автори. Тази разлика се дължи на спецификата на езика, говорен от тях и съответно препредаването на непознатия за тях български език. Според Ханс Шилтбергер е Рudein (XIV в.). Френският маршал Жан льо Менгре Бусико го нарича Боден. Маджарският пътеписец Георг. Март. Рагузиум& Бодон (1598 г.). Неговият съотечественик Янош Комароми - Videnу (1697 г.). А неизвестният автор на „Описание на Турската империя, съставено от русин, бивш пленник у турците” - Ведин (70-те год. на ХVII в.). В дневника сиq капитан Шад го записва като Vеndоnis. В арменските пътеписи е отбелязано: „Някои наричат този град Бидин. В древността го назовавали Виминакион или Уминакион, а според латинското наименование - Виминалиум. Намира се в Долна Мизия. Птолемей го поста­вя на брега на река Дунав. Ако се съди по монетите на император Гордиан, изсеченият върху тях надпис свидетелства, че се е наричал Казтакан, но Прокопий споменава град на име Виминакион, сринат до основи от импе­ратор Юстиниан”. Румънският пътеписец Димитрис Папазоглу нарича града Воnоniа (50-те год. на XIX в.). Чешкият пътешественик Ян Вагнер съобщава и за античното име Бонония, и за средновековното Бдин. (80-те год. на XIX в.). Чуждият пътеписец е запознат със съчиненията, в които Видин намира място. Отразен е в множество географски карти, което се дължи на миналото му, на наличието на крепост с важно значение, на стратегическото му разположение.

Град Пловдив    Рила    Връх Вихрен

Ендодонтия    Курс по хирургия в Румъния    Кариес    Конгрес в Рим    Папиломи

В пътеписите Видин се споменава още от XIV в. и се свързва с християнската съпротива срещу османското настъпление. Жан льо Менгр-Бусико и Ханс Шилтбергер (участници в кръстоносната армия под ръководството на Сигизмунд) дават сведения от военно-политически характер, като описват обстановката в българските земи и в частност Видин в края на столетието. С това допринасят за обогатяване на цялостната картина на събитията, която е изключително динамична и всеки опит за характеризиране на събитията е в сферата на хипотезите и поражда много въпросителни. За разлика от тях, тези от по-късен период (ХVII-ХIХ в.) акцентират не върху кръстоносната армия, а дават информация за града, вече като част от огромната Османска империя. Кратка информация за завладяването му от османците, дават Евлия Челеби, немският пътеписец капитан Шад (в своя дневник „ Описание и наблюдение на господин Шад, капитан в Гайсрук, за пътуването до Леванта, което извърши със свитата на императорското посолство, 1740”), също и арменската историческа география с автори Хугас Инджеджиян и Степанос Кювер Атонц. Сведенията, които те дават, се припокриват. Според тях градът е превзет от Фируз бей по времето на Баязид.

Вихрен – красавецът на Пирин    България    Кариес

В много творби на чужди автори, е подчертано стратегическо разположение на Видин, което е от изключително важно значение за Османската империя. „Който владее Видин, не само би управлявал Сърбия и би задържал голяма част от България, но би се разпореждал свободно във Влашко и Молдова чрез много удобната и кратка съобщителна връзка през Трансилвания“. Пътеписците информират за съществуващата пътна мрежа, която европейските държави използват за военните и стопанските си цели в този район на Балканите. Градът е разположен по посока от Дунавската равнина към Адрианопол и Константинопол. „От Видин нататък главните пътища за България са: този за Нит (около 20 часа), този за Пирот през Арзер паланка и Чипровац (около 23-24 часа), този за София през Арзер паланка, Дриновац (Дреновче), Милковоц (тур. Мелговджа), Берковац (тур. Берковча) и Сумугу балкан (35-36часа). Най-сетне пътищата покрай Дунава и към Балкана”. Не е пропуснато и огромното значение на река Дунав за Видин. Тя е опре­делена като „страшна защита, която природата даде на Османската империя“. Кятиб Челеби определя поселението като град и посочва географското му разположе­ние, измерено в дни път от Никопол и Цариград. За Евлия Челеби Видин е голям град, разположен на обширно пространство. В руски пътепис от края на 60-те години на XVII в. Видин е описан като неголям град. Това контрастира със сведенията на немските и австрийски пътеписи от XVIII и XIX в., където е определен като чудесен и укрепен град; едно от най- важните места в Придунавска България. Като се имат предвид различията в разбиранията за териториалния мащаб на градовете от руска и западна гледна точка, това разминаване е напълно разбираемо. Маджарските пътеписи (XVII в.) го определят като град с хубаво место­положение, а чешките пътешественици (XIX в.) подчертават, че играе важна роля в българската история и особено по времето на Осман Пазвантооглу. Крепостта заема важно място още от времената, когато градът бил столица на цар Иван Срацимир. През периода на османската власт, Видин е граничен град за Османската империя - разделя ислямския свят от християнския. Това го превръща във важен военен център и оттук значението на крепостта нараства. Съвсем естествено пътешествениците спират вниманието си върху нея. Искате да научите още, нали? Последвайте ни в следващата страница!

www.dentalimplants.bg    Имплантати    www.dentalimplants.bg

Какъв израз използваме, когато се напънеш да свършиш нещо; а-ха да си готов - и в последния момент нещо се случва. Работата се разваля. Изразът е : "Власите се давят на края на Дунава". Защо да се давят там и защо именно власите? Този израз идва от битката при Тутракан (на прабългарски означава Стръмен бряг или Стръмнибряг) през Първата световна война. Крепостта била под румънско владение. Ние сме във война с Румъния. Военни специалисти твърдели, че крепостта Тутракан е непревземаема. Генерал Киселов обаче планира и провежда директна атака - артилерията отваря един процеп в укрепленията и нашите войници нападат в строй – буквално маршируват и влизат в крепостта. „Мамалигарите“ се стъписали и хукнали да бягат. Но няма накъде - и започнали да скачат в Дунава и да плуват към Румъния. Българските войски обърнали завладените трофейни румънски оръдия и с тях - бой по плуващите власи. Страшно много от тях били убити или се издавили. А тия, дето аха да стигнат другия бряг, под картечния обстрел на български лодки, които излезли да ги довършат, се издавили последни. Има обаче предистория. Алеко Константинов публикува фейлетона си "Мобилизацията на окупационния корпус" за първи път във в. „Знаме“, год. I, бр. 91 от 26.07.1895 г. Фейлетонът е написан по повод шума, вдигнат в германски, австрийски и румънски вестници около убийството на Стефан Стамболов на 03.07.1895 г. Румънската преса направо се заканвала, че трябвало да се изпратят войски, за да окупират България и да цивилизоват българския народ, който с убийството на патриота и приятеля на румънския народ Стамболов, доказал своята варварщина. Във фейлетона Алеко иронизира възможното румънско нападение, като пародийно анализира кога и как то да стане; най-добре, кога Дунавът замръзне, та "ще се вземат всевъзможни мерки, да не би да се издавят нашите власи накрая..." Очевидно, закачката с давенето на власите е по-стара от Тутраканската битка. Отделно от това, власите, които живеели по поречието на Дунав, със сигурност са давали фира най-редовно при всяко пълноводие на реката. Румънският бряг на Дунава е много нисък и заблатен. (По тая причина трябва да сме много задължени на нашите предци, за далновидността, от коя страна на реката да си спретнем държавата). Някои разливи на придошлата река, са стигали чак до Букурещ, който е на 80 км навътре в сушата. Та, било е разбираемо ироничното и снизходително отношение към "мокрите" власи - "цинцари" (синоним на скъперници, стиснати хора) и цигани, както били възприети в родната народопсихология.

Тръгнеш ли от Видин до Лом и стигнеш ли крайната точка на дестинацията, има какво да правиш и да видиш в него. Лом е пристан на традиционния Фестивал на любителските театри. Театралният фест се провежда всяка година през най-красивата част на есента (септември-октомври). Нивото му е високо. Във фестивала се допускат да участват единствено любителски (български и чуждестранни) колективи и изпълнители, които са лауреати на фестивали в страната или чужбина. Фестивалът е силно конкурентен, понеже има конкурсен характер. В него – но само в извън конкурсната програма, за самореклама – могат да участват и професионални трупи. По това време е и християнският празник на светите сестри Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка София – 17 септември. Той се чества като Официален празник на град Лом. По традиция, в празничния ден в най-големия местен храм "Успение богородично", се отслужва тържествена Света литургия за здраве и щастие на ломчани. Него ден Общинският съвет връчва званията "Почетен гражданин на гр. Лом" и "Кръстьо Пишурка" за изключителни заслуги в различни области. Народното Читалище „23 септември” и Община Лом организират всяка година през месец април Общински детски фолклорен конкурс със състезателен характер “Дунавско настроение”, за деца до 15-годишна възраст. Конкурсът. Във феста участват и детски фолклорни трупи от съседките Сърбия и Румъния. Фестивалът „Работилница за великденски яйца – за всички деца!”, се организира преди Великден всяка година на централния площад в града. Всички деца на Лом, които желаят тяхното „писано” яйце да бъде класирано в конкурса за най-красиво боядисано яйце, са поканени да участват. Във Великденската работилница са привлечени и възрастни дами от дневните центрове за стари хора. Яйцата се разпродават с благотворителна цел, като събраните средства влизат във фонд за лечение на тежкоболни деца. Част от тях украсяват дръвчета пред галерия „Поломие”.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

В географския район между градовете Видин и Лом любознателният турист-изследовател ще се натъкне на много интересни природни и исторически обекти. Един от тези интригуващи обекти е скалното светилище "Боров камък", което се извисява над село Боровица. На върха на скалата расъл огромен вековен бор, но той бил унищожен от пожар. Названието е много старо и произхожда  именно от боровете по билото на светилището. "Боров камък" е част от скалния ансамбъл на Белоградчишките скали. Обявен е за природна забележителност. Добридолски манастир "Света Троица" е само на 30 км от Лом. Скътан в тишината на дъбови и липови гори. Чистият въздух и многобройните извори, горският хлад и живописната природа, са предпоставки за вълнуващ и приятен екотуризъм. Манастирът "Света Троица" със самобитната възрожденска архитектура, е основан през ІХ век. След покоряването на България от Османската империя, е бил частично унищожен. Манастирът разполага със стаи за гости и с голяма трапезария. Освен за самостоятелна почивка, базата предлага условия и за организиране на семейни тържества и групови посещения. На около 200-300 м. южно от манастира, има аязмо (изворче) с лечебна вода и параклис, наречен на светиите Козма и Дамян. Празникът им е на 1 ноември. Носят се много легенди, като една от тях гласи, че в старо време сляп старец си загубил кравата в горист дол. Часове се провирал из шубраците, но понеже не виждал, се ослушвал да я чуе къде е. По едно време до слуха му достигнал слаб ромон. Доближил до аязмото, пил от водата му и си умил очите. За своя огромна радост, прогледнал веднага. Старецът решил, че за това трябва да научат повече хора, за да могат нуждаещите се, да намерят изцеление. Трябвало да се издигне манастир - подслон за духовни люде, които да се грижат за аязмото, но също и подслон и за нуждаещите се от целебната му вода. Населението на околните села се обединило и построило манастира. Така това място станало средище на човешката вяра и надежда.

www.bg-tourinfo.com    Нашата рекламна програма    Байкушевата мура

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Зъболекар в Пловдив    www.bg-dentist.eu    www.bg-dentist.net